Решение № 293 от 10.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. С., 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело № 20261000500332 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 7324/03.12.2025 г., постановено по гр.д. № 13098/2024 г., по описа от СГС, 1-9 състав, съдът е осъдил ЗАЕД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, да плати на основание чл.432, ал.1 КЗ на Т. Н. М., сумата 50 000 лева - застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 06.07.2024 г. около 22:15 часа в гр. С., бул. „Климент Охридски“ между управлявания от ищеца мотоциклет „Кимко“ модел Агилити 300, с peг. № *** и лек автомобил „Опел Корса“ с peг. № ***, управляван от К. Х. К., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 05.08.2024 г. до окончателното изплащане на суматау, като е отхвърлил иска за сумата над 50 000 лева до предявения размер от 100 000 лева.

Срещу това решение, в частта, с която е отхвърлен предявения иск, е подадена въззивна жалба от Т. Н. М., който поддържа, че то е постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е необосновано. Счита, че при постановяването му е нарушен принципа на справедливостта и чл.52 от ЗЗД, като присъденото застрахователно обезщетение било занижено и крайно несправедливо.

Установените тежки травматични увреждания: счупване на тялото на лявата бедрена кост, счупване на вътрешния маеолус на лявата глезенна става, разкъсно-контузна рана и сухожилна увреда на повдигане на палеца на левия крак по своето естество представлявали телесни повреди налагащи оперативно лечение, продължителен възстановитилен период и трайно затруднение в движенията на левия долен крайник. Установено било, че са извършени са две хирургични интервенции с прилагане на вътрешна фиксация с метални 1 импланти, както и продължителната рехабилитация са свързани с интензивни болки и физически дискомфорт, както и от дълъг период на възстановяване. В период от 8 месеца въззивникът бил нетрудоспособен и лишен от въможността да се обслужва самостоятелно, да упражнява трудовата си дейност и да води обичайни си начин на живот. Това и всички понесени от въззивника физически и психически травми, както и ограниченията в личен и битов план се установявали от разпитания по делото свидетел - брат на въззивника.

Установено било, че ограничения в движенията и физическите способности на ищеца и към момента били налице. Възстановителния период не бил приключил, болките и функционалните ограничения продължавали да влияят на качеството му на живот и възможността му да упражнява труд, изискващ физическо натоварване. Съдът не извършил задълбочена преценка на заключението на съдебно-медицинската експертиза, на изключително силните болки и страдания при влошено качество на живот, които е изживял ищеца и които ще продължат и за в бъдеще, в резултат на получените от деликта увреждания в тяхната едновременна даденост, обем и тежест. Възстановителният период е бил труден, дълъг и продължителен и причинил голям стрес. Психическата травма все още не била отшумяла и към настоящия момент и се дължала и на промяната в начина на живот.

Чувствал се уплашен, тъжен, тревожен и отчужден. Възрастта на пострадалия по време на ПТП била 46 години. Съдът бил длъжен да приложи задължителните за съдилищата указания, дадени в ППВС № 4/1968 г. като има предвид, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт не е абстрактно понятие, а представя винаги преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите и психологически последици за увредения, преценени адекватно и в тяхната съвкупност. Въззивникът моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да присъди пълния размер на претендираното обезщетение.

Ответникът по въззивната жалба ЗАЕД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД оспорва същата по подробно изложени съображения.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от Т. Н. М. срещу ЗАЕД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, за сумата в размер на 100 000 лв - застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 06.07.2024 г. около 22:15 часа в гр.

С., бул. „Климент Охридски“ между управлявяния от Т. М. мотоциклет „Кимко“ модел Агилити 300, с peг. № *** и лек автомобил „Опел Корса“ с peг. № ***, управляван от К. Х.

К., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 05.08.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба е посочено, че на 06.07.2024 г. около 22:15 часа Т. М. пострадал в резултат на ПТП в гр. С.. Управлявал мотоциклет „Кимко“ модел Агилити 300, с peг. № *** по бул. „Климент Охридски“. В същото време движещия се в обратна посока лек автомобил „Опел Корса“ с peг. № ***, управляван от К. Х. К. по бул. „Климент Охридски“ от ул. „8-ми декември“ към Околовръстен път и срещу № 61 при извършване на маневра ляв завой станал причина и реализирал ПТП, като отнел предимството на ищеца. В резултат на ПТП Т. М. получил на счупване на тялото на бедрената кост, закрито и счупване на медиалния малеол на лява глезенна става. На 07.07.2024 г. била осъществена оперативна намеса и било извършено открито наместване на фрактурата с вътршна фиксация, фемур.

Под рентгенографски контрол била извършена репозиция на фрактурата посредством мини инвазивен латерален достъп. Извършена била фиксация с бедрен пирон фи 9 с дължина 420 мм. Застопорен бил проксимално с 2 винта 75 и 50 мм, а дистално с винтове 55 и 75 мм.

Извършена била щателна хемостаза и послоен шев със стерилна превръзка. На 09.07.2024 г. било извършено и открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, тибия и фибула, 2 като през медиален достъп било проникнало в дъбочина и достигнато до фрактурата на медиалния глезен. Последвала репозиция и фиксацаия с два винта с прекъсната резба.

Извършена била щателна коагулация и послоен шев със стерилна превръзка. Проведена била обезболяваща терапия с дексофен, венозни вливания, антибиотична терапия с Лифурокс, антикоагулантна профилактика с Клексан 0.6., с препоръка да не се натоварва опериранят крайник, както и да продължи с антикоагуалантната терапия още 24 дни. Т. М. поддържа, че състоянието му било много тежко и към момента на подаване на исковата молба все още не бил излекуван като продължавали лечението, както и болките и страданията му. Поддържа, че собственикът на лек автомобил “Опел Корса“ , с peг. № *** имал към датата на ПТП задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица № BG/03/123002845790, валидна от 15.09.2023 г. до 14.09.2024 г.

