Решение № 859 от 17.11.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 859 гр. гр. Хасково, 17.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Д. Пашова при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело № 20245640101400 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от М. А. А., чрез пълномощника адв. Д.М., против „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с която са предявени следните субективно съединени искове: с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД против „КРЕДИСИМО“ ЕАД за сумата от 400 лева, представляваща недължимо платена договорна лихва по договор за потребителски кредит №****, ведно със законната лихва от 03.06.2024г. до окончателното плащане на сумата; с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД против „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД за сумата от 1100 лева, представляваща недължимо платено възнаграждение за поръчител по договор за предоставяне на поръчителство от ***, ведно със законната лихва от 03.06.2024г. до окончателното плащане на сумата.

Ищецът твърди да е страна по облигационно правоотношение с ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД, възникнало на основание договор за потребителски кредит № ****, на основание на който, ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 2350 лв. Твърди съгласно чл.4, ал.1 от договор за потребителски кредит № **** ищецът да се е задължил да сключи договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД за обезпечаване на сключения договор за потребителски кредит. На *** ищецът е сключил с „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който следвало да заплати сумата от 1100 лева. Твърди да е заплатил по договор за потребителски кредит № 1

**** сумата в размер на 2750 лева, а по договор за предоставяне на поръчителство - сумата в размер на 1100 лева. Твърди ответниците да са издали удостоверения от „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, че договорите са приключили и сумите са изплатени.

Ищецът развива съображения процесният договор за потребителски кредит да е нищожен на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 и чл.

19, ал. 4 ЗПК. Твърди в договора за кредит да не са посочени условията за прилагане на ГЛП, да липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив; нито в договора, нито в погасителния план да има отбелязване на общия размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Сочи, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1, т.10 ЗПК – в договора за потребителски кредит е посочена само абсолютна стойност на ГПР като липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/ и не е ясно как е формиран размерът на ГПР. Твърди да е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и действителния ГПР да надхвърля предвидения максимален размер по закон, т.к. сумата, която се претендира чрез договор за предоставяне на поръчителство да не е включена в ГПР и ГЛП като при включване на възнаграждението за поръчителство/гаранция към ГПР и ГЛП действителният такъв би нараснал двойно и поради невключването му към ГПР и ГЛП потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. Твърди с предвиждането за заплащане на сумата по договора за поръчителство да се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Счита, че заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителски кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя.

Ищецът твърди свързаност между ответниците – „Кредисимо“ АД е едноличен собственик на „Ай Тръст“ ЕООД. Навежда съображения, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на „Кредисимо“ АД. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с Кредисимо АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на „Кредисимо“ АД, кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Твърди със сключването на договор за поръчителство да се цели допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК. Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи 2 по договора за поръчителство в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска практика по см. на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите.

Ищецът навежда съображения договорът за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД да е нищожен на осн. чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл.143 ал.1 и чл.146 ЗЗП. Твърди да е нарушен принципът на добрите нрави и да се е стигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на кредитополучателя с цел извличане на собствена изгода на кредитора; да е налице явна нееквивалентиост между предоставената услуга и уговорената цена, с което да се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения - сумата която е дължима по договора за поръчителство да представлява допълнителна сума, която е в размер на над 60% от сумата на отпуснатия кредит в размер на 2350 лв. Освен това, твърди сумата за поръчител да се заплаща без кредитополучателят да получава нещо насреща, напротив - същият е принуден да сключи договор за предоставяне на поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество, за да му бъде отпуснат кредит. Счита, че с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на „Кредисимо“ АД кредиторът плаща вземането си сам на себе си. На следващо място, твърди договорът за предоставяне на поръчителство да е нищожен поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на осн. чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД, вр. чл. 19, ап.4 ЗПК – към ГПР е следвало да се включи възнаграждението по договора за поръчителство, което не е сторено. Навежда съображения, че договорът за предоставяне на поръчителство е недействителен на осн. чл.143, ал.1 и ал.2, т.

