Определение № 3386 от 28.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3386 гр. София, 28.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 16 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Частно наказателно дело № 20251100206662 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 213 ал. 5 НПК.

Съдът е сезиран с жалба от Т. В. Д. и от А. В. Д. против Постановление от 18.09.2025 г. по пр.пр. № 2483/25 г. на АП София, с което е потвърдено Постановление от 26.08.2025 г. по пр.пр. № 12 097/25 г. на СГП, с което е отказано образуване на наказателно производство по подаден от тях сигнал.

За да бъде постановен този отказ, СГП е приела, че, в рамките на извършената предварителна проверка, подателите на сигнала само го подкрепят, без да го допълват, но посоченото от тях лице – Б.Н. – посочва, че изложените факти в него не отговарят на истината. Посочва, че подателите на сигнала имат негативно отношения към баща си, когото упрекват за определени деяния в този сигнал, поради което сведенията от тях не може да бъдат ценени, предвид липсата на независима доказателствена информация в тяхна подкрепа. Приема, че твърденията се отнасят до деяния, извършени в Холандия, поради което не е налице възможност за провеждане на разследване и търсене на наказателна отговорност.

Респективно АП София е приела, че липсват достатъчно данни за образуване на наказателно производство; посочва се, че исканите от жалбоподателя действия (изготвяне на психиатрични експертизи, разпити на свидетели, ЕЗР) може да се извършат само в рамките на вече образувано наказателно производство, а то се образува въз основа на достатъчно данни, каквито не са налице. Посочва се, че протоколите от разпити на свидетели по други производства не може да се ползват за нуждите на предварителната проверка, доколкото не са били събрани устно и непосредствено. Подкрепен е изводът на СРП за липса на осъществен състав на престъпление. Подкрепен е и изводът, че се касае за конфликтни отношения между подателите на сигнала и майка им, от една страна и техния баща, от друга страна. Няма твърдения да определено престъпно поведение, а са налице общи твърдения.

В жалбата против тези Постановления се преповтарят доводите в сигнала, като се допълва, че се касае за конкретни и проверими данни. Прави се искане за отмяна на тези Постановления и връщане на делото със задължителни указания.

Обжалваният акт е от 18.09.2025 г., като жалбата е подадена на 06.10.2025 г.

Доколкото липсва информация относно точната дата на уведомяване, следва да се приеме, че тя е подадена в срок. Също така има изискуемото от закона съдържание.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Предмет на спора е дали са налице или не са налице „достатъчно данни“ по смисъла 1 на чл. 211 НПК за образуване на наказателно производство, доколкото е несъмнено, че е налице „законен повод“ по смисъла на чл. 208 НПК – а именно самият сигнал, както и жалбите против прокурорските откази за образуване на наказателно производство имат качеството на такъв законен повод по чл. 209 НПК, доколкото представляват съобщение за извършено престъпление.

Видно от материалите по делото Т. В. Д., роден на ******** г. и А. В. Д., роден на 10.12.2007 г., действащи със съгласието на майка им, Х. З., са подали сигнал против баща си, В.П. Д., като твърдят, че той е извършил следните деяния, насочени срещу тях самите:

- системно ги е отчуждавал от майка им, доколкото им внушавал, че тя е пропаднала жена, не се грижи за тях, а само той изкарва парите и само той се грижи за тях;

- в тяхно присъствие демонстративно е гледал порнографски материали и е мастурбирал, като е показвал половите си органи и е изразявал гордост от размерите им;

- влизал в банята, докато те се къпят, като е държал половия си орган с ръка и е гледал техните голи тела;

- принуждавал ги е да се събличат пред жени, за да демонстрират добрата си физика;

- между 25 август и 10 септември 2023 г., докато тъжителите били с баща и приятелката му (на 19 години) на пътуване с круизен кораб, вкл. и в Амстердам, той подканял големия си син – Т. Д. – да прави секс с приятелката му; също така предлагал на децата си да употребяват наркотични вещества, закупени от него и от приятелката му – като те се съгласили и приемали наркотични вещества; в Амстердам накарал големия си син – Т.

Д. – да посети секс клуб, където наблюдавал стриптийз, полови сношения и взел определено участие в една от сцените (не се споменава какво);

- общо се посочва, че са били водени в стриптийзклубове в Албания, както и в Боровец и в София; както и че са били подканяни да употребяват наркотици, докато са били на екскурзия с баща си в Египет;

- на 25.11.2022 г. ги принудил да изнудват майка си за голяма парична сума, която – след като получат от нея – трябвало да му предадат. Заплашвал ги, че ако не му донесат парите, няма да им дава джобни пари; обиждал тях и майка им; тя им дала на два пъти по 400 лв., като за втората сума посочват, че са купили дрехи;

- карал големия си син – Т. Д. – да стане гадже на дъщерята на втория съпруг на майка си и да доведе това момиче в дома му; твърди се „зловещ умисъл зад настояванията му“;

- с часове държал А. Д. да го слуша как обижда майка му, с което упражнявал емоционален и психически тормоз;

- на 06.12.2022 г. А. Д., след подобен тормоз, получил обрив и след това припаднал; поискал да отиде до болница, но баща му казал, че не иска да си губи времето с него; обривите му се влошили; 16 часа по-късно бил заведен в болница от майка си; направени са твърдения за сериозно влошено здравословно състояние – анафилактичен шок;

- след като баща им разбрал за намеренията им да избягат от него и да отидат при майка си, отправял обиди и заплахи към тях, съпроводени с психическо и физическо малтретиране.

