Решение № 8707 от 12.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8707 гр. София, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110155602 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск по чл. 411, изр. 2 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от ЗД „Бул Инс“ АД срещу „Застрахователно Акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1431,61 лева (731,97 евро), представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 27.01.2023 г. в гр. София, бул.

„Джейм Баучер“ № 100, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до погасяването.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при него лек автомобил марка „Инфинити“ с рег. № Поддържа, че вредите са на стойност 1416,61 лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение, като е начислена и сумата от 15 лева ликвидационни разноски за обработка на щетата. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента – водач на лек автомобил марка „Фиат Пунто“ с рег. № , поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение. Твърди, че ответникът е получил регресна покана, но не е изпълнил задължението си. Моли съда да уважи предявения иск, като присъди и законна лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба до погасяването. Претендира разноски.

В срочно постъпил отговор ответникът признава факта на валидността на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на застрахования при него лек автомобил към момента на ПТП. Оспорва настъпването на ПТП на посоченото в исковата молба място и по посочения начин. Оспорва да е настъпило ПТП, за което вина да носи водач, чиято гражданска отговорност да е застрахована при 1 него. Оспорва да е налице причинно-следствена връзка с всички причинени щети на увредения автомобил с процесното ПТП. Оспорва доказателствената стойност на представения протокол за ПТП. В случай че съдът не възприеме, че водачът на застрахования при ответника автомобил няма вина за настъпилото ПТП, то прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на водача на застрахования при ищеца автомобил. Оспорва претендираното обезщетение и по размер. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

За възникване на регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване на дълга.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 04.02.2026 г., приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 12.03.2026 г., като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени фактите: че към твърдяната дата на ПТП лек автомобил марка „Фиат Пунто“ с рег. № е застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, както и че преди подаването на исковата молба ответникът е получил регресна покана.

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

От приетата по делото застрахователна полица за застраховка Автокаско на МПС № Е22990023627 от 27.12.2022 г. се установява, че процесният лек автомобил марка „Инфинити“ с рег. № е застрахован при ищцовото дружество по застраховка „Каско на МПС“ със застрахователно покритие клауза „Пълно Каско“ – П-201, като срокът на застрахователно покритие е от 21:30 часа на 27.12.2022 г. до 24:00 часа на 26.12.2023 г.

Не е спорно между страните, че пътнотранспортно произшествие, настъпило по време на движение с друго МПС представлява покрит застрахователен риск.

Спорни между страните са въпросите, свързани с механизма на ПТП, вината на водачите, както и размера на вредата.

Механизмът на ПТП се установява от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпита на водачите на двата автомобила, участвали в ПТП.

Според показанията на свидетеля БМ., водач на лек автомобил „Инфинити“, застрахован при ищеца, ПТП настъпило пред хотел „Маринела“, като докато паркирал автомобила си назад, водачката на лек автомобил „Фиат Пунто“ навлязла от неговата 2 дясна страна и така настъпил ударът. От показанията на свидетелката Е. П., водач на лек автомобил „Фиат Пунто“, ударът действително настъпил на посоченото място, но свидетелката заявява, че лек автомобил „Инфинити“ отпаркирал, тоест напускал паркомястото, а не паркирал в това време, като поради тази причина за нея било внезапно излизането на автомобила пред нея, респ. преди удара нямало автомобили на улицата, а само паркирани такива отстрани.

Във връзка с това обстоятелства съдът намира, че следва да кредитира показанията на свидетелката П. в тази им част, тъй като те кореспондират на останалите събрани в производството доказателства. Видно е, че в приетия по делото двустранен констативен протокол за ПТП, подписан и от двамата водачи, е отбелязано, че ударът за лек автомобил „Инфинити“ е настъпил при тръгване /т. 12.2/, а не при паркиране /т. 12.3/. Отразяването на това обстоятелство е направено от водачите непосредствено след произшествието. Механизмът на ПТП се потвърждава и от начертаната схема увреждането в протокола за ПТП.

