Решение № 24 от 02.03.2021, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Разград , 02.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Рая П. Йончева

Валентина П. Димитрова

Атанас Д. Христов при участието на секретаря Светлана Л. Илиева като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Въззивно гражданско дело №

20203300500285 по описа за 2020 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №260027/9.Х.2021г. постановено по гр.д.№194 по описа му за 2020г., КРС е уважил иска на С. Р. К. срещу К. А. О. като на осн.чл.108 ЗС, приемайки за установено качеството й на изключителен собственик на недв. имот, индивидуализиран като жилищен имот, състоящ се от 842 кв.м. и построена в същото ж.сграда, за който с вл. в сила план на с.Сушево е отреден парцел V-62 от квартал 11 на селото, осъдил ответника да й отстъпи собствеността и предаде ваденето върху имота. С така постановеното решение, съдът е отхвърлил като неоснователен инцидентно предявения от К. А. О. иск за прогласяване нищожност на съдебно постигнатата с ищцата делба-спогодба, на която същата позовава качеството си на изключителен собственик на въведения в предмет на иска по чл.108 ЗС недв. имот.

Недоволен от така постановеното решение, ответникът обжалва същото в цялост. Позовано на неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, моли за неговата отмяна и за решаване на спора по същество с уважаване на предявения от него инцидентен иск и отхвърляне на предявения срещу него такъв за ревандикиране на процения имот.

В с.з., лично и чрез повереника си – адв. Петрова въззивникът поддържа жалбата, както и инцидентния иск за установяване нищожността на спогодбата, въз онова на която ищцата твърди правото си на собственост върху процесния имот. Твърди, че със съдебно одобрената спогодба е извършена делба на несъществуващ в съсобствеността му с въззиваемата имот. В тази връзка, твърдейки, че към дата на сключване на спогодбата, имотът е бил частна държавна/общинска собственост, намира същата за сключена в нарушение на действащите към този момент законови разпоредби, визирайки предвидената в чл.86ДЗД и §1 ЗД ЗС забрана за придобиване на имоти-държавна/общинска собственост по давност. В основание за нищожност на спогодбата твърди и сключването й в противоречие с предвидената в чл.349, ал.1 ГПК възможност за възлагаме на придобит в СИО неподеляем ж. имот в дял на един от съпрузите при прекратен брак.

Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

С депозиран в срока на чл.263 ГПК срок отговор, насрещната страна е оспорила основателността на жалбата.

1

В с.з., чрез процесуално представляващата я по пълномощие – адв. Н., въззиваемата моли за потвърждаване на обжалваното решение като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт.

Претендира доказано сторени по делото разноски.

Като подадена в срок, при редовност от формална страна и от легитимираща интерес от обжалването страна, жалбата е допустима.

Като постановено от законен състав и в рамките на правораздавателната му дейност, обжалваното решение е валидно, а в обжалваните си части и допустимо постановено по същество на заявената с исковете защита.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съдът не установява релевираните с подаването й отменителни основания. Правните си изводи първоинстанционният съд е извел въз основа на задълбочен анализ на фактите, установени по делото с допустими по см. на ГПК доказателства и доказателствени средства, при правилно разпределена тежест на доказване и в съответствие с проявена в тази насока активност на страните.

Пред тази инстанция не се ангажират допустими по см. на чл.266 ГПК доказателства и док. средства, въз основа на които да следва извод за различна от установената в хода на първоинстанционното производство фактическа обстановка.

