Решение № 141 от 15.09.2025, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Силистра, 15.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Теодора В. Василева

Добринка С. Стоева при участието на секретаря МИ. В. Стефанова като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Въззивно гражданско дело № 20253400500366 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, предявена от ОУ ’’Св.Св.

Кирил и Методи”, с.Правда, общ.Дулово, обл.Силистра, представлявано от директор Сениха Бейхан Неази, чрез адвокат Д. Г и адвокат П. И, двамата от САК, против Решение №61/21.05.2025г., постановено по гр.д. №365/2023г. по описа на РС -гр.Дулово.

Счита решението на ДРС за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл.153 от ГПК/, неспазване на основните принципи на равнопоставеност, състезателност и диспозитивност. Решението е основано на факти, които не са установявани по делото, нито са твърдени от страна на ищеца в процеса. Нарушен е и чл.146 от ГПК.

Изводите на съда са формирани при съществени нарушения на процесуалните правила, защото ДРС е постановил решението си, като е приел, че е налице незаконност на уволнението поради неспазване на предварителната закрила, от която според съда се е ползвал ищецът, с оглед заболяване по чл.1, ал.1 от Наредба №5/20.02.1987г, на M3., без такива доводи да се са въведени от ищеца. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът има право и задължение да се произнесе само в рамките на заявеното искане.

Трайна е практиката, че в спорните съдебни производства по исковете по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, съдът не може да се произнася по доводи за незаконност на уволнението, които не са въведени от ищеца с исковата молба, като основание на иска. /решение № 430 от 17.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1475/2013 г., IV г. о., ГК и др./ Предметът на делото се предопределя от 1 въведените от ищеца правопораждащи фактически твърдения и, съответно, заявените от ответника правоизключващи възражения. Предметът на доказване се определя от заявените фактически основания. Съдът не може да разглежда факти и обстоятелства, на които страните не се позовават, нито да обсъждат доказателства, от които те не претендират за тях да възникват права. Съдът не може да излиза извън рамките на правния спор по делото и да се произнесе по невъведени възражения.

Съгласно Решение №158/01.07.201Зг. по гр.д.№1008/2012г. на ВКС и цитираната в него трайна практика по същия въпрос при оспорване на уволнение, като незаконно, съдът се произнася само по наведените от ищеца фактически основания, които според него опорочават волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение. По тези искове съдът няма служебно задължение да следи за нито един факт, който поражда правото на уволнение или надлежното му упражняване, тъй като съгласно чл.6. ал.2 от ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните, а не от съда.

Събраните по делото доказателства безспорно доказват, че няма нарушена процедура на разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ, тъй като работодателят е изискал и приел писмените обяснения на работника за констатираните дисциплинарни нарушение.

При извършената служебна проверка на 29.05.2023г. от директора на училището са установени множество нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищеца, описани в заповедта за уволнението му, които се доказват от приетите писмени доказателства, разпита на свидетелите и заключението на вещото лице.

Наложеното наказание съответства по дисциплинарни нарушения, които са фрапиращи. тежест на допуснатите от ищеца

Предвид на това, моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на ДРС, постановено по гр.д. №365/23г. по описа на ДРС като неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и вместо него да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани.

Претендира разноските, направени в двете инстанции.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата /ищец в първоинстанционното производство/ Е. М. А., чрез адв. И. Р от САК , счита, че решението е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено, като му се присъдят направените разноски.

Изводите, до които е достигнал първоинстанционния съд, посредством задълбочен анализ на доказателствата и действащата нормативна уредба, са напълно обосновани.

Доводите на жалбоподателя не са свързани с конкретен анализ на събрани в хода на процеса доказателства, а напротив с цялостно отрицание на изводите, до които е достигнал съда с единствения аргумент, че доводи в тази посока в исковата молба няма. Оспорва това, защото един от доводите му да твърди, че спрямо него е имало тенденциозно отношение и не имало никаква причина да се налага каквото и да било наказание е фактът, че страда от сериозно заболяване - захарен диабет, тип II. В тази посока е посочил и данни, включително и медицинска документация. В хода на процеса, въпреки тези данни, ответникът по никакъв начин не обоснова законосъобразност на уволнението.

2

Посочената съдебна практика от жалбоподателя е със съвсем друг смисъл. Говори се за невъвеждане на доводи за незаконосъобразност, каквито не се съдържат в исковата молба.

Но разглеждания казус не е такъв, тъй като доводът за влошено здравословно състояние и наличие на диагноза е посочен в исковата молба и е изяснен в хода на процеса! Счита, че определено е налице тенденциозност или най - малко съзнателно не е искана от ищеца информация, като е бил известен отговора - заболяване от списъка по Наредба № 5 от 20.02.1987 г. което води до необходимостта от искане на съгласие по реда на чл. 333 от КТ.

По всяка вероятност работодателят е счел, че при липса на такава медицинска документация в досието, ще може да изключи законовата норма за искане на това разрешение!

Коментирайки ситуацията около заболяването на ищеца, явно жалбоподателят игнорира останалите съждения на съда за незаконосъобразност на атакуваната заповед, тъй като става ясно, че приложението на чл. 193 от КТ не е реално изпълнено от работодателя.

Съдът е отчел съвсем правилно, че отказът да получи писмото, с което му се искат обясненията, не е валидно оформен и не може да се приеме за случил се. Освен това, описаните в заповедта тъй наречени „нарушения“ нямат общо с въпросите, по които се искат писмени обяснения.

