Решение № 286 от 14.04.2026, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 2966/2025
- Вид
- Решение № 286
- Подписан
- 14.04.2026
- Състав
- ВЕЛИСЛАВА СТАНИСЛАВОВА ЕНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, параграф 2, буква "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- член 3, буква "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 66 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 19 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.9 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 286 гр. Перник, 14.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВЕЛИСЛАВА СТ. ЕНЧЕВА при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВА СТ. ЕНЧЕВА Гражданско дело № 20251720102966 по описа за 2025 година
Производството е образувано е по искова молба подадена от „Профи кредит България“ ЕООД против В. С. И., с която са предявени искове по реда на чл. 422 ГПК и осъдителни искове по реда на чл. 415, ал.1, т. 3 ГПК.
Моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца по Договор за потребителски кредит №40007242215 от 23.12.2021 г. , сумата в общ размер на 507,22 евро (равностойността на 992.03 лева), за които е издадена Заповед № 858 от 02.05.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1651/2025 г. по описа на Районен съд-Перник, от които суми: 256,04 € (равностойността на 500.77 лева), представляваща главница в размер на неплатеното договорно възнаграждение в размер на 106,52 €, (208.30 лева) дължимо за периода от 15.11.2022 г. до 05.12.2023 г., сумата от 34,08 € (66.66 лева) - лихва за забава, дължима от 16.01.2022 г., датата на изпадане на длъжника в забава до 05.12.2023 г. (дата на предсрочна изискуемост) ведно със законна лихва в размер на сумата от 110,59 € (216.30 лева) за периода 05.12.2023 г. - датата на предсрочна изискуемост до 28.04.2025 г. ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда до изплащане на вземането.
Ищецът е предявил и осъдителни искове за заплащане незаплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга "Фаст" в размер на 55,38 € (равностойността на 108.30 лева) и незаплатено възнаграждение за закупена услуга "Флекси" в размер на 159,57 € (равностойността на 312.11 лева) ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане. Твърди се в исковата молба, че ответникът сключил договор за потребителски кредит с оглед попълнено и подписано от него искане за 1 отпускане на потребителски кредит със зададени параметри, декларирайки, че е запознат с приложимите към договора общи условия, както и че е получил преддоговорната информация.Съгласно договора, заемодателят изпълнил задължението си да предостави на ответника сумата от 306,78 ерво (600 лева) за срок на кредита от 36 месеца, с размер на месечната вноска по кредита от 14,74 (28.83 лева), дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 15-то число на месеца, с годишен процент на разходите (ГПР %) 49.25 и годишен лихвен процент: 41.00, с лихвен процент на ден: 0.11 и общо дължима сума по кредита: 530,71 евро (равностойността на 1037.98 лева).
Ищецът сочи, че параметрите по поискана и закупена допълнителна услуга са както следва: възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 76,69 евро (150.00 лева); възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 214,74 евро (420.00 лева); размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 8,1 евро (15.84 лева). Твърди се, че първоначално длъжникът е изпълнявал точно задълженията си по кредита, но впоследствие е започнал да допуска забава в плащанията. Посочва се, че поради допуснатата забава на плащанията кредиторът се е възползвал от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем като е изпратил съобщение в този смисъл до ответника. Поддържа се, че дори посоченото уведомяване за предсрочната изискуемост да не е редовно връчено на ответника, то последният следва да се счита уведомен за същата с връчването на препис от исковата молба. Излага доводи, че ответникът е заплатил сума в размер на 493.36 лева, с която били погасени задължения по кредита, както и ищецът е заплатил сума от 70 лева за начислени такси за разходи по тарифата за извънсъдебно или съдебно събиране на дълга. Поддържа се, че в случай, че с ъ д ъ т приеме, че предсрочната изискуемост по договора не е била надлежно обявена на ответника, то следва да се приеме, че крайният срок за погасяване на кредита съгласно погасителния план към договора е изтекъл на дата 1 5.01.2025 г., с изтичането на който срок настъпва и изискуемостта на задължението на длъжника в пълен размер.
Ищецът претендира да се установят вземанията му, както и да се осъди ответникът да заплати дължимите суми за възнаграждение за закупени услуги "Фаст" в размер на 55,37 евро (равностойността на 108.30 лева) и "Флекси" в размер на 164,18 евро (равностойността на 321.11 лева), възникнали по договор за потребителски кредит № 40007242215/23.11.2021 г.
Претендира съдебни разноски в заповедното и исковото производство.
Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът чрез адв. В. е депозирал писмен отговор. Излага становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Оспорва същите по основание и размер. Счита, че процесният договор не отговоря на изисквания на чл.9, чл.10, чл.11, чл.23 и чл.10а, ал.4 ЗПК. Твърди, че липсват доказателства за настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Прави възражение за погасяване по давност на вземанията. По подробно изложени съображения в писмен отговор, моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира съдебни разноски.
2
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и осъдителен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД.
