Присъда № 65 от 15.04.2024, Районен съд - Бургас

Мотиви към Присъда № 65/15.04.2024 г. по НОХД № 864/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас, LI наказателен състав

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от Районна прокуратура - Бургас, срещу А. Т. Т. , ЕГН **********, с който е обвиненa в това, че на 02.07.2023 г., в гр. Бургас, по бул. И..... , управлявала МПС - лек автомобил А.... А6 с рег. № ......, след употреба на наркотично вещество - кокаин, установено по надлежния ред с химико-токсикологична експертиза с изх. № И-73/04.01.2024 г. на ВМА София престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

Пред съда производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като при условията на чл. 371, т. 2 от НПК подсъдимата призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт. Счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, като на подсъдимата се наложи наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца, което се отложи с изпитателен срок от три години, както и да се наложи наказание глоба в размер на 500 лв. Счита, че следва да намери приложение и разпоредбата на чл. 343г от НК и подсъдимата да бъде лишена от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Защитникът на подсъдимата посочва, че следва да се отчете чистото съдебно минало, изказаното разкаяние, че поводът да управлява МПС е положителния резултат за алкохол на предния водач П.П.., краткото разстояние изминато от подсъдимата с МПС, че от проверката тя няма СУМПС, като моли за определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК.

Подсъдимата заявява, че се придържа към казаното от нейния защитник, като в последната си дума моли за справедливо наказание.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 от НПК, намери за установено следното.

От фактическа страна:

Подсъдимата А. Т. Т. е родена на ..........................., с ЕГН **********. Подсъдимата е неосъждана (л. 8 от делото) и притежава СУМПС, валидно до 08.01.2028 г. (л. 39 от ДП).

На 02.07.2023 г., в гр. Бургас, по бул. „И.....“, подс. А. Т. управлявала лек автомобил А.... А6 с рег. № ....... В автомобила пътувал и св. П.П... Свидетелите И...Б.. и Д.У... служители на 01 РУ - Бургас, спрели автомобила за проверка и установили самоличността на водача - подс. А. Т.. На полицейските служители им направило впечатление, че подс. Т. била притеснена и треперела, поради което се усъмнили, че същата може да е употребила алкохол или наркотични вещества. Поискали съдействие от колегите си от сектор Пътна полиция - Бургас, като на място пристигнал св. Н. П., който първоначално извършил проверка за употреба на алкохол с техническо средство, което отчело отрицателен резултат.

При теста за наркотични вещества, техническото средство отчело положителна проба за кокаин на подс. А. Т.. Подсъдимата дала кръв и урина, като химико-токсикологичната експертиза отчела наличие на кокаин.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направеното от подсъдимата самопризнание, което се подкрепя от събраните по досъдебното производство доказателства, а именно: от показанията на свидетелите Н. П. (л. 19 от ДП), П.П.. (л. 20 от ДП), Д.У.. (л. 21 от ДП) и И..Б... (л. 22 от ДП); от протокола за медицинско изследване (л. 28 от ДП), АУАН, талон за изследване, протокол за извършване на проверка, 1 справка за нарушител/водач, справка за собственост на МПС, протокол за сервизна проверка, заповеди, разписка и приемо-предавателни протоколи (л. 36 - 47 от ДП), справка за съдимост, писма от ПП и декларация (л. 20 - 22 от делото); тест - касета от техническо средство; както и с помощта на токсикохимичната експертиза (л. 24 - 27 от ДП).

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл. 373, ал. 3 от НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност.

Самопризнанието на подсъдимата се подкрепя от гореизброените доказателствени източници, събрани в хода на производството, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на същото в лицето на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.

373, ал. 3 от НПК първоинстанционният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата. В случая доколкото всички доказателствени материали са еднопосочни и непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, за което й е повдигнато обвинение.

На първо място, от обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се изразява в „управление” на МПС. Съдът счита, че действията на подсъдимата по привеждане на автомобила в движение и придвижването му в пространството представлява „управление” на МПС по смисъла на закона. В тази връзка съдът отчита и задължителните указания на ВС, дадени в т. 2а на ППВС № 1/1983 г., според които понятието "управление", включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение.

На следващо място, от обективна страна, няма спор, че въпросният лек автомобил, който подсъдимата е управлявала е „моторно превозно средство” по смисъла на § 6, т. 11 на ЗДвП, доколкото е снабдено с двигател за придвижване и не е релсово превозно средство.

