Решение № 1023 от 15.10.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1023 гр. София, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20241000500850 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 562 от 31.01.2024 г., Софийски градски съд, Първо ГО, 14 състав по гр.д.

14660/2021 г.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. Р. М., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Ветово 7080, ул. Йордан Йовков – 1, общ. Ветово, обл. Русе срещу Т. Р. М., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, жк „Младост 1“, бл. 66, вх. 7, ап. 76 в условията на евентуалност искове: 1. иск с правно основание чл. 42, б. „а“ от ЗН, с който се иска прогласяване на нищожност на саморъчно завещание от 10.09.2012 г., със завещател С. М. Д. в полза на Т. Р. М. като извършено в полза на лице, което няма право да получава по завещание като неоснователен;

2. иск с правно основание 42, б.„б“ от Закона за наследството /ЗН/ във вр. с чл. 25, ал.1 от ЗН, с който се иска прогласяване на нищожност поради неспазена форма на завещанието, тъй като не е написано собственоръчно и подписано от завещателя като неоснователен; 3. иск за унищожаване на завещанието, с правно основание чл.43, ал.1, б.“а“ от ЗН, поради това, че завещателят по време на съставянето му не е бил способен да завещава поради влошено физическо състояние като неоснователен; 4. иск за унищожаване на завещанието, с правно основание чл.43, ал.1, б.“б“ от ЗН поради това, че завещателното разпореждане е извършено поради упражнено психическо и физическо насилие спрямо завещателя като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Р. М. срещу Т. Р. М. иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН за намаляване на извършено от С. Д. М., починала на 01.10.2012 г., завещателно разпореждане, извършено със саморъчно завещание от 10.09.2012 г. в полза на Т. Р. М. и възстановяване на запазената част на наследника Б. Р. М. като погасен по давност.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от Б. Р. М. с оплаквания за неправилност, недопустимост, незаконосъобразност, нищожност. Посочени са норми от ГПК, които гарантират принципите на равенство на страните, състезателност в процеса и установяване 1 на истината. Поддържа, че С. М. не е била собственик на целия имот в ж.к. Дружба, гр.

София и не е можела да го завещава целия. Имотът, предмет на саморъчното завещание, не е индивидуализиран надлежно, поради което завещанието е нищожно в тази част. В заключението на вещото лице са описани само медицински диагнози и направления, без да са описани „лекарства и медикаменти“. Вещото лице не било изследвало въпроса дали след изписването на пациента С. М. е насочена към здравно онкологично заведение, има ли онкологично досие, направена ли е справка от НЗОК за други медицински дейности и лечения. Съдът е постановил решението си, без да е изяснил фактическата обстановка. Иска от въззивния съд да назначи допълнителна/повторна СПЕ за изясняване на посочените обстоятелства.

Подаден е отговор на въззивната жалба от ответника чрез адв. Р. С., в който жалбата се оспорва, моли се за потвърждаване на решението и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение.

По доказателственото искане съдът е приел следното. Неоснователно е оплакването, че докладът е непълен и не е указана доказателствена тежест – с определението от 17.10.2022 г. е указана тежестта по всеки от исковете. Приетата съдебно-психиатрична експертиза е обоснована и не възниква съмнение в нейната обективност и правилност, същата е назначена по въпросите, поставени от ищеца, сега жалбоподател (с определението от 17.10.2022 г.). Въпросите, по които въззивният жалбоподател желае да работи вещото лице, не са били изследвани от първоначалната експертиза и за тях не може да бъде назначена повторна експертиза. Не следва да се назначава и допълнителна задача на експертизата, тъй като вещото лице няма как да отговори на тези въпроси, то самото не може да събира доказателствата, които страната следва да събере.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Във връзка с правилността на акта, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Исковете на Б. Р. М. срещу Т. Р. М., предявени по делото, така, както са уточнени, са 1. иск с правно основание чл. 42, б.“а“ от ЗН, с който се иска прогласяване на нищожност на саморъчно завещание от 10.09.2012 г. на С. М. Д. в полза на Т. Р. М., тъй като е извършено в полза на лице, което няма право да получава по завещание; 2. иск с правно основание чл. 42, б.„б“ от Закона за наследството /ЗН/ във вр. с чл. 25, ал.1 от ЗН, с който се иска прогласяване на нищожност на завещанието поради неспазена форма, тъй като не е написано собственоръчно и подписано от завещателя; 3. иск за унищожаемост на завещанието с правно основание чл. 43, ал.1, б.“а“ от ЗН поради това, че завещателят по време на съставянето му да не е бил способен да завещава поради влошено физическо състояние, 4. иск за унищожаемост на завещанието с правно основание чл.43, ал.1, б.“б“ от ЗН, тъй като разпореждането е извършено поради упражнено психическо и физическо насилие над завещателя; 5. иск с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН, във вр. с чл. 29, ал.1 от ЗН, с които се иска да бъде намалено с ½ част завещателното разпореждане от 10.09.2012 г. и да бъде възстановена запазената част на ищеца в размер на ½ ид.част от наследството на С. М. Д..

