Решение № 7514 от 28.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7514 гр. София, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА Гражданско дело № 20241110107675 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „***********“ ЕАД срещу В. Б. И., с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 1 966 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.

************, с абонатен № *******, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.06.2023 г., до изплащане на вземането; сумата от 297,50 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 30.05.2023 г.; сумата от 37,52 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.06.2023 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 7,47 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 15.06.2020 г. до 30.05.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 32664/2023 г. по описа на СРС, 69 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до топлоснабдения имот, собственост на ответницата, топлинна енергия, като купувачът не е заплатил 1 дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда на дяловото разпределение. Твърди, че съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ потребителите дължат плащане в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се издава фактура, а при неизпълнение в срок на задълженията по изравнителната сметка клиентите дължат обезщетение за забава. Сочи, че въз основа на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. С решение на общото събрание на етажната собственост на сградата е взето решение дяловото разпределение да се извършва от „**********“ ООД, което дружество е изготвило изравнителни сметки на база реален отчет на уредите на дялово разпределение. Ето защо моли за уважаване на предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата чрез процесуалния си представител адв. Б. П. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че облигационното правоотношение между страните е недоказано, респ. недоказани се явяват и претендираните вземания. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Вземанията по настоящото производство съобразно петитума на исковата молба съответстват на тези по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 32664/2023 г. по описа на СРС, 69 състав. Указанията за предявяване на исковата претенция са дадени предвид постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК от длъжника и исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото исково производство, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По основателността:

Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответницата, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, а за 2 ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже, че е погасила претендираните вземания.

По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността съгласно чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право на собственост или вещно право на ползване върху имота. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.

153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

От приетия като писмено доказателство по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***********1996 г. се установява, че на 04.07.1996 г. процесният недвижим имот – апартамент № 50, находящ се в гр. **********, е продаден на В. Б. И., от което следва, че за исковия период правото на собственост върху имота принадлежи на ответницата. При горните обстоятелства и съобразно разясненията, дадени в горецитираното ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, ответницата като собственик на процесния имот се явява клиент /потребител/ на топлинна енергия за имота и като такъв се намира в облигационно правоотношение с ищцовото дружество и дължи заплащане на цената на доставените услуги.

Както се отбеляза по-горе, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в 3 градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В случая несъмнено е, че приложимите в отношенията между страните за процесния период Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, са влезли в сила, доколкото се установи, че са били публикувани. Съответно, според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото обаче не са ангажирани доказателства и няма данни, че ответницата е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия.

Предвид всичко гореизложено, при условията на пълно и главно доказване се установява, че за процесния период е налице твърдяното облигационно правоотношение между „***********“ ЕАД и ответницата, възникнало по силата на договор за покупко-продажба на топлинна енергия в процесния период, като в отношенията между страните за исковия период са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***********“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

В настоящия случай, видно от представените по делото писмени доказателства -Договор № 1618/15.08.2002 г. между „**********“ ООД /със сегашно фирмено наименование „*******“ ООД/ и процесната ЕС, ведно със списък на етажните собственици, дяловото разпределение в сградата в режим на етажна собственост за исковия период се е извършвало именно от конституираното по делото трето лице помагач „*******“ ООД.

Топлинната енергия за отопление на сграда в режим на етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски, 4 определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. а консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.

В случая ответницата оспорва фактът на доставяне от ищеца на топлинна енергия в имота в твърдените количества и обем, поради което по делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно изготвено. Заключението съответства на събраните по делото писмени доказателства, включително представените съобщения към фактури и извлечение от сметки по месеци за имота. Установява се, че в процесния имот се е ползвала единствено топла вода, като за исковия период ответницата не е осигурила достъп на фирмата за дялово разпределение „*******“ ООД за извършване на отчет на водомера за топла вода, поради което разходът за топла вода е изчислен на един потребител при норма 140 л. за едно денонощие съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредбата за топлоснабдяването. Начислявани са разходи за топлинна енергия за подгряване на топла вода. Разходи за отопление на имота не са начислявани.