Определение № 381 от 29.01.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 381 гр. София, 29.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Н. Неделчева като разгледа докладваното от Н. Неделчева Касационно гражданско дело № 20238002104890 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №4258 от 31.03.2023г. на К. П. М. и А. Д. М., чрез адв. Т. П. срещу Решение №107/24.02.2023г., постановено по гр. дело №162/2022г. на ОС – Благоевград, с което е потвърдено решение №8670/04.01.2022г. на Районен съд -Гоце Делчев, постановено по [населено място] № 220, с което е признато по отношение на ответниците П. И. М., К. П. М. и А. Д.

М., че ищците Е. Л. К., И. К. З. и Н. П. П. са изключителни съсобственици с равни квоти от по 1/3 /една трета/ идеална част от недвижим имот с №..., в землището на [населено място], с ЕКНМ ...., с площ на имота 4.161 дка, НИВА, V-та категория в местността „Т. МОСТ“, съставляващ поземлен имот с идентификатор №..... по КККР въз основа на възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ на основание Протокол №2192 от 02.08.1993г., Решение №21920 от 26.04.2001г., Протокол за въвод във владение на имоти в землището на [населено място] от 21.05.2001г. и Скица №К00116/24.09.2003г. - всичките на Поземлена комисия [населено място], който имот по Скица на поземлен имот 15-187200-24.02.2020 г. на С.-гр.Б. е с идентификатор №..., придобит по наследство по реда на чл.9 от Закона за наследството, като низходящи на Н. Ф. Ш., роден на 28.10.1895г. в [населено място], починал на 03.07.1984г. и на саморъчно завещание от майката на Н. П. П. -М. Н.

М., починала на 25.09.2004г.; на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК са отменени констативен НА №7, том 1, рег. №130, дело 10, с който ответникът П. М. е признат за собственик на основание наследство и давностно владения на същия имот, и НА №9 от 15.01.2020г. за покупко-продажба на същия имот от Майсторови. Според жалбоподателите решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Изводите на съда са противоречиви и нелогични, поради което решението е и необосновано, предвид което считат, че са налице основанията за допускане до касационно обжалване на осн. чл. 281, ал.3 ГПК. На следващо място излагат, че въззивният съд се е произнесъл по материално-правен и процесуално- правен въпрос, който е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС в тълкувателни решения, и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото- основание за касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Според жалбоподателите, в обжалваното решение липсва задълбочен анализ на съществени материално-правни въпроси, които се отразяват на правилността на решението. Първият съществен въпрос е свързан с действителността на завещанието, с което вече покойната М. М. – съпруга на единия ответник, съответно майка на една от ищците, завещава своята ид. Част от процесния имот на ищцата Наталия П., досежно спазване 1 на срока за обявяването му по чл. 27, ал. 1 ЗН шестнадесет години по-късно и доколко това обявяване има значение за установяване наличието или липсата на упражнено от страните владение върху същия имот. Друг съществен въпрос е свързан с извода за осъществявано от ответника М. владение, и изтеклата в негова полза придобивна давност, които е свързан с обсъждането и кредитирането на свидетелските показания. Твърдят, че изложените във въззивната жалба оплаквания не са били анализирани от въззивния съд, който е изложил мотиви несъответни на спора по делото, и касаещи други страни и предмет. Предвид липсата на изложени собствени мотиви, не е ясно по какъв начин въззивният съд е достигнал до извода, че първоинстанционният съд правилно е приел, че завещанието е породило свето действие именно по отношение на процесния имот. Считат за необоснован извода на съда по отношение преценката за валидността на обявяването на завещанието при условие, че завещанието на М. М., починала през 2004г. е било известно и оставено при сестра П. Ш., починала през 2013г., чиято дъщеря- Е. К., въпреки, че е намерила завещанието в личния архив на майка си, непосредствено след смъртта и през 2013г. е обявила същото едва през 2020г. В тази връзка считат за необосновани и неправилни изводите на въззивния съд, свързани с нормата на чл.27. от Закона за наследството, и как трябва да се разбира волята на законодателя, вложен в употребеният от него термин в чл.27. ал.1 от ЗН "веднага". И в тази връзка, до колко извършеното цели шестнадесет години по- късно, след узнаването на смъртта на завещателката М. М. обявяване на процесното завещание има все още правна сила по отношение предмета му, лицата до които то се отнася, и противопоставимо ли е същото на упражненото от ответника П. М. владение в същия срок, годно да го направи собственик на процесния имот. На следващо място се твърди, че въззивното решение е неправилно и необосновано предвид необсъждането в съвкупност на всички допуснати пред първата инстанция доказателства, от които се налага изводът, че ответникът П. М. в качеството си на съпруг на М. М. е упражнявал фактическа власт върху имота още от преди 2004г., тъй като тя е била болна, а дъщеря им – Наталия П. е живеела в чужбина. Твърди се на следващо място, че въззивният съд е постановил решението си при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, доколкото с въззивната жалба и по реда на чл.266. ал.2 от ГПК, поради явната невъзможност да бъдат събрани в първата съдебна инстанция по обективни причини, от тяхна страна били направени доказателствени искания, които не са били уважени от въззивния съд, без обаче да бъда изложени никакви мотиви. На следващо място се твърди, че въззивният съд е постановил решението си в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд в тълкувателно решение №3/2012г. на ОСГК, според което на отмяна по реда на чл. 537, ал.2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот.

Първоинстанционният съд е отменил на основание чл.537, ал.2 ГПК конститутивен нотариален акт за покупко - продажба на недвижи имот №9 том I, per. №158, дело №12 от 15.01.2020г., с който ответниците Майсторови са придобили същия имот на основание сделка покупко-продажба, което решение е потвърдено с обжалваното въззивно решение, поради което се явява неправилно.