Установява се, че ищецът и ответникът са братя и са единствени наследници по закон на С. М., починала на 01.10.20212 г. По делото е представено завещание със следния текст:

„Завещание Днес, десети септември две хиляди и дванадесета година аз долуподписаната С.

Д. М., ЕГН ********** от гр. София на 75 години с пълно разбиране на акта, който извършва правя следните разпореждания с имуществото, което ще остане след моята смърт: завещавам на сина ми Т. Р. М. всичките си движими вещи и недвижим имот. Това е моята воля с която желая да изпълнят наследниците ми. Завещанието написах и подписах саморъчно без поправки, прибавки и съкращения. 10.09.2012 г. гр. София, завещател“ – подпис и трите имена. Завещанието предадено за пазене на 11.09.2012 г. на нотариус А. Ш., 2 рег. № *** на НК и е обявено с протокол от 03.08.2016 г. на същия нотариус, вписан в АВ с вх. № 601/04.08.2016 г.

Пред първата инстанция ищецът е твърдял, нищожност на завещанието, тъй като изпълнителят на завещанието не може да бъде едновременно заветник, поради специалния ред, предвиден за правата и задълженията на изпълнителя на завещанието в чл.45 и чл.46 от ЗН. Няма текст в завещанието, според който негов изпълнител е Т. М.. От изречението „това е моята воля с която желая да изпълнят наследниците ми“ не може да се направи такъв извод. Няма въззивни доводи срещу приетата неоснователност на иска на първото изложено основание и въззивният съд не намира нарушение на императивните норми в обжалваното решение.

Срещу приетата от СГС неоснователност на твърденията, че саморъчното завещание не е съставено и подписано от С. М. няма въззивни оплаквания. Доколкото въззивната жалба е срещу решението изцяло с доводи за недопустимост и неправилност, въззивният съд съобразява, че заключението на съдебно-почерковата експертиза, изготвено от Г. Б. Д., е категорично относно автентичността на завещанието. Както подписът, така и текстът са изписани от С. М.. Посочена е датата на съставяне му и е поставен подпис на завещателя.

Подписът е положен след датата – на по-долен ред от ръкописно изписаната дата в началото на завещанието, както и на един и същи ред с цифреното посочване в края на завещанието.

В последния случай, подписът е положен в дясната част на реда и като се има предвид посоката на изписване от ляво на дясно, граматически и смислово той следва датата. Извън това, не са задължителна част от съдържанието на завещанието каквито и да е конкретни изрази или формулировки, с които завещателят да изразява волята си, вкл. и означение на завещанието като „саморъчно“ или „последна воля“. Ето защо, решението е правилно в тази част.

По повод доводите, че завещаното имущество не е индивидуализирано, следва да се съобрази, че в случаите на универсално завещание не е налице изискване за индивидуализиране на завещаното имущество, вкл. когато в него е включен недвижим имот.

Вярно е, както се посочва и въззивната жалба, че съгласно договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ рег. № 154, том VIII/86 г. от 22.04.1986г. на л.

194 от делото Главна дирекция за изграждане на София при СНС продава на Р. Т. М., С. Д.

