Решение № 5186 от 29.07.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 5394/2026
- Вид
- Решение № 5186
- Подписан
- 29.07.2026
- В сила
- 29.07.2026
- Състав
- Невена Чеуз, Наталия Петрова Лаловска, Наталия Георгиева Халачева
Цитирани разпоредби
- чл. 435, ал. 2, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 523, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 527 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 527, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 528 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 528, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 528, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 528, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 528, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 529 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 23 · Закон за закрила на детето
- чл. 18 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 18, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 65 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 182, ал. 2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 5186 гр. София, 29.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Невена Чеуз
Членове:
Наталия П. Лаловска
Наталия Г. Халачева като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20261100505394 по описа за 2026 година
Производството е по чл. 435, ал. 2, т. 1, вр. чл. 528, ал. 5 ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника М. И. З., чрез адв. П., против постановление от 23.03.2026г., по и.д. № 20251110402224 по описа на ДСИ при СРС, с което на основание чл. 528, ал. 5, вр. чл. 527, ал. 3 ГПК му била наложена глоба в размер на 200 евро.
Жалбоподателят М. З. излага, че съгласно ясната норма на чл. 528, ал. 5 ГПК глоба по чл. 527, ал. 3 ГПК можело да се наложи за всяко неизпълнение, като от обжалваното постановление не ставало ясно за кои дати, за които било насрочено предаване на децата И. и К. З.и, съдебният изпълнител приел, че било налице неизпълнение. Нещо повече – в обжалваното постановление от 23.03.2026г. ДСИ посочил датите 29.12.2025г., 23.02.2026г. и 04.03.2026г., по отношение на които ДСИ вече му наложил глоба по чл. 528, ал. 5 ГПК и недопустимо отговорността му била ангажирана повторно за същото неизпълнение. Позовава се на ТР № 3/10.07.2017г. по тълк.д. № 3/2015г. ОСГК на ВКС, съгласно което глобата по чл. 523, ал. 3 ГПК представлявала санкция за неизпълнението на задължението по чл. 528, ал. 2 ГПК от страна на длъжника, а не изпълнителен способ, чрез който се реализира изпълнението.
ДСИ наложил санкцията за „системно неизпълнение“, но липсвала информация за които точно дати приел, че налице било неизпълнение, за което наложил глобата.
Оспорва преценката на ДСИ, че имал реална възможност да изпълни съдебния акт.
Твърди, че за него била налице обективна невъзможност за това. ДСИ не обсъдил обективните пречки – нежеланието на децата да отидат при тяхната майка, психичното им състояние, отразено в социалните доклади на ДСП-Сердика. Позовава се на задължението на съдебния изпълнител да съблюдава най-добрия интерес на децата, който принцип бил установен с § 1, т. 5 ДР на ЗЗДет, Конвенцията на ООН за правата на детето, Регламент /ЕО/2201/2003г., Хагската конвенция за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване и др. Понастоящем действаща била заповед за незабавна защита № 235/05.08.2025г., с която на основание 1 чл. 18, ал. 1 ЗЗДН взискателят Р.В.-З.а била задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо децата и техния баща, налице била пр.пр. № 4569/2025г. за лека телесна повреда, нанесена на детето И. З. от майката. Дядото по майчина линия К. В., който споделял едно домакинство с взискателя, също упражнявал физическо и психическо насилие над децата и системна агресия, за което била издадена заповед за защита по гр.д. № 43593/2025г. по описа на СРС, 83-и състав, и по същото дело били наложени мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН. Посочването от майката на нов адрес не променяло горното, още повече, че не бил изготвен социален доклад, а единствено писмо на ДСП-Дупница, безопасността на децата не била гарантирана.
Излага твърдения за отражението, което намирали у децата разговорите с майката.
Нямал задължения да убеждава децата за необходимостта от контакти с другия родител още повече, че от социалните доклади и др. доказателства било установено, че децата не желаели и се противопоставяли на предаването. Децата ползвали социална услуга при ДСП-Сердика, бащата спазил препоръките на социалните работници, но нямало промяна в нежеланието на децата да отидат при своята майка.
Оспорва и размера на глобата като прекомерен, същият бил необоснован, почти на максимума. Моли за отмяна на обжалваното постановление.
