Решение № 312 от 21.08.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. София, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Магдалена Лазарова при участието на секретаря Емилия Б. Найденова в присъствието на прокурора И. А. като разгледа докладваното от Красимира Костова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000600432 по описа за 2023 година Производството е по Глава XXI от НПК.

С Присъда № 2 от 30.01.2023 г. по НОХД № 786/2021 г., Окръжен съд – Благоевград, XII н.с., е признал подсъдимия Б. А. У. за ВИНОВЕН в извършването на престъпление по чл.248а, ал.5 вр. с ал.2 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК, като на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК го е ОСЪДИЛ на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на наложеното на подс.Б. У. наказание е било отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същия съдебен акт, съдът е признал подсъдимия А. Б. У. за ВИНОВЕН в извършването на престъпление по чл.248а, ал.5 вр. с ал.2 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК, като на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК го е ОСЪДИЛ на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на наложеното на подс.А. У. наказание е било отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Подсъдимите Б. и А. У. са били осъдени да заплатят солидарно на Държавен фонд „Земеделие“, РА, сумата от 73 431,10 лева, съставляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди от горните престъпления, ведно със законната лихва, считано от предявяване на гражданския иск – 08.12.2021 г. до окончателното изплащане.

1

На основание чл.189, ал.1 от НПК всеки от подсъдимите Б. и А. У. са осъдени да заплатят направените по делото разноски, както следва: сумата от по 317,10 лева – разноски на досъдебното производство, по сметка на ОД МВР – Благоевград; сумата от по 236,45 лева – разноски за първоинстанционното производство, по сметка на Окръжен съд – Благоевград; сумата от по 1 468,62 – държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и сумата от по 5 лева за служебно издаден изпълнителен лист, по сметка на Окръжен съд – Благоевград.

Против присъдата е постъпила въззивна жалба от адв.П. Н. – общ защитник на подсъдимите Б. и А. У. с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. В жалбата се изтъква, че само единият от двамата подсъдими – Б. У., се явява бенефициент по схема за подпомагане от ДФ „Земеделие“, докато другият А. У. не е регистриран като земеделски производител и не е бенефициент по програми за подпомагане. Твърди се, че дейността, за която подс.Б. У. е бил финансиран, е изпълнявана от него в пълен обем, без пропуски и допуснати нарушения – земята е била обработвана реално и животните са отглеждани реално, които обстоятелства не са били оспорени от ДФ „Земеделие“. Според защитата, отразяването в софтуерната програма на неточно правно основание за ползването на имотите, не е престъпно, доколкото се касае за съсобственост, при която всеки съсобственик има право да ползва изцяло съсобствената вещ, при дължимо, на останалите съсобственици, обезщетение за ползването й. В този смисъл се лансира, че изразено недоволство от един от съсобствениците за подобно ползване, е въпрос само на гражданско правоотношение, а не на престъпление. Обръща се внимание, че на никой от подсъдимите не е вменено съставяне или употреба на документи с невярно съдържание или на неистински документи. Според защитата, дали подс.А. У. е помагал на баща си в изпълнение на задачите по реализиране на програмата, не е от значение, тъй като не е бенефициент по договора и нему не са превеждани парични средства от фонда. Липсата на доказателства за получаване на суми от ДФ „Земеделие“ от подс.А. У., по мнението на защитата, не позволява и солидарно осъждане на цитираното лице по гражданския иск, заедно с другия подсъдим. В тази връзка се моли, присъдата да бъде отменена и да се постанови нова, с която Б. и А. У. да бъдат признати за невинни по обвинението и съответно да бъде отхвърлен предявения срещу тях граждански иск.

От гражданския ищец ДФ „Земеделие“, представляван от изпълнителния си директор, чрез юрисконсулт Д. Х., е постъпил писмен отговор по жалбата, имащ характер на възражение, с което се оспорва нейната основателност и се претендира за оставянето й без уважение. Във възражението се развиват доводи за доказаност на повдигнатите на подсъдимите обвинения, в т.ч. за получаване на инкриминираните средства от фонда и от двамата дейци. Ето защо се иска, присъдата, като правилна и законосъобразна, да бъде потвърдена.

