Решение № 221 от 17.10.2025, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Радомир, 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251730100674 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ.

В исковата молба се твърди, че на 01.08.2015 г. в гр. Радомир е сключен трудов договор № . между ищеца А. А. и ответното дружество „Д.” ЕАД, по силата на който А. А. е назначен на длъжността „п. - код по Н.“, с уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 380,00 лева и допълнително месечно възнаграждение за професионален стаж – 0,6% за всяка прослужена година.

На 14.02.2025 г. А. А. е получил за последен път трудово възнаграждение от работодателя в размер на 880,96 лева, отговарящ на нетния размер на 1077,00 лева - минималното трудово възнаграждение, определено с ПМС № 359/23.10.2024 г., допълнен с увеличението за професионален стаж. Въпросната сума представлявала възнаграждение за отработен м. януари, изплатено в срока по т. 5.2 от договора. Възнаграждение за м. февруари и м. март не било получено от ищеца и поради забавата на ответника, посредством писмено заявление, постъпило при работодателя на 01.04.2025 г., на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, същият прекратил едностранно без предизвестие трудовия договор с работодателя, считано от тази дата. Работодателят - ответник, от своя, страна със заповед № . г. прекратил трудовото правоотношение и разпоредил на ищеца да бъде заплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск, както и обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ за 30-дневния срок на предизвестието.

Ищецът сочи, че така посочените суми не били изплатени от страна на работодателя, с оглед на което, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество „Д.” ЕАД да заплати на ищеца А. И. А. следните суми: сумата в размер на 1761,92 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за м. февруари и м. март 2025 г.; сумата в размер на 1557,60 лева, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ; сумата в размер на 2336,40 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва за 1 забава от датите, на които вземанията са станали изискуеми, съответно - за възнаграждението за м. февруари - от 20.03.2025 г., за възнаграждението за м. март - от 20.04.2025 г. и за обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ - от 01.04.2025 г., до окончателното изплащане на вземанията.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се твърди, че ответникът е изплатил изцяло претендираните суми с исковата молба.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен и приет трудов договор № ./01.08.2015 г., сключен между „Д.” ЕАД и А. И. А., по силата на който ищецът е назначен на работа на длъжността „п.“, с уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 380,00 лева и допълнително месечно възнаграждение за професионален стаж – 0,6% за всяка прослужена година.

Със заявление от 01.04.2025 г. ищецът А. А. е уведомил „Д.” ЕАД, че прекратява едностранно сключения между страните трудов договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ поради неплащане на трудовото възнаграждение за м. февруари 2025 г.

Със заповед № . г. работодателят „Д.” ЕАД е прекратил трудовото правоотношение със служителя и е разпоредил на същия да бъде изплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 45 дни, както и обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ за 30дневния срок на предизвестието.

От представения по делото платежен документ от 22.08.2025 г. се установява, че от страна „Д.” ЕАД е преведена по банкова сметка на ищеца А. И. А. сумата в общ размер на 5827,01 лева, с основание на превода „заплата, м. 02 и м. 03.2025 г.“.

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

По предявените искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да установи наличието на трудово правоотношение между страните по делото през спорния период, което е прекратено с цитираната в исковата молба заповед, както и размера на трудовото възнаграждение, респ. на неползвания платен годишен отпуск и левовата му равностойност.

Между страните не се спори, а се установява и от приложените по делото писмени доказателства, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното дружество „Д.” ЕАД за длъжността „п.“, в периода от 01.08.2015 г. до 01.04.2025 г., като трудовият договор е прекратен със заповед № . г., на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.

Няма спор между страните и че след прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, ответното дружество в хода на процеса е изплатило изцяло претендираните с исковата молба суми, за което е представен и платежен документ от 22.08.2025 г., с оглед на което и съобразявайки разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, т. е. наличието на извършено плащане след предявяване на исковете, което се явява правопогасяващ вземането факт, релевантен за спорното право, съдът намира, че така предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

Ищецът поддържа искането си за присъждане на разноски. Обстоятелството, че претендираните с исковата молба суми са погасени чрез плащане в хода на процеса, не обуславя извод за отхвърляне на предявените искове като неоснователни, а за отхвърлянето им, като 2 погасени чрез плащане, водещо и до различни правни последици по отношение на разноските. Във връзка с понасяне отговорността за разноските, релевантно е кога точно е направено плащането и в този смисъл подлежи на изследване въпросът дали направените разноски са предизвикани от поведението на ответника. От събраните по делото доказателства се установи, че в хода на съдебното производство, ответникът е внесъл по сметка на ищеца сумата от 5827,01 лева. В случая следва да се приеме, че с поведението си ответникът е оспорил иска и с това е станал причина за завеждане на делото. Тъй като ответникът не е погасил дълга си преди процеса, очевидно е, че е станал повод за завеждане на делото, поради което настоящият състав приема, че отговорността за разноските следва да бъде възложена на него - арг. от противното на чл. 78, ал. 2 ГПК.

Ищецът претендира направени разноски в размер на 1480,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, което с оглед направеното възражение за прекомерност, съдът намира, че не съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото. Относно начина, по който се определя от съда възнаграждението на адвоката, следва да се приложат критериите по решението по дело С-57/15 на СЕС за разумност и пропорционалност. Настоящият съдебен състав счита, че при определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да вземе предвид ниската фактическа и правна сложност на делото, вида на претенцията, материалния интерес, броя на страните по делото, обема на доказателствения материал, приложимите по спора национални и международни правни норми, както и броя на заседанията - в конкретния случай е проведено едно открито съдебно заседание.

Съобразявайки горните критерии, съдът намира, че следва да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 900,00 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по делото.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС Радомир дължимата държавна такса в размер 226,24 лева.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от А. И. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Радомир, ул. „И. В.“ № 31, вх. „А“, ет. 2, ап. 6 искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на ответното дружество „Д.“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. Радомир, ЖК „Индустриална зона“ да заплати на ищеца следните суми: сумата в размер на 1761,92 лева (хиляда седемстотин шестдесет и един лева и деветдесет и две стотинки), представляваща неплатено трудово възнаграждение за м. февруари и м. март 2025 г.; сумата в размер на 1557,60 лева (хиляда петстотин петдесет и седем лева и шестдесет стотинки), представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ; сумата в размер на 2336,40 лева (две хиляди триста тридесет и шест лева и четиридесет стотинки), представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва за забава от датите, на които вземанията са станали изискуеми, съответно - за възнаграждението за м. февруари - от 20.03.2025 г., за възнаграждението за м. март - от 20.04.2025 г. и за обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 224, ал.

1 КТ - от 01.04.2025 г., до окончателното изплащане на вземанията, като погасени чрез плащане в хода на процеса.

3

ОСЪЖДА „Д.“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. Радомир, ЖК „Индустриална зона“ да заплати на А. И. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Радомир, ул. „И. В.“ № 31, вх. „А“, ет. 2, ап. 6 сумата в размер на 900,00 лева (деветстотин лева), представляваща направени разноски по делото.

ОСЪЖДА „Д.“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. Радомир, ЖК „Индустриална зона“ да заплати по сметка на Районен съд – Радомир в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 226,24 лева (двеста двадесет и шест лева и двадесет и четири стотинки), представляваща дължима държавна такса в производството пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

4