19 ЗЗП. Същият е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на страните, като по този начин е във вреда на кредитополучателя като потребител /чл.143 ал.1 ЗЗП/. Претендира разноски.

В срок са постъпили отговори от ответниците „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, чрез упълномощени процесуални представители, с които всеки от ответниците прави признание на предявените искове. Приложените към отговора пълномощни на процесуалните представители на ответниците не съдържат право за признание на исканията на насрещната страна, поради което, съдът е указал на ответниците да депозират изрично пълномощно в посочения смисъл за процесуалния представител на съответната страна. До първото съдебно заседание ответниците са приложили изрични пълномощни за процесуалните си представители да признават исканията на насрещната страна.

3

В отговорите ответниците „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД заявяват, че не са дали повод за завеждане на исковете и молят да не бъде осъждани на разноски.

Доколкото ищецът не е направил искане за произнасяне с решение съобразно направеното признание на исковете, не са налице предпоставките по чл. 237 ГПК и съдът следва да се произнесе като прецени събраните доказателства.

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно между страните, а и се установява от приложените писмени доказателства, че на основание договор за потребителски кредит № *** от ***, сключен между ищеца, като кредитополучател, и ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД, като кредитор, кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя заемна сума в размер на 2350 лв., а ищецът се е задължил да върне заемната сума съгласно сроковете и условията на договора. Съгласно Приложение №1 към договора за потребителски кредит заемната сума в размер на 2350 лв. е следвало да се върне в срок от 8 месеца в периода 31.05.2021г. – 31.12.2021г., на 8 погасителни вноски с падеж в края на всеки месец, а именно: 31.05.2021г., 30.06.2021г., 31.07.2021г., 31.08.2021г., 30.09.2021г., 31.10.2021г., 30.11.2021г., 31.12.2021г., с размер на погасителната вноска от 336,62 лв., лихвен процент по кредита – 37,57%, ГПР – 44,76%. Не е спорно между страните, че ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД е предоставил договорената заемна сума на кредитополучателя. От приложените писмени доказателства се установява също, че договорът за потребителски кредит е сключен при Общи условия, като кредиторът с подписване на договора е заявил изрично, че ги приема.

Установява се, че с чл. 4, ал. 1 от договор за потребителски кредит № *** от *** страните са се договорили, както следва: в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на Обезпечението: (i) да предостави на КРЕДИСИМО банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 (десет) дни от подаване на заявлението; или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от КРЕДИСИМО юридическо лице („Поръчител“) в срок до 48 (четиридесет и осем) часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 (двадесет и четири) часа от предоставянето на Обезпечението, като към отношенията между страните по настоящия Договор се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно Обезпечението. Съгласно ал. 2 на чл. 4 от договора за потребителски кредит в случай че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „КРЕДИСИМО“ АД, съответно този 4 договор (за потребителски кредит) не поражда действие между „КРЕДИСИМО“ АД и кредитополучателя.

Не е спорно между страните, че договорът за потребителски кредит е следвало да бъде обезпечен с предоставяне на поръчителство от дружество, одобрено от „КРЕДИСИМО“ АД. Това се установява и от приложения по делото договор за предоставяне на поръчителство от ***, сключен между кредитополучателя и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора за предоставяне на поръчителство поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с „КРЕДИСИМО“ АД, по силата на който да отговаря пред „КРЕДИСИМО“ АД солидарно с М. А. А. за изпълнението на всички негови задължения, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията му по Договора за потребителски кредит. Установява се, че с процесната клауза на чл. 2, ал. 1 от договора страните са уговорили, че кредитополучателя заплаща възнаграждение на поръчителя. Дължимото възнаграждение е уговорено в Приложение №1 към договора за предоставяне на поръчителство. Установява се, че възнаграждението за предоставяне на поръчителство е платимо на 8 погасителни вноски в периода 31.05.2021г. – 31.12.2021г., с падеж в края на всеки месец, а именно: 31.05.2021г., 30.06.2021г., 31.07.2021г., 31.08.2021г., 30.09.2021г., 31.10.2021г., 30.11.2021г., 31.12.2021г., в размер на 192,54 лв. на месец.