Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5 от 08.01.2026, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 558/2025
Вид
Решение № 5
Подписан
08.01.2026
В сила
26.01.2026
Състав
ТОШКА ИВАНОВА ТОТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.129 · Наказателен кодекс
  • чл.383, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№5 гр. ХАСКОВО, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ Г. ДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Гражданско дело № 20255600100558 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сума в размер на 26 000 лева.

ИЩЕЦЪТ – О. М. К. твърди, че на 14.03.2022 год. в гр.Хасково, на прибиране от училище е бил нападнат от ответника. Влизайки безпричинно в пререкания с него, ответникът му нанесъл побой, ритайки го по главата и прехвърляйки го през рамото си, в резултат на което ищецът паднал на тротоара върху рамото си. За инцидента било образувано Досъдебно производство /ДП/ № 350 / 2022 год. по описа на РУ на МВР – Хасково, разследването по което приключило с одобрено от съда споразумение, сключено по НОХД № 550 / 2024 год. по описа на Районен съд – Хасково, с което на ответника било наложено наказание „Пробация“. Твърди, че след пристигане на медицинските лица на местопроизшествието не изпитвал толкова силна болка в рамото си, поради което отказал медицинска помощ и се прибрал в къщи. Не след дълго болката се увеличила, поради което отишъл в спешна помощ. След направена рентгенографска снимка му казали, че ръката му не е счупена, изпращайки го на лекар ортопед, от страна на който били изписани болкоуспокояващи и дадени препоръки да носи ортеза. Поради това, че десет дни след инцидента болките се увеличили, посетил д-р Е., който го посъветвал да направи МТР /магнитно резонансна томография/, в резултат на което било установено многофрагментно счупване на главата на лявата раменна кост и травматични изменения в меките тъкани на ставния апарат на лявата раменна става. На ищеца била поставена ортеза и назначена медикаментозна терапия. В резултат на преживения инцидент, здравословното състояние на ищеца се влошило, което дало отражение и върху психиката му.

Оплаквал се по понижено настроение, потиснатост и безпричинна 1 тревожност. С оглед на изложеното, моли за решение, с което съдът осъди ответника да му заплати сумата в размер на 26 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане - 14.03.2022 год. до окончателното й изплащане.

Претендира и присъждане на деловодни разноски.

ОТВЕТНИКЪТ – О. З. Ю. – не взема становище по иска.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно по делото е установено, че със споразумение, одобрено с протоколно определение от 26.06.2024 год. по НОХД № 550 / 2024 год. по описа на Районен съд – Хасково, подсъдимият О. З. Ю. – ответник по иска, предмет на разглеждане в настоящото производство, е признат за виновен в това, че на 14.03.2022 год. в гр.Хасково, причинил средна телесна повреда на О. М. К., изразяваща се в контузия на лявата раменна става – многофрагментно счупване на главата на лявата раменна кост и травматични изменения в меките тъкани на ставния апарат на лявата раменна става, обусловили в своята съвкупност трайно /за повече от 30 дни/ затруднение в движението на лявата ръка по смисъла на чл.129 от НК – престъпление по чл.129, ал.1, вр. ал.2 от НК, за което му е наложено наказание „Пробация“.

Като писмени доказателства по делото са приети амбулаторен лист от 29.03.2022 год., с поставена основна диагноза – счупване на горния край на раменната кост /хумерус/, с придружаващи заболявания и усложнения – контузия на раменния пояс и мишница, и бурсит на рамото; съдебномедицинско удостоверение № 70/22 и допълнение към него; резултати от изследване – магнитно – резонансна томография на ляво рамо, извършено на 25.03.2022 год.

По искане на ищеца по делото се събраха и гласни доказателства чрез разпита на посочения от него свидетел М. К. М., от показанията на който се установява, че през 2022 год., при прибиране от училище, синът му е бил пресрещнат от друго, непознато за него момче, което започнало да го рита по главата, прехвърляйки го през рамо. След като се прибрал в къщи, изпитваните от сина му болки се увеличили. Отишъл в спешното, от където ищецът му се обадил по телефона. Свидетелят заедно със съпругата си се прибрали в гр.Хасково, като отново завели сина си на лекар, от страна на който било обяснено, че е необходимо да мине през магнито – резонанс и да носи шина в продължение поне на един месец. Все още при студено време и при физически труд, ищецът продължавал да изпитва болки в областта на рамото.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на непозволено увреждане, за което е ангажирана наказателната отговорност на делинквента – ответник по иска, за основателен и доказан, предвид наличието на предпоставките от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД, а именно противоправно 2 поведение, вреда и причинна връзка помежду им.