М. и Т. Р. М. новопостроено жилище № 42, находящо се в сграда блок № ***, вх. *, ет. * в жк. „***“, площ 79,53 кв.м. и избено помещение № 18, ведно с 1,623% ид.части от общите части на сградата. Представена е схема № 15-1008143-28.10.2020 г. за имот с идентификатор ***, представляващ апартамент № 4,2 находящ се в гр.***, жк. „***“, бл.***, вх.*, ет.*, с площ от 79,53 кв.м., ведно с избено помещение № 18 и 1,623% ид.части от общите части на сградата. В схемата е посочено, че собственици по данни на КРНИ са Р.

Т. М., С. Д. М. и Т. Р. М. въз основа на договор № 154, том VIII от 22.04.1986 г., издаден от Главна дирекция за изграждане на София при СНС. С оглед съвпадение на редица индивидуализиращи белези, съдът намира, че апартамент № 42 в жк „***“, бл. ***, вх. *, ет.

* с идентификатор *** по представената схема на СГКК е идентичен с апартамент № 42 в жк „***“, бл. ***, вх. *, ет. * съгласно договора от 22.04.1986 г. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че в схемата като акт за собственост е посочен договорът от 22.04.1986 г. Със записка за вписване на нотариален акт за продажба № 128/17.12.1942 г., на Асеновградски окол. съд, е видно Б. и Е. Д. П. да продават на Ю. Х. К. и В. Ю. К. недвижим имот в с. ***, представляващ къща, ведно с двор от 200 кв. м. С нотариален акт за публично завещание В. Ю. К. е завещала на С. Д. М. горепосочения имот.

Видно от справка от СВ-гр. София /л. 272/, с № от вх.рег.21725/31.03.1999 г., № от дв. вх. рег.

6222, партида 70384 С. Д. М. е дарила на Т. Р. М. поземлен имот, пл. № - 172, парцел V 171,172,173, площ 230 кв.м., имот пл. № 172 по плана, а по документи 124 кв.м., парц. V 171, 172, 173, кв. 16.

Без значение е че в завещанието „недвижим имот“ е в единствено число, а завещателката е имала имоти в София и в Асеновград. Записано е „завещавам на сина ми Т.

Р. М. всичките си движими вещи и недвижим имот“, което означава, че завещава цялото си 3 имущество. „Извършва“, вместо „извършвам“, не води до извод, че волята на завещателката е била заместена и че тя не е имала намерение да остави завещанието. Установява се изразена воля на завещателката да остави цялото си имущество на Т. Р. М. и индивидуализация на всички вещи не е нужна. Изцяло неотносими към настоящия случай са въззивните доводи за пороци на завещателната воля, тъй като не е ясно в кой град се намира имотът, улица, квартал, вида на имота и т.н. Неприложима към случая е съдебна практика, според която в едно саморъчно завещание не е необходимо имотът да е индивидуализиран с всички характеристики на недвижимия имот, но следва да има поне минимум белези, които ясно да го определят като вид и местонахождение, както с цел индивидуализирането му, така и с цел преценка на волята на завещателя.

За исковете за унищожаемост на завещанието на посочените по-горе основания съдът съобрази следното.

По повод доводите, че към момента на съставяне на завещанието С. Д. М. е страдала от онкологично заболяване, повлияло на способността й разсъждава от значение е следното.

Във въззивната жалба се твърди, че при повечето случаи на онкологични заболявалия на болните се предписват наркотични вещества, при употребата на такива се включва като ефект загубата на способността да се разсъждава нормално, поради което извършената съдебно психиатрична експертизи е неточна, пропуснати са медицински документи от онкологията и лекуващия лекар, не е отразен точно лечението на онкологичното заболяване с какви медикаменти е извършено лечението, и не е отговорено на точно на поставените въпроси. Според жалбоподателя в заключението на ВЛ са описани само медицинските диагнози и направления, без да са описани лекарства и медикаменти. Пак според жалбоподателя е абсурдно на пациент с толкова тежка диагноза - пръстеновиден клетъчен карцином на стомаха и последваща операция да му бъде изписано само едно лекарство и то за гастрит. Обществено известен е фактът, че на пациенти с Са ventriculi - злокачествени образувания на стомаха се изписват множество наркотични аналгетици, които могат да доведат до промяна на съзнанието, като успокояват болката на пациента. Вещото лице не било изследвало въпроса дали след изписването на пациента С. М. е насочена към здравно онкологично заведение, има ли онкологично досие, както и направена ли е справка от НЗОК за други медицински дейности и лечения.