Определение № 804 от 20.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 804 гр. София, 20.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20258002101618 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 4120/17.03.2025 г., подадена от А. Ш. Х., чрез адвокат Т. П., срещу решение № 49 от 31.01.2025 г. по гр. д. № 1206/2024 г. на Окръжен съд Благоевград, с което е потвърдено решение № 239/04.10.2024 г. по гр. д. № 49/2024 г. на Районен съд – Гоце Делчев.

С първоинстанционното решение е признато за установено по отношение на К. Л. Б., Н. Ю.

Б. и Ц. М. Ю., че А. Ш. Х. е изключителен собственик на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-509/31.07.2019 г. на изп. директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот, от 27.02.2023 г., с адрес: [населено място], местност „Р.“, площ: 3403 кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория: 9, при описани съседи, като искът е отхвърлен над частта от 1/2 до предявения размер от 2/3 ид.ч. от имота; отхвърлено е искането да бъде осъден ответникът Ц. М. Ю. да предаде на ищцата владението върху 1/6 ид.ч. от процесния недвижим земеделски имот; отхвърлено е искането да бъде изменен, като бъде отменен в частта му над 2/6 ид.ч., нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по давностно владение № 19, том I, peг. № 306, дело № 9 от 10.01.2018 г. по описа на нотариус А. Х., с който К. Л. Б. и Н. Ю. Б. са признати за собственици по давностно владение в режим на СИО на процесния недвижим земеделски имот; отхвърлено е искането да бъде изменен, като бъде отменен в частта му над 2/6 ид.ч., нотариален акт за дарение на недвижим имот № 33, том I, peг. № 480, дело № 33 от 21.02.2023 г. по описа на нотариус М. Ц., с който К. Л. Б. и Н. Ю. Б. са дарили на Ц. М. Ю.

1/2 ид.ч. от процесния недвижим земеделски имот.

1

Въззивният съд е съобразил, че производството по делото е образувано по искова молба на А. Ш. Х. срещу К. Л. Б., Н. Ю. Б. и Ц. М. Ю., с която се иска, на основание чл. 108 ЗС, да бъде признато по отношение на тримата ответници, че ищцата е изключителен собственик на 2/3 ид.ч. от описания по-горе недвижим имот, и да бъде осъден Ц. М. Ю. да й предаде владението върху 1/6 ид.ч., както и – като правна последица по чл. 587, ал. 2 ГПК – да се отмени нотариалният акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по давностно владение. А. Х. твърди, че по силата на наследство и давностно владение е собственик на 2/3 ид.ч. от спорния имот. С влязло в сила решение № 1539А/04.09.1995 г. на Поземлена комисия - с. Сатовча на наследниците на И. А. Р., бивш жител на [населено място], е възстановено правото на собственост и върху процесния имот. Веднага след възстановяване правото на собственост върху земеделските земи, между които и процесната нива, живите наследници на общия наследодател извършили помежду си неформална доброволна делба, като определили и правото на ползване на онези от имотите, които останали като съсобствени между някои от наследниците. В делбата участвал съпругът на ищцата И. И. Х., на мястото на починалият си баща Б. И. Х., който бил син на наследодателя. При делбата съпругът на ищцата получил в дял 2/3 ид.ч. от процесния имот, а останалата 1/3 ид.ч. от имота била предоставена в дял на дъщерята на общия наследодател А. И. Д.. По общо разбирателство между съсобствениците на процесния имот, от 1995 г. ищцата и съпругът й започнали да владеят и ползват предоставените им в дял 2/3 ид.ч. от имота в западната му част, при съседи: от север и североизток - поземлен имот с идентификатор ***, а по плана за земеразделяне * - пасище/мера на община Сатовча; от изток - 1/3 ид.ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***, а по плана за земеразделяне предоставена в дял на А. И. Д.; от югоизток - поземлен имот с идентификатор ***, а по плана за земеразделяне *, собственост на наследниците на С. М. К.; от югозапад - поземлен имот с идентификатор ***, а по плана за земеразделяне * - нива на община Сатовча, и от запад - поземлен имот с идентификатор ***, а по плана за земеразделяне *, собственост на наследниците на М. М. К.. От 1995 г. А. И. Д. започнала да владее и ползва своя дял от 1/3 ид.ч. в източната част на имота, при съседи: от север - поземлен имот с идентификатор ***, а по плана за земеразделяне * - пасище/мера на община Сатовча; от изток - поземлен имот с идентификатор ***, а по плана за земеразделяне * - нива на наследниците на Ш. А. Ш.; от югоизток и юг- поземлен имот с идентификатор ***, а по плана за земеразделяне * собственост на наследниците на С. М. К.; от югозапад - ***, а по плана за земеразделяне * нива на община Сатовча, и от запад - 2/3 ид.ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***, а по плана за земеразделяне * - предоставени в дял на съпруга на ищцата. От 1995 г. и до смъртта си през 2006 г. А. Д. владяла своята част от имота, съгласно разпределението. До смъртта на съпруга на ищцата през 2010 г., двамата заедно, а след смъртта му - само ищцата, владели своята част от имота съобразно разпределението. Децата им не се интересували от имота, поради което ищцата владяла своя дял със съзнанието на единствен собственик. След смъртта на А. Д. нейната част от имота се владяла от ответницата Н. Б. до 2019 г., когато тя заминала на работа в чужбина. В края на 2023 г., в частта на имота на ищцата, ответникът Ц. Ю. започнал да копае с багер, заявявайки, че 1/2 2 ид.ч. от имота е негова. Ищцата извършила проверка, при която установила, че през 2018 г. ответниците Н. и К. Б. се снабдили с нотариален акт за собственост на 1/2 ид.ч. от имота въз основа на давностно владение, след което дарили имота на ответника Ю.. Тъй като разпореждането със собствената на ищцата 1/6 ид.ч. от имота е без правно основание, е предявена исковата молба. От своя страна, ответниците са оспорили исковете. Твърдят, че с решение № 1539А/04.09.1995 г. на ПК - с. Сатовча на наследниците на И. А. Р. е възстановено правото на собственост върху процесния имот, както и върху други имоти.

