Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 261 от 05.11.2021, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно наказателно дело 545/2021
Вид
Протокол № 261
Подписан
05.11.2021
В сила
05.11.2021
Състав
Галина Грозева Арнаудова, Милена Бориславова Рангелова, Нестор Спасов Спасов

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 261 гр. Пловдив, 04.11.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Нестор Сп. Спасов

Милена Б. Рангелова при участието на секретаря Катя Н. Митева и прокурора Андрея Атанасов Атанасов (АП-Пловдив)

Сложи за разглеждане докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно наказателно дело № 20215000600545 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:36 часа се явиха:

Образувано е по частна въззивна жалба на адв. С.М. - защитник на обвиняемия КР. К. Д. , срещу определението по ЧНД № 608/2021 г. на О.С. Х., с което е взета по отношение на обв. Д. мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Обвиняемият КР. К. Д. се явява лично, доведен от Х.А.. Явява защитникът му адв. М..

За Апелативна прокуратура - Пловдив се явява прокурор А..

Прокурорът: Да се даде ход на делото, няма процесуални пречки.

Адв. М.: Да се даде ход на делото.

Жалбоподателят КР. К. Д.: Да се даде ход на делото.

Съдът след съвещание, намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Докладва се частната въззивна жалба.

На страните СЕ РАЗЯСНИХА правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.

Прокурорът: Нямам доказателствени искания. Не правя искания за отводи.

Адв. М.: Нямам доказателствени искания. Не правя искания за отводи.

Поддържам жалбата.

1

Обв. КР. К. Д. : Нямам доказателствени искания. Не правя искания за отводи. Поддържам жалбата.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

Адв. М.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам депозираната жалба.

Считам определението, с което се уважи искането за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“, за неправилно и необосновано.

Аргументи ми са следните: както в мотивите към самото искане, така и съображенията на решаващия състав са изцяло аргументирани с презумпцията по ал.2 на чл.63 НПК, която е по т.3, а именно свързана с предвиденото тежко наказание за повдигнатото обвинение. Считам, че ал.2 изобщо не следваше да бъде активирана в конкретния случай, тъй като същата започва с това, ако доказателствата по делото не се установява противното. Напротив, както от събраните доказателства по ДП, така и от събраните в миналото заседание доказателства следва, че относно г-н Д. не е налице опасност същия да се укрие или да извърши друго престъпление. Той има трайна установеност в гр.П. на адрес, на който пребивава със своята половинка. Има трудова ангажираност и той декларира, че се занимава с животновъдство. Отделно от това няма данни по делото лицето да е осъждано и да има криминалистична регистрация, въобще каквито и да са негативни за личността факти или обстоятелства. В този смисъл считам, че втората кумулативна предпоставка категорично не е налице и има събрани обратни доказателства.

Предполага се, че евентуално би предприел някакви действия, с оглед да осуети изпълнение на евентуално наложено наказание. Първо обаче сме на много ранна фаза на наказателния процес и не се знае какъв ще е завършекът – дали с или без осъдителен диспозитив. Фактически се получава така, че той в момента търпи едно предварително наложено наказание. Всяка по-лека мярка за процесуална принуда ще е адекватна за целите на разследването.

Също така ще го дисциплинира. Него го дисциплинира и самото повдигнато обвинение той да вземе активно участие в наказателния процес, така че да се разкрие обективната истина, а не да осуетява по какъвто и да е начин разследването. Не е в негов интерес, и с по-лека мярка също ще се постигнат целите по чл. 57 НПК.

Моля да не потвърждавате определението и да вземете по-лека мярка за неотклонение на Д..

Обв. КР. К. Д. за лична защита: Моля, ако може по-лека мярка. Няма да се укрия, аз съм отговорен човек и когато е нужно ще се явявам, когато бъда призован и каквото мога ще помогна. Нищо не знам, няма как да съм полезен на самото следствие. Не зная как е попаднало това вещество, което ми намериха, в колата. Не е мое, не знам как е попаднало в колата ми.

