Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 106 от 22.03.2026, Районен съд - Провадия

Съд
Районен съд - Провадия
Дело
Гражданско дело 670/2025
Вид
Решение № 106
Подписан
22.03.2026
Състав
Галя Алексиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 5, ал. 2 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
  • чл. 69 · Закон за собствеността
  • чл. 79 · Закон за собствеността
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 83 · Закон за собствеността
  • чл.14, ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. ******, 22.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ******, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря П.В.Г. като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20253130100670 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от Р. И. В., ЕГН ********** с адрес гр.

******, ул. ****** № 35, ет. 3, ап.7:

- срещу Б. В. Б., ЕГН **********, с адрес с. ******, ул. ****** № 58 иск с правно основание чл. 124 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на 435,75кв.м.ид.ч. от имот представляващ ПИ с идентификатор ******.11.136 по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-968/22.12.2017г. на ИД на АГКК, целият с площ от 581кв.м., находящ се в с. ******, община ******, м-ст ******, при граници на имота ПИ с идентификатори № №:

******.11.288, ******.11.132, ******.11.130, ******.11.314 и ******.11.129, основан на твърдения за придобИ.е на собствеността въз основа на давностно владение осъществявано в периода 1990г. до датата на подаване на исковата молба- 09.05.2025г.

- срещу Ж. П. Ж., ЕГН **********, с адрес гр. ******, ул. ****** № 16, вх. В, ет.2 иск с правно основание чл. 124 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на 145,25кв.м.ид.ч. от имот представляващ ПИ с идентификатор ******.11.136 по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-968/22.12.2017г. на ИД на АГКК, целият с площ от 581кв.м., находящ се в с. ******, община ******, м-ст ******, при граници на имота ПИ с идентификатори № №: ******.11.288, ******.11.132, ******.11.130, ******.11.314 и ******.11.129, основан на твърдения за придобИ.е на собствеността въз основа на давностно владение осъществявано в периода 1990г. до датата на подаване на исковата молба- 09.05.2025г.

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени от ищците в исковата молба: Собственик е на процесния имот въз основа да осъществявано от него давностно владение в периода от 1990г. и към настоящия момент.

Твърди, че владението му е било предадено от неговите родители през 1990г., които от 1965г. са го владяли и засадили с лози. През 1990г., след като вече не били в състояние да се грижат за лозето, грижите за него били поети от ищеца, който с помощта на синовете си го обработвал, а преди 5г. подновил и лозите. Поставил стълбчета, редовно го орял, фрезувал, 1 пръскал, режел и изобщо правел всичко, което било необходимо за грижите за него. Така, той и семейството му се грижили за имота вече почти 60г. и този факт бил известен на хората в селото, като през цялото това време никой не е оспорвал правата му.

Преди около два месеца ответникът се появил в имота и му заявил, че е закупил лозето и има намерения да го изкорени. Веднага след това разорал част от него и изкоренил около 60 корена лози. За тези му действия ищецът подал сигнал в полицията. Свързал се и с геодезист, който да определи на място границите на имота му. Така установил, че има разминаване между имота, за който имал документ за собственост и номера на имота, който фактически владеел и възприемал като свой. Твърди, че с договор за доброволна делба № 23/03.11.1999г. майка му Д.В.С. е получила в дял собствеността върху няколко имота, сред които и имот № 011288 в землището на с. ******, м-ст ******, сега с номер по КК ******.11.288. С договор за дарение по НА № 175/2020г. му е прехвърлила собствеността върху този имот. Геодезическото заснемане е установило обаче, че ищецът владее процесния имот, а не дареният му.

