Определение № 19377 от 01.08.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19377 гр. С., 01.08.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. ХАДЖИЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Гражданско дело № 20221110105596 по описа за 2022 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на (ФИРМА) ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А.А. изпълнителен директор и И.Е. – изпълнителен директор против АН.

СЛ. В., ЕГН **********, с адрес – град С., община В., бул. (АДРЕС).

След проверка на исковата молба по аргумент от чл.129, ал.2 от ГПК, съдът е приел, че същата отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Исковата молба е връчена лично на ответника, който в указания и законоустановен срок е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите по основание и размер.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена в срока по чл.415, ал. 4 от ГПК и от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че на 23.03.2021 година е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за следните суми: за сумата от 683,14лв., от които 562,15 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/, но реално потребена енергия през периода 10.2017 година до 04.2020 г. и 82,41 лв. мораторна лихва за забава от 05.09.2018 г. до 11.03.2021 г., както и сума за дялово разпределение за периода 06.2018 година до 04.2020г. в размер на 33,55 лв. - главница и 5,03 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 31.07.2018 година до 11.03.2021 година, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението – 1

18.11.2020 година до окончателното изплащане на вземането.

Твърди се,че заповедния съд по ч.гр. дело № 16361/2021 г. по описа на Софийски районен съд е уважил искането и е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която е било депозирано възражение.

Твърди се, че ответникът дължи заплащане на топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: град С., община В., бул. (АДРЕС) и аб.№194918.

Твърди се, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди.

Сочи се, че продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от (ФИРМА) АД на клиенти за битови нужди . Твърди се, че за процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от (ФИРМА)” АД на потребители в град С., одобрени с Решение от 2016 на ДКЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ и в сила от 10.07.2016 година.

Твърди се, че в сградата, в която се намира топлоснабдения имот - разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139 ЗЕ – (ФИРМА) ЕООД.

Твърди се, че ответникът не е заплатил в срок доставената топлинна енергия и с изтичането на последния ден от месеца са изпадали в забава и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в правоотношенията между страните, че съществува вземане на (ФИРМА) ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А.А. изпълнителен директор и АН. СЛ. В., ЕГН **********, с адрес – град С., община В., бул. (АДРЕС) дължи на (ФИРМА) ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – град С., ул.(АДРЕС), представлявано от А.А. изпълнителен директор, сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 19.04.2021 година по ч.гр.дело № 16361/2021 година по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата от 683,14лв., от които 562,15 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/, но реално потребена енергия през периода 10.2017 година до 04.2020 г. и 82,41 лв. - мораторна лихва за забава от 05.09.2018 г. до 11.03.2021 г., както и сума за дялово разпределение за периода 06.2018 година до 04.2020г. в размер на 33,55 лв. - главница и 5,03 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 31.07.2018 година до 11.03.2021 година, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението – 18.11.2020 година до окончателното изплащане на вземането.

Прави се искане за присъждане на разноски от заповедното и исковото производство.

С отговора на исковата молба ответникът основание и размер.

2 оспорват исковите претенции по

Ответникът твърди, че не е доказано, че в процесния имот е била реално потребена топла вода, както и топлинна енергия. Общите части в сградата също били неотопляеми според предявените възражения на ответника.

Оспорва се за доставяната до имота топлинна енергия ответникът да се е обогатил неоснователно.

Твърди се с отговора на исковата молба, че е нищожна клаузата на чл.36 от приложимите за този период от време Общи условия.

Оспорва се да са налице доказателства за датата, на която са публикувани общите фактури по отношение на процесиите отчетни периоди /отоплителни сезони/, каквито до момента няма.

С отговора на исковата молба се твърди, че процесиите вземания за начислена топлинна енергия, лихви и дялово разпределение начислени до м.10.2018г. се явяват изцяло погасени по давност към датата на подаване на заявлението за издаването на заповед за изпълнение – 23.03.2021г.