Доколкото и двете инстанции са се произнесли с решенията по въпрос, който се възприема противоречиво от съдилищата, и по който липсва единна съдебна, но същият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, жалбоподателите молят на основание чл.292 от ГПК да бъде предложено постановяване на тълкувателно решение по следните въпроси: 1. Как следва да бъде разбиран и какъв е максималният срок, вложен от законодателя в термина „веднага“ на чл. 27, ал.1 от Закона за наследството за обявяване на саморъчните завещания в случаите, когато едно лице, при когото завещанието е оставено за съхранение и за изпълнение, при когото завещателят почине, или е узнал за неговата смърт, следва да представи завещанието за обявяване от нотариуса по последното постоянно местоживеене на завещателя? 2. Следва ли правата по завещание да се считат погасени по давност след изтичане на този срок? В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите посочват, че въззивното решение следва да бъде допуснато до обжалване по реда на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, тъй като с него въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото /чл.280 ал.1 т.З от ГПК/.

Твърдят, че по конкретното дело е от значение точната воля на законодателя, вложена в термина 2

„веднага“ на чл.27, ал.1 от Закона за наследството- както по отношение на неговата действителност и правопораждащата му сила, така и по въпроса настъпили ли са или не за адресата му целените с него правни последици, или същите са погасени поради изтичане на погасителния срок? Отговорът на тези въпроси е от съществено значение за точното решаване на конкретния спор. На следващо място се твърди, че въззивният съд е постановил решението си при съществено нарушение на съдопроизводствените правила доколкото от една страна не са обсъдени всестранно свидетелските показания, а от друга -въззивният съд не е се произнесъл по съдържащите се във въззивната жалба доказателствени искания. Твърди се също, че липсва произнасяне от въззивния съд по възражението на ответниците за недопустимо изменение от стана на ищците чрез несвоевременно въвеждане на ново твърдение за осъществявано давностно владение. Според касаторите решението е необосновано, поради липса на изложени ясни и точни мотиви във връзка с възраженията на въззивниците; при посочени от тях многобройни оплаквания за неправилност на първ. решение, въззивният съд е следвало по-пълно да мотивира акта си, като даде отговор на поставените във въззивната жалба въпроси. По всички изложени съображения, касаторите молят след като жалбата бъде допусната до касационно обжалване, решението да бъде отменено изцяло, като ответната страна бъде осъдена да заплати разноски за съдебното производство пред всички инстанции. Постъпило и допълнение към касационната жалба на К. П. М. и А. Д. М., в което се излага, че в развилото се пред РС - Гоце Делчев производство било направено от тяхна страна доказателствено искане за изискване от ТО-Г. Д. при Районна прокуратура - Б., и приобщаване към доказателствения материал ДП №448 по описа на РУ на МВР - Г. Д. за 2020г. във връзка с релевирано твърдение за пристрастност в показанията на свидетеля И. Ш., който има интерес от отмяна на оспорените нотариални актове на П. М., както и на А. и К. Майсторови, с цел закупуване от този свидетел на същия имот след приключване на делото в полза на ищците.

Въпреки, че искането било уважено, ДП №448/2020 г. не било приобщено, тъй като наказателното производство все още не било приключило. По този начин според жалбоподателите по чисто обективни причини им била преградена възможността да се ползват от събраните по същото досъдебно производство доказателства, и били лишени от възможността да установят твърденията си за невярност, пристрастност и заинтересованост на свидетелските показания на свидетеля Ш., за което имали достоверна информация. Предвид което молят да се изиска от ТО - Г. Д. при РП - Б.

ДП №448/2020г. по описа на РУ - МВР - Г. Д., образувано по жалба на ищцата по настоящото гражданско производство Наталия П. П. с вх.№176/19.02.2020г., в която същата се навеждат твърдения за упражнен срещу нея и ответника П. М. преди образуване на гражданското съдебно производство тормоз, и натиск от свидетеля И. Ш. с цел да изкупи от тях процесния имот.

Чрез депозирания писмен отговор, ответникът по жалбата П. Ил. М. излага становище за нейната основателност.

Постъпила и касационна жалба от адв. Г. С.-пълномощник на П. И. М. срещу Решение №107 от 24.02.2023., в която се твърди, че същото е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като са налице основанията на закона за очевидна неправилност и явна необоснованост. Според жалбоподателя липсва произнасяне по въпроси, включени в предмета на делото, като са формирани неправилни и необосновани изводи до степен на „очевидна неправилност“ и „явна необоснованост“, което води до основателно съмнение проведено ли е въобще въззивно производство в съответствие с изискванията на материално правния и процесуалния закони. Касаторът счита, че са налице основанията за касационно обжалване по чл.281, т.З и чл.280, ал.1, т.1 и т.З и ал.2, предл.З от ГПК за допускане до касационно обжалване. Изложените основания са относими и към трите основни въпроса, касаещи основателността на установителния иск: 1. Оспорва извода на въззивния съд, че в закона липсва срок за обявяване на завещанието, като твърди, че той е очевидно неправилен, пряко нарушаващ материалния закон, и основни принципи на правната теория и задължителната съдебна практика. Считат, че ’’веднага след като узнае за смъртта на наследодателя” е ясно и точно определен от законодателя срок, който има съответно правно значение и неспазването му оказва влияние върху пораждането или погасяването на конкретни правни последици. Предвид което счита, че завещанието на М. М. до официализирането му на 28.02.2020г. не оказва и не може да окаже каквото и да е влияние върху упражняването на владението, започването и изтичането на придобивната давност, и върху придобиването на собствеността на това основание от П. М. на 3