Решение № 212 от 08.06.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Перник, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20231700100753 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД.

Производството по делото е образувано във връзка с депозирана искова молба от Х. Ш., роден на ***, и С. Ш., роден на ***, двамата с адрес: ***, чрез адв. Н. Н. Д., против Агенция "Пътна инфраструктура", БУЛСТАТ 000695089, със седалище и адрес на управление: гр.

София, п.к. 1606, бул. „Македония" № 3, с която са предявени субективно съединени осъдителни искове, увеличени по реда на чл.214 ал.1 ГПК съгласно приетото с протоколно определение от 27.04.2026 г. изменение на исковите претенции, за сумата от по 55 806,70 евро /с левова равностойност от 109 148,42 лева/ за всеки от ищците, представляваща остатъка от дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди във връзка със смъртта на М. Ш., ведно със законната лихва, считано от 23.11.2021 г., до окончателното плащане.

Ищците Х. Ш. и С. Ш. твърдят, че на 23.11.2021 г., около 03:00 часа, на скоростен път, част от лот 0 на АМ „Струма“, при 31+800 км, в посока към отбивката за с. Боснек, област Перник, е настъпило ПТП (самокатастрофа) с пътнически автобус марка „Мерцедес“, модел „7010“, с македонски peг. № ***. Според ищците, причините, довели до настъпване на процесното ПТП са: управление на автобуса с леко завишена спрямо релефа на пътя (десен завой) скорост, обуславяща по - малко време за преценка на конкретната пътната обстановка и предприемане на адекватна реакция от страна на водача, както и състоянието на пътя, свързано с неправилно изпълнение (изграждане), обезопасяване и поддръжка на процесният участък от пътното платно, който не е отговарял на актуалните към датата на ПТП изисквания за магистрален път неправилно поставени обезопасителни мантинели с 1 недостатъчна носимоустойчивост и височина, липса на коректно поставена пътна сигнализация за наличие на отбивка, липса на надлежна и адекватна вертикална и хоризонтална пътна сигнализация (изтрита маркировка, липса на работещи светлоотразителни елементи и др.), на надлъжна релефна шумна пътна маркировка и други.

Като съвкупна последица от горното, водачът е загубил ориентация и впоследствие -контрол над движението на автобуса в границите на правилната пътна лента, същият се е отклонил в дясно и е реализирал удар в дясна предпазна мантинела по посока на движението с последващ такъв в лява предпазна мантинела, което е довело до цялостна деформация на МПС, вклиняване на автобуса между двете леви предпазни мантинели и самозапалване.

В пряка причинно-следствена връзка с гореописаното ПТП, пътуващият в процесния автобус М. Ш. - син на ищците, е получил летални телесни травми, от които е починал по ужасяващ начин - задушаване и изгаряне. Във връзка с настъпилото събитие е било образувано наказателно производство - ДП № 93/2021 г. по описа на Национална следствена служба, наблюдавано под пр. пр. с peг. № 2830/2021 г. по описа на Окръжна прокуратура гр. Перник, за извършено престъпление по чл. 343, ал, 4 вр. ал. 3, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК, което продължава да е в досъдебна фаза към датата на депозиране на исковата молба. Ищците твърдят, че причините за настъпилото събитие са комплексни, като се дължат изключително на неправомерното поведение от страна на компетентните за поддръжката на процесния участък от пътното платно държавни органи в лицето на Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройство, както и на водача на пътнически автобус марка „Мерцедес“, модел „7010“ с македонски peг.

№ ***.

