Определение № 3387 от 04.09.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3387 гр. Варна, 01.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20233100501730 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 55424/24.07.2023 г. на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, против Решение № 2526/10.07.2023 г., постановено по гр. д. № 9093/2022 г. по описа на ВРС, 51-ви състав, с което е уважен предявеният срещу жалбоподателя иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за осъждане на застрахователното дружество да заплати сумата в размер на 25 000 лева, частичен иск от сума в общ размер на 70 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Д. И.

Д. в резултат на виновно и противоправно поведение на лекуващите я лекари в периода от 12.03.2019 г. до 13.03.2019 г. в „Клиника за интензивно лечение на остри отравяния и токсикоалергии“ в „МБАЛ – Варна“ към ВМА – София, изразяващо се в непроведена диагностика и лечение на наличен дивертикулит на сигмата, довел до абсцес, перфорация на сигмата и фибринозен перитонит, обусловил постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, което представлявал застрахователен риск по сключен между ВМА и ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД договор за застраховка „Професионална отговорност“, с период на действие от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., ведно със законната лихва от 14.03.2019 г. до окончателното изплащане на паричното обезщетение.

В жалбата си въззивникът излага становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, както и че същото е постановено в разрез със събрания по делото доказателствен материал. Твърди се неправилност на извода на съда за това, че по делото е 1 установено по безспорен и категоричен начин настъпилото застрахователно събитие, а в допълнение се оспорва наличието на причинна връзка на поведението на лекуващите лекари с настъпилите вредоносни за Д. Д. последици. Излага съображения, че съставът на РС – Варна не се е мотивирал относно обстоятелството в какво се изразява противоправното поведение на лекарите за процесния престой. Твърди се, че пострадалата е претърпяла оперативни намеси в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна след престоя й на хоспитализация във ВМА „МБАЛ – Варна“, което не следвало да се вменява във вина на лекуващите я лекари във ВМА, които не били отговорни за последващи хоспитализацията на Д. Д. във ВМА физиологични промени и болестни изменения в отделителната й система. В допълнение се излага, че в процесния период от 12.03.2019 г. до 13.03.2019 г. липсват данни за направени от хоспитализираната оплаквания за болки в коремната област при дефекация, газове и промяна в изхожданията. Сочи се, че ищцата не е имала симптоми, свързани с дебелите черва, не е отправяла оплаквания, свързани с дебелите черва и до изписване от болницата не е имала прояви на такива.

Следователно, получената перфорация на дебелото черво не следвало да се вменява във вина на лекуващите лекари. Твърди се в жалбата, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е допуснал до разпит двамата лекари, ангажирани с лечението на Д. Д. при престоя й във ВМА - Варна. На подробно изложени във въззивната жалба съображения е отправено искане за отмяна на обжалваното решение в цялост, като се претендира и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции. Отправено е и искане за събиране на гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели на основание чл. 266, ал. 3 ГПК за установяване на състоянието на Д. Д. по време на хоспитализацията й за периода 12.03.2019 г. до 13.03.2019 г. в МБАЛ – Варна към ВМА – София.

Въззиваемата страна – Д. И. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. В., ул.

„О.“ № *, чрез пълномощниците си адв. М. Р. и адв. С. Т., е депозирала в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор, в който се излагат съображения за правилност и законосъобразност на оспореното решение.

Сочи, че искането на въззивника за събиране на гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели е просрочено, като първоинстанционният съд правилно не е допуснал събирането им. Поради изложеното, отправя искане за потвърждаване на първоинстанционния акт.

Въззивната жалба е редовна и допустима, подадена е от лице, легитимирано с правен интерес от обжалване на решението на ВРС. Същата съдържа изискуемите по чл. 260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК.

По направеното с жалбата искане за събиране на гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК настоящият състав намира следното:

Искането се явява преклудирано на основание чл. 266 от ГПК, тъй като не се твърдят нови обстоятелства или нововъзникнали след подаване на 2 въззивната жалба обстоятелства. Не се установяват допуснати от страна на първоинстанционния съд по смисъла на чл. 266, ал. 3 от ГПК процесуални нарушения, тъй като искане пред него за събирането им е отправено след първото по делото заседание, което обуславя, че същото е просрочено, като пред настоящата инстанция не се сочат уважителни причини за това поведение.

Поради изложеното, искането за допускане на гласни доказателства чрез разпита на д-р В. С. Г. и д-р М. И. Й.-С., в качеството им на лекуващи лекари на ищцата по време на хоспитализацията й в МБАЛ – Варна към ВМА – София, следва да се остави без уважение.

Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

По гореизложените съображения и на осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК, съставът на ВОС

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по възз. гражд. дело № 1730/2023 г. на 04.10.2023 г. от 14.00 часа, за която дата и час да се уведомят страните.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на гласни доказателства на страната на въззивника чрез разпита на свидетелите д-р В. С.

Г. и д-р М. И. Й.-С., в качеството им на лекуващи лекари на ищцата по време на хоспитализацията й в МБАЛ – Варна към ВМА – София като подадено след преклузивния срок.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3