Решение № 154 от 11.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Пловдив, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Светлана Г. Кочанова-Иванова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20265330200550 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № НП-16 от 02.07.2025г., издадено от Председател на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на „Електроразпределение Юг“ ЕАД е наложена имуществена санкция с еврова равностойност 15338,76 евро /30 000 лв./ С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление с доводи за допуснати при издаването му съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Делото се гледа за втори път от РС-Пловдив след постановено решение на Административен съд-Пловдив по КАНД № 2698/2025г., с което делото е върнато за ново разглеждане с дадени задължителни указания.

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

1

АУАН и НП са издадени затова, че „Електроразпределение Юг“ ЕАД не е издало в срок до 29.09.2023 г. становище, с което да определи условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ) с мощност 4,69 kW, отговаряща на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ , ред. ДВ, бр. 29 от 2012 г., предвидена за изграждане в УПИ XIII-215, кв. 14, с. Столетово, общ. Опан, обл. Стара Загора.

Като дата на извършване на нарушението в АУАН и НП е посочена 02.10.2023г.

Между страните не се формира спор, че:

Мирослав Танев е подал на 29.08.2023 г. заявление за проучване на условията и начина на присъединяване към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг" ЕАД на ФЕЦ с мощност 4,69 kW, отговаряща на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ, ред. ДВ, бр. 29 от 2012 г., предвидена за изграждане в УПИ XIII-215, кв. 14, с. Столетово, общ. Опан, обл.

Стара Загора.

На 24.10.2023 г. „Електроразпределение Юг" ЕАД с издало Становище № 4589358/24.10.2023г. за условията и начина на присъединяване на ФЕЦ към електроразпределителната мрежа.

Освен, че не са спорни, тези вменени с АУАН и НП съставомерни факти се установяват по несъмнен начин и от приложените по преписката писмени доказателства:

-Заявление от 29.08.2023г. за проучване на условията и начина на присъединяване на ФЕЦ;

- Становище № 4589358/24.10.2023г. за условията и начина на присъединяване на ФЕЦ към електроразпределителната мрежа;

-протокол за извършена комплексна проверка;

-показания на актосъставителя, който в съдебно заседание потвърди изцяло констатациите в АУАН.

ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.

Съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ, в приложимата редакция към датата на вмененото нарушение: „За обектите по чл. 24, т. 1 условията за 2 присъединяване се определят в становище, което се издава в срок до 30 дни от постъпване на искането.“

Обектите по чл. 24, т.1 ЗЕВИ в приложимата редакция са тези: „ с обща инсталирана мощност до 30 kW включително, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии“.

Противно на възраженията в жалбата, както в АУАН, така и в НП по достатъчно пълен и подробен начин са изложени всички съставомерни факти, които да позволят извод, че наказващият орган законосъобразно е квалифицирал деянието.

ОТНОСНО ДАТАТА НА ИЗВЪРШВАНЕ НА НАРУШЕНИЕТО.

Споделят се като принципно положение доводите в жалбата, че в АУАН и НП неправилно е определен крайният срок, до който жалбоподателят правомерно е могъл да изпълни задължението си.

Съгласно чл. 60, ал.5 ГПК: „Срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден.“

Съгласно чл. 72 ЗЗД: „Когато срокът се брои по дни, не се брои денят на събитието или на момента, от който започва да тече срокът. Срокът изтича в края на последния ден.“

Всъщност макар и словесно редактирано по различен начин, правилото, обективирано и в двете разпоредби е изцяло аналогично и навежда на следния извод:

- 30-дневният срок по смисъла на чл. 26, ал.3 ЗЕВИ в процесния случай е започнал да тече на датата на подаване на заявлението-29.08.2023г;

-30-дневния срок по смисъла на чл. 26, ал.3 ЗЕВИ е изтекъл в края на работния ден на 28.09.2023г., (работен ден четвъртък) като това е бил последния възможен момент, в който жалбоподателят правомерно е могъл да изпълни задължението си;

-считано от 29.09.2023г. (работен ден петък) нарушението се явява извършено.

Същевременно в НП се сочи, че нарушението е извършено на по3 късна дата- 02.10.2023г. ( три дни по-късно).

Въпросът дали посоченото обстоятелство представлява съществен порок на НП вече е разрешен с влязлото в сила решение по к.а.н.д № 2698/25 на Административен съд-Пловдив, в което се сочи: „За да отмени обжалваното наказателно постановление, районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства е приел, че в наказателното постановление неправилно е посочена датата на извършване на нарушението, като тридесетдневния срок по чл. 26 ал.3 от ЗЕВИ е изтекъл на 28.09.2023 г., поради което нарушението е извършено на 29.09.2023 г., а не на 02.10.2023 г., както е приел АНО. Решението на Районен съд Пловдив е валидно и допустимо, но неправилно. Нарушението по чл. 26 ал.3 от ЗЕВИ е от категорията на продължените и се осъществява с бездействие в непрекъснат период от време след изтичането на нормативно определения тридесетдневен срок, което бездействие продължава до момента, в който не бъде преустановено- в случая докато дружеството не издаде изискуемото се от него становище. С други думи, нарушението не се извършва на една конкретна дата, както е приел районният съд, а е налице трайно състояние, в което се осъществява непрекъснато състава и което е продължило до 24.10.2023 г./датата на издаване на становището/.