Взискателят по изпълнителното дело Р.К.В.-З.а депозира становище за неоснователност на жалбата. Пряко от съдържанието на обжалваното постановление се установявали датите на неизпълнение от страна на длъжника З., касаело се за системност и не била налице ситуация, при която ДСИ да наложил глоба повторно за същото нарушение. В жалбата били изложени изцяло неверни твърдения за обективни пречки за непредаване на децата, изцяло в противоречие с писмените доказателства по делото. Касаело се за липса на желание у самия длъжник и предприети от него целенасочени действия по многократно осуетяване на посочената възможност. Срещу взискателя Р.К.В.-З.а не бил внасян обвинителен акт, длъжникът целенасочено изграждал защитна теза в изпълнителния процес, съдебният изпълнител не можел да основава действията си на вероятни субективни преценки на някоя от страните в процеса. Оспорва изцяло твърденията за емоционална разстроеност на децата след разговори с майка им, тъй като бащата не позволявал контакт и на практика майката почти не общувала с децата си. В редките им контакти по телефона бащата винаги прекъсвал разговорите, когато децата търсели близост с нея. Многократното неизпълнение на длъжника З. обосновавало и наложения размер на глобата. Моли обжалваното постановление да бъде потвърдено.
По делото са депозирани мотиви от ДСИ Д., постановила обжалваното постановление. Намира частната жалба за допустима, а по същество - неоснователна.
Подробно е изложена фактологията по изпълнителното дело. От съдържанието на обжалваното постановление се установявало, че глобата била наложена за осъщественото на 23.03.2026г. неизпълнение, когато длъжникът не се явил на насроченото изпълнение, не осигурил присъствието на децата, не изпълнил задължението си по изпълнителния лист, децата не били открити и на адреса на пребиваване при последвалото незабавно изпълнение. Посочените предходни дати в постановлението имали значение единствено за установяване на системния характер на неизпълнението и съобразяване при определяне на размера на наложената санкция (постановлението от 23.02.2026г. за налагане на глоба се обжалвало, това от 04.03.2026г. влязло в сила като необжалвано). Неоснователни били възраженията за обективна невъзможност – налице бил подлежащ на изпълнение съдебен акт, липсвали данни изпълнението на същия да било спряно, респ. привременните мерки да били изменени. Последователно и предварително длъжникът заявявал отказ да изпълни съдебния акт – във всички изявления посочвал, че не бил готов да предаде децата. Не се касаело до временна фактическа невъзможност за изпълнение, а до несъгласие със съдебния акт и отказ същият да бъде изпълнен. Относно твърденията за насилие и риск за децата – именно за да охрани интересите на децата ДСИ искала съдействие от ДСП по реда на чл. 528, ал. 4 ГПК, изготвяни били социални доклади, давани били 2 указания за работа с децата, указвани били психологически срещи, търсена била психологическа подкрепа, осигурявано било участие на социални работници при всяко изпълнение, търсено било съдействие от МВР. Подаваните от длъжника молби, образуваните по негови сигнали прокурорски преписки и др. не дерогирали действието на подлежащия на изпълнение съдебен акт. Заповедта за защита, на която длъжникът се позовал, включвала единствено задължение за майката да се въздържа от домашно насилие, без ограничения в контактите й с децата и без забрана те да пребивават при нея. По отношение на дядото по майчина линия – съдебният изпълнител проверил адреса и изискал от майката да посочи нов адрес, на който ще отглежда децата и декларация, че децата няма да имат контакт с лицето, по отношение на което забраната била постановена. Предмет на делото било изпълнението на съдебния акт, а не преценка при кой родител децата да живеят. Трайно и автентично противопоставяне от децата не било установено и дори и да имало емоционална съпротива, длъжникът имал задължението да осигури децата, като вместо това той осуетявал изпълнителните действия. Сочи съображения и досежно размера на наложената глоба.
Видно от съдържанието на обжалваното постановление от 23.03.2026г. по и.д. № 20251110402224 по описа на ДСИ при СРС, глобата в размер на сумата 200 евро, била наложена на длъжника М. И. З., на основание чл. 528, ал. 5 ГПК, вр. чл. 527, ал. 3 ГПК, за системно неизпълнение на задължението по и.л. № 9689/13.11.2025г., издаден въз основа на определение № 5519/01.02.2025г. по гр.д. № 70134/2024г. по описа на СРС, за предаване на децата К. М.ов З. и И. М.ов З. на тяхната майка Р.К.В.-З.а, за осъществяване на определените от съда привременни мерки по отношение местоживеенето на децата и упражняването на родителските права, което неизпълнение било отразено в протокол на ДСИ от 23.03.2026г. за извършени действия по насрочено изпълнение на горепосочените актове.