2

В съдебно заседание на въззивната инстанция, представителят на А. П. – София пледира присъдата да бъде потвърдена, като правилна. Прокурорът счита, че депозираната от защитника на подсъдимите жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Застъпва становището, че първоинстанционният съд е положил необходимите процесуални усилия, като въз основа на задълбочен и прецизен анализ на доказателствата по делото е извел законосъобразни фактически и правни изводи. Твърди още, че всички възражения на защитата са били разгледани и са получили дължимия отговор в изложените от съда мотиви.

Защитникът на подсъдимите, адв.П. Н., поддържа изложеното в депозираната от него жалба. Акцентира, че подс.А. У. не е имало как да получи средства, отпуснати от фондове на ЕС, понеже същият не е бил бенефициент по тези програми. Намира за недоказано и твърдението подс. А.

У. да е действал като пълномощник баща си – подс.Б. У. и в този смисъл да е извършител на вмененото му престъпление. Освен това, според защитата, подс. Б. У., в качеството си на бенефициент, е изпълнил напълно задълженията си по договора за подпомагане – ползвал е земите съгласно посоченото предназначение и е отглеждал животни, поради което се обосновава приложение на законовата разпоредба на чл.9, ал.2 от НК по отношение на този подсъдим. Защитникът оспорва и изготвения обвинителен акт, като несъответен на изискванията на чл.246 от НПК, навеждайки неяснота в обвинението, кой от двамата подсъдими е получил процесните средства. Отделно развива аргументи за несправедливост на наложените наказания, в насока, че отмереното наказание на подс.А. У. е силно завишено спрямо това на подс.Б. У., доколкото за първия липсват доказателства да е получил субсидия от бюджета на ЕС. Настоява за отмяна на първоинстанционната присъда и за постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат оправдани.

Подсъдимите Б. и А. У., в лична защита заявяват, че поддържа доводите на адвоката си. Б. У. набляга и на коректно изпълнение на ангажиментите си по проектите от ДФ „Земеделие“. В последната си дума и двамата молят за оправдаване по обвинението.

Гражданският ищец – Държавен фонд „Земеделие“, редовно призован, не изпраща представител за заседанието на въззивната инстанция.

Апелативен съд – София, на основание чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, като взе предвид изложеното в жалбата и доводите на страните в хода на съдебното заседание, намери за установено следното:

Въззивната съдебна инстанция счита, че контролираният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, тъй като изготвените към присъдата мотиви не отговарят на изискванията на чл.305, ал.3 от НПК и от тях не става ясно как е формирано вътрешното убеждение на съда по фактите и приложимото материално право, с което са били засегнати правата на всички страни.

3

По този повод въззивната инстанция държи да подчертае, че порокът липса на мотиви е същностен и се преценява от качественото, а не от количественото изражение на предложеното съдържание.

Следва да се отбележи, че преимуществената част от съдържанието на мотивите към присъдата е пълно копие на обвинителния акт. Дори това да е допустимо, в случаите, когато първата инстанция изцяло възприема установената от прокурора фактология, при всяко положение, съдът се явява задължен по силата на чл.305, ал.3 от НПК, в мотивите към постановената присъда да представи и аргументира собствен прочит на доказателствените материали и да изложи собствени правни съображения за взетото крайно решение. Смисълът на мотивирането на съдебните актове е да се защитят спорещите страни срещу произволни решения, които биха могли в сериозна степен да накърнят техните интереси. Липсата на мотиви на първоинстанционния съдебен акт лишава както страните, така и въззивната инстанция от възможността за проследяване механизма на формиране на вътрешното убеждение на контролирания съд. В случая, нито е налице действително обсъждане на доказателствата, въз основа на които ОСБлагоевград е възприел, буквално преписаната от обвинителния акт, фактическа обстановка, нито присъстват негови собствени правни съображения, даващи едновременно и надлежен отговор на защитните доводи за несъставомерност. Или обобщено, касае се за неизпълнение на изискването на чл.305, ал.3 от НПК, което реализира пороците по чл.348, ал.3, т.1 и т.2, пр.1 вр. с ал.1, т.2 от НПК.