На последно място, за да бъде престъпно поведението на подсъдимата, законът изисква управлението на МПС да се осъществява, след като същата е употребила наркотични вещества или техни аналози. В конкретния случай и този признак от обективна страна е налице, доколкото, видно от химико-токсикологичната експертиза , безспорно се установява, че подсъдимата е била употребил наркотично вещество, а именно: кокаин, представляващо високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, вр. Приложение № 1, списък № 1 „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.

От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, доколкото подсъдимата е съзнавала общественопасния характер на деянието си, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимата, че е употребила наркотичното вещество, както и че с действията си същата привежда в движение лекия автомобил и го предвижва в пространството, но въпреки това - от волева страна подсъдимата е искала да управлява МПС и то след като е употребила наркотично 2 вещество.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което подсъдимата беше призната за виновна, законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева, а съгласно чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 37, ал.

1, т. 7 от НК, и наказание лишаване от право.

В случаите на проведено съкратено съдебно следствие, на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, съдът следва съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с една трета. В чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца. Настоящият състав счита, че в случая не са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства относно подсъдимата, които да оправдаят приложението на чл. 55 от НК, поради което размерът на наказанието лишаване от свобода бе определен от съда съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, вр. чл. 54, ал. 1 от НК. Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете чистото съдебно минало на подсъдимата и изразеното съжаление за случилото се.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчетат недобрите характеристични данни за подсъдимата, изводими от множеството нарушения по ЗДвП, за които е била санкционирана (л. 39 от ДП).

С оглед на изложеното съдът определи наказанието “лишаване от свобода” в минимален размер от 1 (една) година и съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК намали така определеното наказание с 1/3, с оглед на което наложи на подсъдимата наказание в размер на 8 (осем) месеца лишаване от свобода.

По отношение на изпълнение на наказанието лишаване от свобода в случая съдът приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК и отложи изпълнението на наказанието за срок от 3 (три) години. Към датата на извършване на процесното деяние подсъдимата не е била осъждана, наложеното наказание лишаване от свобода е в размер под три години, както и съдът намери, че за постигане целите, предвидени в чл. 36 от НК, не е наложително подсъдимата да изтърпи наказанието.

Съдът наложи на подсъдимата и кумулативно предвиденото наказание “глоба” също в минимален размер от 500 лв., като съдът отчете, че към настоящия момент подсъдимата е в трудоспособна възраст и работи.

Предвид обстоятелството, че към момента на деянието (02.07.2023 г.) подсъдимата А.

Т. е била правоспособен водач, считано от 01.08.2019 г. до 08.01.2028 г., включително е имала СУМПС, съдът прие, че следва да приложи разпоредбата на чл. 343г от НК, като я лиши от право да управлява МПС за срок от 14 месеца. Последващото изгубване/отнемане и обявяване за невалидно на самото СУМПС се явява без правно значение за съставомерността на деянието и за налагане на наказанието. Съгласно разпоредбата на чл.

343г, вр. чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, когато признае подсъдимата за виновна, съдът във всички случаи следва да й наложи и наказание лишаване от право. Налагането на кумулативното наказание се явява необходимо за превъзпитанието на подсъдимата. Съдът отчита, че за краткия период откакто подсъдимата има СУМПС до деня на деянието, същата е била санкционирана и за други нарушения по ЗДвП (общо 9 влезли в законна сила фиша и наказателни постановления, с отнети 14 точки), както и че управлението на МПС след употреба на високорискови наркотични вещества, потенциално застрашава живота и здравето на всички участници в движението, като подсъдимата явно не осъзнава 3 отговорността, която носи управлявайки МПС след употреба на наркотични вещества.

Всичко това кара съдът да приеме, че времето, през което подсъдимата следва да се лиши от възможността да управлява МПС следва да е в размер на 14 месеца, който срок по мнение на настоящия състав се явява съразмерен на обществената опасност на извършеното и на извършителя. В конкретния случай се явяват ирелевантни обстоятелствата относно причините за поемане на управлението на МПС и изминатото разстояние с автомобила.

Подсъдимата е имала знание, че е употребила наркотичното вещество и много добре е съзнавала, че не трябва да борави с уредите на автомобила, тъй като с поведението си поставя в риск не само своето здраве, но и това на останалите участници и тяхното имуществото.

Съдът счита, че така индивидуализираното наказание в своята съвкупност, в пълнота би могло да постигне целите по чл. 36, ал. 1 от НК, като едновременно ще способства за поправянето и превъзпитанието на подсъдимата и наред с това ще й въздейства предупредително и възпиращо. Освен всичко горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали и целите на генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото.