Акт от 28.10.2019, Районен съд - Елхово

Р Е Ш Е Н И

Е № 128

Гр.Елхово,

28.10.2019 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ЕЛХОВСКИЯТ районен съд, ІІІ-ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИНА КИРОВА при секретаря Н. З. като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 455 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на предявени в обективно кумулативно съединяване искове с правно основание – по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и по чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът – Д.Х.С., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си - адв.И.Б. ***, с посочен съдебен адрес за призоваване и връчване на съобщения в гр.Свиленград, ул.“Г. Бенковски“ №15, с иск.си молба против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи, представлявана от Директора - Главен комисар С. И. К., е предявил следните осъдителни искове - по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР - за заплащане на сумата от 1 657.00 лева, претендирана като неплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 14.06.2016г. до 14.06.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 14.06.2019г. до окончателното й изплащане, както и по чл.86 ал.1 от ЗЗД - за заплащане на сумата от 191.05 лева, представляваща претендирано обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода на забавата от падежа на всяко плащане до датата на подаване на иска в съда - 14.06.2019г. Изложените в обстоятелствената част на иск.молба фактически обстоятелства са следните: през процесният период от време - от 14.06.2016г. до 14.06.2019г. ищецът е полагал труд като МОД-ОДЦ-РКЦ /младши оперативен дежурен в Оперативно дежурен център към Регионален координационен център/ в Регионална Дирекция "Гранична полиция"-Елхово, която е на структурно подчинение към Главна Дирекция "Гранична полиция"- София и съгласно Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ е със статут на държавен служител. Твърди се, че ищецът е осъществявал трудовата си дейност по утвърдени графици и протоколи, на смени, всяка с продължителност по 24 часа като е полагал 7 или 8 нощни смени месечно /единия месец 7, а следващия 8/, при сумарно изчисляване на работното време, на основание чл.187, ал.3 от ЗМВР, макар че съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. В иск.си молба ищецът позовавайки се на нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, сочи, че за процесният период от 14.06.2016г. до 14.06.2019г. са действали последователно Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г., Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г., издавани от Министъра на вътрешните работи, като и в трите цитирани подзаконови нормативни акта текстът на чл.3, ал.3 е идентичен и визира, че „при работа на смени е възможно полагането и на труд през нощта между 22.00 часа и 6.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа на всеки 24 часов период“. Сочи се, че в чл.31 ал.2 от Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00ч. и 6.00ч. за отчетния период се умножава по 1,143, докато в следващите две наредби изрична регламентация за преизчисляване на часовете нощен труд липсва. Ищецът в иск.си молба излага аргументирани доводи, че в периода от отмяната на Наредба №8121з-592 - 11.07.2016г. до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-776 - 02.08.2016г., отново е била приложима Наредба №8121з-407, т.е. отново е имало изрично предвидено в подзаконов нормативен акт, основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. В обстоятелствената част на исковата молба се възвежда, че основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 в периода от 12.07.2016г. до 01.08.2016г. е нормата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407, а в периодите от 14.06.2016г. до

11.07.2016г. и от 02.08.2016г. до 14.06.2019г. при липсата на специална уредба за служителите в МВР основание за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата НСОРЗ - чл.9, ал.2.

В исковата си молба ищецът сочи, че за периода 14.06.2016г.-14.06.2019г. е работил на смени, всяка с продължителност по 24 часа като е полагал 7 или 8 нощни смени месечно /единия месец 7, а следващия 8/. В посочения период е положил общо 1 800 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент

1,143 възлиза на 2 057 часа. Преизчисляването на нощния труд към дневен води до извънреден труд от 257 часа, които работодателят – ответник не му е заплатил и му дължи. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187 ал.6 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран, поради което и ответникът дължи на ищеца за целия период сумата от 1 657.00 лева.

Ищецът твърди, че върху горепосочената сума му се дължи и законна лихва върху незаплатеното трудово възнаграждение в размер на 191.05 лв., начислена от момента, в който ответникът е изпаднал в забава - от 30-то число на месеца, следващ отчетния тримесечен период до датата на подаване на исковата молба в съда -14.06.2019г.

Във връзка с горното се твърди, че ответникът е изпаднал в забава с оглед нормата на чл.187, ал.3 от

ЗМВР с изтичането на тримесечния период, в който е следвало да бъде изчислено работното време на държавните служители, работещи на 12 - часови смени. С иск.молба е направено искане за присъждане на направените по делото съдебни разноски, включително и адвокатски хонорар, както и съобразно процесуалните правила са заявени доказателствени искания.