Ответникът ЗАЕД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД оспорва предявения иск по основание и размер. Не била довършена процедурата по чл. 380 от КЗ. На 05.08.2024 г. ищецът завел доброволна претенция без да посочи банкова сметка. Ответникът го уведомил за необходимостта да бъдат представени допълнителни документи за установяване на основанието и размера на претенциите. Оспорил е механизма на настъпване на ПТП с твърдения, че събитието е случайно и че ударът е настъпил в опасната зона за спиране на застрахования водач, който не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие. Направено е възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като ищецът нарушил чл. 15, ал. 1 от ЗДвП като не се движил най-вдясно в лентата си за движение, а навлязъл с процесното ППС в лентата за насрещно движение, евентуално не предприел действия по предотвратяване на събитието, преминавайки през свободната за движение част от платното; управлявал процесния мотоциклет без включени светлини; в нарушение на разпоредбите на чл. 20 от ЗДвП не е контролирал непрекъснато превозното средство, което е управлявал; при избиране на скоростта си на движение не се съобразил с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие; не изпълнил задължението да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението; в нарушение на разпоредбите на чл. 25 от ЗДвП управлявал процесното ППС, без да съобразява поведението си с обстановката на пътя, като с това е създал опасност за участниците в движението; управлявал мотоциклета без да е поставил необходимата за това предпазна екипировка /предпазен шлем-каска, облекло и протектори за крайници гърди, гръб и т.н./; не изпълнил медицинските предписания за провеждане на контролни прегледи, антикоагулантна терапия, рехабилитация и др., с което значително е увеличил периода, на търпените болки и страдания, както и техния интензитет.

Ответникът е оспорил претенцията за лихва и нейния размер и начална дата.

Въззивният съд действа като апелация /т.н. ограничен въззив по арг. чл. 269, изр. 2 ГПК/, поради което той следва да се произнесе само по обжалваната част от исковете и по релевираните във въззивната жалба и писмения отговор на въззивната жалба правни доводи. Следователно, правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивната жалба, се съсредоточава върху справедливия размер на обезщетението, дължимо от ответника на Т. Н. М. за причинените му неимуществени вреди при травматичното увреждане вследствие процесното ПТП - дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение.

Първоинстанционното решение не е обжалвано и поради това е влязло в сила по отношение на исковете с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за обезщетението в размер 50 000 лева за неимуществени вреди вследствие на ПТП.

3

По делото е представено споразумение по НОХД № 7857/2025 г., по описа на СРС, НО, 105 състав, с което водачът К. Х. К., се признава за виновен в това, че: На 06.07.2024 г., около 20.42 часа, в гр.С., при управляване на моторно превозно средство лек автомобил марка „Опел“, модел “Корса“ с рег. № ***, по бул.“Климент Охридски“, с посока на движение от бул. “Андрей Ляпчев“ към ул.“Околовръстен път“, и в района на № 61 нарушил правилата за движение по пътищата, нормирани в Закона за движението по пътищата / ЗДвП/, а именно: Чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства“ ; Чл.25, ал.2 от ЗДвП „При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента“. Чл. 37, ал.1 от ЗДвП - „При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. От същото правило помежду си се ръководят и водачите на релсовите пътни превозни средства“, като предприел извършване на маневра „завиване на ляво“, за да навлезе в друга пътна лента – за насрещно движение и не пропуснал насрещно движещия се по бул.“Климент Охридски“ мотоциклет марка „Кимко“, модел „Агилити 300“, с рег. № ***, като реализирал пътнотранспортно произшествие с него и причинил по непредпазливост средна телесна повреда на повече от едно лице: На Т. Н. М.-водач на мотоциклета, средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се в счупване на тялото на лявата бедрена кост, реализирало критериите на медико-биологичния признак „трайно затрудняване движенията на левия долен крайник“ за срок повече от 30 дни, средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се в открито счупване на глезенния израстък на лявата тибия / голям пищял/, реализирало критериите на медикобиологичния признак „трайно затрудняване движенията на левия долен крайник“ за срок повече от 30 дни ; На Д. Т. М.-пътник на мотоциклета - средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се в черепно - мозъчна травма с контузия на мозъка, субтурален кръвоизлив и счупване на костите на черепния покрив и основа, реализирало критериите на медикобиологичния признак „разстройство на здравето, временно опасно за живота“, средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се в разкъсно-контузни рани в лява теменна област и счупване на подлежащата кост, реализирало критериите на медико-биологичния признак „нараняване, което прониква в черепната кухина“, средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се в счупване на лицеви кости-десен максиларен синус, пода на дясната очница и дясна ябълчна кост, които анатомично участват в изграждането на горната челюст, реализирало критериите на медико-биологичния признак „счупване на челюст“- престъпление по чл. 343, ал. 3, б. “а“ , пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. “б“ , пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. В споразумението е посочено още, че деянието е извършено от подсъдимия К. Х. К., виновно, при форма на вина „непредпазливост“ и поконкретно при престъпна небрежност по смисъла на чл. 11, ал. 3, пр. 1 НК. Видно от споразумението на К. Х. К. са му наложени следните наказания: 1./ При условията на чл.

Разпечатката съдържа 28 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9331210b-7660-4804-87d2-912dcc98d5b8