Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 24 от 31.03.2026, Районен съд - Карлово

Съд
Районен съд - Карлово
Дело
Административно наказателно дело 34/2026
Вид
Решение № 24
Подписан
31.03.2026
В сила
22.04.2026
Състав
Анна Георгиева Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл.38 ал.1 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 ал.1 т.3 · Закон за адвокатурата
  • чл.3 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.182 · Закон за движението по пътищата
  • чл.182 ал.2 т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.188 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21 ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.37 ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл.18 ал.2 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
  • чл.7 ал.2 т.1 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Карлово, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Г. Георгиева при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно наказателно дело № 20265320200034 по описа за 2026 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С електронен фиш за налагане на глоба серия К № 11603845, издаден от ОДМВР- Пловдив, на Е. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес- гр. П., ул.

*** е наложено административно наказание на основание чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.4 вр. ал.2 т.2 от ЗДвП- глоба в размер на 100 лева /51,13 евро/, за нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от електронния фиш е останал жалбоподателят, който го обжалва, като с жалбата прави искане за изменението на основанието за налагане на административното наказание и бъде намален размера му. В с.з. жалбоподателят чрез упълномощен процесуален представител взема становище чрез депозирани по делото писмени бележки. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева /204,52 евро/.

Въззиваемата страна- ОДМВР- Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. Взема становище по жалбата чрез упълномощен юрисконсулт за законосъобразност и правилност на атакувания електронен фиш като излага 1 мотиви в тази насока. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице и в законоустановения в чл.189 ал.8 от ЗДвП 14-дневен срок, поради което същата се явява допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателстваелектронен фиш за налагане на глоба серия К № 11603845, фотоснимка към електронен фиш серия К № 11603845 от 08.12.2025 г., справка от АИС АНД относно връчване на електронен фиш, справка за собственост на МПС, справка за нарушител/водач, копие от СУМПС, декларация, електронен фиш серия К № 11244478, справка АИС АНД, протокол за използване на АТСС рег.

№ 281р-8506/2025 г., фотоснимка на АТСС, протокол № 143-СГИСИС/11.10.2024 г. от проверка на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабр. № 120СС63, заповед № 8121з-1034/20.08.2025 г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, удостоверение за професионална квалификация, ръководство за работа със СПУКС, заверен препис от електронен фиш серия К № 11244478 и разписка за връчването му, установи от фактическа страна следното:

На 11.06.2025 г. се осъществявал контрол по безопасност на движението на втори клас път № 64, км.1,8 /км.1+800 м./ между гр. К. и гр. Б., с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабр. № 120СС63. Техническото средство било настроено съобразно максимално разрешената за движение извъннаселено място скорост от 60 км/ч., въведена с пътен знак В26. В 11,04 ч. било констатирано движение, с посока от север на юг, на лек автомобил „Шевролет Авео“ с рег. № ****, като техническото средство отчело скорост на движение от 76 км/ч. на посоченото превозно средство.

Нарушението било заснето от преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации с фабр.

№ 120СС63, за която било издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 със срок на валидност до 07.09.2027 г., което към дата на проверката се явява одобрен тип средство за измерване. Същото преминало последваща проверка, за което бил издаден протокол от проверка № 143-СГ2 ИСИС/11.10.2024 г., при която било установено съответствие с одобрения тип.

Със Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ бр. 82 от 05.10.2018 г. и оповестена на електронната страница на ДАМТН в т.31 от заповедта е определена периодичността на последващите проверки на скоростомерите- една година.

Бил съставен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система по чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., Съгласно приложения по делото протокол за използване на АТСС с рег. № 281р-8506/2025 г., на 11.06.2025 г. АТСС тип ARH CAM S1 с фабр. № 120СС63 било разположено втори клас път № 64, км.1+800 м., с посока на движение на заснеманите МПС „приближаващи се“, при ограничение на скоростта 60 км/ч. извън населено място, въведено с пътен знак. Начало на работа на АТСС било в 08,58 часа и край в 11,58 часа, за който период били заснети 18 бр. нарушения. Техническото средство било годно за експлоатация до 11.10.2025 г.

Последвало издаване на електронен фиш серия К № 11244478 срещу собственика на процесното МПС, като след подадена декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП от негова страна визирания електронен фиш бил анулиран. Бил издаден процесния електронен фиш серия К № 11603845 срещу посоченото в декларацията лице, а именно жалбоподателя Д., като било прието, че същият е осъществил нарушение на разпоредбата на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, тъй като на 11.06.2025 г., в 11,04 часа, на втори клас път № 64, км.1+800 м., между гр. К. и гр. Б., с посока на движение от север на юг, при максимално разрешена скорост за движение, въведена с пътен знак В26 от 60 км/ч. и отчетен толеранс на измерената скорост в полза на водача от минус 3 км/ч., било установено нарушение за скорост с АТСС ARH CAM S1 120сс63, извършено в условията на повторност, в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К № 10563810 на 15.04.2025 г. с МПС лек автомобил „Шевролет Авео“ с рег. № ****, като при разрешена скорост от 60 км/ч. е констатирано движение със скорост от 76 км/ч., при превишаване на скоростта от 16 км/ч.

