Решение № 122 от 01.11.2024, Районен съд - Златоград

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. З., 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – З. в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Башева в присъствието на прокурора С. В. Ю. като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20245420100202 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно осн. чл. 2, ал. 1 , т. 3 от ЗОДОВ.

Постъпила е искова молба от З. В. К., ЕГН **********, от с. С., чрез адв. С. Д. М., съдебен адрес – гр. С., бул. ,,Б.“ №, ет. , срещу П. на Р. Б., адрес гр. С., бул. ,,В.‘‘ № и О. Д. на МВР – ГР. С., адрес гр. С., бул. ,,Б.“ №.

В исковата си молба, ищецът твърди, че на 15.07.2020г., в късните часове на вечерта, управлявал лек автомобил собственост на баща му В. К., марка и модел ,,П.“ , с рег. №****** в с. С., когато на ул. ,,Л. К.“ бил спрян за проверка от полицейски служители. Те му обяснили, че ще бъде проверен за употреба на алкохол и наркотични вещества, като се наложило да изчакат служител на ,,П. п.“. Такъв служител пристигнал и тествал З. К. за алкохол, като техническото средство отчело 0,12 на хиляда промила алкохол в издишания въздух. След това му бил направен тест за употреба на наркотични вещества, който отчел наличието на амфетамин.

З. К. твърди, че е възразил и поискал да даде кръвна проба, като му бил издаден талон за това. Той дал кръвна проба, но със заповед бил задържан в РУ-З., бил му извършен личен обиск, за което е съставен протокол, а на 16.07.2020г. бил привлечен в качеството му на обвиняем за това, че е управлявал лек автомобил след употреба на наркотични вещества.

Твърди, че за този негов случай в информационния бюлетин на ОД МВР С., той бил посочен с инициали, че управлявал МПС след употреба на наркотични вещества.

1

След излизане на резултата от кръвната проба, който бил отрицателен за наркотични вещества, с постановление от 15.10.2020г., прокурор от РП-З. е прекратил воденото срещу него ДП, поради това, че извършеното деяние не е престъпление, като е отменена и мярката му за неотклонение ,,Подписка‘‘.

Ищецът твърди, че по този начин с извършените и посочени по-горе действия, на него са му причинени сериозни травми и страдания, представляващи неимуществени вреди. К. се почувствал силно засегнат и оскърбен, засегнати били личната му чест и достойнство.

Твърди, че се притеснявал да не влезе в затвора, тъй като преди това, спрямо него била постановена ,,Условна присъда“ и е била реална опасността при положителен тест, той да се наложи да изтърпява ефективно наказание ,,Лишаване от свобода“.

Твърди също, че привличането му към наказателна отговорност му е провалило пътуване към А., където си бил намерил работа. Тъй като не могъл да замине за А. се наложило да работи в Б. като заварчик, но и при изпълнение на тази работа изпитвал затруднение, тъй като не можел да се придвижва с автомобил. Било му отнето СУМПС.

Отделно от това твърди, че се срамувал от хората, срамували се и близките му. Той спрял да излиза сред хора. Бил подтиснат и притеснен.

Майка му се чувствала неудобно сред колегите си, защото си мислила, че синът й вече е тръгнал по правия път.

Моли съдът да постанови решение, с което да осъди солидарно П. на Р.

Б. и ОД на МВР С., да му заплатят сумата 6000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, причинени му поради повдигнато обвинение и проведено разследване за извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 4, във вр. с ал. 3, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание, чрез адв. С. М., ищецът поддържа предявеният иск. Ответниците, в писмени отговори до съда оспорват предявеният иск. ОД МВР С. твърди, че не са налице основания за ангажиране отговорност на дирекцията. Излага подробни съображения.

В съдебно заседание представителите на ответниците оспорват предявеният иск и молят той да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното.