В съдебно заседание за ищеца, редовно призован се явява пълномощникът му по делото-адв.Митко Димитров от АК-Хасково /редовно преупълномощен от адв.Б./, който от името на доверителя си заявява, че поддържа предявените искове по основание. Досежно размерът им, в хода на провелото се на 26.09.2019г. открито съдебно заседание, въз основа на заключението на вещото лице А.Т., на основание чл.214 ал.1 изр.3 от

ГПК, е допуснато по искане на адв.Димитров изменение в размера на предявените искови претенции – увеличение в размера на главния иск от претендираната сума заявена с исковата молба от 1 657.00 лева на сумата от 1 811.53 лева и увеличение в размера на акцесорния иск за лихви от претендираната сума заявена с исковата молба от 191.05 лева на сумата от 220.05 лева. Пълномощникът по съществото на спора пледира за уважаване на исковете, като излага доводи, че същите са основателни и доказани. Представя писмена защита, в която доразвива съображенията си за установеност както по основание, така и по размер на предявените при условията на обективно съединяване искови претенции. Претендира се присъждане и на направените разноски в процеса, съгласно представен по реда на чл.80 от ГПК списък.

Ответникът – ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА

ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи, представлявана от Директора - Главен комисар С. И. К., чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Т., е депозирал своевременно в законоустановения 1-месечен срок, писмен отговор по предявените против него искове, с който не е взел становище по допустимостта им, но е заявил оспорването им по основание и размер, като е изложил подробни доводи в тази насока. Не се оспорва обстоятелството, че за процесния период ищецът е заемал длъжността, посочена в исковата молба. В отговора се твърди, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови (дневни и нощни) работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат на това сумирано изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал.1,т.3 от ЗМВР, като извънреден труд. Твърди, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР, като на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. С Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. (обн. ДВ, бр. 69 от 2014г., изм. и доп., бр.15 от 2015г., отменена с § 4. от ДР на Наредба №8121з-776/29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г.) Министърът на вътрешните работи е регламентирал реда, касаещ спорния въпрос за периода от 19.08.2014г. до 02.08.2016г. Съгласно чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407 от 2014г. при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00ч. и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. За останалата част от процесния период, редът е бил регламентиран с Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. (обн. ДВ. бр.60 от 2.08.2016г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 13.12. 2016г.) и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018г. (обн. ДВ. бр.67 от 14.08.2018г.). В отговора се поддържа становище, че предвид посочената нормативна база, която изчерпателно урежда основанието и редът на изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, приложното поле на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание Кодекса на труда (съгл. параграф 2 от ЗР на Наредбата) се прилага единствено и само за работници и служители по трудово правоотношение (чл. 2, ал. 2), какъвто ищецът не е бил през процесния период. Иска се съдът да отхвърли предявените от ищеца искове като неоснователни и недоказани. Направено е и искане за присъждане на направените по делото разноски, вкл.юрисконсултско възнаграждение. С отговора си ответникът не е представил писмени доказателства и не е направил доказателствени искания.

В съдебно заседание, чрез процесуалният си представител

– юрисконсулт Яна Т., ответникът заявява, че поддържа заявеното с отговора си оспорване на предявените искове по основание и размер. В хода на устните състезания пълномощникът на ответната ГД”ГП” при МВР-гр.София прави искане за постановяване на решение, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани с доводи, да не са налице основания за преизчисляване на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143, като в този случай заявява присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък на разноските по смисъла на чл.80 от ГПК. Релевира възражение за недопустимост на главния иск в частта му, с която се претендира заплащане на положен от ищеца нощен труд за периода от 01.04.2019г. до 14.06.2019г., като се възвежда, че се явява преждевременно предявен, тъй като положения през посочения период нощен труд, е следвало да бъде отчетен към 30.07.2019г., т.е. след датата на подаване на исковата молба в съда. В случай, че с решението бъдат уважени исковите претенции досежно претендираното от ищцовата страна искане за заплащане на разноски в частта за адвокатско възнаграждение, юрисконсулт Т. прави възражение за редуциране на размера му до минималния такъв, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Подробни съображения по съществото на спора юриск.Т. е изложила в представени писмени бележки.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят и съдът е приел за безспорно установено с доклада си по чл.146 ал.1 т.3 от ГПК обстоятелството, че ищецът Д.Х.С. за времето от 14.06.2016г. до 14.06.2019г. е работил по служебно правоотношение при ответника ГД”ГП” към МВР на длъжността МОД-ОДЦ-РКЦ /младши оперативен дежурен в Оперативно дежурен център към Регионален координационен център/ в Регионална Дирекция "Гранична полиция"-Елхово. Не е спорно и обстоятелството, че ищецът в посочения период е работил на смени по график, всяка с продължителност по 24 часа като е полагал по 7 или 8 нощни смени месечно