Определение № 260037 от 19.01.2021, Окръжен съд - Ямбол

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№260037/19.1.2021 г.

19.01.2021г. гр.Ямбол

Ямболският окръжен съд, гражданско отделение, втори състав

На 19.01.2021 година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ГАЛИНА

ВЪЛЧАНОВА

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА

Възз. ч.гр.дело № 629 по описа за 2020г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и сл.ГПК

Образувано е по частна жалба на З.М.С., подадена от пълномощника й адв.Ж.К., против Решение №260179/16.11.2020г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д.№3022/2019г. в частта, имаща характер на определение, с която е прекратено производството по делото по предявените от жалбоподателката искове относно упражняването на родителските права по отношение на родените от брака й с ответника три малолетни деца; определяне режим на лични отношения на децата с бащата; местоживеенето на децата и дължимата за тях издръжка от бащата; ползването на семейното жилище и иска по чл.127а СК - да бъде разрешено на майката да пътува с децата от ФРГ. до РБ. и обратно, а при необходимост и до други страни.

Оплакването на частната жалбоподателка е за неправилност на решението на първата инстанция в обжалваната му част, имащо характер на определение, поради нарушения на материалния и процесуалния закон и накърняване на човешките права и свободи.

Счита за неправилна преценката на съда, че е налице друго дело в РГермания със същия предмет и същите страни, което е пречка настоящото дело да бъде разгледано от българския съд, като твърдението е, че в Германия образуваното дело е било за домашно насилие. Навежда, че съдът не е взел предвид и факта, че не се касае за обичайно местопребиваване на децата в Германия, а за необходимо такова, тъй като същите не могат да пътуват и да се завърнат в България без съгласието на другия си родител - основание за претенцията по чл.127а СК.

Жалбоподателката се позовава на нарушение на чл.3 от Конвенцията за правата на детето, както и на чл.127а, ал.4 СК и намира за неприложима разпоредбата на чл.17 от Регламент №2201/2003г. Моли за отмяна на решението в обжалваната му част.

С подадения в срока по чл.276, ал.1 ГПК отговор, ответникът по жалбата А.А., чрез особения представител адв.Д., е изразил становище, според което жалбата е частично основателна.

Поддържал е, че обжалваното решение на ЯРС в частта, с която съдът не се е произнесъл по отношение упражняването на родителските права на децата, личните отношения и претенцията по чл.127а СК, е неправилно поради това, че след като съдът е прекратил брака на страните с развод, е бил длъжен да се произнесе и по тези въпроси. Счита обжалваното решение в частта на иска за ползването на семейното жилище за правилно, тъй като не са представени доказателства за собствеността на жилището и че същото е "семейно жилище" по смисъла на закона.

ЯОС намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е насочена срещу обжалваем съдебен акт на първоинстанционния съд, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна,като съображенията за този извод са следните:

Частната жалбоподателката

З.М.С., чрез пълномощника си адв.Ж.К., е сезирала ЯРС с искове против съпруга А.А.А.

*** за развод; за предоставяне на нея упражняването на родителските права по отношение на трите малолетни деца на страните - Е. А., А.А. и И. А.; за определяне на подходящ режим на лични отношения между децата и техния баща; за определяне местоживеенето на децата съобразно това на майката; за предоставяне ползването на семейното жилище в гр.Я. на съпругата; за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка за всяко от трите деца и за даване на разрешение на майката по чл.127а СК за пътуване с децата.

Установено е от представеното по делото удостоверение за граждански брак, че бракът между страните, които са български граждани, е сключен в РБългария на 24.02.2009г., а от представените удостоверения за раждане на трите деца на съпрузите А., че те са родени в Г. По делото не е имало спор, че към датата на подаване на исковата молба пред българския съд децата живеят в Г., където учат и посещават детска градина - факт, който е установен и от представения по делото социален доклад на компетентната социална служба - Службата за благосъстояние на младежите в Бергиш Гладбах, Германия. От социалния доклад е установено, че в Германия, в съда в Ройтлинген, е образувано паралелно съдебно производство - дело №4 Ф 569/2020 по молбата на майката на децата Е., А. и И. - З. А. за еднолично упражняване на родителските права върху нейните деца.

При тези данни, с постановеното по спора Решение №260179/16.11.2020г., ЯРС е приел да разгледа иска за развод по чл.49, ал.1 СК, като го е уважил, прекратил е брака на страните по вина на съпруга и е постановил съпругата да носи предбрачното си фамилно име С.. По останалите въпроси - относно упражняването на родителските права по отношение на родените от брака на страните три малолетни деца, местоживеенето им, личните контакти с бащата, издръжката на децата и претенцията по чл.127а СК, съдът на основание чл.17 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003г. на Съвета е приел, че не е компетентият съд да се произнесе, тъй като тези въпроси са субсумирани от понятието "родителска отговорност" по смисъла на Регламента и тъй като обичайното местопребиваване на децата е в друга държава - членка, компетентен да се произнесе е съответният съд в държавата - членка. Поради това ЯРС е прекратил производството по делото в тази му част. Съдът е прекратил производството по делото и в частта относно претенцията за ползването на семейното жилище на страните в гр.Ямбол, като в тази му част съдебният акт не е обоснован с изложени от първоинстанционния съд мотиви.

Решението на

ЯРС в прекратителната му част, имаща характер на определение, е частично неправилно.

