Решение № 260667 от 21.10.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.

София, 21.10.2020г.

Софийски градски съд,

Търговско отделение VІ-18 -ти състав в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

ЧЛЕНОВЕ

: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА

ДИЛЯНА

ГОСПОДИНОВА като изслуша докладваното от съдия Кацарска ч.гр.д № 10974 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от „Т.С.“ ЕАД срещу постановлението на ЧСИ С.Х.по изп. дело №20208630402297, относно разноските, с което съдебният изпълнител е отказал да намали в претендирания размер разноските за адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя, както и пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Жалбоподателят счита, че адвокатският хонорар е прекомерно завишен, като действията на ЧСИ са незаконосъобразни, тъй като единственото извършено по делото е подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело и не се следват разноските, начислени за адвокатско възнаграждение. Иска да бъдат намалени разноските до сумата от 200 лв. поради прекомерност. Твърди, че действията на адвоката на взискателя се състояли само в подаване на шаблонна молба за образуване на изпълнителното дело, а нямало данни за извършване на други правни и фактически действия, т.е. не били извършвани такива с цел удовлетворяване на вземания по смисъла на чл.10, т.2 от Наредба №1/2004г., а той бил дружество с оповестени банкови сметки и следователно сигурен платец, още повече, че едноличен собственик на капитала му е Столична община, а общините били „сигурни платци“. По подробно изложените в жалбата доводи се претендира отмяна, респ. намаляване на разноските, приети от ЧСИ по изпълнителното дело за взискателя, изразяващи се в адвокатско възнаграждение, както и по отношение на пропорционалната такса по т.26 от Тарифата, също съответното й намаляване.

Ответната по жалбата страна –взискателя Н.Г.И.е подала писмено възражение чрез процесуалния си представител адв. Б.В., с което оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, по изпълнителното дело е уговорено и платено адвокатско възнаграждение, което съответства на минимума по Наредба №1/2004г. Сочи, че по делото има искане за връчване на покана за доброволно изпълнение, което било изпълнително действие по смисъла на чл. 10, т.2 от Наредбата. Счита, че възнаграждението не е прекомерно и не се следва намаляването му.

ЧСИ

Х.е депозирала писмени мотиви по жалбата, като сочи, че счита същата за недопустима, защото според нея чл.435 от ГПК допускал обжалването на постановлението за разноски, но не и отказът на ЧСИ за намаляването й. Този отказ не представлявал ново постановление за разноски и не подлежал на обжалване. Евентуално сочи, че жалбата е неоснователна по изложените доводи.

Съдът като обсъди доводите на страните и материалите по делото, намира следното:

Изпълнителното дело е образувано по молба на Н.Г.И.въз основа на представен изпълнителен лист, издаден на 28.07.2020 г. от РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ, 47 на основание Съдебно решение по ГД № 36592 от 2018 г. за присъдена сума 500 лв. за адвокатско възнаграждение, като към молбата е приложено пълномощно за адвокат и договор за правна защита, в който е уговорено възнаграждение в размер на 400 лв., платими в деня на подписване, като е посочено в пункт ІІ в, че сумата от 400 лв. е заплатена изцяло и договорът от 27.08.2020г. служи за разписка. Видно от самия договор възнаграждение е 200 лв. за образуване и 200 лв. за представителство, уговорено на две части. Видно от данните по делото покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 01.09.2020г., като с преводно нареждане от 10.09.2020г. сумата по изпълнителния лист е платена, което е видно и от отбелязването с печат на гърба на изпълнителния лист. Постъпило е възражение от длъжника от 08.09.2020г. срещу разноските, по което с писмо с изх.№ 31276/14.09.2019г., получено при ответника на 15.09.2020г. е отразено, че се оставят без уважение исканията.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

С влизането в сила на 01.03.2008г. на новия ГПК обхватът на обжалване действията на съдебния изпълнител е ограничен значително в сравнение с ГПК (отменен), като жалбите са процесуално допустими само в изрично предвидените случаи, т.е. от лицата, за които законодателят е предвидил легитимация и срещу определени действия на съдебния изпълнител. Съгласно чл. 435 ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Разпоредбата на чл. 435, ал.

2 от ГПК е императивна и не може да се тълкува разширително. Не е предвидена правна възможност за обжалване и на други действия, с които длъжникът счита, че са нарушени правата му, тъй като в ГПК няма обща разпоредба даваща възможност за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител, които страната по делото счита, че са незаконосъобразни. Жалбата срещу действията на ЧСИ съгласно чл.436, ал.1 от ГПК се подава в двуседмичен срок от съобщението за извършеното действие. По отношение на разноските съобразно константната практика на съдилищата окръжният съд действа като контролно-отменителна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван акт на частния съдебен изпълнител /в този смисъл са определение № 170/25.03.2011г. по ч.гр. д.№ 297/2010г. на ВКС, ІV г.о., определение № 881/18.05.2010г. по ч.гр.д.№ 634/2010г. на Апелативен съд – София, VІІ състав, определение № 1423/24.09.2010г. на САС по ч.гр.д.№ 1217/2010г. и др./, поради което за да се произнесе съдът по искане, което е за отпадане на дължимите разноски по изпълнението или намаляването им следва да има изрично произнасяне на съдебния изпълнител, а именно в случая има произнасяне с писмото от 14.09.2020г., макар и в този акт да не са налични никакви мотиви на съдебния изпълнител, е ясно изразена волята му да не уважава искането за намаляване на разноските. Съдът намира за неоснователни доводите на ЧСИ Х., че според нея жалбата била недопустима, тъй като в ГПК не се предвиждало обжалване на отказа за намаление на разноските. Напротив, с оглед цитираната по-горе съдебна практика, очевидно е, че именно отказът на ЧСИ да намали по възражение поради прекомерност разноските е подлежащия на обжалване акт. Изтъкнатото от ЧСИ не може да бъде споделено, още повече, че действащата редакция на чл. 435, ал.1 т.7 от ГПК посочва като акт на обжалване –разноските по изпълнението, без значение дали произнасянето относно същите е обективирано в постановление или друг акт. Предвид горното съдът намира, че частната жалба е процесуално допустима и подадена в срок, като следва да бъде разгледана по същество.