Следва да се отбележи, че показанията на свидетелката П. в тази им част са и пологични. Ако лек автомобил „Инфинити“ правеше маневра назад, за да паркира, а не за да напусне паркомястото, то същият щеше да е видим на пътното платно в един попродължителен период от време, респ. да бъде възприет от движещия се по платното лек автомобил „Фиат Пунто“ в по-ранен етап, а не непосредствено преди удара.

Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от страните, описаните от ищеца щети на застрахования при него автомобил съответстват на механизма на ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. Според заключението на САТЕ стойността, необходима за възстановяване на щетите, причинени на процесното МПС, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на сумата от 1346,34 лева /688,37 евро/.

Стойността, необходима за възстановяване на щетите, причинени на процесното МПС, изчислена на база цени по Наредба № 24 от 08.03.2006 г. за задължителното застраховане (отм.) към датата на ПТП, е в размер на 662,06 лева /338,51 евро/.

Спорен между страните е въпросът за вината на водачите за реализиране на ПТП, както и за наличието на съпричиняване от страна на водача на увредения лек автомобил.

При възприетия по-горе механизъм на ПТП, съдът намира, че вина за настъпване на събитието имат водачите и на двата автомобила.

Водачът на лек автомобил „Фиат Пунто“, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, който е заобикалял паркираните автомобили, не е спазил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, съгласно която, водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство /в случая паркирано превозно средство/, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Водачът на лек автомобил „Инфинити“, застраховат при ищеца при застраховка „Автокаско“ от своя страна също не е спазил разпоредбата на чл. 25, ал. ЗДвП, независимо дали е паркирал или е напускал паркомястото. Според посочената разпоредба водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

3

По направеното от ответника възражение за намаляване на отговорността му поради съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил: Според общия правен принцип виновният причинител на вреди е длъжен да ги поправи. Той дължи обезщетение само за вредите, които са в пряка причинна връзка със собственото му поведение. Когато и поведението на водача на увредения автомобил е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, е налице съпричиняване. Съпричиняването е обективен факт, който се определя единствено от наличието на такава причинно-следствена връзка, а не и от наличието на вина в действието или бездействието на пострадалия. За да е налице съпричиняване, обективно е необходимо за настъпването на вредите да са допринесли най-малко две лица - деликвентът и увреденият, като тяхното поведение е част от общия верижен процес на увреждането. В този смисъл е задължителната за съдилищата практика – напр. Решение № 444 от 31.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 453/2012 г., IV г. о., ГК, произнесено по реда на чл. 290 ГПК.

В случая съдът намира, че по делото ответникът доказа да е налице съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил на получените по него увреждания. Посочи се по-горе, че възприетият от съда механизъм на ПТП е описаният от свидетелката П., кореспондиращ и на отразеното от водачите в двустранния констативен протокол, а именно, че ПТП е настъпило, докато лек автомобил „Инфинити“ е напускал паркомястото. Водачът, преди да започне маневрата, не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай него, поради което е допринесъл за настпъване на ПТП. Ето защо поведението на водача на лек автомобил „Инфинити“, е в причинна връзка с настъпилото ПТП и причинените увреждания на автомобила. При отчитане на степента на съпричиняване съдът намира, че приносът на водача на лек автомобил „Инфинити“ за настъпване на ПТП при конкретните данни, следва да се определи в размер на 30 %.

Настоящият състав приема, че обезщетението, което следва да бъде присъдено на ищеца, трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, без прилагане на обезценка. Съдът намира, че дължимото обезщетение при застрахователно събитие следва да се равнява на размер, необходим за възстановяване на причинените щети, определен по средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие, доколкото застрахователят не дължи да покрие избора на марка части, алтернативни доставчици, както и самия майстор, извършващ същия. Ако се приеме противното, то би се стигнало до преодоляване на забраната за неоснователно обогатяване при застраховането.