Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 413 от 26.03.2026, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 82/2026
Вид
Решение № 413
Подписан
26.03.2026
В сила
26.03.2026
Състав
Милена Светлозарова Томова

Цитирани разпоредби

  • чл.238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 413 гр. Плевен, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря Анета Хр. Йотова като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20264430100082 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Производството по гр.д.№82/2026г. по описа на ПлРС е образувано въз основа на постъпила искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изп.директор Й.В. против П. К. Т. с ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД

Твърди се, че ответника като собственик на топлоснабден имот: апартамент, находящ се ***, е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за периода от 01.01.2023г. до 30.11.2025 г. не е погасил своите задължения към ищцовото дружество за процесния топлоснабден апартамент, възлизащи на сума в общ размер на 399,89 евро. Навеждат се доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите Общи условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Поради неплащане на датите на падеж, ответника дължал и лихва за забава, 1 изчислявана в размер на 79,01 евро за периода от 02.03.2023 г. до 12.01.2026 г.

Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца горните суми : сумата от 399,89 евро – дължима от ответника главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2023г. до 30.11.2025 г. и лихва за забава върху главницата в размер на 79,01 евро за периода от 02.03.2023 г. до 12.01.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

В о.с.з. на 13.03.2026г. ищецът, чрез пълномощника си е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът констатира, че на ответника П. К. Т. с ЕГН ********** са редовно връчени преписи от исковата молба и доказателствата, но същият не е депозирал в срок писмен отговор на исковата молба. Ответникът не се явява и не се представлява от упълномощен процесуален представител в о.с.з., за което е редовно призован. Не е направил и искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

Като взе предвид горното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК.

Съдът констатира, че на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и че предявените искове, предмет на делото са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства. Поради това, съдът намира, че са налице и предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК.

Предвид горното следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което се уважат исковите претенции.

При този изход на спора ответника дължи на ищеца по правилото на чл.78, ал.1 от ГПК изцяло направените деловодни разноски в размер на 25,56 евро за държавна такса по производството и 51,13 евро за юрисконсултско възнаграждение или общо 76,69 евро.

Воден от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът 2

РЕШИ:

ОСЪЖДА П. К. Т. с ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: сумата от 399,89 евро (782,12лв.), на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.01.2023 г. до 30.11.2025 г., сумата от 79,01 евро (154,53лв.), на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, представляваща лихва за забава за периода от 02.03.2023г. до 12.01.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.01.2026г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 76,69 евро, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, представляваща деловодни разноски.

Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Да се връчи неприсъственото решение на страната, срещу която е постановено, като й се укаже наличието на възможност за отмяна на постановения съдебен акт по чл. 240 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 3