Още докато бил жив, И. Р., заедно със съпругата си, определил кой от притежаваните от тях имоти на кое от децата им ще остане в наследство след тяхната смърт. Процесният имот бил определен в дял на А. И. Р., починал на 03.09.1997 г. Същият живеел в [населено място] и поради това определил неговият дял от наследството - процесният имот, да бъде разделен между бащата на съпруга на ищцата И. И. А. и майката на ответницата - А. И. Д., като всеки от тях получил по 1/2 ид.ч. Между идеалните части на всеки от тях имало денивелация, която е налице и към настоящия момент. Оспорват А. Д. да е получила в дял и да е владяла 1/3 ид.ч. от процесния имот. Не е ясна причината, по която на бащата на съпруга на ищцата са дадени в дял 2/3 ид.ч., а на сестра му - 1/3 ид.ч. От друга страна, при съсобствен имот, при който не е извършвано разпределение на правото на ползване, няма как да се определи къде се намират съответните идеални части от имота. Ответниците твърдят, че от 2006 г. (смъртта на А. Д.) до момента на даряването на Ц. Ю. - 21.02.2023 г., К. Б. и Н. Б. владели собствената си на основание давностно владение 1/2 ид.ч. от процесния имот, а преди нейната смърт от 1995 г. до 2006 г. Д. владяла тази 1/2 ид.ч. Останалата 1/2 ид.ч. от същия имот се владяла от И. И. Х. и съпругата му - ищцата по делото, до 2008 г., когато същите без документ продали своите идеални части от имота на друго лице, което започнало да го използва, като складира насипи от пясък. След този момент и след смъртта на И. Х. - 2010 г., имотът не се ползвал нито от ищцата по делото, нито от другите наследници на И. Х. (техните деца). Не отговарят на истината твърденията, че ищцата е собственик на 2/3 ид.ч. от имота, а първите двама ответници, съответно на 1/3 ид.ч. от същия. Ищцата не е осъществявала трайно, непрекъснато, явно и спокойно владение в законоустановения срок върху идеални части от имота, още по-малко на 2/3 ид.ч. от същия. Дарявайки 1/2 ид.ч. от процесния имот, първите двама ответници не са се разпоредили без правно основание с чуждо право, а са дарили собствените им идеални части от имота, с които са могли да се разпореждат свободно.