Въз основа на самостоятелно проведения установено от фактическа и правна страна следното: доказателствен анализ, настоящият състав приема за

На 24.VIII.1986г. страните са сключили брак, който е прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен с вл. в сила на 15.XII.2012г. Решение №1/24.I.2012 по гр.д. №41/2011 по опис на КРС. С така постановеното решение, по повод депозираното от нея искане по чл.56 СК, съдът е предоставил на въззиваемата и ползването на жилищен имот с адм. адрес в с.Сушево, ул.“Трети март“№26. В съдържание на мотиви към това решение, като факти, обосновали постановеното в диспозитива му произнасяне по същество на искането по чл.56 СК, решаващият в това производство съд е приел за установено, че по време на брака си съпрузите са притежавали два, задоволяващи жилищните им нужди имота, в това число и процесният такъв. Като относимо на приетото в мотиви на това решение, в показания на разпитаните като свидетели пълнолетни синове на страните се твърди, че след прекратяването на брака,, въззиваемата е установила местоживеене в предоставения й със бракоразводното решение имот, а въззивникът останал в обитание на процесия такъв.

По предявен от въззиваемата иск за делба на производство пред КРС е било образувано грд №162 по описа му за 2018г. Същото е било прекратено поради постигната в хода му и съдебно одобрена с вл. в сила на 12.VII.2018г. Определение №45/4.VII.2018г., спогодба, съгласно която въззиваемата получила в дял правото на собственост върху двата, придобити по време на брака им жилищни имота:

1/ Поземлен имот (Дворно място), находящо се в строителните граници на село Сушево, област Разград, ул.

„Трети март“ № 26, с площ от 1 600 кв. м, представляващо имот с планоснимачен номер 330 от квартал 46 по плана на село Сушево, одобрен със Заповед №45/1996 г. на Община Завет, за който имот съгласно същият план е бил отреден парцел III-330 от същия квартал, при граници: от двете страни улици, имот I-328, имот II-329 и имот IV-331, заедно с построената в същото дворно място жилищна сграда и

2/ Поземлен имот (Дворно място), находящо се в строителните граници на село Сушево, област Разград, ул.

„Стара планина“ № 30, с площ от 842 кв. м, представляващо имот с планоснимачен номер 62 от квартал 11 по плана на село Сушево, одобрен със Заповед № 45/1996г. на Община Завет, за който имот съгласно същият план е бил отреден парцел V-62 от същия квартал, при граници: от двете страни улици, имот IV- 61 и имот VI-63 , заедно с построената в същото дворно място жилищна сграда.

Като за уравнение , въззивникът е получил в дял правото на собственост върху недвижим имот, индивидуализиран като : Поземлен имот – нива с площ 15.000 дка, трета категория, находящ се в землището на село Сушево, ЕКАТЕ 70384, община Завет, област Разград, в местност „Коренеж-ДПФ“, съставляващ имот № 2

052034 по плана за земеразделяне на село Сушево, при граници и съседи: имот № 052033-нива на ДПФ, имот № 052045-нива на А.Х.А., имот № 052046 - нива на ДПФ, имот № 052047 - нива на Ю.М.В., имот №052035 -нива на ДПФ, имот №000187- полски път на Община Завет.

В реквизит на обсъденото Определение №45/4.VII.2018г по грд №162/2018 на КРС е удостоверено вписването му в СВ – Кубрат на 24.I.2020г. Същото е отразено в издадената на 4.Х.2019г. Скица №292 на Община Завет и в разписния лист към плана на с.Сушево като основание за откритата на името на въззиваемата партида за собственост на процесния имот като съвкупност от дворно място и построена в същото ж. сграда. За който имот, видно от приложеното като доказателство удостоверение изх.№28/14. I.2020г. и от събраните гласни доказателства до 2020г. въззиваемата е плащала следващите се по ЗМТД данъчни задължения.

Като доказателства по делото са депозирани и приети Удостоверение изх. № 94-00-397-001/16.06.2020 г. на Областен управител на Област Разград и Удостоверение изх. № 94 С-689-2/31.08.2020 г. на Община Завет, от които се следва за установено, че процесният имот не е актуван като държавна и общинска собственост.

