Решение № 891 от 15.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 891 гр. София, 15.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20211000502917 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 260844 от 05.02.2021 г., постановено по гр.д. № 11173/2018 г. от Софийски градски съд, ответникът - Прокуратурата на Република България е осъден да заплати на И. М. Б., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 8 000 /осем хиляди/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие от незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1,т. 3 във вр. с чл. 209 от НК, за което е оправдан с присъда, постановена по н.о.х.д. № 18321/2013 г. от Софийски районен съд, влязла в сила на 10.07.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 10.07.2018 г., като е отхвърлил главния иск, за разликата над уважения /8 000 лв./ до пълния предявен размер от 150 000 лв.

Първоинстанцинният съд с посоченото решение е отхвърлил изцяло предявения от И. М. Б., ЕГН ********** против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с цена от 50 000 лева, имащи за предмет обезщетяване на претърпени имуществени вреди, вследствие от незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1,т. 3 във вр.

1 с чл. 209 от НК, за което е оправдан с присъда, постановена по н.о.х.д. № 18321/2013 г. от Софийски районен съд, влязла в сила на 10.07.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 10.07.2018 г.

Първоинстанцинният съд с посоченото решение е осъдил ответника Прокуратурата на Република България да заплати на И. М. Б., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, деловодни разноски, както следва – държавна такса, в размер на сумата от 10 лева и адвокатско възнаграждение, в размер на сумата от 120 лева.

С определение № 271261 от 01.07.2021 г., постановено по гр.д. № 11173/2018 г., по реда на чл. 248 от Софийски градски съд е отхвърлена молбата, подадена от ищеца за изменение на решението в частта за разноските.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца И. М. Б., ЕГН ********** в частта, в която главният иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е отхвърлен, за разликата над уважения /8 000 лв./ до пълния предявен размер от 150 000 лева; в частта, в която са отхвърлени исковете /главен и акцесорен/ имащи за предмет обезщетяване на претърпените имуществени вреди, в размер на сумата от 50 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 10.07.2018 г.

Жалбоподателят твърди, че присъденото обезщетение е занижено по размер и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди от воденото наказателно производство, осъществили се в досъдебната фаза и в двете инстанции на съдебната фаза, завършило с оправдателна присъда.

Поддържа, че е претърпял имуществени вреди, представляващи пропуснанати ползи, за периода от 10.08.2009 г. до 10.07.2018 г., като сумата от 50 000 лева включва пропусната печалба от ежемесечна консултанска дейност, в размер на сумата от 310 лева и натрупаната лихва.

Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваните части и вместо това да осъди ответника да заплати:

- допълнително обезщетение за претърпените неимуществени вреди, за разликата над сумата от 8 000 лева до пълния размер на предявения иск от 150 000 лева, ведно с законната лихва, считано от 10.07.2018 г.;

- сумата от 50 000 лева, представляваща имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.07.2018 г.

Решението на първоинстанционния съд в осъдителната част се обжалва от ответника – Прокуратурата на Р. България с доводи за неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

2

Жалбоподателят поддържа, че ищецът не е претърпял неимуществени вреди от наказателно преследване, поради което моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в осъдителната част и вместо това да отхвърли изцяло предявените искове.

При условията на евентуалност моли въззивния съд да присъди обезщетение в по-нисък размер, което да е съобразено с критериите на съдебната практика за справедливост и обстоятелствата по делото.

Моли да се потвърди решението в частта, в която са отхвърлени исковете за присъждане на обезщетение за имуществени вреди и законната лихва.

Ищецът е подал частна жалба срещу определение № 271261 от 01.07.2021 г., постановено по гр.д. № 11173/2018 г., по реда на чл. 248 от Софийски градски съд, с което е отхвърлена молбата му за изменение на решението в частта за разноските.

Поддържа, че първоинстанционният съд е допуснал грешка при определяне на разноските и не се е съобразил с разп оредбите на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Моли да се отмени определението и вместо това да се осъди ответника да заплати направените деловодни разноски за адвокатска защита.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивните жалби и частната жалба са допустими, тъй като са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежни страни срещу валидни и допустими съдебни актове, подлежащи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе предвид следното:

Ищецът – И. М. Б., ЕГН ********** е предявил против Прокуратурата на Република България искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че е управител на „Бизнес съпорт БЙ ГмбХ, което дружество е регистрирано по законите и на територията на Ф.Р. Германия, Манхайм.

