Решение № 428 от 06.07.2026, Районен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 428 гр. Видин, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тодор Г. Попиванов при участието на секретаря Полина П. Каменова като разгледа докладваното от Тодор Г. Попиванов Гражданско дело № 20251320101929 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от Р. Л. П., с ЕГН:

**********, с постоянен адрес: гр. Видин, ***, чрез адв. С. С. Т. против „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1408, район Триадица, ж.к. „Иван Вазов“, ул.

„Балша“ № 1, бл. 9, ет. 2, в условията на обективно евентуално съединяване искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД , във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за прогласяване за нищожен на Договор за кредит „Бяла карта“ № 578910 от 03.04.2019 г.; в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 20, ал. 1, във вр. с чл. 15 от Договора за кредит; в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1 за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 21, ал. 4 от Договора за кредит; в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 21, ал. 5 от Договора за кредит и иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права са наличието на сключен между страните Договор за кредит „Бяла карта“ № 578910 от 03.04.20119 г. Съгласно договора кредитодателят се задължава да 1 предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер 100.00 лева под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта Бяла карта, а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на договора. Сочи се, че процесният договор е сключен при следните параметри: фиксиран годишен лихвен процент по заема – 43.2 % върху усвоения размер на кредита, кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в размер на 0.12 %.

Лихвата се изчислява във всеки ден върху усвоената и непогасена главница, като за изчислението й се приема, че календарният месец е с продължителност от 30 дена. Общата сума дължима от кредитополучателя е сбор от усвоената и непогасена главница, договорна лихва върху усвоената и непогасена главница и такси за ползване Картата, дължими от кредитополучателя, посочени в Тарифата. Годишен процент на разходите на заема: 45.9 %. Посочено е, че кредитополучателят може да усвои изцяло максималния размер на кредита веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора. Съгласно чл.

15, ал. 1 от договора било регламентирано обезпечение по кредита. В случай, че кредитополучателя не заплати текущото си задължение на падежната дата, следвало в срок от три дни след падежа да осигури поръчител, който да отговаря на предвидените в чл. 15, ал. 1, т. 1 – 5 критерии. Съгласно чл. 15, ал.

4 от договора задължението за предоставяне на допълнително обезпечение възниквало при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа. При неизпълнение на задължението за обезпечение кредитополучателят следвало да заплати уговорената в чл. 20, ал. 1 от договора неустойка, която била в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, а при неизпълнение на задълженията по процесния договор за заем, в чл. 21, ал. 4 било предвидено заплащане на разходи за събиране на вземането по просрочен кредит в размер на 2.50 лева на ден, а в хипотеза на предсрочна изискуемост, в чл. 21, ал. 5 от договора се предвижда заплащане на такса в размер на 120.00 лева за извънсъдебно събиране на вземането.

Излага се, че лимитът на картата многократно е увеличаван от кредитора, съответно погасяван и усвояван многократно, като по изчисления на ищцата същата е заплатила 1250.00 лева над главницата.

Поддържа се, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като не са упоменати – условията за прилагането на лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент; не е регламентиран и размерът на 2

„печалбата на кредитора“ /възнаградителна лихва/, като не е посочено каква част от погасителната вноска представлява главница и каква – лихва, такси и пр. Не са спазени и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора е посочено, че ГПР е 45.9 %, а възнаградителната лихва 43.2 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата от повече от 2 % между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно /като сума в лева/ е оскъпяването му по кредита, което ще дължи.

Твърди се, че е налице и друго нарушение, тъй като посочения в договора ГПР от 45.9 % и общата сума на плащанията не съответстват на действителните. Това е така, тъй като още при самото му сключване е предвидено уговорената в чл. 20 неустойка да се плаща разсрочено във времето заедно с месечните вноски, като се добавя всеки месец в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец. Въведеното изискване за предоставяне на допълнително обезпечение чрез поръчителство съдържа множество изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, които предвид изключително краткия срок, в който следва да се предостави – тридневен от падежа, на практика правят задължението неизпълнимо. Посочва се, че срокът е твърде кратък и за потребителя се създава значително затруднение относно физическото лице – поръчител, тъй като същото следва да отговаря на критерии, за които информация би следвало да се събере и от допълнителни източници /напр. за осигуровки, чиста кредитна история и пр./, т.е. все действия, за които са нужни технологично време и чуждо съдействие. При това положение и изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира към погасителните вноски, следва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции.

Предвид пък липсата на срок на договорното правоотношение, съгласно чл. 4, ал. 1 от договора и размерът на отпусната сума – 100.00 лева, то неустойката от 10 % от главницата, изчислена за всяка просрочена вноска, на годишна база надхвърля 100 % от главницата. В тази насока и при съобразяване с изложеното, се твърди, че клаузата за неустойка в чл. 20 от процесния договор за кредит действително е прекомерна и нарушаваща изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП.