Въпреки че станало известно, че Ц. Ю. е собственик на 1/2 ид.ч. от процесния имот от 21.02.2023 г., на 29.12.2023 г. ищцата се снабдила с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност. От 21.02.2023 г. до датата на издаването на посочения нотариален акт на основание давностно владение на ищцата е изминал период по-дълъг от 6 месеца, в който фактическата власт върху посочените идеални части е била упражнявана първоначално от първите двама, а впоследствие - от третия ответник, поради което съгласно чл. 81 ЗС дори и преди посочените дати ищцата да е упражнявала владение върху идеални части от имота, то тя е изгубила същото и давността е прекъсната.

Въззивният съд е приел, че фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите му.

3

Окръжен съд – Благоевград е направил следните правни изводи:

Уважаването на иск с правно основание чл. 108 ЗС е обусловено от наличието на три предпоставки: ищецът да е собственик на претендирания имот, същият да се намира във владение или държане на ответника и владението/държането да се упражнява от последния без основание.

Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че с решение 1539А/04.09.1995 г. на Поземлена комисия - с. Сатовча на наследниците на И. А. А. (И. А.

Р.), бивш жител на [населено място], починал на 13.03.1951 г., е възстановена собствеността върху земеделски земи, сред които и процесният имот, представляващ нива с площ от 3.403 дка, десета категория, в местността „Р.“, в землището на [населено място], имот № * по картата на землището, при съседи: имот № * - нива на наследниците на С. М. К., имот № * нива на наследниците на Ш. А. Ш., имот № * - пасище/мера на община Сатовча, имот № * нива на наследниците на А. А. К., имот № * - нива на наследниците на М. М. К., и имот № * - нива на община Сатовча. Не се спори, че ищцата А. Х. е наследник на И. И. Х., който от своя страна е наследник на Б. И. Х. (И. И. А.), син на И. А.. Не се спори, че ответницата Н.

Б. е наследник на А. И. Д. - дъщеря на И. А.. Не се спори от ответниците, че ищцата е собственик на 1/2 ид.ч. от процесния имот. Спорно е между страните дали ищцата е собственик въз основа на давностно владение на 2/3 ид.ч. от процесния имот, а не на 1/2 ид.ч. от него, и дали ответниците Н. Б. и К. Б. са собственици на основание давностно владение на 1/2 ид.ч. от същия имот. Окръжен съд – Благоевград е заключил, че по делото не е доказано извършване на неформална делба между наследниците на И. А., при която в дял на сина му Б. Х. (И. А.) да са оставени 2/3 ид.ч. от процесната нива. Представен е разделителен протокол от 1995 г., по силата на който в дял на И. А. е оставен 1 декар от нивата в м. „Х.“. При площ от 3.403 дка, това е по-малко от 1/3 ид.ч. Не се доказва по безспорен начин Б. Х. (И. А.) да е получил в дял 2/3 от тази нива и с показанията на свидетелите, ангажирани от ищцата. Свидетелката А. Т. има информация в тази насока от ищцата, а свидетелят С. А., макар да заявява, че е участвал в делбата, дава информация, която се различава от записаната в разделителния протокол, подписан от И. А.. Не се доказва също така ищцата да е упражнявала явно, спокойно и непрекъснато давностно владение върху 2/3 ид.ч. от процесния имот в изискуемия от закона 10-годишен срок, за да придобие собствеността върху тези идеални части. Съобразно отразеното по-горе, свидетелят А. заявява, че не е посещавал процесния имот от дете и всичко, което знае за него, го знае от А. Х., поради което с показанията му не се установява тя да е владяла 2/3 ид.ч. от имота. Свидетелката Т. заявява, че знае А. и съпругът й да са владели имота, но не може да установи периода на владение. Тя обяснява, че не знае кога е починал съпругът на А., тъй като тогава е била в чужбина. Знае, че допреди 3 години А. е работила имота, но същевременно казва, че от 5 години не е ходила там и не е обърнала внимание как се работи.