Твърди, че ответникът Б. е придобил 435,75кв.м. ид.ч. от процесния имот с договор за дарение и покупко- продажба. Негови праводатели са били част от наследниците на Х. В.а, легитимирала се като собственик с договор за доброволна делба от 26.02.1998г. Бидейки също наследник на Х. В.а твърди, че ответникът Ж. макар и да не е оспорвал правата на ищеца, формално се легитимира като собственик на останалите 145,25кв.м. ид.ч от имота, за което е налице и надлежно вписване в КР. С това обосновава и правния си интерес от иска срещу него. Твърди, че не познава Х. В.а, нито нейните наследници, като нито тя, нито те някога са посещавали имота и/или са имали претенции за него. Цялото село знаело него и родителите му като единствените хора, които са го обработвали и владяли. Ищецът никога не е имал съмнения и че имотът не е този, за който е имал документ за собственост.

Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Ж. Ж. чрез назначения му от съда особен представител депозира писмен отговор.

Оспорва иска като неоснователен. Потвърждава, че е собственик на процесните 145,25кв.м.ид.ч. от имота по наследство от майка си Х. И.а В.а.

Оспорва ищецът да е осъществявал владение върху имота, непрекъснато и необезпокоявано с намерение за неговото своене повече от 10г. и на това основание да се легитимира като негов собственик. Оспорва през 1990г. да е установил фактическа власт върху имота, както и тя да е била предадена от родителите му. Твърди родителите му никога да не са били във владение на имота. Сочи, че ищецът е нямал съзнание да владее чужд имот, което изключва неговото завладяване и намерение за своене. Твърдението му да е собственик на имот ******.11.288 сочело съзнание, че владее собствения си имот, а не чужд, последният факт узнат от него 2025г. след геодезическо замерване и появата в него на съсобственика- ответникът Б.. Ако и да е осъществявана фактическа власт върху имота, сочи владението да е било скрито и поради това негодно да го направи собственик.

Твърди ищецът да се е заявил като собственик едва с предявяване на исковата молба, доколкото имотът не е бил деклариран от него, нито фигурирал като негов собственик в кадастралния регистър. В тази връзка оспорва ищецът да е манифестирал пред трети лица, че владее чужд имот, както и момента и начина на неговото завладяване.

Предвид липса на знание, че владее чужд имот до 2025г., което изключва субективния елемент на владението, твърди, че към датата на подаване на исковата молба не е изтекъл нужния 10г. срок на владението, така че ищецът да е придобил правото на собственост.

Оспорва твърдението, че не е посещавал никога имота и не е оспорвал владението на ищеца.

Твърди, че като собственик не е длъжен да упражнява фактическа власт върху него непрекъснато, нито да го стопанисва редовно, защото по този начин не би могъл да загуби 2 правото си на собственост, доколкото то не е придобито от друг.

Искането е за отхвърляне на исковата претенция.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Б. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на заявения срещу иск. Твърди, че е придобил 435,75кв.м.ид.ч от имота чрез договор за дарение и договор за покупко- продажба, двата от 07.03.2025г. сключени с част от наследниците на Х. В.а, а именно К. Ж., Р. Д. и Г. И.. Четвъртият наследник Ж. Ж. е отсъствал от страната, поради което и ищецът е придобил само наследствените дялове на посочените трима наследника. От своя страна Х. В.а се сочи да се е легитимирала като собственик въз основа на договор за доброволна делба.

След придобИ.е на посочените ид.ч. посетил имота, за да го обработва според намеренията си. Тогава бил посетен от ищеца, който заявил, че има претенции за имота.

Ответникът го уведомил за промяната в собствеността, като му показал и документа си за собственост, с цел ищецът да не пречи упражняването на правото му на собственост, но така и не се стигнало до разбирателство.

Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

С определение № 775/12.08.2025г. по реда на чл. 219 ГПК са конституирани като трети лица- помагач на страната на ответника Б. В. Б. лицата Г. П. И., Р. П. Д. и К. П. Ж..

В о.с.з. исковата молба и отговорите се поддържат. Ангажирани са писмени защити.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК. Те са допустими, доколкото ищецът заявява собственически права на основание давностно владение осъществявано в периода от 1990г. продължаващо и към датата на подаване на исковата молба- 09.05.2025г. Ответникът Б. оспорва ищецът да е упражнявал фактическа власт върху имота и сочи да е валидно придобил с договори за дарение и покупко- продажба от 07.03.2025г. собствеността върху 435,75кв.м. ид.ч. от имота, както и праводателите му да са били собственици. Ответникът Ж. заявява права по наследство от Х.

