Решение № 48 от 02.06.2025, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Гълъбово, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Г. Стоянова при участието на секретаря Белослава П. К. като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело № 20245550100654 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.99 и сл. от ЗЗД от „АПС Бета България" ЕООД против М. К. А..

Ищецът твърди, че с договор за потребителски кредит № ***** от 04.12.2019 г. „Сити Кеш“ ООД е отпуснало на ответника потребителски кредит в размер на 300 лв., която сума следвало да бъде върната на една вноска в размер на 476 лв. в срок до 18.01.2020 г. Твърди, че бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 % и ГПР в размер на 48,63 %.

Твърди, че договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организиран от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключването на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. Твърди, че при сключване на процесния договор на ответника е отправена цялата информация, изискуема по закон. Твърди, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит. Твърди, че вземанията по договора за кредит са прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 13.01.2022 г., сключен между „Сити Кеш“ ЕООД и „АПС Бета България“ ЕООД, за което прехвърляне на вземането ответницата била уведомена на посочения от него настоящ адрес, както и със СМС на посочения телефон. Заявява, че ако съдът приеме, че уведомяването на ответника не е извършено надлежно, то предявяването на настоящата искова молба да се счита за надлежно връчване. Твърди, че ответницата дължи следните суми – 300 лв. главница, 15,02 лв. договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода 04.12.2019 г. до 18.01.2020 г. , 91,67 лв. законна лихва за забава върху главницата за периода от 18.01.2020 г. до 28.08.2024 г. Твърди, че за вземането е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 506/2024 г. по описа на РС Гълъбово, но същата е връчена по чл.47, ал.5 ГПК на длъжника. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по 1 отношение на ответника М. К. А., че същият дължи на ищцовото дружество горепосочените суми. Претендира разноските в заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника М. К. А., чрез особения представител. Заявява, че исковете са допустими, но оспорва същите по основание и размер. Твърди, че по делото няма данни за надлежно връчване на съобщението за извършената цесия от цедента на длъжника, поради което и ответникът не е уведомен по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД и цесията не поражда действие спрямо него. Твърди, че уведомлението за цесия, приложено към исковата молба не е връчено на ответника, а на назначения особен представител. Излага подробни съображения в тази насока. Иска от съдът да приеме, че длъжникът не е бил валидно уведомен от цедента за прехвърляне на вземанията му на новия кредитор, като ищцовото дружество не е активно легитимирано да търси изпълнението им. Оспорва представените с исковата молба документи, като неподписани от нито една от страните. Моли съдът да отхвърли изцяло предявените искове.

В съдебно заседание се поддържа подадения отговор на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено ч.гр.д. № 506/2024г. по описа на Районен съд Гълъбово като доказателство за развилото се заповедно производство. Видно от същото е, че „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу ответника М. К. А. за сумите 300 лв., представляваща неплатена главница, сумата 15,02 лв. представляваща договорна лихва по договора за кредит за периода от 04.12.2019 г. до 18.01.20202 г., сумата 91,67 лв. представляваща законна лихва за забава, начислена за периода от 18.01.2020 г. до 28.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.09.2024 г. до окончателното изплащане на задължението дължими по Договор за потребителски кредит № ***** от 04.12.2019 г.,сключен между „Сити Кеш“ ООД и длъжника, вземанията по който са прехвърлени въз основа на договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 13.01.2022 г. на заявителя.За посочените суми е била издадена Заповед за изпълнение № 328/30.09.2024 г., която е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е предявил против ответника настоящия иск за установяване на вземанията, предмет на заповедта. По делото съдът приема за доказано обстоятелството, че е сключен на 04.12.2019 г. между ответника в качеството на заемател и „Сити Кеш“ ООД като заемодател Договор за потребителски кредит № *****, съгласно който кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя парична сума в размер на 300 лева. Кредитът е предоставен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. С договора страните са постигнали съгласие замеът да бъде върнат на една погасителна вноска в размер на 315,02 лв. Уговорен е бил ГПР в размер на 48,63 %; ГЛП – 40.05 %, като падежът на единствената погасителна вноска е бил определен на 18.01.2020 г. Общата сума по кредита възлиза на 476,00 лева. Безспорен съдът приема и факта на получаване на дадените в заем парични средства от ответника по делото на каса на „Изи Пей“, като в тази насока е приет по делото лог файл по договор за паричен заем № *****. Видно от него на 04.12.2019 г. в 14:02:32 е наредено плащане по Изипей в размер на 300 лв., а в 14:29:17 на същата дата, сумата в размер на 300 лв. е изплатена на ответника М. А.. По делото е приета като писмено доказателство и разписка за извършено плащане № 2000000197364632 от 04.12.2019 г. с наредител „Сити Кеш“ ООД и получател ответника по делото. Приложен и приет е и Договор за продажба и прехвърляне на вземания на основание чл.99 ЗЗД между кредитора по договора за паричен заем „Сити Кеш“ ООД и настоящия ищец „АПС Бета България“ ЕООД от 13.01.2022 г., като се твърди, че с Приложение № 1 към договора вземането, произтичащо от Договора за паричен заем, сключен с ответника, е било прехвърлено изцяло с всички произтичащи права и задължения, заедно с всичките му принадлежности и съпътстващи права. По делото е представено и уведомление за цесия, 2 изпратено от ищеца по делото „АПС Бета България“ до ответника М. А.. за извършената цесия, като няма данни по делото същото да е стигнало до знанието на ответника. От ищцовото дружество са представени и Общи условия на „Сити Кеш“ ООД за заеми „Кредирект“.