На първо място, „анализът“ на доказателствената съвкупност, в проверявания съдебен акт е изключително схематичен и крайно повърхностен, в разрез с регламента на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК.

Интерпретацията на доказателствените материали, при извеждане на правно значимите факти, не покрива критериите за обективност, всеобхватност и пълнота, като липсва взаимно свързана преценка на доказателствата, съобразно действителното им съдържание. Разглеждането на гласните доказателствени източници, е поместено в един абзац, в който се сочи само, че те (единствено изброени) се кредитират изцяло. Съдът се е задоволил да маркира показанията на свидетелите М. К., Д. У., З. У., А. Р. У., Р. Ф., Д. Д. и да обяви, че същите се подкрепяли от изготвената по делото съдебнографическа експертиза. При това, първата инстанция е счела за установено (във фактологията), че изброените свидетели не са сключвали договори за наем с подс.Б. У., отразявайки следното: „ Посочените като „наемодатели“ не само, че не знаели за тези договори, но и не били давали съгласието си на нито един от двамата подсъдими за обработване и ползване на земята им.“. Визираната фактическа констатация е в противоречие с изразената съдебна воля за цялостно кредитиране на конкретно цитираните гласни доказателства, които очевидно не са били подложени и на задълбочен прочит, защото ако това бе сторено, първостепенният съд щеше да забележи, че същите свидетели, с изключение на свид.К., макар да не са сключвали 4 договори за наем, са били наясно и не се възпротивявали подс.Б. У. и неговият син А., да обработват наследствените им земи в землището на с.***.

Специално при свид.А. Р. У., между показанията му, дадени на съдебното следствие и приобщените чрез прочитане по реда на чл.281, ал.4 от НПК негови изявления в досъдебното производство, са се откроявали съществени смислови отлики, които съдът не е обсъдил и не е изразил виждане коя теза на лицето кредитира и съответно защо. Първоинстанционният съд не е взел отношение и по показанията на свид.Д. Д., депозирани при разпита й по делегация и приобщените чрез прочитане нейни показания от досъдебното производство, които са били диаметрално противоположни по въпроса, дали е притежавала наследствени имоти в землището на споменатото населено място и дали е била наясно с упражняваната върху тях фактическа власт от подсъдимите (в т.ч. обработването им). Отделна е темата, доколко коректно е била приложена процесуалната техника по инкорпориране показанията на свид.Д., защото прочитането на показанията й от досъдебната фаза е станало в съдебно заседание в нейно отсъствие, със съгласието на страните, а после е уважено защитно искане за разпит по делегация, но за задаване само на определен кръг от допълнителни въпроси, чийто отговори на практика са се конфронтирали с досъдебната й свидетелска версия. Тази версия, разпитваната не е имала възможност да чуе, нито да заяви дали поддържа нея или новолансираната и защо. Показанията на свид.Д. са били от значение за изясняване на обстоятелството представени ли са били неверни сведения за правното основание за отпускане на субсидия, като изразяването на становище от първата инстанция по тях, е било обвързано и с ангажимент на съда да изрази виждането си за кредитиране или некредитиране и на обясненията на подс.Б. У., дадени устно и непосредствено в съдебно заседание във връзка с прочетените показания на Д.. В тях подс.Б. У. е заявил, че покойната майка на свид.Д. му е продала ниви, находящи се в землището на с.*** и че за продажбата са били съставени документи, намиращи се в кметството на населеното място. ОС-Благоевград, освен че не е подложил на проверка споменатите обяснения, ги е игнорирал изцяло, без какъвто и да е коментар.