Решение № 230 от 14.12.2023, Окръжен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Габрово, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В.а Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело № 20234200500245 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 90 от 20.02.2023 г. по гр. д. № 1441/2021 по описа на Районен съд – град Габрово, съдът е обявил за недействителен спрямо Д. И. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*****“ № 27 и З. И. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „***“ № 6 договор за покупко – продажба, обективиран в съдебно решение по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД № 380/24.09.2019 г., постановено по гр.д. № 300/2019 г. по описа на PC - Габрово, с което е обявен за окончателен сключения между ответника В. Н. И., с ЕГН ********** в качеството на продавач и „А. ЛС.“ ЕООД, с ЕИК 202167562, в качеството на купувач предварителен договор за продажба на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. Б., общ. Габрово, обл. Габрово, с площ от 1086 кв.м., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № 18-8474/26.10.2016 г. на Началника на СГКК - Габрово, Трайно предназначение на територията: урбанизирана, Начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, номер по предходен план: няма, при съседи: север - улица, изток - поземлен имот собственост на Д. И. С., запад поземлен имот № 006032 по КВС на землище Б., юг - поземлен имот № 059005 по КВС на землище Б., на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.

Въззивна жалба против решението е постъпила от В. Н. И., чрез адв. Й. Д. от АКПлевен. Във въззивната жалба се излагат твърдения за неправилност на обжалвания съдебен акт. Сочи, че изводите на съда за липса на доказателства за сключване на предварителния договор на по-ранна дата от 18.02.2019 г. са необосновани и по този начин съдът не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, а ценил само тези представени от ищците. Позовал се е на заключението на съдебно- счетоводната експертиза, според която в счетоводството на „А. ЛС“ ЕООД не е извършено отразяване на 1 извършеното плащане на продажната цена по предварителния договор. В същото време е игнорирал, че в счетоводството на втория ответник през 2017 г. са осчетоводени представените от В. И. и от трето лице „Р.“ ЕООД фактури, както и два броя акт Обр. 19 от 24.07.2017 г. и от 17.08.2017 г., които отразяват извършеното плащане на стойността на реализираните строително –монтажни работи в имота в село Б.. Не е отчетено, че „А. ЛС“ ЕООД не ползвал данъчен кредит при осчетоводяване на фактурите, издадени от „Р.“ ЕООД. Сочи, че свидетелските показания на св. Х. не са обсъдени в съвкупност с другите доказателства по делото. Кредитирал е показанията на св. К., че плащанията на СМР са осъществени от В. И., въпреки че по делото са налице писмени доказателства и приета съдебно-счетоводна експертиза, че плащанията на издадените от „Р.“ ЕООД фактури са извършени по банков път от „А. ЛС“ ЕООД. Не са обсъдени и направените възражения по отношение на намерението на В. Н. И. да се разпореди с имота още през 2016/2017 г., когато той се е снабдил със скица на имота, разплащанията на извършения строеж в имота са осъществени от „А. ЛС“ ЕООД и св. Х. е упражнявал контрол при осъществяване на СМР в имота, включително е приемал извършената от строителя работа. Игнорирани са показанията на св. Цв. М., която не се явява заинтересована страна, а е дал вяра на показанията на св. Б. относно отношенията между Р.А. /настоящият собственик на капитала на „А. ЛС“ ЕООД/ и синът на В. И. бивш съдружник в „А. ЛС“ ЕООД/. Счита, че при съвкупния анализ на доказателствата по делото може да се направи извод, че между В. Н. И. и „А. ЛС“ ЕООД е постигнато съгласие за прехвърляне на процесния имот още в началото на 2017 г., като в тази насока са и свидетелските показания на св. А. за намерението на И. да си закупи къща в Сърбия. На следващо място съдът е игнорирал доказателствата, че в счетоводството на „А. ЛС“ ЕООД са осчетоводени фактурите за извършените от „Р.“ ЕООД строително –монтажни дейности с код предоставени аванси и дълготрайни материални активи в процес на изграждане. Актовете за строителство Обр. 19 са осчетоводени в раздел „ДМА“, в група предоставени аванси и ДМА в процес на изграждане. В счетоводните записвания за 2017 г. не е отразено придобиването на ДМА от страна „А. ЛС“ ЕООД за 2017 г., тъй като предварителния договор няма вещно - прехвърлително действие. Счита, че по делото са налице безспорни доказателства, че предварителния договор е сключен на дата предхождаща деликта, осъществил се на 11.08.2017 г., както и че при сключването му Х. Х. като управител на „А. ЛС“ ЕООД не е знаел, че с разпоредителните действия с имота В. Н.