При така възприетата фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявеният в настоящото производство установителен иск е допустим, като подаден в законоустановения срок по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.4 вр. ал.1, т.1 от ГПК и от надлежна активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество обаче, същият се явява неоснователен, поради следните съображения:

Следва да се има предвид разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД, съгласно която цесията има действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор.

Такова уведомяване в случая не се установява както към датата на подаване заявлението по чл.410 ГПК, така и до приключване на устните състезания в настоящото производство. С Договора за цесия /§4, чл.4.3/ цедентът „Сити Кеш“ ООД е упълномощил цесионера „АПС Бета България“ ЕООД с правото да изпраща писмени уведомления за сключената цесия до длъжниците, съгласно чл.99 ЗЗД, като е посочено, че ще бъде подписано и Пълномощно във формата на Приложение 3, с което цедентът изрично упълномощава цесионера с посочените права и в което потвърждава настъпилото прехвърляне, каквото обаче по делото не бе представено. Както приема ВКС в своята практика, няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД, а длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице, като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор. Но, за да има цесията действие спрямо длъжника, уведомлението за нея трябва да е достигнало до знанието му. Както се посочи, в случая такова обстоятелство не е налице нито към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, нито към датата на предявяване на настоящия иск и към датата на приключване на устните състезания по делото. До ответника е било изпратено уведомително писмо за извършеното прехвърляне на вземания, но то не е достигнало до знанието му. Недоказано остана твърдението на ищеца, че длъжникът е бил уведомен за извършената цесия на посочения от него настоящ адрес, както и със СМС на посочения от него телефонен номер. Не може да се приеме и че длъжникът е бил уведомен за цесията със самата искова молба. Действително, няма пречка, поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията да се счете за надлежно съобщена на длъжника тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане, като получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленотовземане следва да бъде съобразено по правилото на чл.235, ал.3 ГПК. В случая обаче длъжникът не е получил препис от исковата молба и приложенията, тъй като връчването е извършено надлежно по реда на чл.47 от ГПК. Затова, тъй като ответникът не е получил и в хода на съдебното производство процесното уведомление, следва изводът, че извършената цесия все още не е произвела спрямо ответника своето действие по смисъла на чл.99, ал.4 ЗЗД. В тази връзка следва да се отбележи, че макар и уведомлението да е било връчено на особения представител на ответника, назначен му от съда по реда на чл.47, ал.6 ГПК, уведомяването му за цесията не би могло да произведе действие спрямо ответника, тъй като се касае за представителство по закон, а не за договорни пълномощия.

При тези обстоятелства съдът приема, че процесната цесия не е породила действие спрямо ответника и той не дължи плащане на задълженията, произтичащи от процесния договор, в полза на цесионера – дружеството ищец. Това води до неоснователност и недоказаност на предявения иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК.

С оглед изхода на спора, разноски се дължат на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, но тъй като същият е бил представляван в процеса от особен представител, такива не 3 следва да му бъдат присъждани.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от АПС БЕТА България ЕООД вписано в търговския регистър при АВп с ЕИК 203374133, с адрес на управление гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап.3 против М. К. А. с ЕГН: ********** и адрес: ********** иск за признаване за установено, че последният му дължи сумите: сумата 300 лв., представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № ***** от 04.12.2019 г.; сумата 15,02 лв.

Представляваща договорна лихва по договора за кредит за периода от 04.12.2019 г. до 18.01.20202 г., сумата 91,67 лв. представляваща законна лихва за забава, начислена за периода от 18.01.2020 г. до 28.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.09.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, дължими по договор сключен между „Сити Кеш“ ООД и длъжника, вземанията по който са прехвърлени въз основа на договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 13.01.2022г. на „АПС Бета България“ ЕООД, по Заповед заизпълнение № 328/30.09.2024 г., издадена по Ч.гр.д. № 506/2024 г. по описа на Районен съд - Гълъбово, като - НЕОСНОВАТЕЛЕН.