Решение № 11477 от 16.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11477 гр. София, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20241110170721 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на ********** АД срещу ********** община, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 694,34 лв., представляваща регресно вземане за изплатено по имуществена застраховка „Автокаско“ обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 21.03.2021 г., в т.ч., ликвидационни разноски в размер на 25 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.11.2024 г., до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 21.03.2021 г. в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Автокаско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования при него лек автомобил в размер на търсената сума от общо 669,34 лв., като в този размер е изплатил застрахователно обезщетение, за определянето на което е сторил и ликвидационни разноски в размер на 25 лв. Твърди, че причина за настъпване на застрахователното събитие е попадането на застрахования при него лек автомобил марка „Форд“, модел „Куга“, с рег. № **********, в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът в качеството му на стопанин на пътя.

Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно вземане в размер на платената сума, поради което претендира същата. Поддържа, че след изтичане на срока, даден в поканата за плащане, ответникът не заплатил дължимата се сума, поради което дължи и законната лихва за забава от 27.11.2024 г. до окончателното плащане.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата 1 молба, с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва наличието на валидно сключено застрахователно правоотношение. Поддържа, че събитието не е покрит от ищеца риск по имуществена застраховка „Автокаско“. Твърди, че ПТП не е настъпило при описания в исковата молба механизъм, че няма доказателства за наличие на дупка на пътя, която да е причина за ПТП, както и че липсва точно описание на фактическите обстоятелства, при които същото е настъпило. Оспорва доказателствената сила на съставения протокол за ПТП от органите на МВР. Твърди също, че е налице съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца лек автомобил. Оспорва размера на платеното обезщетение, като счита, че следва да бъде намалено с коефициент на овехтяване. Моли съда да отхвърли иска, алтернативно – да намали размера на обезщетението. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.

Ето защо за възникване в полза на ищеца на регресното вземане по чл.

410 КЗ е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения лек автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на ответника /бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на пътя/ да е настъпило застрахователно събитие, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

В тежест на ответника и при доказване на горните обстоятелства е да докаже положителния факт на плащане на обезщетението, както и възражението си за съпричиняване.

С приетия за окончателен проект за доклад, обективиран в Определение № 14858/28.03.2025 г., за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 694,34 лв. за вредите, настъпили от процесното ПТП, че ответникът е получил покана за плащане, както и че пътят, на който се твърди да е реализирано ПТП, се стопанисва от ответника. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването на посочените факти за доказано по делото.

От приетите като писмени доказателства по делото в оригинал 2

Застрахователна полица № ******** подписана от застрахователя и от застраховащия, и Общи условия на ********** АД за застраховка „Автокаско“, се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения лек автомобил марка „Форд“, модел „Куга“, с рег. № **********. Застраховката на процесния лек автомобил е сключена при условията на клауза „Пълно Каско”, при която съгласно общите условия покрит застрахователен риск е настъпването на пътнотранспортно произшествие при сблъскване или удар с неподвижни предмети, осъществяването на което се твърди и в настоящия случай. В действителност, съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 1 КЗ общите условия на застрахователя, установени предварително за сключването на определен застрахователен продукт, обвързват застраховащия, ако са му били предадени при сключването на застрахователния договор и той е заявил писмено, че ги приема. Представените в оригинал по делото общи условия не носят подписа на застраховащия, от което да се установи, че именно тези конкретни общи условия са били приети от него. Въпреки това приемането или наличието на общи условия не представлява задължително условие за възникване на валидно застрахователното правоотношение, като този извод може да бъде направен при съобразяване на разпоредбата на чл. 344, ал. 1 КЗ, съгласно която застрахователният договор се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт. Ето защо съдът намира за доказано в производството наличието на валиден застрахователен договор по имуществена застраховка „Автокаско“, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения автомобил като застраховащ.

