Решение № 971 от 03.10.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 971 гр. Перник, 03.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА Гражданско дело № 20221720102123 по описа за 2022 година

Производството е образувано е по искова молба на М. М. П., уточнена с молба от ** г., против „ИЗИ Асет Мениджмънт“ АД, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 511,92 лева, която сума била платена от ищцата на ответника без правно основание – като неустойка съгласно чл. 4 по договор за паричен заем № ** г., сключен между ответника като заемодател и ищцата като заемополучател, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба ** г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че ищцата, като кредитополучател, с име по съпруг М. М. В., сключила с ответното дружество като кредитодател договор за паричен заем № ** г. По силата на същия й била отпусната в заем сумата от 800 лева. Съгласно клаузите на договора ищцата следвало да върне на дружеството сумата от общо 1401,03 лева на 27 седмични вноски – при размер на всяка вноска от 32,93 лева, ГПР 48.56 % и ГЛП 40 %. Заедно с това в тежест на ищцата било уговорено и задължение да обезпечи договора чрез поръчител или банкова гаранция в 3-дневен срок от сключването му. Доколкото ищцата не изпълнила това задължение, то същата твърди, че по договора й била начислена и неустойка от 511,92 лева. Това задължение също било разсрочено на по 51,89 лева месечна вноска. Посочва се, че ищцата погасила изцяло предсрочно задълженията си по договора като внесла на ответното дружество сумата от 1384,81 лева. Ищцата счита, че заплатената от нея процесна сума за неустойка е платена без правно основание, тъй като клаузата за неустойка поради 1 неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, била нищожна като противна на добрите нрави, както и на редица разпоредби на ЗПК и ЗЗП. Към исковата молба са приложени: договор за паричен заем № № ** г. с погасителен план и стандартен европейски формуляр.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор, с който се изразя становище за неоснователност на предявения иск по изложени подробно съображения, че процесният договор за кредит бил валиден, като се иска претенцията да бъде отхвърлена.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото е представен договор за паричен заем № ** г., сключен между страните. Уговорено било заемодателят да предостави сумата от 800 лв. на ищцата, която тя се задължава за върне при сроковете и условията, посочени в договора, като относно получаване на сумата изявлението на ищцата за получаването й, инкорпорирано в договора, има характер на разписка. Уговорено било размерът на погасителната вноска да е 32,93 лв., вноската била седмична, броят на вноските 27, фиксиран годишен лихвен процент 40%, датата на първото плащане 02.05.2017г., на последното 31.10.2017г., размерът на ГПР 48,56%, а размерът на общата сума, която следвало да се върне 889, 11 лв.

Съгласно чл. 4 от договора заемополучателят се е задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: 1/ чрез поръчителство на две физически лица, всяко от които да отговаря поотделно на следните изисквания – да представи служебна бележка от работодател, от която да е видно, че работи по трудов договор и има нетен осигурителен доход в размер на минимум 1000 лева; освен това трудовият договор на лицето следва да е безсрочен и същото да не е поръчител или заемател по друг договор с ответното дружество. Поръчителят следва да няма неплатени осигурителни вноски през последните две години, нито неплатени задължения по кредити като статусът му в кредитния регистър към БНБ следва да е „редовен“. Заедно с това поръчителят следва да подпише и договор за поръчителство или 2/ безусловна банкова гаранция с бенефициер заемодателят, която е издадена след усвояване на паричния заем със срок до 30 дни след падежа на последната вноска. Поради неизпълнение на това задължение и съгласно уговореното в договора, заемодателят е начислил и неустойка в размер на 511,92 лева, която е дължима разсрочено, заедно с останалите вноски по погасителния план – по 18.96 лева на вноска.

Приложен е погасителен план, диференциран съобразно начислението или не на неустойка. Приложен е стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, като посочените параметри съответстват на 2 уговорените в договора.

Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, поради което кредитира, извършените плащания по кредита от ищцата са в размер на 1384,81 лв., като с тях са погасени главница в размер на 800 лв., договорна лихва в размер на 72,89 лв. и неуйстока в размер на 511, 92 лв. ГПР при включени само такива за договорна лихва от 40 % е 48,56 %, а при включени и разходи за неустойка в размер на 3899,41%.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявен е иск по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

Предмет на доказване от ищеца е получаването на сумата 511,92 лв. от обогатилото се лице -ответника, която му е дадена от обеднялото лице, а от ответника основанието за получаване й. Правното основание, което сочи ответникът е сключеният договор да кредит, чиято действителност се оспорва от ищеца.

От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит.

