Решение № 659 от 18.05.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 659 гр. Велико Търново, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

Гражданско дело № 20254110103120 по описа за 2025 година Производството е образувано по искова молба на Г. ф., гр. *** срещу Г. Г.

С., с което се иска да бъде прието за установено съществуване на вземане на ищеца за сумата от 11 572.82 лева, представляваща изплатено обезщетение за имуществени вреди от настъпило на *** г. по вина ответника пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от подаване на заявлението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 5657/2025 г. на Районен съд – Бургас.

Ищецът твърди, че на *** г. е възстановил на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ сумата от 11 572.82 лева, представляваща левовата равностойност на 5 917.09 евро, която сума НББАЗ е заплатил по претенция за обезщетяване на имуществени вреди по лек автомобил „***”, рег. № ***. Заявява, че ответникът е причинил вредите по горепосочения лек автомобил, тъй като на *** г., около *** часа, в гр. *** на ***, Република ***, при управление на лек автомобил „***”, рег. ***, при маневра обратен завой е ударил правомерно движещият се в насрещната пътна лента лек автомобил „***”, рег. № *** и така му е причинил материални щети. Сочи, че ответникът е управлявал автомобила, без за него да е сключена 1 задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, както и че същият е поканен да възстанови заплатеното от Г. ф., но плащане не последвало.

Особеният представител на ответника оспорва предявения иск. Заявява, че са налице сериозни, а на места и драстични несъответствия между фактическите твърдения на ищеца и данните, съдържащи се в представените документи, както и вътрешни противоречия между самите документи, като излага конкретни съображения в тази насока. С оглед на това оспорва ответникът да е причинил уврежданията по лек автомобил „***”, рег. № *** при настъпилото на *** г. ПТП. Счита, че е спорно дали е налице идентитет относно основанието и размера на вземането така, както същото е заявено в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в исковата молба.

В проведените открити заседания процесуалният представител на ищеца поддържа предявения иск моли за неговото уважаване.

Особеният представител на ответника оспорва предявения иск и моли за неговото цялостно или частично отхвърляне.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа страна:

От представените по делото писмени доказателства се установява твърдяното в исковата молба ПТП, реализирало се на *** г., около *** часа, в гр. *** на ***, Република ***, между управлявания от ответника лек автомобил „***”, рег. *** и лек автомобил „***”, рег. № ***, вина за което има ответникът, както че при настъпване на произшествието за управлявания от същия лек автомобил не е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност”.

По делото е изготвена техническа експертиза, според чието заключение е технически възможно установените увреждания в задната част на лек автомобил „***”, рег. № *** да са настъпили именно при процесното ПТП, макар с оглед противоречията в доказателствата, ограниченото качество на снимковия материал и липсата на достатъчно първични данни от огледа да не може да се направи категоричен извод, че всички описани увреждания са пряка и изключителна причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

Посочено е, че стойността на ремонта възлиза на 4 085.23 евро с вкл. ДДС, като същата е формирана при условията на оторизиран сервиз и е технически 2 обоснована предвид гаранционния статус на автомобила.

Видно е от представеното по делото писмо от *** г., че Националното бюро на *** е уведомило НББАЗ за настъпилото на *** г. ПТП, както и че е извършило плащане по щета с референтен № ***, а именно: обезщетение в размер на 4 931.58 евро, начислена такса /ДДС/ в размер на 739.74 евро и разходи за следствена документация в размер на 81.52 евро, като е отправило искане да му бъде възстановена сумата от 5 752.84 евро.

От представеното по делото преводно нареждане от *** г. се установява, че НББАЗ е превело по посочената от Националното бюро на *** банкова сметка сума в общ размер от 31 565.17 евро, като сред основанието на превода фигурира и щета с референтен № ***.

С писмо от *** г. НББАЗ е отправило искане до Г. ф. да му бъде възстановена сумата от 5 917.09 евро, от която обезщетение в размер на 4 931.58 евро и допълнителна сума в размер на 985.51 евро, изплатени на *** имуществени вреди вследствие на ПТП с виновно незастраховано МПС с рег.

№ ***.

По случая е образувано ликвидационно досие по щета за имуществени вреди № ***/*** г., като е взето решение на НББАЗ да се изплати сумата от 11 572.82 лева, което е сторено с преводно нареждане от *** г.

