Решение № 222 от 13.03.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Сливен, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20252230104266 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове, намиращи правното си основание в чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК и по чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. чл. 23 от ЗПК, вр. с чл. 22 от ЗПК за обявяване за нищожен на Договор за потребителски кредит № № 2555341 от 18.04.2022 г., като противоречащ на Закона за потребителски кредит и Закона за защита на потребителите, евентуален иск за погласяване нищожността на клаузата за неустойка по Договор за потребителски кредит № 2555341 от 18.04.2022 г., осъдителен иск за заплащане а сумата от 50 лв., представляваща недължимо платена по недействителен договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и евентуален осъдителен иск за сумата от 150 лв., недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен договор за потребителски кредит.

Ищцата твърди, че на 18.04.2022 г. сключила с ответника „КРЕДИСИМО" ЕАД Договор за потребителски кредит № 2555341 от 18.04.2022 г., по силата на който усвоила сумата от 1758.73 лв. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора за потребителски кредит било предвидено приоритетно разглеждане на заявлението и одобряване на кредита, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще представи обезпечение на кредита. Във връзка с чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит и на датата на неговото сключване, между ищцата и ответника „Ай Тръст" ЕООД бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство, който предвиждал кредитополучателят да заплати възнаграждение за поръчителство в размер на 500 лв.

Ищцата заплатила сумата от 200,00 лв., представляваща лихва по Договора за кредит и по Договора за предоставяне на поръчителство. Ищцата твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, във връзка с чл. 19 ЗПК. В договора, кредиторът се е задоволил единствено с посочване като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва ясно разписана методика на 1 формиране на ГПР, в това число кои компоненти, точно са включени в него и как се формира посочения с договор размер, кои са допусканията, които са използвани при изчисляването. В настоящия случай дължимото по Договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение за гарант не е включено при изчисляването на годишния процент на разходите. Предвид обстоятелствата, че договорът за потребителски кредит и договорът за предоставяне на поръчителство са сключени в един и същи ден, както и че двете търговски дружества са свързани лица, може да се направи обоснован извод, че разходът за гарант е бил известен на кредитора към датата на сключване на договора за кредит. Соченото обстоятелство се потвърждава и от факта, че кредиторът е предоставил на кредитополучателя информация под формата на „обединен погасителен план" в електронния профил на кредитополучателя, където се съдържа информация за обединените задължения по кредит и поръчителство.

Предвид изложеното, ищцата твърди, че кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 19, ал. 1 ЗПК и незаконосъобразно не е включил възнаграждението за гарант в размера на ГПР, въпреки че го е включил в погасителния си план, като при условие, че същото е било включено, действителният ГПР би възлизал на повече от пет пъти размера на законната лихва. Ищцата излага, че неправилното изчисляване и посочване на ГПР е самостоятелно основание за недействителност на договора.

Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Посочването в договора за кредит на понисък от действителния ГПР представлява невярна информация, която подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Ищцата твърди, че сключеният Договор за предоставяне на поръчителство също е нищожен.

Договорът противоречи на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. В настоящия случай от кредитополучателя се изисква да заплати за допълнителна услуга по поръчителство сума в размер на над 80 % от размера на усвоената главница по кредита. Поради накърняване на принципа на „добрите нрави" се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, като нарушаването на императивно поставените корективи води до нищожност на сделката. Ищецът твърди, че Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, като нарушаващ и заобикалящ изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сключването на договор за предоставяне на поръчителство срещу възнаграждение със свързано с кредитодателя лице е способ за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Ищцата твърди, че сключеният

Договор за предоставяне на поръчителство също е нищожен. Договорът противоречи на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. В настоящия от кредитополучателя се изисква да заплати за допълнителна услуга по поръчителство сума в размер на над 80 % от размера на усвоената главница по кредита. Поради накърняване на принципа на „добрите нрави" се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, като нарушаването на императивно поставените корективи води до нищожност на сделката. Ищецът твърди, че Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, като нарушаващ и заобикалящ изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сключването на договор за предоставяне на поръчителство срещу възнаграждение със свързано с кредитодателя лице е способ за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, 2 ал. 4 ЗПК. Уговорката за заплащане на такава допълнителна услуга поставя в понеблагоприятна позиция потребителя и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по процесното правоотношение. Посоченият договор за предоставяне на поръчителство е сключен с цел изпълнение условието на „Кредисимо" ЕАД за приоритетно разглеждане на заявлението за сключване на договор за потребителски кредит. При обезпечаването на кредита с поръчителство обаче длъжникът е ограничен от изискването на чл. 4 на Договора за потребителски кредит в правото си да избира кой да бъде поръчител по кредита му и че това може да бъде само предварително одобрено от кредитора юридическо лице, което води до неравнопоставеност в правата и задълженията на страните. В случая правата на кредитополучателя са нарушени, тъй като е ограничен във възможността си да избере поръчител, чрез който да обезпечи задължението си, без да се налага да заплаща допълнително за тази услуга /напр. ако бъде осигурено физическо лице за поръчител/.