Велокова, а тя с договор за доброволна делба от 1998г., като оспорва ищецът да е владял имота.

За основателността на иска по чл. 124 ГПК в тежест на ищецът е било да установи твърденията си за осъществявана фактическа власт върху имота на така въведено основаниедавностно владение чрез упражнявана фактическа власт от него явно, непрекъснато и необезпокоявано с намерение за своене в периода 1990г. до м. 05.2025г., както и че фактическата власт е била установена още от родителите му през 1965г. Ответникът Б. е дължал доказване на твърденията си, че е придобил собствеността върху 435,75кв.м.ид.ч от имота с договор за дарение и договор за покупко- продажба по НА от 07.03.2025г. сключени с К. Ж., Р. Д. и Г. И., а последните по наследяване от Х. В.а, а тя по договор за доброволна делба от 1998г. Ответникът Ж. е дължал доказване на твърденията си, че се легитимира като собственик на спорните ид.ч. от имота въз основа на наследствено правоприемство от Х.

В.а.

От ангажираните по делото и относими към казуса писмени доказателства се установява следното:

С договор за дарение по НА № 175/24.11.2020г. на нотариус рег. № 333 ищецът е придобил собствеността върху пет имота, сред които и ПИ ******.11.288, с площ от 665кв.м. в с. ******, м- ст ******. Дарителят е черпел правата си от договор за доброволна делба № 23/1999г. с нотариална заверка на подписите.

С договор за дарение по НА № 140/07.03.2025г. на нотариус рег. № 333 на НК Г. П.

3

И. е дарила на ответника Б. 1кв.м. от процесния имот. С последващ договор за покупкопродажба по НА № 141/07.03.2025г., Г. П. И., Р. П. Д., К. П. Ж. и Б. В. Б., прехвърлят на ответника Б. общо 434,75кв.м.ид.ч. от имота. Като собственици на прехвърлените ид.ч. са се легитимирали на основание договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите от 1998г., с която в дял на Х. И.а В.а е възложен процесният имот. Х. И.а В.а е починала на 08.10.2002г. и е оставила лица призовани към наследяване ответникът Ж. П. Ж. и третите лица помагачи- К. П. Ж., Р. П. Д. и Г. П. И..

За установяване, респ. опровергаване на тези твърдения за упражнявана от ищеца фактическа власт върху имота във въведения период от значение по делото са ангажираните от страните гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите А.А. и Д.С. /на ищеца/, Б.К. и И.А./ по искане на ответника Б./.

В показанията си св. А. и св. С. свидетелстват за следните релевантни за спора факти:

Св. А. /р.1941г./ живее в с. ****** и познавал ищеца от бебе. Имал лозе съседно, на около 100м. под това на Р.. Р.- бабата на Р., сяла лозето преди много години- около 1950-60г.

Познавал бабата и дядото на Р., както и родителите му- И. и Д.. Мястото винаги си е било лозе, което гледали бабата и дядото на Р., след това родителите му, а впоследствие Р. и жена му. Описва лозето да е много добре гледано, около декар с четириъгълна форма. По спомен нямало ограда, а преди 2-3г. му откраднали стълбчетата и телта. Последно ходил есента за гроздобера. Не познава съседите. Сочи, освен Р. и семейството му, никой друг да не е виждал в имота. В селото всички знаели, че това е лозе на Р.. Не познава Х. В.а.

Св. С. също живее в с. ****** и познава Р. от 1977г. Знае за имота, който бил на баба му, после баща му го работел и Р.. На около 100м. от мястото на Р. имали и те лозе. Описва мястото на Р. от около декар, без ограда, с правоъгълна форма, само лози на стълбчета и тел, отграничен от другите имоти. Излизало на път и след него имало блок на кооперацията.