Решение № 1300 от 11.09.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1300 гр. Плевен, 11.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Димитрова Банкова при участието на секретаря Яна Д. Петрова като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско дело № 20264430100821 по описа за 2026 година на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:

Пред ПлРС е депозирана искова молба от П. Д. против

„***“ООД.Твърди се, че между "***" ООД, ЕИК ********** - Заемодател, от една страна, и П. Д. А., с ЕГН ********** - Заемател, от друга, е подписан Договор за потребителски кредит №723814. Страните са постигнали споразумение Заемодателят да предостави паричен заем в размер на 300лв.

Твърди се, че е предвидено начисляване на договорна лихва и неустойка.Твърди се, че са заплатени всички суми по договора от ищеца.

Излага се следното становище :Видно от приложените писмени доказателства, страните са сключили валидно облигационно отношение по договор за паричен заем. Заемателят, П. А., е физическо лице, което при сключването на договора за паричен заем е действал извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Ето защо, процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл.

9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Следователно, същите следва да бъдат съобразени изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.Съгласно чл. 22 от ЗПК, 1 когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

На първо място, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за заем следва да се съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В процесния договор е посочен годишен процент на разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран.

В ГПР се включват освен дължимата възнаградителна лихва, така и всички допълнителни разходи. В случая обаче, тези суми не са включени в ГПР.

ГПР има единствено цифрово изражение, което е незаконосъобразно, без да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин. Несъобразяването на договора с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК представлява самостоятелно основание по чл. 22 от ЗПК за неговата недействителност.

По своето същество неустойката представлява скрито възнаграждение за кредитора. Изискванията, които посочените клаузи въвеждат за потребителя, са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер, както и обстоятелството, че тази неустойка е включена в погасителния план към датата на подписване на договора.Неустойката по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски), което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, което противоречи на принципа на добросъвестността. Начислената неустойка е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, целяща единствено постигане на неоснователно обогатяване (в този смисъл т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС). С оглед обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно основание заобикаля закона с оглед чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. пар. 1 ДР ЗПК, както е посочено в изложението погоре.Нещо повече, така предвидената неустойка , задължава потребителя при 2 неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, което съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП води до извод за неравноправност на клаузата.Противоречието на процесния договор на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК дава основание за признаване на целия договор за недействителен съгласно чл. 22 ЗПК. Нормите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 и 2 и чл. 22 ЗПК са императивни и възможност за отклонение от тях не е предвидено. Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо, в случая заемателят дължи връщане по договора само на получената сума от 25евро, които вече са заплатени на заемодателя. Всичко над чистата стойност на получената сума (главницата) е платено при изначална липса на основание с оглед недействителността на договора, поради което подлежи на връщане.В настоящия случай по безспорен начин се установява характера на правоотношенията между страните.

Моли съда, да признае сключения между "***" ООД и П. Д. А. Договор за потребителски кредит №723814 от 05.08.2022г. за недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК. Моли на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, да осъди "***" ООД да заплати на П. Д. А. следните суми, които са недължимо платени по Договор за потребителски кредит : 25 евро, за периода 05.08.2022г.-05.01.2023г., Законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.Претендират се разноски.С определние от ос.з. е допуснато изменение на исковата претенция на 38,84 евро.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове.

Претендира разноски.

Въз основа на тварденията на страните и изскванията на закона, съдът констатира следното:

Не се спори между страните и се установява, че между "***" ООД, ЕИК ********** - Заемодател, от една страна, и П. Д. А., с ЕГН ********** Заемател, от друга, е подписан Договор за потребителски кредит №723814.

Страните са постигнали споразумение Заемодателят да предостави паричен заем в размер на 300лв. Представена е счетоводна спрвак за направени плащания. Не е представен договара от страна на ответника.но съгласно 3 утвърдената съдебна практика, освен разпоредбата на чл.161 от ГПК, следва да се им аи предвид, че между страните са се водими и други дела за други договори, в които съдът е приемал, се съдържат неравноправни клаузи на посочените основания и се дължи само чистата сума.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане

Ответникът е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Процесният договор отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което попада в приложното поле на потребителската защита, като приложими са освен правилата на ЗПК, но и правилата на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно - че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи.

По предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД съдът намира следното: Според задължителната практика в т. 1 от ППВС № 1/1979 г., фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД предполага преминаване на имуществени блага от една правна сфера в друга и начална липса на основание за разместване на благата.

В тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да докаже разместването на благата - напр. даване на вещ или плащане на определена сума пари, довело до намаляване на патримониума му, т.е. наличието на обедняване, а съществуването на основание за разместването подлежи на доказване от ответника.

4

В случая, от признанието на ответника, че е получил общо плащане по Договор за паричен заем в размер на 34,84 евро, което видно от представена от ответника справка и доколкото ищецът дължи на основание чл.23 ЗПК само чистата сума по кредита, която е в размер на 153,39 евро, то за сумата 6,07евро договорна лихва и неустойка 28,77 евро, се явява получена от ответника по първоначалния иск без правно основание, поради което искът следва да бъде уважен в предявения си размер след неговото изменение.

На основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част на исковете. Своевременно е направено възражение с правно основание чл.78, ал.5 за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуания представител на ответника.

Претендираното и заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 511,29 евро за единият иск и 204,51 евро за другият, което съдът намира за прекомерно, вземайки предвид ниската фактическа и правна сложност на делото, което е приключило в едно съдебно заседание, без събиране на други доказателства, освен писмени такИ., предявени са два иска, като по вторият е в зависимост от първия иск, не се харктеризира с правна и фактическа сложност и следва да се опредили общо 500 евро общо, като се отчетат и инфлационните процеси.

При това положение отвеникът да бъде осъден да плати на ищеца сумата от 503,56 евро евро общо.

По изложените мотиви съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК по иска, предявен от П. Д. А., ЕГН**********, гр.*** против „***“ ООД, ЕИК**********, със седалище и адрес на управление: гр.***, Договор за потребителски кредит № №723814/05.08.2022г., поради противоречие с нормите на ЗПК.

ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предложение първо „***“ ООД, ЕИК**********, със седалище и адрес на управление: гр.*** № 12 ДА

ПЛАТИ на П. Д. А., ЕГН**********, гр.*** сумата от общо 34,84 евро, 5 представляващи недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит № № №723814/05.08.2022г., ведно със законта лихва, считано от датата на ИМ- 09.03.2026г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК *** ООД, ЕИК**********, със седалище и адрес на управление: гр.*** ДА ПЛАТИ на П. Д. А., ЕГН**********, гр.*** сумата от общо 503,56 евро, за направени по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6