Исковата претенция е предявена в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, след указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК в хода на производството по ч. гр. дело № 1651/2025 г. по описа на Районен съд-Перник, за ищеца е налице интерес от търсената защита. По отношение осъдителните искове за заплащане възнаграждение по пакет за допълнителни услуги, съдът намира, че същите следва да бъдат разгледани, тъй като се касае за обективно съединяване на искове в рамките на производството по чл. 422 ГПК.
Възникването в полза на ищцовото дружество на процесните вземания за главница и лихва е обусловено от установяване на валидно облигационно правоотношение по договор за заем, предаването на заемната сума на заемополучателя, уговорения падеж на погасителните вноски и изтичането на срока на договора, респективно настъпване на предпоставките и надлежно съобщаване на обявената предсрочна изискуемост; наличието на валидно постигната договореност между страните за заплащане на договорно възнаграждение; настъпване на падеж и размера на вземанията.
От представения договор за потребителски кредит „Профи Кредит стандарт“ № 40007242215 от 23.11.2021 г. се установява, че „Профи Кредит България“ като кредитодател и ответника като кредитополучател са постигнали съгласие на кредитополучателя да бъде предоставена парична сума в размер на 306,78 (равностойността на 600 лв.), която следва да бъде върната на кредитора в срок от 36 месеца на равни месечни вноски от 14,74 евро (равностойността на 28.83 лева). Уговорен е ГПР 49,25 % и годишен лихвен процент 41,00 %, с лихвен процент на ден 0.11 % като по този начин общата сума, която подлежи на връщане, възлиза на 530,71 ерво (1 037.98 лева). Видно от погасителния план, крайният падеж на 36-та вноска е 15.12.2024 г.
В договора е уговорен закупен пакет от допълнителни услуги „ Фаст“ на стойност 76,69 евро (равностойността на 150 лева) и „Флекси“ на стойност 214,74 евро (равностойността на 420 лв.), общ с размер на вноската по закупения пакет „допълнителни услуги“ – 22,84 евро (44.67 лева). По този начин общото задължение по кредита възлиза на 822,15 евро (1607.98 лева).
Към исковата молба са приложени Общи условия на Профи Кредит към Договор за потребителски кредит, подписани на всяка страница на мястото за подпис на „клиент“. В същите няма изписано името на кредитополучателя, нито препратка към конкретен номер на договор, а единствено продължение на номерацията на страниците на договора за кредит. В чл. 4.3 е уговорено при закупуване на допълнителна незадължителна услуга същата да се погасява като част от погасителния план на основното кредитно задължение за 3 главница и лихва. В чл.15.1 и чл.15.2 от Общите условия е разяснено какво обхващат допълнителните услуги по кредита, а именно - приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на вноски при определени предпоставки и начина им на установяване, намаляване на погасителни вноски при определени условия, промяна на датата на падеж. Към договора е приложен стандартен европейски формуляр подписан от ответника.
Представен е и Анекс № 1 от 0 6.04.2022 г., видно от който страните са постигнали съгласие за намаляване на погасителна вноска № 3 като по този начин крайният падеж на договора е променен на 15.01.2025 г., ГПР е станал 44,81%, ГЛП не се е променил.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието "общ разход по кредита за потребителя", като е посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
В решението по дело С-686/19 СЕС е разяснил, че понятието "общи разходи по кредита на потребителя" обхваща всякакви видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, съответно разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, също се включват в тези разходи.
В случая в договора за потребителски кредит е посочено, че годишният процент на разходите е 49,25 %, изменен с анекс в размер на 44,81%, но не е отразено по какъв начин е формиран и какви компоненти включва.
Бланкетното посочване единствено на крайния размер на годишния процент обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се образува, и дали те са в съответствие с нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Поради това настоящият състав счита, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК - годишният процент на разходите е посочен като 4 процент, но не са отразени основните данни, послужили за неговото изчисляване. Възнагражденията за допълнителни услуги "бързо разглеждане и "динамично плащане" по договора за кредит представляват разходи, които е следвало да бъдат включен в ГПР и липсата на тези разходи в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
При формирането на този си извод, съдът съобрази и задължителния характер на даденото от СЕС по дело С-714/22 тълкуване на чл. 10, параграф 2, буква "ж" от Директива 2008/48, според който договорът за кредит посочва по ясен и кратък начин ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислен при сключването на договора за кредит, и всички допускания, използвани за изчисляването на този процент, както и на чл. 23 от Директива 2008/48, предвиждащ, че държавите членки установяват система от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за гарантирано прилагане на тези санкции, като те трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. В цитираното решение е прието, че с оглед на съществения характер на посочването на годишния процент на разходите в договора за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква "ж" от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение № 50013/05.08.2024 г. по т. д. № 1646/2022 г. на ВКС, II ТО, според което решение, установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочения в договора ГПР съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване на този компонент от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има същата последица, както и непосочването му.
Разпечатката съдържа 29 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/932261e3-2821-4f71-b62e-b8f12596cefe