Решение № 9 от 04.01.2024, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Враца, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Ангелова при участието на секретаря Ваня Люб. Василева като разгледа докладваното от Росица Ив. Ангелова Административно наказателно дело № 20231420201094 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.58д-63д от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във връзка със Закона за министерството на вътрешните работи.

Образувано е по жалба на П. И. В. от гр.Враца, ЕГН ********** против наказателно постановление (НП) № 155/2020 г. от 14.08.2020 г., издадено от началник сектор ОП при РУ – Враца към ОД МВР - Враца, с което за нарушение на чл.64, ал.4 вр. ал.1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100.00 (сто) лева.

С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП, като незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че същото е издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата, твърди че описаната фактическа обстановка не отговаря на действителната такава, както и че не е имало предпоставки за нарушаване на обществения ред от негова страна. Прави искане за отмяна на обжалваното НП и присъждане на направените разноски в размер на 2.50 лева, представляващи платена такса за получаване на копие на Наказателно постановление №155/14.08.2020 г.

Административнонаказващият орган (АНО), редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. В придружителното преписката писмо предлага НП да бъде потвърдено.

Врачанският районен съд, като взе предвид депозираната жалба, събраните по делото 1 доказателства, доводите и съображенията на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

Жалбата против атакуваното наказателно постановление е подадена в законоустановения 14-дневен срок, считано от датата на връчването му на жалбоподателя, която дата в случая е 06.06.2023 г., когато последният е получил копие на НП. Жалбата срещу така издаденото НП е депозирана от активно легитимирано лице, чрез Система за сигурно електронно връчване до РУ-Враца към ОД МВР-Враца на 08.06.2023 г., поради което същата се явява процесуално допустима. В тази връзка следва да се отбележи, че са основателни възраженията на жалбоподателя за допустимост на жалбата, тъй като от приложената в административнонаказателната преписка /АНП/ докладна записка от 11.01.2023 г. до ВПД началник на РУ-Враца е видно, че жалбоподателят е търсен за връчване на НП единствено на адреса в гр.Враца, **** но не и на настоящия му адрес в **** заявен от дата 20.09.2019 г., видно от Удостоверение за настоящ адрес изх.№ 13219/20.092019 г. Последното неправилно е послужило за основание да счете АНО, че НП е връчено на 18.02.2023 г. по реда на чл.58, ал.2 ЗАНН и влязло в сила на 06.03.2023 г. Като не е положил достатъчно усилия за издирване на адресата и връчване на НП, АНО неправилно и незаконосъобразно е счел същото за връчено по реда на чл.58, ал.2 ЗАНН, съответно за влязло в сила.

Предвид гореизложеното съдът счита жалбата за процесуално допустима, подадена от лице, което има право на обжалване и срещу акт от категорията на обжалваемите, поради което същата следва да бъде разгледана по същество.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 155/2020 г. от 28.07.2020 г. срещу П. И. В. от гр.Враца, ЕГН ********** за това, че на 28.07.2020 г., около 08:50 часа, в гр.Враца, на у**** лицето във видимо трезво състояние, не изпълнява устно полицейско разпореждане от полицейски орган, направено в изпълнение на функции му по охрана на обществения ред, възложени с чл.64, ал.1 ЗМВР, като продължава да не допуска лица да преминават през главния вход на сградата на Община Враца.

Актосъставителят е квалифицирал нарушението като такова по чл.64, ал.4 вр. ал.1 от ЗМВР. Актът е съставен в присъствието на един свидетел и е подписан от жалбоподателя с вписани в него възражения.

Въз основа на горния акт за установяване на административно нарушение и при идентично описание на фактическата обстановка, административнонаказващият орган е издал атакуваното НП № 155/2020 г. от 14.08.2020 г., с което за нарушение на чл.64, ал.4 вр. ал.1 от ЗМВР, на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР /“Който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.“/, на П. И. В. е наложено административно наказание „глоба” в размер на сто лева.

При обжалването на НП пред Врачанския районен съд са събрани гласни доказателства, като са допуснати до разпит актосъставителят С. Т.-мл.пол.инспектор при 2

РУ-Враца, свидетелят А. С., присъствал при установяване на нарушението и съставянето на акта, както и свидетелите И. В. и Л. К..

С показанията си пред съда актосъставителят С. Т. не установява изложената в АУАН фактическа обстановка, тъй като същият заявява, че не си спомня ситуацията.

Свидетелят С. твърди, че е било форма на протест, при която жалбоподателят не допускал да влизат лица през един от входовете на сградата на Община Враца. Показанията на свидетелите Т. и С. са противоречиви и същите не се припокриват с изложената фактическа обстановка в АУАН, поради което съдът не ги кредитира.

От показанията на свидетелите В. /съсед на жалбоподателя/ и К. се установява, че от 2018 година жалбоподателят В. не живее на адреса в гр.Враца, **** като на вратата е поставена бележка, на която пише имената, адреса и телефона на фирмата му, като входът не се заключва и има достъп до етажа.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите В. и К., тъй като същите кореспондират един спрямо друг и спрямо събраните по делото писмени доказателства, включително и с приложения от жалбоподателя снимков материал.