По отношение отговорността на Агенция „Пътна инфраструктура“ сочат, че през 2002 г. е бил одобрен технически проект и разрешение за строеж на процесния участък - т. нар. нулев лот от АМ „Струма“ - от пътен възел Даскалово до Долна Диканя, като през 2006 г. е било издадено и допълнително разрешение за строеж на пътни възли, а Акт 15 за участъка е бил издаден през 2007 г. и същият се характеризира оттогава като скоростен път с разрешена максимална скорост на движение от 90 км/ч. След 2013 г. пътният участък е останал без разрешение за ползване (Акт 16), но е продължил да функционира и то при увеличаване на максимално разрешената скорост на 120 км/ч. Според ищците, процесният път в дадени участъци има габаритите на автомагистрала. Поради това и доколкото целият пътен участък съобразно начинът му на изграждане, сигнализиране, обезопасяване и поддържане, създава дезориентираност на шофьорите по какъв точно път се движат, съответно- какво да е поведението им като участници в движението, е следвало ответникът да не допуска преминаването на превозни средства по пътя до постигане на вмененото му задължение да за създаване на безопасни условия за придвижване по републиканската пътна мрежа. С оглед горното считат, че ответникът е бездействал в продължение на повече от 14 години, като не е извършил необходимите действия за получаване на Акт 16 и надлежното въвеждане на пътя в експлоатация, респ. при невъзможност за получаването му за ограничаване на достъпа на превозни средства до пътя, в пряка причинно-следствена връзка 2 с което е и настъпилото трагично събитие. Твърдят, че процесният пътен участък е бил изграден и приведен в изпълнение в разрез с т. 4 „Достъпност и безопасност при експлоатация“ от Приложение № 1 „Основни изисквания към строежите“ към Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти, съобразно която „строежите трябва да са проектирани и изпълнени по такъв начин, че да не създават неприемливи рискове от инциденти или повреди при използване или експлоатация, като подхлъзване, падане, сблъсък, изгаряния, токов удар, нараняване вследствие на експлозия и кражби с взлом.“. Поради това и АПИ е следвало по реда на чл. 9, ал. 4 от Закона за пътищата /ЗП/ да въведе забрана за обществено и специално ползване на процесния пътен участък за всички пътни превозни средства до получаване на Акт 16, доколкото това е било необходимо за осигуряване на безопасността на движението. Намират за безспорно, че АМ „Струма" (в частност процесният скоростен път от лот 0 при 31+800 км в посока към отбивката за с. Боснек, област Перник) е част от републиканската пътна мрежа, като дейностите във връзка с управлението й са в компетентността на ответника - Агенция „Пътна инфраструктура“, но ответникът не е спазил своите задължения, тъй като е следвало да осигури поддръжката на републиканския път, какъвто се явява процесната автомагистрала, респ. „скоростен път“, което включва организиране и осъществяване на защитата на пътната принадлежност, каквито са правилното изграждане на отбивката за престой на МПС-та, на двете мантинели, на пътната сигнализация и всички други дейности, свързани с безопасното преминаване на превозни средства през участъка. Поради което Агенция „Пътна инфраструктура“, като правен субект, който по силата на закона следва да поддържа в изправност пътищата от републиканската пътна мрежа и в частност - АМ „Струма“, носи отговорност за бездействията на съответни физически лица, на които е възложено непосредственото осъществяване на тази дейност. Ищците твърдят, че пътният участък не е конструиран правилно и липсва сигнализация, която да информира водача на автобуса дали пътят има характер на автомагистрала или е т.нар. скоростен път. Ако тези задължения на ответника бяха изпълнени, то водачът на автобуса щеше да съобрази скоростта си на движение за съответния участък и да има по - голяма възможност да спре или да избегне намиращата се в дясната му страна мантинела, където е настъпил и първият сблъсък на превозното средство. Считат, че причина за настъпване на процесния инцидент е и неправилното изграждане и некачественото поддържане на пътния участък, тъй като е липсвала правилно поставена съгласно нормативните изисквания пътна маркировка, липсвали са редица знаци, липсвал е също така „буфер“, явяващ се елемент за начало на ограничителната система, която се монтира при опасност с цел разделяне на транспортните потоци и отбивки. Непосредствена причина за настъпване на произшествието представлявало както неправилното местоположение и влошеното състояние на светлоотразителните тела на мантинелите от двете страни на пътните ленти по посока на движенето на автобуса от 1 км преди процесното място на ПТП до намиращата се в дясно на посоката на движение мантинела на 31 км, така и неправилното местоположение, вид (недостатъчна носимоустойчивост и височина), и влошено състояние на самата мантинела, в 3 която настъпва първият сблъсък. Твърдят, че вложените строителни продукти при използваната в процесния пътен участък пътна маркировка не са отговаряли на методите и изискванията за изпитване. Ищците излагат, че всички описани по - горе специфични характеристики и особености по изграждането, обезопасяването и поддръжката на процесния пътен участък, анализирани поотделно и в своята съвкупност, водят до категоричен извод, че пътната обстановка е създала дезориентираност на водача на автобуса и това се явява съществена причина както за настъпване на процесното ПТП, така и за крайно негативните последици от същото. Сочат, че вредите които търпят, са в пряка причинно- следствена връзка с настъпилото събитие и последиците от него са както неимуществени, така и имуществени, като предмет на настоящите искове са само неимуществените такива, изразяващи се в болките и страданията от загубата на техния син.