2

Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии, пред вас се атакува един акт на Х.О.С., с който е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ на Д.. Искането е за отмяна и евентуално налагане на по-лека мярка. Със съдебния си акт окръжният съд е постановил един законосъобразен акт.

Прието е, че за деянието контрабанда се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 10 до 20 години и глоба от 100 до 200 000 лева, което съдът е обсъдил и правилно е приел наличието на обосновано подозрение за извършването на деянието, също и предпоставките, императивно посочени в закона, а именно, че при такова деяние се предвижда и презумпция за опасността лицето да се укрие или извърши друго престъпление. Този извод на съда се подкрепя от обстоятелството, че са налице чести пътувания до Р.Т., налице е специално изграден тайник и само заради тези чести пътувания до Т. се изостря вниманието на митническите органи да извършат проверка и да констатират наличието на това вещество.Такъв тайник не се прави случайно, той води до извода за някаква организираност, някаква предварителна обезпеченост, че ще бъде доставена стока и съответно пренесена през граница.

Считам определението за правилно и законосъобразно и моля да се потвърди.

Обв. КР. К. Д.: Купих колата два месеца без една седмица от когато ме арестуваха, втора употреба от лизингова компания. Друг не е ползвал тази кола.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:

Обв. КР. К. Д. : Моля за по-лека мярка за неотклонение и няма да се укривам.

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

Съдебното заседание продължава в 10:50 ч. в същия съдебен състав, секретар и страни.

Съдът, след съвещание, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие, че искането за отмяна на обжалваното първоинстанционно определение и за определяне на мярка за неотклонение, различна от задържане под стража, не е основателно.

Споделят се съображенията на първоинстанционния съд, че наличната доказателствена маса, състояща се от изброени гласни, писмени и веществени 3 доказателствени материали обосновават предположение за причастност на жалбоподателя към инкриминираното наказуемо с лишаване от свобода престъпление по чл. 242, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 НК. Споменатото предположение се оспорва от жалбоподателя с голословно отричане на знание за наличието на престъпния предмет в багажника на автомобила. Тази теза е очевидно необоснована при положение че колата е била във владение на жалбоподателя два месеца преди инкриминирания момент, през който период никой друг не я е ползвал (както самият той заяви и във въззивното заседание). Излиза, че колата е закупена с наркотик в тайник в багажника.

При това положение липсва всякаква обективна логика да се приеме, че евентуалният друг собственик на наркотика не би го потърсил през цялото това време.

Споделим е и изводът за наличието на останалите предпоставки за вземане на атакуваната мярка за неотклонение. И според ПАС е налице опасност обв. Д. да извърши престъпление или да се укрие, ако не се задържа под стража. Налице е и презумпцията по чл. 63, ал. 2, т. 3 НПК за коментираната опасност, свързана със санкционната рамка на предвиденото наказание лишаване от свобода от 10 до 20 год. Тази презумпция не е оборена. Напротив – настоящото посегателство разкрива завишена степен на обществена опасност с оглед своя предмет (почти 3 кг. марихуана на стойност 11 280 лв.) и усложненото изпълнение, включващо прецизното скриване на пренасяния наркотик в демонтирания за целта субуфер и говорител под резервната гума в багажника. Иначе казано, степента на обществена опасност на личността на жалбоподателя отчетливо се отличава от степента на обществена опасност на потенциалния извършител на престъпление по чл. 242, ал.2 НК.

В тази връзка коментираната опасност е съвсем реална.

Данните за чистото съдебно минало на обв. Д., за неговата трудова ангажираност и установен адрес не могат да обосноват извод, обратен на направения.

В заключение – обжалваната мярка за неотклонение е взета при подходящо мотивиране на законовите предпоставки за това, като са съобразени обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 от НПК и следователно точно тя би била годна да обслужи целите по чл. 57 НПК.

4

Ето защо, съдът в настоящия състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението № 302 /27.10.2021 г. по ч.н.д. № 608/21 г. на ХАС, с което по отношение на обвиняемия по ДП № 80/2021 г. по описа на ТД "М.Б." КР. К. Д. е взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 10: 55 часа.