Определение № 495 от 12.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 495 гр. Пловдив, 12.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Веселин Г. Ганев

Милена Б. Рангелова като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно наказателно дело № 20235000600535 по описа за 2023 година

Въззивното производство е по реда на чл. 249, ал. 3 от НПК, като се развива по Глава 22-ва от НПК

Образувано е по протест на ОП гр. Пловдив срещу определението от 24.10.23 г. по н.о.х.д. № 1808/23г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което в разпоредително заседание съдебното производство е прекратено, а делото – върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати при изготвянето на обвинителния акт съществени процесуални нарушения.

В протеста, който не е просрочен, се обосновава мнение, че съдът не е изтълкувал правилно правната страна на тезата му, вследствие на което му е дал некоректни указания за коригирането й. Повтаря тази теза и счита, че обвинителният акт отговаря на процесуалните изисквания за посочване на отделните съставомерни признаци на твърдените имуществени престъпления. Претендира да се отмени атакуваният акт, като въззивната инстанция разпореди продължаване на съдебното разглеждане на делото.

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени съображенията в протестираното определение и в протеста, прие, че протестът е основателен.

За да постанови определението си за прекратяване на съдебното производство по посоченото наказателно дело и да го върне на първата процесуална фаза, съдът е счел, че оформянето на обвинителната теза по отношение на твърдяната кражба и по отношение на твърдяното длъжностно присвояване представлявало „опростенченски“ подход към редица институти на гражданското право, който не можел да бъде неглижиран.

1

Обръща внимание на първия диспозитив на обвинителния акт, в който е фиксирано твърдението, че инкриминираната сума от 279.03 лева била отнета от владението на физическото лице А.М., управител на ЕООД „М.“, а в обстоятелствената част на акта е съобщено само това, че сумата била предадена от другия продавач (св. С.) на подсъдимия.

Следователно тезата, че била отнета от владението на физическото лице М., се оказвала необоснована.

Критикува и втория диспозитив, според който присвоените пари в размер на 3880 лева са собственост на управителя на ЕООД „М.“ А.М., поверени на подсъдимия (продавач в дружеството) за пазене. Счита, че подобна теза за собствеността на вещите не само била неразбираема, а и не била изразена и в обстоятелствената част на обвинителния акт, респ. длъжностното качество на продавача било обосновано по отношение на дружеството (не на неговия управител), а твърдението за поверяването на парите за пазене не било съпътствано от посочване на конкретен възлагателен акт.

На последно място е формулиран укор към прокурора за непосочване на действие, с което „се прекъсвало владението“. Според първоинстанционния съд вместо това обвинителят просто е посочил, че парите били предадени от единия продавач (св. С.) на другия продавач – подсъдимия.

ПАС счита, че възражението на автора на обвинителния акт срещу изложената триаспектна критика е основателно. В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено какъв е бил г-н М. на ЕООД „М.“, а именно управител; какъв е бил подсъдимият в дружеството – продавач-консултант, назначен с трудов договор, респ. длъжностното му качество е обосновано с данни от длъжностната му характеристика; как е „откраднал“ инкриминираната сума от 279.03 лева – като я е взел от касата, до която имал достъп по силата на своето служебно положение („оперирал със сумата при продажбите на стоки в обекта“), как е присвоил 3 880 лева – като е насилил ламаринената вратичка на металната пощенска кутия, в която се събирал оборотът, когато се натрупвал; как е извършено поверяването на парите за пазане – като му е предадена фактическата власт върху тях в качеството му на продавач-консултант; в чий патримониум са били, преди подсъдимият да посегне на тях. Авторът на обвинителния акт е уведомил четеца на своя акт и за това къде вижда различието в предназначението на двете суми (с което обосновава осъществяването на две отделни имуществени престъпления) – първата била включена, а втората – не била включена в „динамичния търговски оборот“, от което следвало, че първата е открадната, а втората – присвоена.

Излиза, че фактите относно съставомерните признаци на деянията по чл. 195, ал. 1, т.

6 вр. чл. 194, ал. 1 НК и по чл. 201 НК са назовани ясно. Дали предложената със заключителните части на обвинителния акт интерпретация на тези факти е прецизна и въобще – коректна от материалноправна гледна точка (наказателно-правна и гражданскоправна), е въпрос по съществото на делото. С атакуваното определение съдът завоалирано е възразил срещу изградената от прокурора правна конструкция на извършените деяния. Това възражение не държи сметка, че избраният подход е обявен недвусмислено, което означава, 2 че обвинителната концепция поне е разбираема. В следващ процесуален момент решаващата инстанция ще прецени дали е и споделима или се налага промяна на някой от нейните аспекти.

В заключение следва да се обобщи, че изразената в обвинителния акт теза не е поднесена противоречиво или непълно, каквото впрочем е било мнението и на защитата при пренията в разпоредителното заседание. Дали е приемлива, не е въпрос, който може да се постави и реши по време на разпоредително заседание.

Ако в хода на бъдещото съдебно следствие се окаже, че прокурорът не може да обоснове тезата си, тя би била отхвърлена. Това би станало с присъда, а не с определение.

По изложените съображения въззивната инстанция счита, че обвинителната постановка не е незаконосъобразно представена. Не са допуснати процесуални нарушения във връзка с нейното лансиране. Така че ПлОС не е имал основание за прекратяване на съдебното производство.

Разглеждането на делото в първата инстанция следва да продължи от стадия на разпоредителното заседание, за да се оформи произнасяне по гражданския иск.

По изложените съображения Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението № 1681/24.10.2023 г., с което на основание чл. 248, ал. 5, т.

1 НПК съдебното производство по н.о.х.д. № 1808/23 г. на ПлОС е прекратено, и ВРЪЩА делото на Пловдивския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия от стадия на разпоредителното заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3