Съгласно разрешението по т. 3 от ТР № 3/10.07.2017г. по тълк.д. № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС жалбата срещу това постановление се разглежда по реда на жалбите срещу действията на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 1 ГПК. Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежна страна и в посочения в закона срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което същата е процесуално допустима.
По същество намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
От приложеното по делото копие от и.д. № 20251110402224 по описа на ДСИ при СРС се установява, че същото било образувано по молба на взискателя Р.К.В.-З.а срещу длъжника М. И. З., с приложен към нея изпълнителен лист № 9689/13.11.2025г., издаден въз основата на определение № 5519/01.02.2025г. по гр.д. № 70134/2024г. по описа на СРС, 80-и състав, с което били определени привременни мерки по отношение на упражняването на родителските права, местоживеенето на децата К. М.ов З. и И.
М.ов З., режима на лични отношения и издръжка, като привременно местоживеенето на двете деца било определено при майката Р.К.В.-З.а, както и на нея привременно било предоставено упражняването на родителските права. Видно от съдържанието на определението, на бащата М. И. З., бил определен привременен режим на лични отношения с децата първа и трета седмица от месеца, за времето от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, тридесет календарни дни през лятото, както и през коледните и великденските празници, подробно разписан в определението. С молбата си за образуване на изпълнителното дело от 01.12.2025г. взискателят Р.К.В.-З.а посочила, че след като взел децата на 01.08.2025г., съобразно определения от съда привременен режим на лични отношения, бащата не ги върнал на 15.08.2025г., когато следвало да стане това, отказвал да ги върне и до настоящия момент. Предмет на делото е изпълнение на привременните мерки чрез връщане на децата К. М.ов З. и И. М.ов З. на майката-взискател Р.К.В.-З.а, на която съгласно гореобсъдения и подлежащ на изпълнение съдебен акт, привременно били предоставени родителските права и определено местоживеенето на децата.
3
С разпореждането от 09.12.2025г. за образуване на и.д. № 20251110402224 по описа на ДСИ при СРС, ДСИ Д. насрочила предаване от бащата М. З. на майката Р.К.В.-З.а, на децата К. М.ов З. и И. М.ов З., на 29.12.2025г. от 10.30 часа, в ст. 216, т.нар. „Синя стая“ при СРС, на адрес гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54. Указала на бащата, че същият следва да се яви заедно с децата, както и посочила задълженията му по чл. 528, ал. 2 ГПК, както и последиците по чл. 527, ал. 3 и чл. 529 ГПК. ДСИ се възползвала и от правомощието по чл. 528, ал. 4 ГПК да поиска съдействие от ДСП за отстраняване на пречките за своевременното изпълнение на задължението за предаване на децата и за разясняване на длъжника на предимствата на доброволното изпълнение и неблагоприятните последици от неизпълнението на съдебното решение, както и по преценка да предприемат подходящи мерки по чл. 23 ЗЗДет, а при необходимост – и вземането на мерки по чл. 65 ЗМВР.
На 22.12.2025г. длъжникът М. З., чрез упълномощен представител адв. Р., писмено съобщил на ДСИ, че не бил готов да предаде децата в определеното място и време. Като пречки за това се позовал на упражнено от страна на майката върху децата домашно насилие, непосредствена опасност за здравето и психиката на децата.
Невъзможно било да се определи време и място за предаване на децата, тъй като считал, че майката не била в състояние да осигури спокойна и благоприятна среда за отглеждането им. Посочил, че по негова молба за защита срещу взискателя З.а било образувано гр.д. № 42308/2025г. по описа на СРС, 139-и състав, за упражнено от нея над децата на 30.07.2025г. домашно насилие и по делото била издадена заповед за незабавна защита от 05.08.2025г., с която взискателят Р.К.В.-З.а била задължена на основание чл. 18 ЗЗДН да се въздържа от домашно насилие над децата и баща им М.
Разпечатката съдържа 29 от 101 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/93249db5-5616-4e0b-832b-7885314c641f