Посочената от органа дата- 02.10.2023 г. попада в обхвата на периода на бездействие и следва да се приеме за дата на извършване на нарушението.“

Посочените тълкувания освен, че са задължителни за настоящия състав, отговарят и на вътрешното му убеждение за правилното приложение на материалния закон. За яснота на жалбоподателя следва да се посочи, че трябва да се прави разлика между действие и бездействие като форми на изпълнителното деяние:

-при нарушение, изразило се в действие, безспорно датата на извършване на нарушението е датата, на която е реализирано действието и приемането на различна дата на нарушението е равносилно на осъждане по непредявено обвинение, което съществено накърнява правото на защита;

-при нарушение, изразило се в бездействие, се създава едно трайно противоправно състояние, като се приема, че деецът извършва нарушението във всеки един ден и във всеки един момент, докато това трайно противоправно състояние бъде прекратено. В този изричен смисъл 4 са задължителните указания на ТР 3/1971 на ОСНК на ВС, като в посоченото тълкувателно решение изрично е уточнено, че продълженото престъпление/нарушение не се извършва с отделно деяние на всяка отделна дата, а само с едно единно деяние, което продължава трайно и непрекъснато в определеното време.

В този смисъл, наказващият орган не е длъжен да повдига административно обвинение за първата възможна дата от периода, в който трае това противоправно състояние, като напълно достатъчно за законосъобразност на НП е вменената дата да е след началото на този период и преди прекратяването му.

Точно такъв е процесният случай, в който вменената в АУАН и НП дата02.10.2023г. попада в обхвата на създадения период на трайно противоправно състояние: 29.09.2023-24.10.2023г.

Съвсем различно би било положението, ако с АУАН и НП се вменяваше като дата на извършване на нарушението по-ранна дата, която е още преди да е започнал периодът на трайното противоправно състояние. Тогава деянието би било несъставомерно към вменената с НП дата и за съда не съществува процесуална възможност да осъди дееца за различна дата, доколкото би се касаело до съществено изменение на обвинението. Така решение на настоящия състав по дело 4417/2025г. между същите страни, потвърдено с решение по КАНД 2234/2025 на Административен съд-Пловдив.

ПО НАЛИЧИЕТО НА ПОВТОРНОСТ.

Съгласно легалната дефиниция на повторност, дадена в пар.1, т.14 от ЗЕВИ: "Повторно" е административно нарушение, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.

В процесния случай повторността се извежда от НП-106/01.12.2021г. на Председател на КЕВР, с което на „Електроразпределение Юг“ ЕАД е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 20 000 лв., за нарушение на чл. 206 ал. 1 от Закона за енергетиката, вр. чл. чл.

91, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи.

5

Съгласно установилата се трайна съдебна практика, не може да се приеме, че нарушенията по чл. 26, ал.3 ЗЕВИ и чл. 206 ЗЕ са от един и същи вид.

Така решения по КАНД № 20257180702822/2025 г., КАНД № 20257180702178/2025, КАНД № 20257180702704/2025 на Административен съд-Пловдив. Тоест погледнато чисто формално на пръв поглед повторност не би следвало да е налице.

Следва да бъде съобразено, обаче, че НП-106/01.12.2021 е обжалвано по съдебен ред, като с постановеното Решение № 180 от 21.04.2022 г. по адм. н. д. № 105 / 2022 г. на Районен съд - Сливен същото е изменено като:

-наложената санкция е намалена от 20 000 на 10 000 лева;

-допуснатото от „Електроразпределение Юг“ ЕАД нарушение е преквалифицирано от такова по чл. 206 ЗЕ в нарушение по чл. 26, ал.3 ЗЕ.

Действително диспозитивът на съдебното решение на РС-Сливен не представлява образец за юридическа прецизност, но всъщност волята на съда е достатъчно ясна, доколкото в диспозитива изрично е посочено, че:

-с НП-106/01.12.2021 е наложена санкция 20 000 за нарушение по чл. чл.

206 ал. 1 от Закона за енергетиката, вр. чл. чл. 91, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г.;

-че наложената санкция се намалява от 20 000 на 10 000 лева;

-че нарушението, за което е наложена санкцията от 10 000 лева от съда е с правна квалификация чл. 26, ал.3 ЗЕВИ.

Тоест от самия диспозитив на съдебното решение, вън и независимо от мотивите му, е повече от видно, че макар и по юридически неиздържан начин, РС-Сливен е упражнил правомощията си по чл. 63, ал.1, т.7 от ЗАНН, вр. ТР 8/2021 на ВАС като е приложил закон за по-леко наказуемо нарушение.

Посоченото е още по-видно, ако се съобразят и мотивите на решението на РС-Сливен, в които изрично се сочи: „Доколкото ЗЕВИ е акт от по-висока степен следва да намери приложение именно той, а не Наредбата по която е подведено нарушението“.