От приложените доказателства се следва за установено, че страните са във владение на процесния имот от 8.III. 1990г. , когато въззивникът сключва с разпитаният като свидетел М.Ю., известен още като М.Т., Договор за покупко-продажба. В предмет на продажбата е индивидуализирана построената в процесното дворно място жилищна сграда. По делото не се спори, че продажбата е извършена със съгласието на А.Т., съпруга на продавача и че сделката не е удостоверена в изискуемата се за валидността й нот. форма. Факт е, че договорът е възмездно сключен от въззивника по време на брака му с въззиваемата.

Независимо от позицията на ангажиралата ги страна, разпитаните по делото свидетели, последователно и независимо един от друг заявяват, че от датата на закупуване на имота и по време на брака си страните са живели в него, там отгледали децата си, ремонтирали са сградата, обработвали и поддържали дворното място, засявайки го редовно и съвместно с необходимите за домакинството им култури и зеленчуци.

Поради това, че след подписване на спогодбата въззивникът отказал да й освободи имота доброволно, въззиваемата отправила нотариална покана за доброволно уреждане на отношенията им във варианти: или да заплати в 15-дневен срок от получаване на поканата сумата от 6 000,00лв., срещу която тя ще му прехвърли собствеността на имота или да освободи същия, като й предаде владението му. Получаването на нот. покана от въззивника е удостоверено на 14.I.2020г. В отговор на отправената му покана, същият заявил готовност да „купи“ имота за 5 000,00лв.

В съвкупността си, обсъдените по горе доказателства дават основание на съда в този му състав да приеме от правна страна, че относимо към дата на подписаната от тях и съдебно одобрена спогодба, по силата на възмездно сключения по време на брака им договор за покупко-продажба и изтеклата по време на брака им придобивна давност, страните са легитимирали в режим на СИО правата си на собственост върху процесния имот. Идентично на волеизявеното в хода на водения между тях бракоразводен процес, с подписване на одобрената от съда спогодба страните са признали наличието на процесния имот в патримониума си, както момента и способите за придобиването му. Като с постановените в съответните производства и влезли в сила съдебни актове, тези въпроси се явяват разрешени и със сила на пресъдено нещо.

Твърдението на въззивника че към дата на съдебно одобрената спогодба, процесният имот не е бил в притежание на съделителите и че в тази връзка, договорът за подялбата му е сключен в нарушение на нормативната уредба регламентираща забрана за придобиване на имот-частна или публична държавна/общинска собственост по давност, е не само недоказано, но и опровергано от обсъдените по горе доказателства.

По регл. на чл.19ЗС правото на собственост върху държавни и общински недвижими имоти се установява с документ, издаден въз основа на книгите, които се водят за тези имоти. Такива по делото не са депозирани.

Напротив. Приети са като доказателства, издадени от съответната общинска и областна управа удостоверения, които опровергават с категоричност поддържаното от въззивника твърдение, че процесният имот е бил и е със статут на частна държавна/общинска собственост.

3

Житейски и правно неиздържано е страната, да оспорва правата си по сключената от нея спогодба-делба с твърдение за принадлежност на въведен в предмет на същата имот, в патримониума на държавата и общината като трето, неучастващи в процеса лица.

Със съдебната спогодба по дело за делба се разрешават, както въпросите по допускане на съдебната делба - между кои лица, за кои имоти и при какви права се следва допускането й, така и въпросите за извършването й: кому и какво му се отрежда в дял, респ. какво се следва за уравнение на дяловете, така щото всеки съделител да получи реален дял от прекратената с делбата съсобственост.

Определението, с което съдът одобрява съдебно постигнатата от съделителите спогодба е съдебен акт, ползващ се със сила на пресъдено нещо относно доброволно разрешените със спогодбата въпроси .

Фактът, че процесната спогодба е постигната от страните в съдебно производство не подменя характера й на двустранен, попадащ под регл. на чл.365 ЗЗД договор. Същата има конститутивно действие, а съдебно-спогодителният протокол е равносилен на нотариален акт.