По делото са приети и съответно приложени следните релевантни писмени доказателства: НП №155/14.08.2020 г., издадено от началник сектор ОП при РУ – Враца към ОД МВР - Враца; АУАН № 155/2020 г. от 28.07.2020 г.; Заповед № 8121з-1371/11.11.2015 г. на министъра на вътрешните работи; Справки за постоянен и настоящ адрес на л.15 и л.16 от делото; Справка с вх.№13670/08.11.2023 от началника на РУ-Враца, ведно с заверено копие на преписка рег.№ 369000-8187/29.05.2023 г. по описа на ОД МВР Враца и бял хартиен плик, съдържащ един брой СД – л.19-л.31; Жалба от П.В. до ОД МВР-Враца от 29.05.2023 г.–л.32; Допълнителна жалба до ОД-МВР от П.В. от 02.06.2023 г. – л.33-36;

Допълнение №2 по жалба до ОД МВР-Враца от П.В. от 06.06.2023 г. – л.37-45; Молба с вх.№ 13730/09.11.2023 г. от П.В. до РС-Враца – л.46-49; Жалба от П.В. до ОД-МВР-Враца - л.50;

Молба от 02.11.2023 г. от П.В. до Директора на ТД НАП Враца-л.53; Писмо вх.

№13729/09.11.2023 г. от ТД НАП до П.В. – л.55-57; Отговор вх.№14577/24.11.2023 г. от П.В. до РС-Враца - л.66-100; Молба вх.№14863/29.11.2023 г. от П.В. до РС-Враца-л.101-102;

Молба с вх.№14910/30.11.2023 г. от П.В. до РС-Враца на л.103-104; Молба до ВрРС с вх.

№15147/05.12.2023 г. с приложен към нея СД - л.105-107.

Към настоящето дело са приложени и а.н.д.№867/2023 г. по описа на РС-Враца, а.н.д.№863/2020 г. по описа на РС-Враца и а.н.д. № 575/2023 г. по описа на

Административен съд – Враца.

При гореустановената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Процедурата по установяване на административно нарушение, издаване на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН препраща към субсидиарно приложение разпоредбите на НПК.

3

Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от материално и териториално компетентния за това орган и съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискването на чл.42 ЗАНН. При съставянето му обаче са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените и неотстранимите. Както в АУАН, така и в НП е посочена като нарушена разпоредбата на чл.64, ал.4 вр. ал.1 ЗМВР, съгласно която: „Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или застрашават живота или здравето му“, ал.1 на същата разпоредба гласи, че:

„Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено.“. Така посочената за нарушена разпоредба визира състав на нарушение, при което се касае за неизпълнение разпореждане на полицейски орган, което е издадено писмено. От словесното описание на нарушението в акта и наказателното постановление е видно, че жалбоподателят не е изпълнил устно полицейско разпореждане от полицейски орган, направено в изпълнение на функции му по охрана на обществения ред. Отделно от това не е посочено в какво се изразява така издаденото устно разпореждане от полицейския орган. При това положение, описаното нарушение, както в АУАН, така и в НП не кореспондира с посочената правна квалификация на деянието, което представлява съществено процесуално нарушение от категорията на неотстранимите, водещо на самостоятелно основание за отмяна на НП, издадено въз основа на такъв АУАН. Същото несъответствие е пренесено и в издаденото НП.

Вън от гореизложеното, разгледана жалбата по същество, съдът намира, че от описанието на изпълнителното деяние в АУАН и НП се разбира, че деецът не е изпълнявал отправено му устно полицейско разпореждане, без да е разяснено в какво точно се е изразявало това разпореждане. В показанията си актосъставителят твърди, че не си спомня този случай, а свидетелят С. от своя страна, твърди че жалбоподателят е бил пред един от входовете на сградата на община Враца, където е имало форма на протест. Поради така установените разминавания и различия в описаното изпълнително деяние в АУАН и НП и в показанията на свидетелите, съдът приема, че извършването на нарушението не се доказа по безспорен начин. Доказателствената тежест е на АНО, от чиито ангажирани гласни и писмени доказателства не се установи по един безспорен и категоричен начин факта на извършване на нарушението и неговото авторство. В такъв случай е недопустимо да се ангажира отговорността на жалбоподателя при положение, че фактите и обстоятелствата за наличието на обективните и субективните елементи на твърдяното нарушение, не бяха доказани безсъмнено.

Предвид горното въззивната жалба се явява основателна и като такава същата следва 4 да бъде уважена, а издаденото НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно.

При този изход на делото, административнонаказващият орган следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сума в размер на 2.50 лева, представляваща направени разноски за получаване на копие на издаденото НП №155/2020 г. от 14.08.2020 г., за което по делото има приложена квитанция за извършено плащане чрез ПОС терминално устройство от дата 06.06.2023 г.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр. ал.1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №155/2020 г. от 14.08.2020г., издадено от началник група ОП при РУ-Враца към ОД на МВР-Враца, с което за нарушение на чл.64, ал.4 вр. ал.1 от ЗМВР, на основание чл.257, ал.1 ЗМВР, на П. И. В. от гр.Враца, ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100.00 (сто) лева, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН РУ-Враца към ОД МВР - Враца да заплати на П. И. В. от гр.Враца сумата от 2.50 лв. /два лева и петдесет стотинки/, представляваща направени разноски по делото за получаване копие на НП №155/2020 г. от 14.08.2020г.