Видно от приложената по делото регресна покана изх. № ***/*** г., изпратена на Г. Г. С. на *** г., ищецът е уведомил ответника, че на основание чл. 559 и чл. 561 от КЗ е изплатил на НББАЗ по предявена претенция от Националното Бюро на *** сумата от 11 572.82 лева, представляваща обезщетение за виновно причинени имуществени на лек автомобил „***”, рег.

№ *** при ПТП, настъпило на *** г. на територията на Република ***. С въпросната регресна покана ответникът е поканен да внесе горепосочената сума по сметка на Г. ф. в двуседмичен срок.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 559, ал. 3, вр. чл.

558, ал. 7 от Кодекса на застраховането.

Съгласно чл. 559, ал. 1 КЗ, Г. ф. възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, а според чл. 559, ал. 7 КЗ след 3 изплащането на обезщетението по ал. 1 Г. ф. встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и за разходите за определянето и изплащането му. Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ, Ф. изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, когато са настъпили имуществени вреди за чуждо имущество, причинени на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Както вече беше посочено, от представените писмени доказателства /в частност констативен протокол за ПТП/ се установява, че на *** г. в гр. *** на ***, Република *** при управление на лек автомобил „***”, рег. *** ответникът е ударил лек автомобил „***”, рег. № *** в задната му част, причинявайки му материални щети. Вината на ответника за допуснатото ПТП и фактът, че същият е управлявал лек автомобил „***”, рег. *** без валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност” се установяват от представения констативен протокол за ПТП и наказателно постановление.

Обстоятелството, че за автомобила, управляван от ответника, не е имало валидно действаща към *** г. застраховка „Гражданска отговорност” се установява и от справката в базата данни на Г. ф.. Тук следва да се има в предвид, че данните на Информационен център имат официално оповестително действие и до доказване на противното издадените въз основа на тях документи удостоверяват с обвързваща доказателствена сила съществуването и прекратяването на договорите за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” /така Решение № 161/13.11.2012 г. по т.д. № 607/2011 на ВКС, ТК, ІІ т.о./. Размерът на имуществените вреди е установен от приложените с исковата молба писмени доказателства по щета с референтен № ***.

Предвид горните факти, съдът счита, че в случая безспорно се установява наличието на елементите от фактическия състав на чл. 559, ал. 3, вр. чл. 558, а л . 7 от Кодекса на застраховането по отношение претенцията за възстановяване от ответника на изплатеното от Г. ф. обезщетение, платено от компенсационен орган на държава-членка на увреденото лице за претърпени 4 от него имуществени вреди. Налице са всички законови предпоставки за встъпване в правата на увреденото лице от страна на Г. ф. – настъпило ПТП, вина на ответника, причинени щети по лек автомобил „***”, рег. № ***, липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност” за управлявания от ответника лек автомобил и изплатено от Г. ф. обезщетение.

С оглед на горното, съдът намира, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5 752.84 евро, представляваща от левовата равностойност на сбора от изплатеното застрахователно обезщетение и разходите за неговото определяне и изплащане по повод настъпилото на *** г. в гр. *** на ***, Република *** пътно-транспортно произшествие, която сума е възстановена от Г. ф. на Национално бюро на българските автомобилни застрахователи. За разликата до пълния претендиран размер от 5 917.09 евро искът е неоснователен, доколкото въпросната разлика представлява ДДС, начислен върху вече начисления от *** данък от 739.74 евро и върху следствената документация от 81.52 евро. Въпросният данък по фактура № ***/*** г. не се включва в предвидените в чл. 559, ал. 7 КЗ суми, подлежащи на възстановяване, поради което искът за неговото присъждане е неоснователен.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК , ответникът дължи на ищеца сторените в производството разноски съразмерно с уважената част на иска, а именно сума в размер на 830.85 евро, включваща част от заплатените държавна такса, възнаграждение за особен представител и възнаграждение за вещото лице.

По изложените съображения, Великотърновският районен съд РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. Г. С., ЕГН ********** дължи на Г. ф., със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. ***, сумата от 5 752.84 евро /равняваща се на 11 251.58 лева/, представляваща изплатено обезщетение за имуществени вреди от настъпило на *** г. по вина ответника пътнотранспортно произшествие, която сума е възстановена от Г. ф. на Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – *** г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 5

5657/2025 г. на Районен съд – Бургас, като отхвърля иска за разликата над 5 752.84 евро до пълния предявен размер от 5 917.09 евро.

ОСЪЖДА Г. Г. С., ЕГН ********** да заплати на Г. ф., със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. ***, сумата от 830.85 евро, представляваща направените в настоящото производство разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 6