С Присъда №23/14.11.2017г. по НОХД №137/2017г. на ЗлРС, влязла в сила на 30.11.2017г., З. В. К. е признат за виновен за извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и му е наложено наказание ,,Лишаване от свобода‘‘ за срок от 7 месеца и глоба в размер на 500 лева. Изпълнението на наказанието ,,Лишаване от свобода“ е отложено с изпитателен срок от 3 години.

На 15.07.2020г. К. е спрян за проверка от полицейски служители на РУ З. в с. С. и е изпробван за употреба на алкохол и наркотични вещества.

2

Пробата за алкохол дала резултат 0.12 промила на хиляда, което е отразено в показанията на свидетели по ДП, а пробата за наркотични вещества също била положителна, като техническото средство реагирало на амфетамин. За тази констатация, а именно за управление на МПС след употреба на наркотични вещества, ищецът бил задържан в РУ З. за срок от 24 часа. Временно му било отнето свидетелство за управление на МПС, а на 16.07.2020г. бил привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 16.07.2020г. в с. С. управлявал лек автомобил след употреба на наркотично вещество амфетамин. Взета му е и мярка за неотклонение ,,Подписка‘‘. Той дал за изследване кръв и урина, като кръвната проба за наркотични вещества била отрицателна, а в пробата от урина е открит тетрахидроканабинол. Самият З. К. при тестването му обяснил на полицейските служители, че преди да управлява МПС е употребил 1-2 бири, а няколко дни преди това е пушил „трева“.

Вещото лице по химическата експертиза е посочило, че наркотично вещество със съдържание на тетрахидроканабинол е употребено от изпробваното лице в период от 24 до 36 часа, преди момента на вземане на биологичната проба. След получения резултат от химико-токсикологичната експертиза, прокурор от РП З. е прекратил наказателното производство по воденото ДП срещу З. В. К. на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т.

1, предложение 2 от НПК, а именно деянието не съставлява престъпление.

В информационния бюлетин на ОД МВР С. на 16.07.2020г. е публикувана информация според, която на същата дата е установен случай на управление на МПС след употреба на наркотични вещества от 23-годишния З.К. от с. С.. Посочено е, че водача е задържан за 24 часа.

Горната фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени доказателства и от заключението по извършената химическа експертиза от ДП №78/2020г. по описа на РП З.. Като свидетели по делото са разпитани Д. В. М., З. В. С. и Е. С. К.. Съдът дава вяра на техните показания, тъй като те не навлизат в противоречие помежду си, а и с останалите събрани по делото доказателства. От тези показания съдът приема за установено, че хората са чели публикацията във ,,Ф.‘‘ и по инициалите на лицето, в шивашкия ЦЕХ в с. С. се сетили, че става въпрос за З. К.. Майка му се чувствала много зле и не искала да излиза навън, за да се среща с хора. Тя обяснила, че и синът й не иска да излиза и да разговаря с никой. По с. С. се говорило усилено за този случай.

Когато приятели търсили К., няколко дни след този случай, той не си вдигал телефона. Самият К. се е притеснявал заради предишното осъждане, да не влезе в затвора. При извършването на заваръчни услуги, ищецът бил възпрепятстван заради това, че му било отнето СУМПС. Щял да ходи да работи в А., но тази случка го възпрепятствала. Имал и купен билет. След като било прекратено производство срещу него, К. не заминал за А.. След този случай, З. К. не е весел, както преди.

Когато З. нямал доходи му помагала неговата майка.

Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни изводи:

3

Предявеният иск е основателен и доказан, но частично. Съдът намира, че правилно е ангажирана отговорността по ЗОДОВ на двамата ответници във формата на солидарност.