На следващо място, спорен по делото се явява механизмът на процесното ПТП, който се установява от приетия като писмено доказателство Протокол за ПТП № ******/21.03.2021 г., съставен от мл. автоконтрольор М. Б. при ОПП – СДВР, събраните гласни доказателства чрез разпит на водача на застрахования при ищеца лек автомобил и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза. Действително, съобразно чл. 179, ал. 1 ГПК материалната доказателствена сила на протокола обхваща лично възприетите от длъжностното лице факти, като в случая това е спазено – произшествието е посетено от органи на МВР – „Пътна полиция“ на основание чл. 6, т. 4 предл. 2 от Наредба № Iз 41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия, като протоколът е съставен от длъжностно лице - служител на МВР, което лично е установило фактите на база извършен оглед и професионална преценка на ситуацията, а не се е доверило само на разказа на водача на увредения лек автомобил. Следователно, протоколът също представлява годно писмено доказателство, което, преценено в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства, установява в цялост механизма на процесното ПТП.

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се изяснява, че на 21.03.2021 г. около 19:00 ч. водачът на застрахования при ищеца лек автомобил марка „Форд“, модел „Куга“ се движел в гр. ******* с посока от 3

***********, като на около 10 метра преди кръстовището с ул.

„************“ попаднал в неподсигурена и необезопасена дупка на платното за движение.

От показанията на свидетеля Л. М. В. – водач на процесния лек автомобил, които съдът кредитира като обективни и житейски логични, съответстващи на приобщените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице, се установява още, че процесното ПТП е настъпило при лоши метеорологични условия – валяло сняг. По тази причина водачът на процесния лек автомобил не успял да види дупката, в която попаднал, защото имало вода в нея, а снегът бил покрил повърхността .

Дупката била голяма, цялата гума на лекия автомобил пропаднала в нея. Чул се силен звук, но свидетелят продължила да кара, като точно след като завила на първата пряка, лекият автомобил блокирал и спрял. Уврежданията по автомобила били по скоростния лост, а маслото било изтекло. Липсвал какъвто и да е обозначителен знак, който да предупреждава за наличието на дупка на пътното платно.

От свидетелските показания, от писмените доказателства - отправеното до ищеца уведомление за щета и извършения от застрахователя опис на щета № *********/21.03.2021 г., както и от заключението на вещото лице се установява, че вследствие на процесното ПТП по лекия автомобил са настъпили материални щети по следните детайли: кора под двигател, преден ляв подкалник ПВЦ, маркуч маслени пари (маслен охладител), кора под предната броня, масло скоростна кутия. Съгласно заключението на вещото лице е налице пряка причинно-следствена връзка между установения по делото механизъм на застрахователното събитие и настъпилите по автомобила материални щети, обезщетени от ищеца. В пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП е и необходимостта от репатриране на лекия автомобил, което следва и от свидетелските показания на водача, че превозното средство блокирало и спряло непосредствено сред попадането в дупка на пътното платно. В открито съдебно заседание при изслушването си вещото лице излага, че свидетелските показания напълно потвърждават механизма на произшествието, описан в представените по делото писмени доказателства и в приетата експертиза.

Неоснователно е твърдението на ответника, че процесното произшествие е настъпило при условията на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увредения лек автомобил. По делото не са ангажирани доказателства, които подкрепят твърдението, че с поведението си водачът обективно е допринесъл за настъпването на ПТП и на вредоносните последици, въпреки че с доклада по делото на ответника изрично е указано, че не сочи доказателства по повод релевираното от него възражение за съпричиняване.

Предвид всичко изложено дотук, съдът намира за доказани твърденията на ищеца за настъпило застрахователно събитие поради попадане на 4 застрахования при ищеца лек автомобил в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, в причинна връзка с което по лекия автомобил са настъпили материални щети. Налице е основание за възникване на регресното право в размер на платеното застрахователно обезщетение. Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл раздел V от ППВС № 7/4.10.1978 г.

Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП задължен да осъществява дейностите по поддържането му е именно ответникът, който е и бил задължен съобразно чл. 13 ЗДвП да означи дупката с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните по необезопасяването на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на неговите служители или други изпълнители. Ето защо съдът намира, че ищецът има основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при него собственик на увредения лек автомобил срещу ответника.