Правилно е приел решаващият съд, че съгласно текста на чл. 344 ал. 3 от КТ, липсата на съгласие от Инспекцията по труда при задължително такова, е основание за отмяна на атакуваната заповед, без да разглежда спора по същество. Същото важи и в случаите, когато не са искани обяснения по чл. 193 от КТ.

Предвид на изложеното, моли съда да остави депозираната жалба без уважение като напълно неоснователна и недоказана, с произтичащите от това законови последици и присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното:

Жалбата е предявена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при спазени изисквания на чл. 259 и сл. ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Пред районния съд от страна на Е. М.А. срещу ОУ“Св.св. Кирил и Методий“с.Правда, са предявени искови претенции с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и т.3 от КТ.

С решението си съдът:

Признава за незаконно и отменя уволнението на Е. М. А., с ЕГН **********, от с.

Правда, общ. Дулово, обл. Силистра, извършено със Заповед № 237/07.07.2023 г. на Директора на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, с. Правда, на осн. чл. 330, ал.2, т.6 КТ.

Отменя Заповед № 237/07.07.2023 г. на Директора на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, с. Правда, общ. Дулово, обл. Силистра, като незаконосъобразна.

Възстановява Е. М. А., с ЕГН **********, от с. Правда, общ. Дулово, обл.

Силистра, на заеманата преди уволнението длъжност - „старши учител“ в ОУ „Св. Св. Кирил 3 и Методий“, с. Правда.

Осъжда Основно Училище „Св. Св. Кирил и Методий“, с. Правда, общ. Дулово, обл. Силистра, представлявано от директора Сениха Неази - Кязим, да заплати на Е. М. А., с ЕГН **********, от с. Правда, общ. Дулово, обл. Силистра, сумата от 11 182.02 лв.

/единадесет хиляди сто осемдесет и два лева и две стотинки/, представляваща обезщетение за оставането му без работа поради незаконно уволнение за периода от 07.07.2023 г. до 2024. г., ведно със законната лихва, считано от 28.07.2024 г. до окончателното плащане на задължението.

Осъжда Основно Училище „Св. Св. Кирил и Методий“, с. Правда, общ. Дулово, обл. Силистра, представлявано от директора Сениха Неази - Кязим, да заплати на Е. М. А., с ЕГН **********, от с. Правда, общ. Дулово, обл. Силистра, сумата от 936.00 /деветстотин тридесет и шест/ лв., представляваща разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.

Осъжда Основно Училище „Св. Св. Кирил и Методий“, с. Правда, общ. Дулово, обл. Силистра, представлявано от директора Сениха Неази - Кязим, да заплати по сметка на Районен съд - Дулово, сумата от 547.28 лв. (петстотин четиридесет и седем лева и двадесет и осем стотинки), представляваща дължима държавна такса за уважените искове.

Няма спор между страните, че между тях е съществувало трудово правоотношение, прекратено със Заповед № 237/07.07.2023г. /л.8 по гр.д.№ 365/2023г. по описа на РС-Дулово/. Липсва спор, а и доказателствата по делото установяват, че Е. М.А. е заемал длъжността „Старши учител, прогимназиален етап на основното образование V-VII клас “.

Правоотношението между страните е прекратено с посочената по-горе заповед, издадена от Директора на училището, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. На служителя е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание- уволнение, за следните нарушения:

1. В качеството му на „Класен ръководител на пети клас" за учебната година, не е изпълнил задължението си по чл.26 ал.1 т.6,т.8 от Правилника за дейността на ОУ „Св.св.

Кирил и Методий" ,а именно: да изготвя справки и ежемесечното да информира Директора за извършени отсъствия от ученици в 5 клас; не са открити необходимите документимедицински бележки, заявления от родители, които да послужат за извиняването на същите и следователно отразената в дневника на класа информация относно отсъствията на учениците не е реална;

Липсват списъци за: Списък на класа, Списък на проведен инструктаж на учениците за безопасна работа по Технологии и предприемачество, Списък на проведен начален инструктаж по БДП и безопасен път до училище,

Липсват заявления за избираеми учебни часове за учебната 2022-2023г.;

Липсват приемо-предавателни протоколи между класен ръководител и ученици за предоставяне и връщане на безплатни учебни комплекти;

4

Липсва информация за начина и периода за доставка на учебни тетрадки и помагала за пети клас по всички учебни предмети;

Липсва входно равнище по учебните предмети „История и цивилизация“, „География и икономика" „Изобразително изкуство" и Технологии и предприемачество" на учениците от 5, и 7 клас;

2. Към датата на проверката, извършена от Директора на ОУ „ Св. Се. Кирил и Методий", т.е към 29.05.2023г., е установено, че учебните тетрадки по съответните учебни предмети- „История и цивилизация" и „География и икономика" на учениците от пети клас не са проверявани от началото на учебната година от служителя Е. М. А.-преподавател по тези учебни предмети.

3. При проверка /към 29.05.2023г./ от административния профил на платформата ,,Школо" са констатирани следните нарушения на трудовите задължения, съгласно Правилника за дейността на училището и Наредба №11/01.09.2016г. за оценяване на резултатите на учениците и ЗПУО:

Няма нанесени контролни работи, както в предварителния график, така и като оценки на учениците;

Нарушен чл.19,т.1 и т.2 от Наредба №11/01.09.2016г. за оценяване на резултатите на учениците- не е спазено времето за нанасяне на оценките на учениците след контролна дейност;

Няма нанесени родителски срещи;

Липсва информация за втори час на класа;