Определение № 23379 от 25.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23379 гр. София, 25.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20261110118024 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано първоначално под гр.д. № 40859/2025 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 168 състав, въз основа на Искова молба от М. М. Л., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „М.., депозирана чрез пълномощник – адв. Б. Н. Ш. срещу Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, с код по БУЛСТАТ 177350904, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, ул.

„Св. Георги Софийски“ № 3, представлявана от Изпълнителния директор И., с която са били предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗДСл, чл. 106, ал.

2 от ЗДСл, чл. 106, ал. 4 от ЗДСл и акцесорни претенции с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

С Определение № 40455 от 30.09.2025 г. съставът на Софийския районен съд е приел, че предявените искове произтичат от прекратено служебно правоотношение и са подсъдни на административния съд, поради което е прекратил производството по гр.д. № 40859/2025 г. и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд София-град (АССГ), където е образувано адм. дело № 11338/2025 г. по описа на съда, Първо отделение, 26 състав.

В изпълнение на указания на Върховния административен съд, дадени с отменително Определение № 169 от 08.01.2026 г. по адм. дело № 12370/2025 г., съставът на АССГ е извършил проверка на подсъдността, като с Определение № 13456 от 06.04.2026 г. по адм. дело № 11338/2025 г. е разделил производството. АССГ е постановил производството пред него да продължи по исковете с правно основание чл. 106, ал. 2 и ал. 4 от ЗДСл, а в частта по предявения иск за обезщетение с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗДСл и акцесорната му претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е прекратил производството и е повдигнал спор за подсъдност пред смесен състав на ВКС и ВАС.

С Определение № 45 от 17.06.2026 г. по дело смесен състав № 30/2026 г., Смесен петчленен състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България е разрешил повдигнатия спор за подсъдност, като е приел, че претенцията по чл. 61, ал. 2 от ЗДСл не е обусловена от отмяната на административния акт за прекратяване, има чист имуществен характер и подлежи на разглеждане по общия исков ред пред гражданския съд, поради което е изпратил делото по подсъдност на Софийски районен съд.

Настоящото производство е образувано под нов деловоден номер по описа на Софийския районен съд, 168 състав, за разглеждане на изпратената по подсъдност претенция по чл. 61, ал. 2 от ЗДСл ведно с акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Съдът констатира, че преди изпращането на делото на АССГ, в рамките на първоначалното производство пред СРС е изпълнена изцяло процедурата по размяна на книжа, визирана в чл. 131 от ГПК, като по делото е налице писмен отговор от ответника Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ с вх. № 293812 от 05.09.2025 г.

Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3, Софийският районен съд, 1

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.10.2026г. от 11:00 часа, за които дата и час да се призоват страните.

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:

Производството е образувано по искова молба от М. М. Л., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „М.., срещу Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, с код по БУЛСТАТ 177350904, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, ул. „Св.

Георги Софийски“ № 3, представлявана от Изпълнителния директор И., с която се претендира осъждането на ответника да заплати на ищцата: сумата от 5 486,40 лв., представляваща парично обезщетение за 40 дни неизползван платен годишен отпуск на основание чл. 61, ал. 2 от ЗДСл, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба – 17.07.2025 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 172,41 лв., представляваща мораторна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху главното обезщетение, изчислена за периода от 26.04.2025 г. до 17.07.2025 г.

Ищцата твърди, че служебно правоотношение с ответника, при което е заемала длъжността „Главен инспектор“, е прекратено със Заповед № РД-01-31/25.04.2025 г. на основание съкращаване на длъжността по чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Твърди, че при прекратяването ответникът не е изпълнил задължението си да заплати парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в пълния му размер, който възлиза на 40 работни дни. Твърди, че среднодневният размер на обезщетението е 137,16 лв., изчислен въз основа на последната основна месечна заплата от 2846 лв. Ето защо моли за осъждане на ответника да заплати сумата от 5486,40 лв., представляваща обезщетение за 40 дни неизползван отпуск на основание чл. 61, ал. 2 от ЗДСл, ведно со законната лихва от завеждането на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 172,41 лв., съставляваща лихва за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху главното обезщетение за периода от 26.04.2025 г. до 17.07.2025 г. Претендира и разноски по делото.

Ответникът оспорва предявените искове с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗДСл и акцесорния по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД като недопустими и неоснователни. Не оспорва, че полагащото се парично обезщетение за неизползван платен отпуск на ищцата е в размер на общо 40 работни дни за 2024 г. и 2025 г. Твърди, че изпълнителният директор е издал заповед № РД-01-63 от 04.07.2025 г. в допълнение на първоначалната заповед за прекратяване, с която е определено допълнително парично обезщетение за 19 работни дни или общо за 40 работни дни. Сочи, че сумата от 5486,27 лв. за неизползван платен годишен отпуск е изплатена изцяло на ищцата по безкасов път на 22.07.2025 г., видно от приложените фиш и платежно искане в СЕБРА, поради което дългът е погасен. Относно претенцията за забава сочи, че в ЗДСл не е предвиден срок за изплащане на тези обезщетения, поради което се прилага общото правило на чл. 84 от ЗЗД и длъжникът изпада в забава едва след отправяне на покана от кредитора. Моли исковете да бъдат отхвърлени и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение.

ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 61, ал. 2 от Закона за държавния служител и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест както следва:

По отношение на иска с правна квалификация чл. 61, ал. 2 от Закона за държавния служител;

У К А З ВА на ищеца, че следва да установи, съществуването на служебно правоотношение с ответника за твърдения период, прекратяването му на съответното основание и размера на неизползвания платен годишен отпуск, респ. размера на дължимото обезщетение.

УКАЗВА на ответника, че при установяване на тези факти следва да докаже или ползването на отпуска, правото за което е възникнало, или заплащането на обезщетение за неползването му.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

2

ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора писмени доказателства.

ПРИСЪЕДИНЯВА гражданско дело № 40859/2025г. по описа на Софийски районен съд, 168 състав.

ДА СЕ ИЗИСКА справка за страните, предмета и етапа на развитие на адм.д.№ 5220/2025г. по описа на Административен съд София - град I отделение, 18 състав, както и препис от крайния съдебен акт в случай че е постановен такъв с отбелязване на дата на влизане в сила.

ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори на следните въпроси:

1. Колко работни дни е неизползваният от М. М. Л. платен годишен отпуск към 25.04.2025 г. – датата на прекратяване на служебното правоотношение?

2. Какъв е размерът на дължимото парично обезщетение по чл. 61, ал. 2 от ЗДСл за този отпуск, изчислено съобразно размера на основната заплата на държавния служител към датата на прекратяването?

3. Извършвал ли е ответникът плащания на ищцата на основание чл. 61, ал. 2 от ЗДСл, в какъв размер, на коя дата и по какъв начин (отразени ли са суми във ведомости/фишове и бюджетни платежни нареждания в СЕБРА)?

4. В какъв размер е натрупаната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху дължимото обезщетение за периода от 26.04.2025 г. до 17.07.2025 г. (датата на завеждане на исковата молба)?

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертиза в размер на 300 евро, платими от бюджета на съда на основание чл. 83, ал.3 ГПК.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Д. Б. В., която да се уведоми за изготвяне на експертизата.

НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок, същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на ищеца и препис от отговора.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3