Определение № 420 от 01.10.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 420 гр. Велико Търново, 01.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛЮБКА МИЛКОВА като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Търговско дело №

20264100900101 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.118 ал.1 вр. чл.119 ал.3 и ал.4 от ГПК.

Предмет на производството са предявени от ищеца „Пътни строежи – Велико Търново“ ЕАД против ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ със седалище гр.София /АПИ/ първоначално обективно кумулативно съединени частичен иск по чл.266 ал.1 вр. чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за сумата от 50 000 евро от претенция за 19009384,75 евро и частичен иск по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 50 000 евро от претенция за 1623274,08 евро, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ в съда до окончателното изплащане.

В срока по чл.367 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор на ИМ от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез пълномощник старши ЮК Марияна Димитрова, с който оспорва предявените искове по основание и моли да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни. Релевира възражение по чл.119 ал.3 ГПК за неподсъдност на делото на сезирания съд по чл.108 ал.2 ГПК и моли производството пред ВТОС да бъде прекратено и делото изпратено по подсъдност на родово и местно компетентния Софийски градски съд.

Основава възражението си за неподсъдност на делото на сезирания съд и на чл.59 от процесния Договор за възлагане на обществена поръчка №РД-37-55/18.08.2023г., съгласно който всички спорове, породени от същия или отнасящи се до него, се отнасят за решаване пред компетентния български съд в гр.София.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

На основание чл.118 ал.1 от ГПК, всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно, като, съгласно чл.119 ал.3 от ГПК, възражение за неподсъдност на делото по чл.108 ал.2 ГПК може да се прави от ответника най - късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. Съгласно чл.119 ал.4 ГПК, във всички други случаи извън тези по ал.1-3 възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най – късно в срока за отговор на исковата молба.

В процесният случай ответното възражение за местна неподсъдност на делото на сезирания съд на наведеното основание по чл.108 ал.2 ГПК е срочно направено – в срока по чл.119 ал.3 ГПК, а именно в срока за отговор на ИМ, а разгледано по същество е неоснователно и на това основание следва да бъде отхвърлено. Съгласно чл. 108, ал. 2 ГПК (ДВ, бр. 86 от 2017 г.), исковете срещу държавата и държавните учреждения, включително 1 поделения и клонове на последните, се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, освен в случаите по чл. 109 и 110 ГПК. Така определената местна подсъдност по тези дела е императивно уредена, като, съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК (нова - ДВ, бр. 65 от 2018 г.), съдът следи за нея и служебно до приключване на първото по делото заседание. Ответник по предявените от ищеца искове, предмет на делото, е Агенция "Пътна инфраструктура" със седалище гр.София. Съобразно чл.21, ал.2, ал. 3 и ал.

4 и чл. 21д от Закона за пътищата, чл. 4 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция "Пътна инфраструктура" и чл. 54 от Закона за администрацията, ответникът Агенция "Пътна инфраструктура" безспорно представлява държавно учреждение, поради което и съгласно специалната особена местна подсъдност по чл.108 ал.2 ГПК местно компетентен да разгледа спора е съдът, в чийто район е възникнало правоотношението.

В настоящият случай облигационното правоотношение между страните по делото произтича от сключен между тях процесен договор за възлагане на обществена поръчка №РД-37-55/18.08.2023г. Независимо, че договорът е сключен от страните в гр.София само по себе си това обстоятелство не обуславя несъмнен извод, че спорното правоотношение е възникнало в района на Софийски градски съд, доколкото следва да се изследва най тясната връзка на договора с даден район, като, с оглед конкретиката на казуса и при съобразяване, че договорът за обществена поръчка е с предмет „Поддържане и ремонтни дейности на републиканските пътища на територията на Северен централен район за обособена позиция №1- Областно пътно управление /ОПУ/ Велико Търново, т.е. договорът се изпълнява и се отчита на територията на ОПУ В.Търново, доколкото и сертификатът за плащане по договора, съгласно чл.7 ал.1 и чл.8 ал.1 от същия следва да е проверен от експертите на ОПУ и съгласуван от началника на отдел ИРД и директора на ОПУ, едва след което се представя в ЦА на АПИ и одобрява от възложителя, то следва, че спорното правоотношение, породено от сключения между страните процесен договор за обществена поръчва, е възникнало по смисъла на чл.108 ал.2 ГПК в съдебния район на сезирания ОС – Велико Търново, а не в района на СГС.

Независимо от горния извод обаче, делото не е местно подсъдно на сезирания ОС – Велико Търново на основание договорната подсъдност по чл.117 ал.2 ГПК, с оглед клаузата на чл.59 от процесния договор за обществена поръчка, дерогираща подсъдността по чл.108 ал.2 ГПК, поради което ответното възражение за неподсъдност на делото на сезирания съд на второто наведено от ответника с писмения отговор на ИМ основание по чл.117 ал.2 ГПК вр. чл.59 от процесния договор е основателно и следва да бъде уважено, като производството по делото пред ВТОС, като неподсъдно на този съд на основание чл.117 ал.2 ГПК вр. чл.59 от сключения договор за обществена поръчка, следва да бъде прекратено и делото изпратено по подсъдност на родово и местно компетентния Софийски градски съд.

На основание чл.117 ал.2 ГПК, предвиждащ договорна подсъдност, с писмен договор страните по имуществен спор могат да посочат друг съд, а не онзи, на който делото е подсъдно съобразно правилата на местната подсъдност. Съгласно чл.117 ал.2 изр.2 ГПК, тази разпоредба не се прилага за подсъдността по чл.109 ГПК. В чл.59 от процесния писмен договор за възлагане на обществена поръчка страните по настоящия имуществен правен спор са посочили друг съд, а именно компетентния български съд в гр.София, който в случая е Софийски градски съд, а не онзи, на който делото е подсъдно съобразно правилата на местната подсъдност /в случая по чл.108 ал.2 ГПК/, който е компетентен да разгледа споровете помежду им, породени или отнасящи се до изпълнение на договора, поради което и на основание договорната подсъдност по чл.117 ал.2 ГПК, дерогираща подсъдността по чл.108 ал.2 ГПК, и доколкото не се касае до подсъдност по чл.109 ГПК по местонахождение на недвижим имот, поради което не е налице основанието за неприложимост на договорната подсъдност по чл.117 ал.2 изр.2 ГПК, делото не е местно подсъдно на сезираният ОС – Велико Търново, а е родово и местно подсъдно на СГС, предвид което производството пред 2

ВТОС следва да бъде прекратено и делото изпратено по подсъдност на родово и местно компетентния съгласно чл.117 ал.2 ГПК Софийски градски съд.

Водим от горното и на основание чл.118 ал.1, ал.2 вр. чл.119 ал.4 вр. 117 ал.2 от ГПК, Великотърновски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по Т.д.№101/2026г. по описа на ОС – Велико Търново.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на родово и местно компетентният СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД.

Определението във връзка с подсъдността подлежи на обжалване от заинтересованата страна в едноседмичен срок от връчването му, пред Апелативен съд – Велико Търново.

Препис от определението да се връчи на страните по делото, като връчването на ищеца е чрез пълномощника му.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 3