Решение № 1216 от 24.10.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1216 гр. София, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Таня Ж. П. Вълчева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20251000500920 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 6497/27.11.2024 г. по гр. д. № 3256/23 г. на СГС, ГО, 3 състав е уважен частично иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, като Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати в полза на Р. Л. Р. сумата от 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, от повдигане на незаконно обвинение на 29.08.2019г. за престъпление по чл. 201, ал.1 НК вр.чл.26, ал.1 НК, за което е бил оправдан с присъда, влязла в сила на 03.04.2022г., постановена по НОХД № 1341/2020г.. по описа на Специализиран наказателен съд /закрит/, 21 състав, както и сумата от 93.33 лв. разноски по делото.

Със същото решение е отхвърлен предявеният иск за неимуществени вреди разликата над 50 000 лева до пълния му размер от 150 000 лева, като неоснователен.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ПРОКУРАТУРАТА на РБ е осъдена да заплати на адв.дружество „С., д-р В. и КО“, сумата от 4 650 лв. адвокатско възнаграждение.

С определение от 18.02.2025г. без уважение е оставена молбата на Прокуратурата на РБ по реда на чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските присъдени в полза на Адв.дружество „С., д-р В. и КО“, гр.София, в размер на 4650лв. адвокатско възнаграждение.

С решение от 28.02.2025г. по реда на чл.247 ГПК е допусната поправка на ЯФГ в диспозитива на решението като вместо погрешно посочения Г. С. Б. ЕГН ********** следва да се чете Р. Л. Р. ЕГН **********.

1

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника по делото.

В срока по чл.248 ал.3 ГПК срещу определението е депозирана частна жалба от ответника.

Жалбоподателят-ответник ПРОКУРАТУРАТА на РБ оспорва решението в неговата осъдителна част и моли да се отхвърлят изцяло претенциите респ. да бъде намален техния размер. Изтъква факта, че анализът на ангажираните от страна на ищеца доказателства не обосновава присъждането на обезщетение в определения размер, представляващи неимуществени вреди. Същият е прекомерно завишен, несъответстващ на принципа за справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД, на социално-икономическата ситуация в страната и значително надвишава присъдени по аналогични казуси с влезли в сила съдебни решения размери на обезщетения. По делото не са събрани доказателства за наличие на увреждания с трайни последици за психичното и физическото състояние на ищеца по причина на обвинението. Твърди още, че по-продължителен период наказателното производство се е намирало в неговата съдебна фаза, където ноторно известно е, че органите на Прокуратурата на Република България нямат ръководни функции. При преценка за продължителността на наказателното производство следва да се отчете неговата фактическа и правна сложност, поведението и на останалите участници в наказателния процес, както и извършените процесуално-следствени действия и действия по разследването. Твърди, че съдът е кредитирал безкритично свидетелските показания на близки на ищеца по отношение на преживените емоционални и психически страдания в хода на образуваното наказателно производство. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че Прокуратурата на Република България следва да носи отговорност за множеството медийни публикации. Още повече, към момента на образуване на наказателното производство, ищецът е заемал ръководна длъжност, поради което напълно нормално е да е налице засилен интерес от страна на обществото и медиите. Във връзка с репутационните вреди от разгласяване на наказателното производство следва да бъде съобразена и практиката на ВКС - Решение № 30/08.03.2022г. по гр.д.№ 2300/2021г. на ВКС, Определение № 22/14.01.2022г. по гр.д. № 2293/2021г. на ВКС, Определение № 60707/29.10.2021г. по гр.д.№ 1479/2021 на ВКС.

Лицата, които са обществено известни, следва да търпят засилен обществен интерес към дейността им именно поради публичния характер на длъжността и ръководните длъжности, които заемат и правото на обществото да бъдат информирани.

С молба-уточнение от 28.04.2025г. след дадени от САС указания заявява, че е допусната техническа грешка и не обжалва решението в частта досежно имуществените вреди.

Що се отнася до присъдените разноски Прокуратурата твърди, че те са прекомерно завишени, несъответни на казуса и на реално осъществената правна помощ и съдействие.

Делото не се отличава с фактическа и правна сложност и адвокатското възнаграждение следва да е към минималните размери, установени в Наредба №1 на ВАС и съобразени с Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз.

2

Въззиваемата страна Р. Л. Р. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че правилно съдът приема, че има качеството на увредено лице от повдигнатото му незаконно обвинение за извършено тежко престъпление, длъжностно присвояване по чл.201 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК наказуемо до осем години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл.37 ал.1 точки 6 и 7, както и че е процесуално легитимиран да предяви иск по чл.2 ал.1 т. 3 ЗОДОВ - за осъждане на ответника да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди. За доказване на търпените от ищеца неимуществени вреди са събрани убедителни доказателства чрез разпитите на св.Т. и Я., чийто показания са последователни, логични и взаимно допълващи се. Съдът кредитира техните показания, тъй като те са преки „очевидци на преживяното от ищеца". Съдът правилно оценява показанията на двамата свидетели, които доказват, че заради високото обществено положение, което ищецът е заемал той много тревожно е приемал и понасял повдигнатите му незаконни обвинения. Доказан и отчетен е и безспорния факт, че Р. след признаването му за невинен, не е възстановен на съответна работа в администрацията на Община Костенец. Доказва се и твърдението на ищеца, че за да внесе определената му парична гаранция в размер на 20 000 лв. той е събирал в заем пари от негови роднини и познати, между които е имало и пенсионери. Правилно съдът приема, че повдигнатите незаконни обвинения са предизвикали широка медийна известност, с което е била накърнена неговата чест и неговото достойнство.

