Решение № 107 от 29.05.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Варна, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Ив. Петрова

Членове:

Мария Кр. Маринова

Юлия Р. Бажлекова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20253000500120 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор при ОП-Варна Д.Н., против решение №1420/17.12.2024г., постановено по гр.д.

№1298/24г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Д. К. Д. сумата от 15 000лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на повдигнато му обвинение за извършване на престъпление от общ характер, за което е оправдан с влязла в сила оправдателна присъда №148/14.07.2022г., постановена по НОХД №3171/21г. по описа на ВРС, влязла в законна сила на 23.01.2023г., ведно със законната лихва върху главницата считано от влизане в сила на оправдателната присъда - 23.01.2023г. до окончателно заплащане на задължението; 2/ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Д. К. Д. сумата от 8, 65лв. сторени съдебно - деловодни разноски по делото, съразмерно размера на уважения иск, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК; 3/ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на адвокат М. И.

П. сумата от 1 750лв., определено от съда възнаграждение за процесуално представителство в производството по гр.д.№1298/24г. по описа на ВОС, по което е предоставена правна помощ на ищеца Д. К. Д., на осн. чл.38, ал.1, т.3, вр. ал.2 от ЗА.В жалбата и уточняващата молба към нея от 29.01.2025г. се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено 1 в противоречие с материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени.В условие на евентуалност се претендира да бъде намален размерът на присъденото обезщетение.

Въззиваемият Д. К. Д. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния си представител адв.М.П., поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ВОС да бъде потвърдено в обжалваните му части.Претендира разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

В исковата си молба ищецът Д. К. Д. излага, че по образуваното на 14.07.2020г. с постановление на ВРП ДП №847/20г. по описа на ІІІ РУ-Варна, след проведено разследване и дадени указания от прокуратурата на разследващия полицай за привличане на ищеца в качеството на обвиняем, му е повдигнато с постановление от 27.04.2021г., предявено на същата дата, обвинение за извършени три отделни престъпления, а именно: по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК с пострадал Кр. Д./съпруга на М. Д./; по чл.144, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК с пострадал М. Д./брат на ищеца/ и по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК с пострадал Д. Я./майка на ищеца/, както и му е наложена мярка за неотклонение „подписка“.Във връзка с постановлението е изготвена криминална регистрация по реда на ЗВМР, където бил сниман, дактилоскопиран и му били взети проби от ДНК.На 04.08.2021г. против него е внесен обвинителен акт за трите горепосочени престъпления.С присъда №148/14.07.2022г., постановена по НОХД №3171/21г. по описа на ВРС, е бил признат за невиновен по така повдигнатите му обвинения.С протоколно определение №3203/14.07.2022г. по същото дело е отменена наложената му мярка за неотклонение.Присъдата на ВРС е обжалвана от частните обвинители и протестирана от прокуратурата.С решение №20/23.01.2023г., постановено по ВНОХД №1219/22г. на ВОС/неподлежащо на обжалване/, същата е изцяло потвърдена.Против него е водено наказателно производство от повдигане на обвинението на 27.04.2021г. до влизане в сила на оправдателната присъда на 23.01.2023г., или за период от 1 година, 8 месеца и 27 дни, през който е бил с наложена мярка „подписка”, както и имал полицейска регистрация, която и понастоящем не е заличена поради бездействието на прокуратурата да уведоми МВР, че регистрацията следва да бъде заличена поради факта, че ищецът е оправдан.В резултат от така воденото производство претърпял неимуществени вреди.Като следствие от крайно унизителното положение, в което бил поставен, изпитвал срам, неудобства и притеснения за бъдещето си.Имал смущения в съня, които били периодични, трудно се концентрирал в ежедневието си, водещо до затруднения в работата му.Започнал да живее с мисълта за незаслужена виновност и влизайки в съдебните заседания изпитвал постоянна тревожност, напрежение, срам и стрес.В положението на стреса, който изживявал, не коментирал, че е обвинен за закана за убийство, а коментирал пред близките 2 си за воденото срещу него дело, като нарицателно го именувал „делото за убийството”.По този начин живеел постоянно във вменена виновност, чувство за безнадеждност и макар невинен, чувствал напрежение и безизходица.Чувствал и несправедливост, защото бил третиран различно самият той по време на наказателното дело бил удрян и заплашван от брат си М. Д., но тогава прокуратурата не образувала разследване и пренебрегнала неговата жалба.Понижило се самочувствието му, затворил се в себе си, станал притеснителен и изпитвал постоянно страхове да не влезе в затвора.Предвид гореизложеното, претендира ответникът Прокуратурата на Република България да бъде осъден да му заплати сумата от 26 000лв., представляваща обезщетение за така претърпените неимуществени вреди в резултат от незаконното обвинение, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 23.01.2023г. до окончателно й изплащане.