3

Иска се от ищеца съдът да постанови решение, с което:

Да прогласи на основание чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за недействителен сключения между страните Договор за кредит „Бяла карта“ № 578910 от 03.04.2019 г., поради това, че посоченият в договора годишен процент на разходите не съответства на действителния ГПР и не са посочени компонентите и допусканията, използвани при изчисляване на ГПР.

В условията на евентуалност се иска да прогласи за нищожна клаузата на чл. 20, ал. 1, във връзка с чл. 15 от Договор за кредит „Бяла карта“ № 578910 от 03.04.2019 г., предвиждаща заплащането на неустойка, като неравноправна и поради противоречие с добрите нрави.

В условията на евентуалност на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК се иска да прогласи за нищожна клаузата на чл. 21, ал. 4 от договора за кредит, предвиждаща заплащане на разходи за събиране на вземането по просрочен кредит в размер на 2.50 лева на ден, поради противоречие със закона.

В условията на евентуалност на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК се иска да прогласи за нищожна клаузата на чл. 21, ал. 5 от договора, предвиждаща заплащане на такса в размер на 120.00 лева за извънсъдебно събиране на вземането, поради противоречие със закона.

След допуснато изменение на иска, се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 220.64 лева, представляваща недължимо платени суми по Договор за кредит „Бяла карта“ № 578910 от 03.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Претендира се пресъждане на разноските по производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор.

Разяснява, че ползваната финансова услуга от ищеца е револвиращ кредит, който се ползва чрез платежен инструмент – кредитна карта, при който потребителят сам решава кога, как и каква сума да усвои, срещу заплащане на възнаградителна лихва. Ответникът излага, че на 03.04.2019 г. между двете страни е сключен Договор за кредит „Бяла карта“ № 579910, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца револвиращ кредит в максимален размер от 800.00 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез платежен инструмент – платежна карта, а кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на договора. Посочва, че 4 кредитния лимит е намаляван и увеличаван нееднократно, като към момента е в размер на 1100.00 лева. Твърди, че ищецът е усвоил общо 12 264.08 лева и е заплатил 12 484.72 лева, отчитайки факта, че договорът за кредит е активен повече от 6 години. Посочени са в отговора подробни плащания по кредита по дати.

Посочва се, че част от извършените от ищеца плащания по кредита са преди повече от 5 години, считано от датата на депозирането на исковата молба, с оглед на което е направено възражение за изтекла петгодишна давност по отношение на процесуалната възможност на ищеца да иска връщане на платеното спрямо всички негови плащания по процесния договор за кредит, извършени преди 06.08.2020 г.

Твърди, че исковете са допустими, като по същество са неоснователни, както главните, така и евентуалните. Оспорват се доводите на ищеца за нищожност на договора и отделни негови клаузи на което и да е основание. Намира за действителна уговорената възнаградителна лихва, като същата е фиксирана за целия период на договора, уговорена е като са съобразени пазарните условия и като компонент на ГПР не надвишава максималния допустим размер от пет пъти размера на законната лихва. Уговорката за лихва не ограничава правата на потребителя, нито осигурява повече права за кредитора, още повече не е налице и противоречие с добрите нрави, поради нееквивалентност на престациите. Неоснователна е и претенцията за нищожност на неустойката. Намира, че възникването на неустоечното задължение изцяло зависи от поведението на потребителя и като хипотетично и условно не следва да бъде част от компонентите в ГПР.

Предпоставката за възникването му е неизпълнение на текущо задължение с настъпила изискуемост. Намира, че неустоечната клауза не противоречи на добрите нрави. Не е налице накърняване на принципите на справедливостта и добросъвестността. Неоснователни са твърденията за нищожност на неустойката, поради противоречие с добрите нрави, доколкото установените критерии за нищожност на неустойката не са изпълнени – кредитът е обезпечен, а възможността да въздейства върху обстоятелствата, водещи до начисляването на неустойката, респективно върху цялостното й отпадане, принадлежи единствено на длъжника. Оспорва твърденията, че неустойката представлява скрита лихва и следва да бъде включена в ГПР. Уговарянето й не противоречи на трите й присъщи функции – да санкционира, обезщетява и 5 обезпечава. Тя отговаря на изискванията за добросъвестността и не води до значително неравновесие между правата и задълженията на двете страни, поради което не е налице нарушение на чл. 143 от ЗЗП. Задължението за учредяване на обезпечение след възникване на облигационната връзка възниква единствено при неизпълнение на парично задължение от потребителя, поради което то се намира под негов пълен контрол и за изрядния длъжник такова задължение не би възникнало. Клаузите са съставени на ясен и разбираем език, което изключва възможността потребителят да не е бил предварително наясно с икономическите последици от договора.

Твърденията за нищожност на договора като сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, вр. с чл. 10, ал. 1, вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 21 и чл. 22 от ЗПК са неоснователни. Посочва, че съгласно чл. 3, ал. 1, т. 7 от Договора ГПР е изчислен при вземане предвид на допусканията, посочени в раздел II на Общите условия, които ищцата е получила и е декларирала, че е получила.

Разпечатката съдържа 31 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9327bd78-c1a0-4d43-add1-1aa16a2ed36b