СГС е взел предвид, че с постановление на прокурора от 29.08.2019г. на ищеца е била постановена забрана да напуска страната, както, и че с определение от 03.09.2019г. Р. е бил отстранен от заеманата длъжност - *** на община Костенец. Доказано е обстоятелството, че на 11.05.2019г. прокуратурата е внесла в съда обвинителен акт, по който е било образувано НОХД № 1341/2020 г. по описа на СНС, 21 състав. Ищецът лично е участвал в 16 съдебни заседания. С приобщената по делото присъда Р. Р. е признат за невинен и оправдан по повдигнатите мутри обвинения. Доказано е, че оправдателната присъда на СНС е била потвърдена с решение, постановено от Специализирания апелативен съд. Оправдателната присъда е влязла в сила, както се сочи и в обжалваното решение на 03.04,2022г. Претендира разноски.

Оспорва частната жалба, като твърди, че правилно решаващият съд прилага практиката на Съда на ЕС по съединени дела С - 427/16 и С - 428/16 СЕС в своето решение от 23.11.2017 г. В хода на гражданското производство упълномощеният адв. д-р Г. В. е осъществявал процесуалното представителство на ищеца и е защитавал неговите права и интереси. Последният след като е изследвал доказателствения материал и съдебните актове на наказателните производства по НОХД № 1341/2020 г. по описа на СНС, 21 състав и на въззивния наказателен съд е изготвил исковата молба въз основа на която е образувано по гр. д. № № 3256/23 г. на СГС, ГО, 3 състав.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

3

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДВПГ и чл.84 ал.3 ЗЗД.

Ищецът Р. Р. твърди, че е заемал изборна длъжност – *** на община Костенец два мандата и е бил общински съветник три пъти преди това, като е бил уважана личност в рамките на населеното място. Твърди, че с три броя постановления на Специализирана прокуратура: на 29.08.2019г., 26.11.2019г. и на 21.01.2020г. /по пр.пр.№473/2019г., по описа па Специализирана прокуратура срещу него е повдигнато обвинение за извършено престъпление по 201, ал. 1 във вр.чл.26, ал. 1 НК. По време на воденото досъдебно производство, е бил отстранен от заеманата длъжност, била му наложена мярка „забрана за напускане пределите на страната“ и мярка за неотклонение „парична гаранция” първаначално от 50 000 лв., намалена по-късно до 20 000 лв. Обвинителният акт бил внесен в съда на 11.05.2020 г., като е образувано НОХД № 1341/2020г. по описа на СНСС, 21 състав /закрит/. С присъдата, постановена по делото ищецът е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение. Твърди, че от воденото срещу него наказателно производство е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във влошено здравословно състояние – хипертонично сърце, стенокардия, диабет, чието обезщетяване претендира.

Неимуществените вреди, които оценява на 150 000 лева, се свързват с притеснения, накърняване на честта и достойнството му, доброто му име в обществото, както и факта, че напълно е прекъсната неговата политическа кариера като *** и общински съвестник на Костенец, а към момента е регистриран като безработен. Претендира разноски.

Ответникът Прокуратура на Р.България оспорва исковете, като твърди недоказаност на твърдените неимуществени вреди - липса на доказателства за претърпени болки и страдания, унижения и стрес, депресия, безсъние и потиснатост, страх от осъдителна присъда, уронване честта и достойнството му в обществото. Твърди, че претенциите са недоказани и по делото не се е установила пряка причинна връзка между незаконно повдигнатото обвинение и претърпените от ищеца неимуществени вреди. Твърди, че на ищеца е била наложена лека мярка за неотклонение- парична гаранция, поради което за него не са произлезли толкова големи вреди или неблагоприятни последици върху обичайния му начин на живот. Оспорва размера на обезщетението за неимуществени вреди като значително завишен с оглед твърдените вреди. Що се отнася до медийната разгласа на факти от досъдебното производство, твърди, че не носи отговорност.

От фактическа страна се установява безпротиворечиво, че ищецът е привлечен като обвиняем на 30.08.2019г., с постановление на Специализирана прокуратура от 29.08.2019г., пр.пр.№ 473/2019г., по описа па Специализирана прокуратура за извършено престъпление по чл. 201, ал.1, във вр.чл. 26, ал. 1 НК за три деяния - за това, че в качеството си на длъжностно лице - *** на Община Костенец присвоил чужди пари на стойност от 22 137,95 лв.. Взета му е мярка за неотклонение парична гаранция от 20 000 лева.

С постановление от 29.08.2019 г. е постановена ЗАБРАНА на ищеца Р. Р. да напуска пределите на р България, а с определение от 03.09.2019г. е бил ОТСТРАНЕН от заеманата в длъжност - *** на Община Костенец по искане на спец.прокуратура по 4 реда на чл.69 НК.

На 11.05.2020г. е внесен обвинителен акт в съда, по който е образувано НОХД № 1341/2020г. по описа на СНС, 21 състав. По делото са проведени множество съдебни заседания, в 16 от които ищецът е участвал лично. С присъда, влязла в сила на 03.04.2022г., постановена по НОХД № 1341/2020г.. по описа на Специализиран наказателен съд /закрит/, 21 състав, ищецът е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите обвинения. Присъдата е влязла в сила на 03.04.2022г.

С оглед гореизложеното правилни и законосъобразни са изводите на съда, че общата продължителност на наказателното производство следва да се преценява, считано от датата на първото постановление за привличане на обвиняем - 29.08.2019г., до влизане в сила на оправдателната присъда - 03.04.2022 г., или общо 2 години и 7 месеца.