Ответникът Прокуратурата на Република България в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни.Поддържа, че взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение „подписка“ не е ограничила по никакъв начин гражданските му права и свободи, вкл. няма данни да е повлияла в отрицателен аспект на бита, контактите и статуса му.Ищецът има извършена полицейска регистрация още през 2011г. по повод извършено престъпление по чл.316, вр. чл.309 от НК, за което е осъден с присъда по НОХД №2680/11г. по описа на ВРС, както и е осъждан впоследствие през 2023г. и 2024г. за нарушение установените правила за движение по пътищата и за причиняване на лека телесна повреда.Досъдебното производство е имало разумен срокпродължило само 4 месеца след привличането, а касателно развитието на съдебната фаза прокуратурата няма ръководни функции и не следва да носи отговорност за нейната продължителност.Липсват доказателства ответникът да е огласявал факта на провеждане на наказателно производство срещу ищеца, поради което, ако и трети лица да са узнали за воденето му, вкл. да са си променили отношението спрямо ищеца, ответникът не следва да носи отговорност.Твърдените от ищеца негативни изживявания не са доказани, така и връзката им с конкретното наказателно производство.Оспорва претендирания размер на обезщетение като неоснователно завишен, несъответстващ на принципа на справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД, както и на социално-икономическите условия в страната.

С влязлото в тази му част в сила първоинстанционно решение исковата претенция е отхвърлена за разликата над уважената част от 15 000лв. до пълния предявен размер от 26 000лв.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с пр. осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД.

Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени 3 доказателства и приобщеното към доказателствения материал НОХД №3171/21г. по описа на ВРС и приложеното по него ДП, се установява, че с постановление за привличане на обвиняем от 27.04.2021г. по ДП №847/20г. по описа на ІІІ РУ-Варна ищецът е привлечен в качеството му на обвиняем за извършване на следните престъпления: 1 / за това, че на 23.04.2020 г. в гр.Варна, се заканил на Кр. И. Д. с убийство против нейната личност чрез думите „Кво да те заплашвам ма, пача с пача такава, ще те гръмна в главата" и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК; 2/ за това, че на два пъти за времето от 22.04.2020г. до 23.04.2020 г. в гр.Варна се заканил на М. К. Д. с убийство против неговата личност чрез действия и против неговата личност и против личността на неговите ближни чрез думи и тези заканвания би могло да възбудят основателен страх от осъществяването им, както следва: веднъж на 22.04.2020г. се заканил на М. К. Д. с убийство против неговата личност чрез действия - насочвайки два пръста към него по начин, наподобяващ стрелба и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му и втори път на 23.04.2020г. се заканил на М. К. Д. с убийство против неговата личност и против личността на неговите ближни чрез думите „Ще ви убия и шестимата.Има си хора за всичко.Задействал съм процедурата.“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК; 3/ за това, че на 22.04.2020г., в гр.Варна, се заканил на Д. М. Я. с убийство против нейната личност чрез действия - насочвайки два пръста към нея по начин, наподобяващ стрелба и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.Със същото постановление на ищеца е била е наложена мярка за неотклонение „подписка“.Разследването му е предявено на 11.06.2021г.По внесен на 04.08.2021г. обвинителен акт за извършването на трите горепосочени престъпления е образувано НОХД №3171/21г. по описа на ВРС, с присъда №148/14.07.2022г. по което ищецът е признат за невиновен по всички повдигнати му обвинения.С определение от същата дата е отменена наложената му мярка за неотклонение „подписка“.Постановената от ВРС присъда е обжалвана от частните обвинители К.Д., М.Д. и Д.Я., както и протестирана от ВРП.С решение №20/23.01.2023г., постановено по ВНОХД №1219/22г. на ВОС, влязло в сила на датата на постановяване, присъдата на ВРС е изцяло потвърдена.

Ищецът претендира обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в горепосочените изживени душевни болки и морални страдания, всички резултат от воденото против него наказателното производство.

Наред с безспорно установения между страните елемент от фактическия състав, предвиден в нормата на нормата на чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ, а именно, че Д.Д. е оправдан по повдигнатите му обвинения за извършени престъпления по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, е необходимо да бъдат 4 установени твърдените неимуществени вреди и причинната връзка между незаконно повдигнатото и поддържано обвинение и настъпилите неблагоприятни последици.От своя страна размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди се определя по реда на чл.52 от ЗЗД, като съгласно разясненията, дадени в ППВС №4/23.12.1968г., понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.

Съгласно показанията на св.Д.Д./съпруга на ищеца/, предметът на делото против ищеца бил опит за убийство.Тогава той станал друг човек.Преди това обвинение бил весел и спокоен, душата на компанията.След тези обвинения и след като му снели отпечатъци се затворил в себе си, стана раздразнителен, избухлив, вечер започнал да не може да спи.Измъчвало го това, че го обвиняват в убийство, че го третират като престъпник, като и понастоящем има затруднения в съня.Променила се интимността между тях, променили се отношенията с приятели и близки, не искал да излиза и да се вижда с хора.Непрекъснато бил угрижен, не обръщал внимание на внуците си.След повдигане на обвинението отново започнал да пуши, преди това бил спрял за 8-9 години.Най-унизително за него било това, че го третират като престъпник, като убиец, че са му снели отпечатъци, това не можел да преживее.Преди това обвинение съпругът й не е бил осъждан и против него не се е водило друго дело, даже е бил в системата полицай.