На първо място в самия закон е посочено, в чл. 4, ал. 2, че когато искът е предявен срещу няколко ответници, те отговарят солидарно. Освен това, в съдебната практика се приема, че е налице солидарна отговорност в подобни случаи, тъй като наказателната репресия спрямо ищеца в хода на ДП съставлява съчетание на действие и актове, както на органите на прокуратурата, така и на органите на досъдебното производство. Макар тези органи да имат различна компетентност, актовете им са взаимосвързани и в своята съвкупност са довели до причиняването на вреди на ищеца. В настоящия случай нещата изглеждат точно така. Извършвани са действия от органите на ДП – ищецът е спрян за проверка, извършвани са му действия по проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества, задържан е за срок до 24 часа, отнето е СУМПС, повдигнато му е обвинение, като всичко това е ставало под ръководството, контрола и одобрението на прокуратурата.

Последната има водеща и контролираща роля в досъдебното производство и по-конкретно, по привличането на ищеца като обвиняем, вземането на мярка за неотклонение.

В този смисъл е съдебната практика – Решение №29/27.03.2017г. на ВКС по гр.д. №2788/2016г., 3-то г.о.

Поради гореизложеното, съдът не споделя тезата на ОД МВР С., че не са налице основанията за солидарна отговорност.

Съдът намира, че е налице незаконно повдигнато обвинение спрямо З.

К., като образуваното спрямо него ДП в крайна сметка е било прекратено около 3 месеца по-късно. По-горе са посочени действията, които са извършвани спрямо него, като практически той е бил лишен от възможността да замине да работи в чужбина. Това състояние, обаче не е траяло дълго, а е продължило за периода от 15.07.2020г. – 15.10.2020г. или в период от 3 месеца, който срок се явява разумен за приключване на едно ДП.

Отговорността по ЗОДОВ е обективна и е достатъчно да се докаже по чл. 2, ал. 1 , т. 3 , че спрямо ищеца е повдигнато обвинение за извършване на престъпление и че образуваното наказателно производство е било прекратено, поради това че деянието не е престъпление, какъвто е и настоящия случай.

В съдебната практика се приема, че неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите в нормата на чл. 52 от ЗЗД.

В хипотезата на чл. 2, ал. 1 , т. 3 от ЗОДОВ, правно релевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са тежестта на повдигнатото обвинение – умишлено или по непредпазливост, продължителността на наказателното производство – дали то е надхвърлило разумните срокове за провеждането му, интензитета на мерките за процесуална принуда, наложените на ищеца ограничения в 4 рамките на наказателно производство, броя на извършените с негово участие процесуални действия, както и по какъв начин всичко това се е отразило на състоянието (включително здравословното) на ищеца. Следва да се има предвид и отражението на извършените спрямо него действия в отношенията му в семейството, с приятели, в професионален план и т.н.

ВКС приема, че е достатъчно в исковата молба да се посочи, че ищецът е претърпял неимуществени вреди без те да се конкретизират, освен ако не са изключителни такива. В Решение № 480/23.04.2013г. по гр.д. №85/2012г. 4-то г.о. се приема, че е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство, обвиняемият изпитва неудобства, чувства се унизен, притеснен е и несигурен. Накърнени са неговите морални и нравствени ценности , както и социалното му общуване. Тези чувства и преживявания според ВКС се предполагат, а когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните, тогава те трябва да бъдат доказани.

В същото решение на ВКС са дадени указания към съдилищата да приемат в мотивите си изрично дали горепосочените преживявания са в пряка причинно следствена връзка с извършените действия спрямо ищеца от ответниците. В настоящия случай съдът приема, че това е така , защото всичко , което се описва, като преживявания от З. К. се е появило след 15.07.2020г.

Всички тези преживявания са изчезнали почти, след прекратяване на наказателното производство спрямо него.

В Решение №108/13.08.2018г. на ВКС по гр.д. №3053/2017г., 4-то г.о., се приема, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия. Следва да се отчита и това, че самото осъждане за заплащане на обезщетение, съдържа в себе си признание за незаконността на деянието , което само по себе си е вид морално обезщетяване наред с паричното обезщетяване. ВКС сочи също така, че следва да се има предвид и икономическата обстановка в страната към момента на причиняване на вредата, а също така и предишното съдебно минало на ищеца.