3

Предмътът на дейност на дружеството е да подпомага развитието на инвестиционните проекти на територията на Р. България в областта на енергетиката, екологията, здравния туризъм и преработвателната промишленост.

При осъществяване на предмета на тази дейност е сключил договор с „Екофютчърс енерджи“ ЕООД, представлявано от С. Я., с който се е задължил да извърши предпроектни проучвания и изготвяне на необходимата документация за усвояване на кредита.

В изпълнение на договора Я. е превела сумата от 6000 евро, а в последстиве е подала жалба, че е измамена и през 2011 год. е образувана пр. преписка № 41562/2011 г. по описа на СРП и досъдебно производство по описа на 06 РУ - СДВР-МВР.

Бил е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 20, ал. 1 от НК.

Била му е взета мярка за неотклонение „подписка“.

Прокурор в Софийска районна прокуратура е внесъл обвинителен акт, по който е образувано н.о.х.д. № 18321/2013 г. по описа на Софийски районен съд, който с присъда от 24.04.29017 г. го е признал за невиновен и оправдал по повдигнатото обивинение.

По протист на прокурора е образувано в.н.о.х.д. № 2735/2018 г. по описа на Софийски градски съд, който с решение от 10.07.2018 г., постановено по в.н.о.х.д. № 2735/2018 г. от Софийски градски съд е потвърдил изцяло атакуваната присъда.

Ищецът поддържа още, че наказателното производство е продължило близо седем години, в резултат което е претърпял неимуществени вреди, тъй като е било уронено неговото добро име в обществото, бил е компроментиран пред партньори и се е влошило неговото здравословно състояние.

Наказателното производство е било пречка да осъществява нормална консултантска дейност, носеща му месечно по 310 лева печалба, която калкулирана за посочения период с лихвите, възлиза на сумата от 50 000 лева, т.е. претърпял е имуществена вреда в посочения размер.

Ищецът с предявените искове поискал ответика да заплати обезщетение за неимуществени вреди, в размер на сумата от 150 000 лева, както и обезщетение за имуществени вреди, в размер на сумата от 50 000 лева, ведно със законната лихва върху двете обезщетения, считано от 10.07.2018 г.

Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.

4

Ответникът – Прокуратурата на Р. България подал отговор на исковата молба /л. 25/, с който оспорил основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че ищецът не е претърпял неимуществени и имуществени вреди от воденото наказателно преследване.

Направил възражение за изтекла погасителна давност.

При условията на евентуалност поискал да определи обезщетение за неимуществените вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната практика и обстоятелствата по делото, свързани с поведението на ищеца като страна в наказателното производство.

От фактическа страна:

Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.

Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви, които въззивният съд възприема изцяло и постановявайки своето решение препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото изложението намира, че следва да се посочат основните правнозначими факти.

От приложените по делото писмени доказателства, както и от приложеното наказателно производство се установява, че ищецът е управител на „Бизнес съпорт БЙ ГмбХ, което дружество е регистрирано по законите и на територията на Ф.Р. Германия, Манхайм.

Предметът на дейност на дружеството е да подпомага развитието на инвестиционните проекти на територията на Р. България в областта на енергетиката, екологията, здравния туризъм и преработвателната промишленост.

При осъществяване на предмета на тази дейност е сключил договор с „Екофютчърс енерджи“ ЕООД, представлявано от С. Я., с който дружеството на ищеца се е задължило да извърши предпроектни проучвания и изготвяне на необходимата документация за усвояване на кредита.

5

В изпълнение на договора Я. е превела сумата от 6000 евро, а в последствие е подала жалба, че е измамена.

През 2011 г. е образувана пр. преписка № 41562/2011 г. по описа на СРП и досъдебно производство по описа на 06 РУ-СДВР-МВР.

И. М. Б., ЕГН ********** е бил привлечен в процесуалното качество на обвиняем за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 20, ал. 1 от НК.

Била му е взета мярка за неотклонение „подписка“.