ЯОС намира, че след като районният съд е приел да разгледа и да се произнесе по иска за развод, той е бил компетентен и е бил длъжен да са произнесе по същество и по иска за ползването на семейното жилище на страните, находящо се в гр.Я. Безспорно е установено от данните по делото, че съпругата-ищцата е с обичайно местопребиваване в Г., като данните са, че в тази държава е пребиваването и на съпруга-ответник. При липса на твърдения и данни по делото някой от двамата съпрузи, преди образуване на настоящото дело пред българския съд, да е предявил иск за развод пред германски съд, съобразно обичайното местопребиваване и на двамата съпрузи, правилно сезираният български съд - ЯРС е приел, че е компетентен да разгледа иска за развод на основание чл.3, б

"б", вр. с чл.19 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003г. на Съвета, тъй като съгласно чл.3, б. "б" от визирания Регламент компетентен по исковете за развод е съдът на държавата – членка, чиито граждани са двамата съпрузи. В тази хипотеза привръзката с правото на държавата по произход се определя от гражданството на съпрузите и не е свързана с обичайното им местопребиваване.

Компетентността на съда на държавата-членка, чиито граждани са двамата съпрузи, в случая българският съд, би могла да се преодолее по пътя на пророгацията на компетентност - когато единият от съпрузите е сезирал с иск за развод съда по постоянното местопребиваване на съпрузите преди да е сезиран съдът на държавата–членка по гражданството на съпрузите и ако другият съпруг-ответник е приел изрично или по друг недвусмислен начин компетентността на съда по обичайното местопребиваване на съпрузите в другата държава-членка – чл.12 от Регламента, но в случая, както се посочи тази хипотеза не е налице. След като с иска за развод е предявено и искане за предоставяне на ползването на семейното жилище, чието местонахождение е в България, компетентността на българския съд е в зависимост от местонахождението на имота. Мерките за ползването на семейното жилище са сходни с разпределение на ползването на съсобствен имот, поради което компетентен по това искане е винаги съдът по местонахождението на имота, като компетентността се определя по Регламент/ЕО/ № 44/2001г. на Съвета ( в този смисъл е Решение №552/06.03.2013 г. на ВКС-ГК-Четвърто г. о. по гр.д.

№1671/2011г.). В случая местонахождението на имота - семейното жилище е в България, при което сезираният български съд е компетентен да се произнесе.

Като е прекратил производството по делото в тази му част, ЯРС е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени и делото се върне на районния съд за произнасяне по същество. Неправилно ответникът по частната жалба счита, че недоказването на правото на собственост на семейното жилище и че същото е "семейно жилище" по см. на §1 ДР на СК, е основание за прекратяване на производството, тъй като това са въпроси по същество на претенцията за предоставяне ползването на семейното жилище.

В останалата му обжалвана част - за прекратяване на производството по исковете за родителска отговорност: предоставяне на ищцата, сега жалбоподателка, на упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца на страните, определяне на местоживеенето им, на режим на лични отношения с другия родител, по исковете за издръжка и по чл.127а СК за пътуванията на децата, обжалваното определение е правилно.

ЯРС е съобразил разпоредбата на чл.17, вр. с чл.16 от Регламент /ЕО/ №2201/2003г., съгласно която съдът извършва служебна проверка за международна компетентност, съобразно фактите и обстоятелствата за обичайно местопребиваване на децата към момента на сезиране на съда с исковете за родителска отговорност (в този смисъл е и Определение №61/07.02.2018г. на на ВКС - ГК-Четвърто г. о. по ч. гр. д. № 5026/2017г.). С оглед установените по делото обстоятелства, че родените от брака на страните три малолетни деца са с обичайно пребиваване в друга държава-членка на ЕС, правилни са изводите на съда по приложението на чл.8, §1, вр. с чл.2 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003г., че компетентни да разгледат спора за родителска отговорност са съдилищата на държавата-членка, където е местопребиваването на децата, в случая в Г. Тези изводи на съда са в съответствие със задължителното тълкуване на разпоредбите от европейското право, за което тълкуване компетентен е единствено Съда на Европейския съюз. С определение на Съда ( шести състав) от 16.01.2018г. по дело С-604/17 е прието, че Регламент /ЕО/ № 2201/2003г. на Съвета следва да се тълкува в следния смисъл: че съд на държава - членка, който е компетентен да се произнесе по молба за развод съгласно чл.3, § 1, б.

"б" от Регламент /ЕО/ № 2201/2003г., не е компетентен да се произнесе относно правото на лични отношения с детето на съпрузите, ако същото има към момента на сезирането му обичайно местопребиваване в друга държава – членка и не са изпълнени условията за предоставяне на компетентност по чл.9, 10, 12 или 15 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003г. Този съд не е компетентен и по иска за издръжка, съгласно Регламент /ЕО/ 4/2009г. на Съвета от 18.12.2008г.

В съдебната практика и на Върховния касационен съд, застъпена в множество определения по реда на чл.274, ал.3 ГПК - напр. Определение № 937/15.12.2014 г. по ч. гр. дело № 4035/2014г. на IV г. о. , определение №

420/13.06.2014 г. по ч. гр. д. № 2224/2014 на III г. о., Определение №81/18.02.2019г. на ВКС по ч. гр. д. № 332/2019г., IV г. о., Определение

№ 277/15.07.2020г. на ВКС по ч. гр. д. № 1818/2020 г., IV г. о., също е прието, че с оглед изричната разпоредба на чл.3, т.1, б. "б" от Регламент /ЕО/ № 2201/2003г. на Съвета на Европа от 27.11.2003г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, при наличие на общо гражданство на двамата съпрузи, независимо от обичайното им местопребиваване на територията на друга страна - членка, съдът на отечествената им държава-членка има международна компетентност да разгледа делото за прекратяване на брака между страните, но не и по отношение на иска относно родителската отговорност, режима на лични контакти и размера на дължимата издръжка на детето на страните по делото.