Като доказателство в подкрепа на твърденията си Т. В. Д. и от А. В. Д. представят следните документи:

Решение № 84/31.03.2025 г по гр.д. № 186/24 г на РС Разлог, с което – въз основа на част от горните твърдения – е издадена Заповед за защита в полза на Т. В. Д. и от А. В. Д. против баща им, В.П. Д., потвърдено с Решение № 449/18.08.2025 г. по в.гр.д. № 445/25 на ОС Благоевград; протокол от въззивното дело, в което Б.Н. е дала показания;

Медицински документи, свързани с припадъка и обрива от 06.12.2022 г.

Доклад на Агенция за социално подпомагане, Слатина, по сигнал с вх. № СИГ/Д-ССЛ/775/15.12.2022 г.

2

Протокол от съдебно заседание от 10.02.2025 г по ч.н.х.д. № 3533/24 на СРС, 134 състав (видно от съдържанието му, се касае за частна тъжба, предявена от В. Д. против майката на Т. В. Д. и от А. В. Д..

Не е приложен резултатът от назначената проверка от СГП, но все пак, от така представените сведения, може да се достигне до определен извод във връзка със спорното обстоятелство – дали са налице „достатъчно данни“ за образуване на наказателно производство. Съдът приема, за разлика от прокурора, че за преценката дали са налице „достатъчно данни“ по чл. 211 НК, може да се ползват и твърденията в сигнала, независимо от негативните и конфликтните отношения на подателите на сигнала против лицето, посочено от тях като автор на престъпните деяния, а също така и други документи, създадени в рамките на други съдебни производства, вкл. и протоколи от съдебни заседания.

Най-напред следва да се посочи, че са налице данни, че родителските права върху децата Т. и А. Д.и са били предоставени на баща им, В. Д.. Следователно той е следвало да полага нужните грижи за тях. Наведени са твърдения, че той е малтретирал децата си.

Конкретно за 06.12.2022 г. се твърди, че часове наред е карал А. Д. (на 12 години към този момент) да слуша обидите и заканите против майка му; това е довело до последващ негов обрив и след това до припадък; твърди се, че В. Д. е отказал да окаже съдействие за получаване на нужната медицинска помощ, като е отказал да го заведе в болница (твърдят се многократни искания от страна на детето за това и многократни откази); твърди се, че е настъпил анафилактичен шок, потенциално животозастрашаващ. Тези твърдения са подкрепени с медицински доказателства. Те, ако евентуално се установят за извършени, евентуално биха могли да представляват деяние по чл. 187 ал. 1 НК и чл. 182 ал. 1 НК, доколкото В. Д. принудата върху 12 годишно дете да слуша как се ругае и обижда при определени обстоятелства може да се определи като „изтезание“ – особено ако се установи причинна връзка между неблагоприятните психични и емоционални преживявания на детето и последващия му обрив и припадък; а също така доколкото неглижирането на здравословния му проблем и отказа от медицински преглед би могло да се квалифицира по чл. 182 ал. 1 НК – неполагане на достатъчна грижа, с което е поставено детето в опасност относно физическото му развитие.

На второ място са направени множество твърдения, свързани със сексуалната обсебеност на В. Д. и поведението му към децата, под нейно влияние – демонстративна мастурбация пред тях; подтикване да Т. Д. да посещава секс клуб в Амстердам; подтикване да прави секс с приятелката му (на В. Д.). Тези обстоятелства биха могли да бъдат подведени под нормата на чл. 155в ал. 1 НК, доколкото В. Д. е упражнявал родителските права върху децата и поради това те са били под негова зависимост.

На трето място са направени твърдения за неговото подтикване към децата да употребяват наркотици в Амстердам, като те действително са употребили. Тези твърдения, ако се окажат верни, биха могли да бъдат престъпление по чл. 354б ал. 2 т. 1 във вр. с ал. 1 НК.

Следва да се посочи, че фактическите обстоятелства по тези три групи деяния са установени не само в подадения сигнал, но и от независими доказателства – медицински документи и показанията на Б.Н. пред граждански съд. Те са напълно достатъчни, за да се достигне до извод, че са налице „достатъчно данни“ по смисъла на чл. 211 НПК, за да се достигне до извода, че евентуално е реализиран фактическия състав на престъпление. Също така обстоятелството, че част от деянията се твърди да са извършени извън територията на България, не е пречка за образуване на наказателно производство – доколкото се твърди, че евентуално са извършени от български гражданин и спрямо български граждани – чл. 4 ал. 1 НК.

Относно останалите деяния. За тях следва да се приеме, че те – дори и да се установи, че реално са извършени – не представляват престъпление, посочено в НК. Несъмнено те са морално укорими, като – ако действително са извършени – свидетелстват за неспособността на В. Д. да се грижи по адекватен начин за децата си и дори за вредоносното въздействие върху тяхното отглеждане и възпитание. При все това е пресилено да се твърди, че те са 3 престъпление.

Поради тези мотиви обжалваните Постановления следва да се отменят. Преписката следва да се върне на СГП със задължителни указания относно прилагането на закона – чл.

213 ал. 6 НПК. В случая тези задължителни указания се отнасят единствено до преценката дали са налице достатъчно данни, по чл. 211 НК, относно трите групи деяния, описани погоре. Съдът приема, че те са налице. Последиците от тази констатация следва да бъде направена от прокурора.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Постановление от 18.09.2025 г. по пр.пр. № 2483/25 г. на АП София, с което е потвърдено Постановление от 26.08.2025 г. по пр.пр. № 12 097/25 г. на СГП, с което е отказано образуване на наказателно производство по подаден Т. В. Д. и от А. В. Д. сигнал.

ВРЪЩА преписката на СГП с горепосочените задължителни указания.

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4