Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 60 от 04.06.2020, Окръжен съд - Търговище

Съд
Окръжен съд - Търговище
Дело
Въззивно гражданско дело 116/2020
Вид
Решение № 60
Подписан
04.06.2020
В сила
04.08.2020
Състав
ТАТЯНА ДИМИТРОВА ДАСКАЛОВА, МАРИАНА НИКОЛАЕВА ИВАНОВА, БИСЕРА МАКСИМОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 435 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 14, ал. 2 · Наредба за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка
  • чл. 143, ал. 2 · Семеен кодекс
  • чл. 144 · Семеен кодекс
  • чл.150 · Семеен кодекс

Р Е Ш Е Н И Е

№ 04.06. 2020 г. гр.Търговище,

В името на народа

Търговищкият окръжен съд, гражданско отделение

На четвърти юни 2020 година в ЗАКРИТО съдебно заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

В.гр.дело

№ 116, по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.

Постъпила е жалба от С.А. и Я.П., двамата майка и син, от гр. Търговище, против действията на ДСИ при РС-Търговище, по изп.дело № 121/ 2012 г., а именно – прекратяването на производството по това дело, което касае присъдена издръжка в полза на втория жалбоподател. В жалбата се посочва, че делото е прекратено, защото Я. е навършил пълнолетие на 25.01. 2019 г. Това наистина било така, но синът все още продължавал да учи в гр. Търговище, за което има представени доказателства към жалбата. С оглед разпоредбата на чл. 144 от СК, че издръжка се дължи до навършване на 20 годишна възраст, ако пълнолетният все още учи в средно учебно заведение, прекратяването на делото е неправилно. Затова се иска постановлението да бъде отменено и делото да се върне на ДСИ за продължаване на действията по него.

Длъжникът не е изразил становище по жалбата.

ДСИ счита жалбата за неоснователна и дава подробни обяснения.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното:

Изп.д. № 121/ 2012 г. на СИС при

РС-Търговище е било образувано по изпълнителен лист за присъдена в полза на жалбаподателя П. издръжка, заплащане от неговия баща И.Б.. Към него са присъединени образуваните преди това И.Д. №267/ 2002 г., И.Д.№336/2003 г., И.Д.№ 1135/2004г., И.Д.№ 38/2009г., поради това, че между са били между едни и същи страни на страната на взискателя С.А.А., ЕГН **********,***, действаща като майка и законен представител на малолетния, а по- късно непълнолетен Я.И.П., ЕГН **********, и И.П.Б., ЕГН **********,***, длъжник по изпълнението, а също така и че имат един и същ предмет „изплащане на издръжка”.

Издръжката не била изплащана редовно от длъжника, поради което нейното плащане е ставало от Община Търговище - общо в размер на 4700 лв., за периода от 2009 г. до юли 2017 г.

На 25.01. 2019 г. непълнолетният Я.И.П. навършва пълнолетие.

Длъжникът Б. е продължил да плаща издръжката и след навършване на пълнолетие на сина си чрез неговата майка С.А., до издаване на постановление на осн.чл.150 от СК.

Прекратяването е станало с постановление от 18.12. 2019 г. Няма данни кога е съобщено на жалбоподателите.

Със същото постановление ДСИ конституира община Търговище на осн. чл. 14, ал. 2 НОРИДПИ като взискател, срещу длъжника И.П.Б.,***.

Я.П. в момента е ученик в ПГТХВТ“Алеко

Константинов“ в гр. Търговище и е на 19 години.

При така установените факти, въззивният съд намира, че жалбата на С.А. е недопустима. По изпълнителното дело тя е участвала като майка и законен представителна сина си Я., а не в лично качество. Страна по делото е той и именно той има право на жалба. С навършването на пълнолетие, което се установява от доказателствата по делото и се потвърждава от жалбата, правомощията на майката да представлява сина си отпадат. Затова в тази част, по отношение на активната процесуална легитимация на С.А., жалбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Жалбата на Я.П. е допустима и подлежи на разглеждане. На първо място липсват доказателства за надлежно връчване на постановлението за прекратяване на делото именно на страната по делото. Затова съдът приема, че жалбата е в срок. Обжалва се акт, който подлежи на обжалване.

Налице е правен интерес и са осъществени останалите процесуални изисквания за редовност.

По същество жалбата е неоснователна. Издръжката, която е била присъдена в полза на малолетния и по-късно непълнолетен Я.П. е определена в изпълнителните листи като дължаща се до настъпването на обстоятелства, които да водят до нейното изменение или прекратяване. Според чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на непълнолетните си деца безусловно – независимо дали са работоспособни и дали имат имущество, от което да се издържат. С навършването на пълнолетие това задължение за родителите отпада автоматично, по силата на самия закон, без да е необходим специален акт или съдебна намеса в отношенията.

Ако непълнолетният продължава да учи, то същият има право на издръжка до навършване на 20 години, ако е в средно учебно заведение или до 25 години, ако учи във висше учебно заведение – чл. 144 от СК. Това право обаче не е безусловно и издръжката се дължи само ако са налице посочените условия – продължаващо обучение и възможност на родителя да дава издръжката без особено затруднение. Това право не е автоматично продължение на правото по чл. 143, ал.

2 от СК, защото основанията за заплащане на издръжката са коренно различни.

Няма пречка родителите доброволно да заплащат издръжка на децата си дотогава, докато те преценят и могат. Но що се отнася до принудителното изпълнение на задължението за издръжка, то спира в момента, в който детето навърши пълнолетие.

За да има основания за продължаване на принудителното изпълнение, е необходимо ново изпълнително основание, издадено именно в процес, проведен по реда на чл. 144 от СК. В този смисъл е както правната доктрина / Коментар на Новия СК – ИК „Труд и право“ – колектив, изд. 2009 г./, така и действащата съдебна практика, която е последователна и непротиворечива.

От друга страна не се установи длъжникът да има към сина си стари и неизплатени задължения за издръжка. Само в този случай прекратяването на делото по отношение на този взискател би било неправилно. Случаят не е такъв, защото дълги години издръжката е била заплащана от община Търговище, която встъпва в правата на взискателя за изплатените от нея задължения на длъжника. Видно от делото, самият длъжник заплаща частично задълженията си и преведените суми са разпределени в полза на община Търговище.

Като краен резултат. Жалбата на С.А. следва да се остави без разглеждане, а жалбата на Я.П. – без уважение. Разноски по делото не се дължат.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ разглеждане жалбата на С.А.А. ***, против

Постановлението на ДСИ при РС-Търговище, за прекратяване на изпълнителното дело, от 18.12. 2020 г. по изп.д. № 121/ 2012 г. на СИС при РС-Търговище, като недопустима и в тази част прекратява производството по настоящото дело.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Я.И.П. ***,

ЕГН **********,***, против Постановлението на ДСИ при РС-Търговище, за прекратяване на изпълнителното дело от 18.12. 2020 г. по изп.д. № 121/ 2012 г. на СИС при РС-Търговище, като неоснователна.

Решението може да се обжалва, само в частта, в която производството по делото е прекратено спрямо С.А./ в която част то има характер на определение/, в едноседмичен срок, от съобщаването му, пред Апелативен съд-Варна, с частна жалба. В останалата част решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.