И. цели да увреди интересите на кредиторите – ищците С.и. Моли да се отмени първоинстанционния съдебен акт и да постанови друг, с който да се отхвърли предявения иск.

Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба от ответника по жалбата, чрез адв.

А. И. от ГАК. Считат решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, а жалбата за неоснователна. Излага подробни съображения. Моли да се потвърди обжалваното решение и да се присъдят направените по делото разноски за въззивната инстанция.

С определение № 395 от 23.06.2023 г., съдът е конституирал „А. ЛС“ ЕООД като въззивен жалбоподател по настоящото дело по подадената въззивна жалба от В. Н. И..

Становище по нея не е бил взето.

В съдебното заседание пред въззивния съд въззиваемите Д. И. С. и З. И. С., действащи чрез адв. И. оспорват въззивната жалба, претендира присъждане на разноски.

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от активно процесуално легитимирани лица, имащи правен интерес от въззивно обжалване.

Габровски окръжен съд, въз основа на оплакванията във въззивната жалба и направените възражения, след като извърши дължимата служебна проверка на изцяло обжалваното решение, на основание чл. 269 ГПК, въз основа на твърденията, доводите и оспорванията на страните, при преценка на събраните в хода на производството 2 доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

Пред Габровски районен съд е предявен иск от Д. И. С. и З. И. С. против В. Н. И. и „А. ЛС“ ЕООД с искане да се обяви за недействителен по отношение на ищците договор за покупко- продажба, обективиран в съдебно решение по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, постановено по гр.д. № 300/2019 г. по описа на ГРС. Ищците обосновават своята активна легитимация по предявения иск с приложените по делото изпълнителен лист № 260100 от 12.08.2021 г. и изпълнителен лист № 260099 от 12.08.2021 г. Пасивната легитимация по иска се обоснова с постановената присъда по отношение на В. Н. И., препис-извлечение от акт за смърт от 04.07.2017 г. на съдружника в „А. ЛС“ ЕООД -Н. В.ов И. и дружествения договор на „А.

ЛС“ ЕООД.

В исковата молба се излагат твърдения, че с влязла в сила присъда № 8/21.02.2020 г. по НОХД № 75/2019 г. по описа на ГОС, ответникът В. И. бил осъден да плати на ищците следните суми: съгласно Изпълнителен лист № 2600099/12.08.2021 г. в полза на Д. С. 400 000,00 лева главница, ведно със законна лихва, на основание чл. 45 от ЗЗД и 16 200,00 лева - разноски за три инстанции; в полза на З. С. - 400 000,00 лева главница, ведно със законна лихва, на основание чл. 45 от ЗЗД и 10 440 лева - разноски за три инстанции.

Наказателното производство срещу първия ответник е водено срещу него за умишлено умъртвяване на родителите на ищците на 11.08.2017 г. в село Б., което е приключило с признаването му за виновен. Във връзка със започване на принудително изпълнение, след извършване на справка в книгите за вписванията при Служба по вписванията Габрово, ищците установили, че първият ответник се е разпоредил с притежавания от него недвижим имот, представляващ: Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. Б., общ.

Габрово, обл. Габрово, с площ от 1086 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № 18- 8474/26.10.2016г. на Началника на СГКК- Габрово, Трайно предназначение на територията: урбанизирана. Начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, номер по предходен план: няма, при съседи:

***; ***; *** /описание на имота съгласно скица/, а по описание от Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 127/04.07.1995г. том IV, рег. № 1033. дело № 1237/1995 г. издаден от РС- Габрово - представляващ дворно място в строителния полигон на с. Б., кметство Б., общ. Габрово, състоящо се от 1 260 кв.м., при съседи на дворното място: път, М.М., гора и земеделска земя.