Иска се съдът да отхвърли исковите претенции като неоснователни поради недоказаност и при съобразяване на възражението за давност.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно съединяване по реда на чл.422 от ГПК следните искови претенции:

- по иска за главница - представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за процесния периода - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.327, ал.1 от Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за лихва - законна лихва за забава - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за заплащане на суми за дялово разпределение – правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за заплащане на лихва за забава върху главницата на сумата за дялово разпределение – правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите.

Следва да се посочи, че настоящият съдебен състав разполага с възможността да се произнесе по основания за нищожност, които не са заявени от ответника, като се има предвид постоянната съдебна практика – така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле 3 на Директивата – така –решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т.

21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/. В този смисъл следва да се има предвид, че облигационното правоотношение очертава ответникът като краен клиент, който има качеството на потребител и съответно в казуса е приложим Закона за защита на потребители – в този смисъл относно неравноправността на клаузите на Общите условия за продажба на топлинна енергия от (ФИРМА)” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С. относими към процесния период - съдът ще извърши проверка по смисъла на чл.143 – 147а от Закона за защита на потребителите.

Заявеното възражение за погасителна давност е такова по смисъла на чл.111, б.“в“ от Закона за задълженията и договорите.

3.Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.

4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.

5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

По исковете за установяване на дължимост на вземането за главница и лихва за забава – на ищеца е доказателствената тежест да установи претенцията си по размер и основание, а за ответника е тежестта да докаже точно изпълнение на задължението за плащане.

Предвид възраженията на ответника – за ищеца е доказателствената да установи в условията на пълно главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК, че ответникът е имал достъп и е потребил реално твърдяната от ищеца топлинна енергия по размер – количество и цена, като съответно на това и следва да установи количеството и цената – единична и обща на сумите за дялово разпределение и топлинна енергия доставяна в процесния период.

Ищецът следва да докаже, че ответникът е изпаднал в забава – съответно да докаже периода на забава.

За ищеца е тежестта да докаже, че давността е била прекъсвана или спирана.

За ответника

Ответникът носи доказателствената тежест да установи точно изпълнение.

По доказателствените искания

Съдът следва да уважи искането за допускане като писмени доказателства на тези представени с исковата молба, като и приобщи и производството провело се пред заповедния съд по ч.гр.дело №16361/2021 година по описа на Софийски районен съд.

По искането за допускане и назначаване на съдебно –счетоводна и съдебно – техническа експертиза съдът следва да се произнесе в първото по делото съдебно заседание, с оглед и възраженията на ответника.

По искането за привличане на трето лице – помагач на страната на ищеца – съдът приема искането за основателно и следва да допусне до участие и конституира (ФИРМА) ЕООД“ като трето лице помагач на страната на ищеца.

4

С отговора на исковата молба са заявени възражения относно допустимостта на исковите претенции, като се иска прекратяване на производството в частта за невъзразените вземания пред заповедния съд. По това искане съдът следва да посочи, че е длъжен да следи за допустимостта на исковите претенции, от гледна точка на наличието на правен интерес във всеки един момент от процеса. В казуса пред заповедния съд е депозирано възражение с вх.№ 23034997/1.6.2021 година, наименовано частично възражение. В същото е изрично посочено, че се възразява срещу дължимостта на претендирана от заявителя – ищец сума за главница, сума за обезщетение за забава и съответно законна лихва върху възразената главница. Във възражението липсва конкретно посочване на суми, както и е посочил ответникът – длъжник в заповедното производство, който не би могъл да ги конкретизира, доколкото и самият заявител не е индивидуализирал същите по месеци и суми за всеки месец. Това е дало основание на заповедния съд да приеме, че следва да даде указания на заявителя относно правото да предяви иск за вземането си в срока по чл.415, ал.4 от ГПК, което е сторено с разглежданата искова молба. В този смисъл исковия съд ще трябва да даде възможност на страните в първото по делото съдебно заседание по реда на чл.143 и чл.145 от ГПК да конкретизират и пояснят заявените твърдения и възражения и съответно като ги съобрази да се произнесе по искането за прекратяване на производството поради недопустимост при липса на правен интерес.

Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.