Съдът намира, че по отношение на разноските в изпълнителното производство е налице специалната разпоредба на чл. 79 от ГПК, която изключва приложение на нормата на чл. 78, ал.2 от ГПК, предвиждаща, че разноските са за сметка на ищеца, ако ответникът не е дал с поведението си повод за завеждане на иска или признае същия. Отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е различна по обем и предпоставки. Съгласно изричната норма на чл. 79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен ако делото е прекратено поради плащане преди започването му, каквото основание не е налице в случая, и ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда, което също не е налице, и по новата т.3 – за изпълнителни способи, които не са приложени. Съдът намира, че са неоснователни доводите на длъжника, че не било установено извършването на разноски, напротив, още с молбата за образуване на изпълнителното дело е представен договор за правна помощ, в който е отразено, че е уговорена като дължима сума 400лв. за адвокатско възнаграждение, което е за образуване и за водене на изпълнителното дело, а е представено и платежно нареждане за заплащането на сумата.

По доводите за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира следното:

Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, в редакцията към сключване на процесния договор за правна защита, за образуване на изпълнително дело минималното възнаграждение е в размер на 200 лв., а за действия по воденето му - по т. 2 - за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания съгласно нормата в приложимата редакция с ДВ бр.68/2020г., в сила от 04.08.2020г., се следва при вземания до 1000 лв., възнаграждение в размер на 200 лв. Следователно за образуване и водене на изпълнително дело минималният адвокатски хонорар е общо 400 лв., двеста по т.1 и двеста по т.2. Това е минималния размер на адвокатското възнаграждение с ДДС съобразно редакцията на Наредба №1/204г. към момента на сключване на договора за правна помощ.

Настоящият съдебен състав намира, че приложими при определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение са разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. на ВАС, които имат материалноправен характер, поради което приложима е тази редакция на наредбата, която е в сила към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, доколкото на изменението на подзаконовия нормативен акт изрично не е предадено обратното действие. В тази насока е и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - определение № 782/12.12.2014 г. по ч.т.д. № 3545/2014 г. на II

ТО на ВКС, определение №

189/29.05.2014 г. по гр. д.

№ 1024/2014 г. на IV ГО на

ВКС и определение № 270/24.07.2014 г. по гр. д. № 7159/2013 г. на IV ГО на ВКС. Предвид горното приетото от ЧСИ възнаграждение от 400 лв. не се явява прекомерно, напротив, независимо от това дали делото е с фактическа и правна сложност или не, това е минималния размер съобразно действащата и приложима редакция на Наредба №1/2004г.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че се следвало възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело, тъй като в договора за правна помощ, който е представен още с молбата, възнаграждението е уговорено общо и при образуването му страната не би могла да знае какви и колко точно ще са по обем изпълнителните действия. Ирелевантно е твърдението на жалбоподателя дали е сигурен платец или не, след като не е заплатил дължимите по влязлото в сила съдебно решение суми преди образуване на изпълнителното дело с оглед гореизложените съображения, още повече, че е имал достатъчно време да стори това, предвид факта, че сумите са дължими по решение от 09.01.2019г., за който той като страна по делото е уведомен при влизането му в сила, т.е. имал достатъчно време преди образуване на изпълнителното дело да плати доброволно. След като не е платил преди образуване на делото, длъжникът следва да понесе и разноските по изпълнението. Върху сумата, която се следва като възнаграждение следва да се начисли ДДС. Няма спор в практиката на съдилищата и съгласно разпоредбите на ЗДДС предоставянето на адвокатски услуги е облагаема услуга и върху така определеното минимално възнаграждение се следва и дължи ДДС в размер на 20%. Съдът намира за неоснователни доводите на длъжника, че не се дължи друга сума за адвокатско възнаграждение извън минималната от 200 лв. по чл. 10, ал.1 от Наредбата, която е за образуване на изпълнителното дело, тъй като действията по процесуално представителство не са ограничени само до подаване на молбата. Цитираната от жалбоподателя практика не е задължителна такава, а и не се установява същата фактическа обстановка. Жалбоподателят е страна по делото, по което е постановено решението, въз основа на което за присъдените суми е издаден изпълнителния лист и безспорно е бил запознат със същото, като е имал възможност да изпълни доброволно задължението по осъдителното решение, преди образуване на изпълнителното дело, което не е сторил. Ирелевантно е твърдението на жалбоподателя дали е сигурен платец или не, след като не е заплатил дължимите по влязлото в сила съдебно определение суми преди образуване на изпълнителното дело с оглед гореизложените съображения.