Настоящият състав на съда, като съобрази предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията на сключения договор, намира за неоснователни доводите н а ищеца, че процесният договор н е отговоря на изискванията на ЗПК за действителност съобразно чл. 22 ЗПК. Договорът е сключен в писмена форма и в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 7, 9, 11 ЗПК. Посочени са индивидуализиращи данни за страните, размера на получената сума, общия размер, който потребителят следва да върне, лихвен процент, размерът, броят, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. В процесния договор не са налице форматиране на текста или разлики в големината на шрифта, на който той е съставен, които да затрудняват правилното възприемане на информацията или да въвеждат в заблуждение потребителя. От факта, че потребителят е подписал договора, следва че той е имал физическата възможност да възприеме съдържанието му /да го прочете/, съответно е дал информирано съгласие за сключването му. В противен случай е имал възможността и е следвало да откаже да подпише договора.

Съдът намира, че няма нарушение и на императивната норма на чл. 11, т. 10 ЗПК. На първо място чл. 11, т. 10 ЗПК не изисква да се посочи в договора математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР. Това е така, защото в рамките на Европейския съюз, в това число и в България има нормативно предвидени две математически формули за изчислението на ГПР /т. 1 и т. 2 от Приложение № 1 към ЗПК/, които единствено може да се прилагат за изчислението на ГПР. Страните нито могат да прилагат друга математическа формула за изчислението на ГПР, нито са 3 длъжни да възпроизвеждат в договорите си горните две формули. Нормата на чл. 11, т.

10 ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Думата допускания тук се използва в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР. Тези допускания или предвиждания са изчерпателно изброени както в чл. 19 от Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити, така и в издадения в нейно изпълнение ЗПК и по-точно в точка 3 от приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. С оглед гореизложеното, доколкото в случая приложимо е единствено първото базово допускане по т. 3, буква "а" на приложение № 1 към ЗПК, което е императивно посочено в закона и се прилага за всеки един договор за потребителски кредит, неговото непосочване само по себе си не е от естество да обоснове недействителност на клаузата, уреждаща ГПР. Смисълът на закона е кредитополучателят да се запознае предварително с размера на сумата, която ще върне на банката под формата на ГПР, което изискване в случая е изпълнено. С оглед на това съдът намира, че не е налице недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Съгласно заключението на ССЕ ГПР при включени разходи само за договорна лихва от 72,89 лв. е 48,56 %, а при включени и разходи за неустойка в размер на 3899,41%. Съгласно чл. 3 от ЗПК при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. От посочения размер на ГПР в договора е видно, че не е нарушена предвидената забраната. Няма нарушение и на чл.

19, ал.4 ЗПК, доколкото размерът не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

С т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK е дадено задължително тълкуване, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции), както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави.

В случая неустойката в уговорения размер представляват значителна част (повече от 1/2) от размера на главницата. Предвид изложеното теза неустойка се явява несъответна на очакваните от неизпълнение на задължението вреди и противоречи на 4 обезщетителната й функция. Същата по своя характер е единствено санкционна, доколкото се дълж и при неизпълнение на договорни задължения (непредставяне на обезпечение), но същата не зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението. Подобни клаузи задължават потребителя при неизпълнението на договора да заплати необосновано висока неустойка. В този смисъл клаузата за неустойка противоречи на закона и следователно е нищожна. Отделно от горното следва да се отбележи, че въведените многобройни изисквания за обезпечение н а потребителски кредит, противоречи на принципа на добросъвестността и цели да създаде единствено и само предпоставки за начисляване на неустойка, която да се включи към печалбата на търговеца заемодател, т. е. въвежда се още един сигурен източник на доход на икономически по - силната страна. В този смисъл клаузата за неустойка се явява нищожна като противоречаща на добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД. В този смисъл заплатената от ищцата сума в размер на 511,92 лв., основана на нищожно съглашение се явява заплатена без правно основание.

Недействителността на клаузатаза неустока, обаче, не обуславя недействителност на целия договор – чл. 26, ал.4 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда недействителност основана на противоречие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9. Съдът не възприема становището на ищцата, че всъщност в ГПР е следвало да се включи и стойността на уговорената неустойка и по този начин действително ГПР ще надхвърли определения максимален размер, което ще обуслови нищожност на целия кредит и така дължима ще остане само чистата му стойност. Това разбиране не съответства на законодателната идея. В чл. 22 ЗПК са посочение такива съществени пороци при подписване на договора, при наличието на които действително потребителят – икономически по – слабата страна, да е в невъзможност да разбере икономическите последици на договора. Визира се липсата на яснота относно нейното основно задължение – крайния размер на дължимата сума и срока за връщане. В случая съдържанието на договора отговаря на изискването за яснота. Недействителността на отделни клаузи, които не влияят върху основните елементи на договора и без които той може да породи действие, не следва автоматично да води до недействителност на цялото съглашение.