Ищците твърдят, че имат дългогодишен щастлив семеен живот, граден с обич и разбирателство, като никога не са живели разделени. Загубата на дете съставлява едно от най - тежките възможни житейски събития, така че дори и интензивността на страданието на ищците да намалее във времето, мъката не се преживява до края на живота и вредата в това отношение е непоправима и материално неизмерима. Горното, наред с обстоятелството, че смъртта е настъпила така нелепо, неочаквано, и по ужасяващо мъчителен начин (задушаване и изгаряне), и починалият е бил още в млада възраст - на *** години, допълнително засилва страданията на ищците. Осъзнават и страдат от факта, че са завинаги лишени от пълноценното и щастливо семейство, което преди събитието са имали, от моралната и синовна опора, която пострадалото лице им е давало и на която са разчитали и за в бъдеще, както и, че болки и страдания от загубата на най - близкия им човек, ще търпят винаги. Наред с горното ищците сочат, че и до настоящия момент страдат от депресия и посттравматичен стресов синдром, изразяващ се в нарушение на съня, често главоболие и тревожност, като тези състояния са без изглед за скорошно отшумяване. Преди настъпилото събитие ищците са били жизнени и контактни, радвали са се на спокоен живот и срещи с близки и приятели. В момента са затворен и отчуждени, избягват срещи с други лица и така обичайните за всеки нормален човек срещи с приятели и стремеж към положителни преживявания. Смъртта поставя край на живота като най - ценно човешко благо, което прави вредите от настъпването й от една страна невъзвратими, а от друга най - големи, ако трябва да бъдат по някакъв начин от морална гледна точка градирани в скала. За всеки един иск приемат за справедлив размер сумата от 160 000 лева, от която приспадат извършено плащане в размер на 79 000,00 лева от застрахователя по ЗЗГОА „ГРАВЕ Застраховане Неживот“ АД, peг. № ***. Претендират и направени разноски, ведно с включено адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал отговор, с който оспорва изцяло предявените искови претенции. Ответникът не оспорва, че АМ „Струма“, на която е станало произшествието, е част от републиканската пътна мрежа и като такава се поддържа от Агенция „Пътна инфраструктура” (чл. 19, ал.1 от Закона за пътищата), както и обстоятелството, че на територията на Пернишка област тази дейност се извършва чрез специализираното звено – Областно пътно управление - Перник (на 4 основание чл. 22, ал. 1, във вр. с чл. 21, ал. 2 от Закона за пътищата). Не оспорва твърдението, че за процесния участък от АМ „Струма“ няма издаден акт 16 за автомагистрала и поради това е със статут на скоростен път. Това е автомобилен път с организация на движението до 120 км/ч., поради което и на км 19 + 731 – дясно, и на км 36 + 595 ляво и среда има монтиран знак Д7, обозначаващ автомобилен път. Отсечката е пусната за движение през 2007 г. на етап акт 15, поради проблеми с отчуждаването на земите.