Акт № 234 от 04.11.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. Плевен, 04.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:КАЛОЯН В. ГЕРГОВ

Членове:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА в присъствието на прокурора В. Д. Ф. като разгледа докладваното от КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА Въззивно частно наказателно дело № 20264400600760 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.341, ал.1 от НПК вр. чл.306, ал.1, т.1 от НПК вр. глава ХХІ от НПК.

С протоколно Определение № 1102 / 23.09.2026, постановено по ЧНД № 20264430201798 по описа за 2026 година г. на Районен съд Плевен са групирани, на основание чл.25 ал.1 във вр.чл.23 ал.1 от НК, наложените наС.

Г. К., ЕГН ********** от с.*** обл. П наказания, както следва: на основание чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК на осъдения С. Г. К., ЕГН ********** от с.*** обл. П е определено едно общо, най-тежкото наказание, измежду наложените му наказания по н.о.х.д.№13/2026г. по описа на ОС- Плевен и н.о.х.д.№1293/2026г. по описа на Районен съд Плевен, а именно лишаване от свобода за срок от 1 години и 6 месеца, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим. Районният съд е увеличил на основание чл.25, ал.1, вр. с чл.24 от НК така определеното общо наказание в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода с 3 месеца лишаване от свобода, или общото за изтърпяване е определено наказание от 1 година и девет месеца лишаване от 1 свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. Приспаднато е на основание чл.25, ал.2 от НК от срока така определеното и увеличено общо, най-тежко наказание в размер на 1 година и 9 месеца изтърпяната част от накаание лишаване от свобода по н.о.х.д.№13/2026г. по описа на ОС- Плевен и н.о.х.д. №1293/2026г. по описа на Районен съд Плевен фактически изтърпяното по справка от 14.09.20256г., на МП ГДИН Затвора Плевен.,вх.

№28506/17.09.2026г.

Срещу определението е подадена въззивна жалба от осъденото лице, в която се твърди, че определението е неправилно в частта относно приложението на чл.24 от НК, като е нарушен принципа за забрана на повторно отчитане на обстоятелствата, несъразмерност спрямо броя на деянията включени в съвкупността, достатъчност на общото наказание за постигане на целите на Закона.

В открито съдебно заседание осъденото лице поддържа жалбата си на основанията сочени от защитника в жалбата и в открито съдебно заседание.

Пред въззивния съд процесуалният представител на Окръжна прокуратура Плевен ангажира становище, че жалбата е неоснователна, като акта на районният съд по групиране на наказанията следва да бъде потвърден.

Въззивната инстанция, като съобрази доводите на страните, прецени представените писмени доказателства и провери правилността на постановения съдебен акт, констатира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно постановено, и следва да се потвърди изцяло.

Съображенията за това са следните:

Въззивният жалбоподател С. Г. К., е осъждан, както следва:

1. Със споразумение №10/16.03.2026г. постановено по н.о.х.д.

№13/2026г. на Окръжен съд Плевен, влязло в законна сила на същата дата за извършено на 11.02.2025г. престъпление по 142, ал.2, т.2 във вр. с ал.1 от НК - на лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца, при първоначален „строг“ режим.

2. С присъда №94/13.08.2026г., постановена по н.о.х.д.№1293/2026г. на Районен съд Плевен, влязла в законна сила на 29.08.2026г, за извършено на 12.09.2024г. за престъпление по чл. 195, ал.1, т.4 и т.7 вр. с чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.28, ал.1 от НК - на 8 месеца лишаване от свобода, при първоначален „общ“ режим. От гореизложеното е видно, че предложението на 2

РП-Плевен за групиране на присъдите и кумулиране на наложените наказания на осъдения С. Г. К. е основателно.

При така установената правилно фактическа обстановка и от районният съд, последният е направил правилният извод, че са налице данни за престъпната дейност на осъдения сочеща на усложнена форма на престъпна дейност, като част от деянията са в условията на съвкупност, преди същият да е имал влязла в законна сила присъда, за което и да е от тях. Въззивната инстанция напълно споделя тези изводи и направения такъв, че на основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК може и следва да бъде определено едно общо най-тежко наказание на осъдения измежду наложените му с влезли в законна сила съдебни актове по н.о.х.д.№13/2026г. по описа на ОС- Плевен и н.о.х.д.

№1293/2026г. по описа на Районен съд Плевен , а именно лишаване от свобода за срок от 1 години и 6 месеца, при първоначален „строг“ режим.

Районният съд като определил правилно размера на общото най-тежко наказание приел, че са налице предпоставките за увеличаване на наказанието по реда на чл. 24 от НК. Изложил е подробни мотиви относно упоритата престъпна дейност на осъденият, и този извод напълно се подкрепя от доказателствата по делото – свидетелството за съдимост на К., от което е видно, че в периода.Това обстоятелство сочи на една явно трайно утвърдена практика и модел на поведение на осъденото лице сочещи единствено на нежеланието му да преустанови престъпната си дейност в различните й форми. Наложените на К. наказания явно не са изпълнили превъзпитателният си ефект, като по никакъв начин не са мотивирали лицето към спазване на обществено установените правила на поведение. С оглед на това, въззивната инстанция приема, че възражението на подсъдимият относно приложението на чл. 24 от НК е напълно несъстоятелно и районният съд, като е съобразил всички относими данни е приложил правилно материалния закон. От данните по делото не могат да се направят целените от защитата изводи за прекомерност на общото най-тежко наказание спрямо уразмереността, която следва да се търси в духа на целите на наказанието уредени в нормите на НК.

От друга страна въззивната инстанция не установи, районният съд при формиране на преценката си относно личността на осъдения да е нарушил принципа на забрана за повторно отчитане на обстоятелствата относно същината на предходните осъждания на лицето. С оглед горното, определението предмет на настоящата въззивна проверка следва да бъде 3 потвърдено.

При горните съображения, ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1102 / 23.09.2026, постановено по ЧНД № 20264430201798 по описа за 2026 година г. на Районен съд Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

4