На жалбоподателят Д. на основание чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.4 вр. ал.2 т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева, за нарушението на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП.

При извършената служебна проверка за законосъобразност, съдът 3 намира, че в производството по издаване на обжалвания електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила относно съдържанието му. Разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, приложима в случая, регламентира задължителните реквизити на електронния фиш- „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи“. Спазени са изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДвП относно задължителното съдържание на електронния фиш. Дадено е ясно описание процесното нарушение, дата и място на извършването му.

Правилно е определено наказателно отговорното лице, тъй като съгласно чл.188 ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.

Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство“.

При издаването на електронния фиш са спазени и изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. /Наредбата/. Приложеният по делото протокол с рег. № 281р-8506/2025 г. удостоверява използването на процесното мобилно техническо средство на 11.06.2025 г. Видно е къде е било разположено техническото средство, в какъв режим е работело същото, посоката му на задействане. Ясно е упоменато ограничението на скоростта- 60 км/ч., въведена с пътен знак В26, извън населено място, съгласно чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП. Ето защо, съдът приема, че са спазени изискванията на чл.10 от Наредбата.

4

В приложения към преписката снимков материал е отразено, че е била измерена скорост на движение на лекия автомобил 79 км/ч. В протокол от проверка на мобилната система изрично е отбелязано, че при техническото средство грешката при измерване на скоростта е + - 3 км/ч. до 100 км/ч. и + - 3 % над 100 км/ч. С оглед на това в полза на нарушителя от измерената скорост от 79 км/ч., са били приспаднати 3 км/ч. толеранс, поради което наказуемата скорост се явява 76 км/ч., която скорост е посочена в електронния фиш.

Безспорно е установено по делото, че в пътния участък, където е установено нарушението- втори клас път № 64, км.1+800 м., е действало ограничение на скоростта, съгласно чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, извън населено място, а именно 60 км/ч., въведена с пътен знак.

При това положение, съдът намира, че деянието е правилно квалифицирано като нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП с автор жалбоподателя Д..

Посочено е в обжалвания електронен фиш, че установеното превишение на скоростта е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на електронен фиш серия К № 10563810 на 15.04.2025 г.

Посоченото обстоятелство е обосновало налагането на административно наказание на основание санкционната разпоредба на чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 вр. ал.2 т.2 от ЗДвП, действаща към момента на извършване на нарушението, а именно глоба в двукратен размер на 100 лв.

Понастоящем обаче е последвало изменение на разпоредбата чл.182 ал.4 от ЗДвП с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., което се явява поблагоприятно за жалбоподателя /по арг. на чл.3 ал.2 от ЗАНН/, доколкото т.2 на ал.2 от чл.182 от ЗДвП, каквото се явява процесното нарушение е изключена, т.е. не следва да се прилага в случай на повторно превишаване на скоростта до 40 км/ч. над разрешената максимална скорост. Ето защо съдът следва да приложи закон за еднакво, същото или по- леко наказуемо нарушение, при същите фактически положения и съгласно чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН.

В конкретния случай описаните в електронния фиш факти, които се подкрепят от доказателствата по делото, обуславят извършено от жалбоподателя по- леко наказуемо нарушение, а именно това по основния състав на чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, доколкото превишение от 11 до 20 км/ч.

5 извън населено място попада в приложното й поле, като предвидената санкция е във фиксиран размер от 50 лева. По посочените съображения електронният фиш следва да бъде изменен, като се измени основанието за налагане на глобата от чл.182 ал.4 вр. ал.2 т.2 от ЗДвП в чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП и се намали размера на наложената глоба от 100 на 50 лева, а в останалата му част да се потвърди.

При този изход на делото и тъй като жалбата, инициирала настоящото производство е изцяло уважена, то се следват разноски за жалбоподателят.

Същият е представляван от упълномощен процесуален представител, на основание чл.38 ал.1 т.3 от ЗА, видно от приложеното по делото пълномощно, като последният е направил изрично искане за определяне на възнаграждение.

Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) „В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда Административно процесуалния кодекс“. Съгласно разпоредбата на чл.38 ал.1 от Закона за адвокатурата „Адвокатът или адвокатът от ниския съюз може да предоставя безплатна адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист, съгласно ал.2 на същия текст „В случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от низкия съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 и осъжда другата страна да го плати“. Съгласно чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ „Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП“. Съгласно чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа предвижда при глоба до 1000 лева определяне на адвокатското възнаграждение в размер на 400 лева.