Ищците претендират, че са увредени от ответниците със сключването на предварителен договор за покупко-продажба от 14.11.2016 г., обявен за окончателен с влязло в сила съдебно решение № 380 от 24.09.2019 г. по гр.д. № 300/2019 г. по описа на ГРС. Въведени са доводи, че сключения предварителен договор е антидатиран и е сключен на 18.02.2019 г. /датата на подаване на исковата молба, по която е образувано гр.д. № 300/2019 г. по описа на ГРС/, след датата на деликта. Излагат се твърдения, че ищците са увредени от обявения за окончателен, с влязло в сила съдебно решение, договор за покупкопродажба сключен между ответниците, а за увреждането са знаели както ответникът – длъжник, така и ответникът – търговското дружество, чийто мажоритерен съдружник е сина на В. Н. И., поради което намира приложение разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД.

Заявеният петитум е за обявяване за относително недействителен по отношение на ищцата на окончателния договор за покупко - продажба на недвижими имоти, обективиран в съдебното решение по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, постановено по гр.д. № 300/2019 г. на ГРС.

Първият ответник в отговора на исковата молба оспорва предявения иск, като неоснователен. Оспорва презумпцията за знанието на купувача, с което се уврежда кредитора. Излагат твърдения, че дружеството „А. ЛС“ ЕООД е започнало да прави подобрения в имота още през м. Май 2017 г., за което свидетелстват и приложените към отговора фактури. Твърди, че няма логика да се извършват подобрения в чужд имот на стойност 55 650,00 лв., поради което договорът е сключен преди 31.05.2017 г. Оспорва 3 близката връзка, която съществува между него и втория ответник, поради което не е налице знание за увреждане на кредиторите. Оспорва и твърдението, че предварителния договор е фиктивен и е създаден с цел да увреди кредиторите, както и че владението на имота не е предадено на купувача „А. ЛС“ ЕООД.

Вторият ответника оспорва иска, като сочи, че имота е заприходен в счетоводството на дружеството и по него са правени ремонтни дейности след сключването на договора.

За да уважи предявения иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД първоинстанционния съд е приел, че възпроизвеждането на предварителния договор в официален документ е завеждането на иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД в деловодството на ГРС на 18.02.2019 г., който иск е предявен от „А. ЛС“ ЕООД против В. Н. И.. Приел е, че по делото не са установени други факти, които да навеждат на друга, по-ранна дата на договора, като се е мотивирал със събраните по делото доказателства: заключение на съдебно-счетоводната експертиза за счетоводните записвания и свидетелски показания на св. К. –управител на строителната фирма „Р.“ ООД.

Приел е, че по делото е доказано, че ответникът И. няма намерение да отчуждава имота, а желае да остане в патримониума му. За целта дружествените дялове на „А. ЛС“ ЕООД са прехвърлени на Р.К.А., която е в близка връзка със сина му В. В.ов И., което се установява от свидетелските показания на св. Б., който ги засичал по централната градска част на Габрово, движещи се в една кола и от социалните мрежи Инстаграм и Фейсбук прегърнати, целунати. Приел е, че дружеството „А. ЛС“ ЕООД не е притежавало достатъчно средства за заплащане на процесните три броя фактури, което е установено от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Към момента на заплащането на стойността по фактурите, дружеството е било на загуба. „А. ЛС“ ЕООД е получил заем от „А. Г. БГ“ ООД, като в това дружество съдружници са синът на ответника -В. В.ов И. и жената, от която В. Н. И. има дете – П.П.Г., която се явява и управител на това дружествозаемодател. Приел е, че заемът до този момент не е върнат и към момента на постановяване на решението се явява заплатен от семейния кръг на ответника В. Н. И.. Относно знанието на втория ответник за увреждащия характер на сделката, съдът е приел, че към датата сделката управителят на дружеството – купувач Х. Х. и В. Н. И. се познават от много години. Поради близките си отношения между двамата, Х. си е направил отвод като съдебен заседател на основание чл. 29, ал. 2 от НПК. Приел е, че е налице знание и при двамата ответници за деликта и още от самото начало на процеса са били наясно, че ищците се явяват пострадали и претендират заплащане на обезщетение за нанесените вреди още от досъдебното производство, а в последствие и пред трите инстанции.