В тази насока съдът изхожда от безспорно установеното по делото обстоятелството за това, че наказателната отговорност на ответника е ангажирана съгласно споразумение, одобрено с протоколно определение от 26.06.2024 год. по НОХД № 550 / 2024 год. по описа на Районен съд – Хасково, с което подсъдимият О. З. Ю. – ответник по иска, предмет на разглеждане в настоящото производство, е признат за виновен в това, че на 14.03.2022 год. в гр.Хасково, причинил средна телесна повреда на О. М. К., изразяваща се в контузия на лявата раменна става – многофрагментно счупване на главата на лявата раменна кост и травматични изменения в меките тъкани на ставния апарат на лявата раменна става, обусловили в своята съвкупност трайно /за повече от 30 дни/ затруднение в движението на лявата ръка по смисъла на чл.129 от НК – престъпление по чл.129, ал.1, вр. ал.2 от НК, за което му е наложено наказание „Пробация“.

Съгласно чл.383, ал.1 от НПК, одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда, която се явява задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, предвид разпоредбата на чл.300 от ГПК, с оглед на което съдът намира за доказани предпоставките от фактическия състав на основанието по чл.45 от ЗЗД.

По отношение размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, съдът намира, че за да се реализира справедливо възмездяване на претърпените болки и страдания, е необходимо същото да отговаря на критерия „справедливост“, прогласен изрично в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Следва да се посочи, че на обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото състояние от страна на пострадалото лице. В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС 4/1968 год., съгласно които понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано "с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства".

Досежно вида и характера на причинените на ищеца увреждания, съдът изхожда от обвързващата сила на влязлата в сила присъда, с която ответникът е признат за виновен в това, че при условията на пряк умисъл е причинил на ищеца следните увреждания, а именно: контузия на лявата раменна става – многофрагментно счупване на главата на лявата раменна кост и травматични изменения в меките тъкани на ставния апарат на лявата раменна става, обусловили в своята съвкупност трайно /за повече от 30 дни/ затруднение в движението на лявата ръка.

Изхождайки от вида и характера на уврежданията причинени на ищеца в резултат на виновното поведение на ответника, за което е ангажирана наказателната му отговорност със споразумение, имащо характер на влязла в сила присъда, а именно средна телесна повреда, периодът на търпените болки и страдания, ограниченията в бита, търпени от 3 пострадалия, който в продължение на един месец е бил с шина, приема на болкоуспокояващи, включително и през периода, предхождащ установяването на вида на увреждането, съдът приема, че за репариране на претърпените от ищеца неимуществени вреди, следва да бъде определено обезщетение в претендирания размер на 26 000 лева. В тази насока, наред със събраните по делото писмени доказателства – медицинска документация, съдът цени и събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на свидетеля М., от които се установява, че синът му все още изпитва болка при промяна на времето и при физически труд.

С оглед на изложеното, съдът приема предявения иск за основателен и доказан в претендирания размер от 26 000 лева, поради което следва да бъде уважен и ангажирана отговорността на ответника, като същият бъде осъден да заплати на ищеца исковата сума, ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане – 14.03.2022 год. до окончателното й изплащане.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА О. З. Ю., ЕГН ********** от ****** да заплати на О. М. К., ЕГН ********** от **********, сумата в размер на 26 000 /двадесет и шест хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на умишлено нанесена средна телесна повреда, ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане – 14.03.2022 год. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА О. З. Ю., ЕГН ********** от ****** да заплати на Адвокатско дружество „Генев и Марков“, БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на управление – гр.София, Район Възраждане, ул.“Братя Миладинови“ № 16, ет.3, офис 5, сумата в размер на 3 276 /три хиляди двеста седемдесет и шест/ лева, с ДДС – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на О. М. К., ЕГН **********, на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА О. З. Ю., ЕГН ********** от ****** да заплати сумата в размер на 1 040 /хиляда и четиридесет/ лева – държавна такса за образуване на делото, която сума да се внесе по сметка на Окръжен съд – Хасково.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд –

Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________ 4