Ищцата излага още, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен и на основание чл. 143 ЗЗП, тъй като е сключен във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост, не е разбираем и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му. На изложените основания ищцата моли за уважаване на исковете и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответното дружество „КРЕДИСИМО" ЕАД е подало отговор на исковата молба в срок, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва сключения Договор за потребителски кредит, по който главницата е в размер на 1000 лв., като сумата е изцяло усвоена от ищцата. Кредитът е сключен за срок от 3 месеца при приложим ГЛП в размер на 39,89 % и ГПР в размер на 48,05 %, като общия размер на всички плащания е 7205.01 лв. Правят признание, че задължението е изцяло доброволно погасено. Не оспорват, че по сметка на дружеството е постъпила сумата от 200 лв., която е послужила за погасяване на задължения различни от главницата.

Оспорва обаче твърденията на ищцата за нищожност на договора на всички изложени от нея основания.

Молят съда да отхвърли като неоснователен и недоказан иска за прогласяване на нищожност на договора за потребителски кредит № 2555341 от 18.04.2022 г.

Претендират за присъждане на направените по делото разноски. Молят съда да отхвърли претенцията на ищцата за разноски.

Ответното дружество „АЙ ТРЪСТ" ЕООД също е подал отговор на исковата молба в срок, с който оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Не оспорва сключения Договор за предоставяне на поръчителство, нито твърденията на ищцата, че е заплатила сумата от 4865.95 лв., която следва да бъде върната в 24 месечен срок при ГЛП 39.89 % и ГПР 48,05 % като общия размер на плащанията възлиза на 7205.01 лв., което е отразено в Приложение № 1 и погасителния план към него, които са неразделна част от процесния Договор.

Заявяват, че сключения договор за поръчителство по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител описаното задължение на ищцата за услуга в размер на 285,84 лв. като допълнително възнаграждение, погасяването на което е разсрочено на 8 месечни вноски, съгласно погасителен план. Възнаграждението се дължи само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е.е при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя.

Изтъква, че възнаграждението на поръчителя не следва да участва при 3 формиране на ГПР по договора, че сключването на договора за поръчителство е единствено възможност, а не и задължение за ищецът и не представлява „заблуждаваща търговска практика". Изтъква, че наличието на свързаност между лицата - ответници не води автоматично до скрито оскъпяване на кредита, като уговорената от страните възможност възнаграждението на поръчителя да бъде заплатено по сметка на кредитора е единствено за улеснение на кредитополучателя. На изложените основания ответникът моли за отхвърляне на предявените срещу него искове като неоснователни и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. С писмено становище поддържа предявените искове, моли съда да ги уважи изцяло. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Ответното дружество „Кредисимо" ЕАД, редовно призовано, не изпраща представител. С писмено становище моли предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Ответното дружество „Ай Тръст" ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител. С писмено становище моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а се установява и от писмените доказателства по делото, че между ищцата М. Х. А. и ответника „Кредисимо" ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № 2555341 от 18.04.2022 г., съдържащ данни за предоставен на ищцата кредит в размер на 4865.95 лв. Посочени са следните условия на отпуснатия заем - ГПР 48,05 %, лихвен процент 39,89 %. Уговорен е общият размер на дължимата от кредитополучателя сума - 7205,01 лв., срок на договора в месеци - 24(броя месечни плащания).

В чл. 4, ал. 1 от Договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с банкова гаранция или с договор за поръчителство, сключен с одобрено от кредитора юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението.

Безспорно е между страните, че въз основа на клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договора за потребителски кредит на 18.04.2022 г. между ищцата М. Х. А. и ответника „АЙ ТРЪСТ" ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство, във връзка с обезпечаването на Договора за потребителски кредит № 2555341 от 18.04.2022 г.