Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 697 от 20.08.2026, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 246/2026
Вид
Решение № 697
Подписан
20.08.2026
В сила
14.09.2026
Състав
Нели Делчева Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 8 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.71 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143, ал.2, т.5 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.3, ал.1 · Закон за кредитните институции
  • чл. 10, ал.1 и 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10, ал.1 и 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.16, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21 · Закон за потребителския кредит
  • чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.33, ал.1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 697 гр. гр. Хасково, 20.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Златимира Ст. Маркова като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20265640100246 по описа за 2026 година

Предявен е от А. И. К. с ЕГН:**********, с адрес гр.Хасково, ж.к.“******* със съдебен адрес гр.Ямбол, ул."*****-партер, адв.Н. М. М., против “Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.София, район „******* ул.***********, представляван от изпълнителния директор Я. Б. Я., иск с правно основА.е чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 10, ал.1 и 2 от ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК.

В исковата молба се твърди, че на 21.07.2023г. между ищцата и „Аксес Файнанс“ АД бил сключен Договор за кредит „Бяла Карта“, по силата на който кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 300 лева под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоявал чрез международна платежна карта №***, а кредитополучателя се задължил да ползва и върне кредита съгласно условията на договора. Кредитополучателят можел по всяко време да усвоява суми от главницата до размера на кредитния лимит, а настъпването на падежа съобразно чл. 3, ал.2 от договора зависело от поведението на кредитополучателя и настъпвал само в случай, че последният усвои частично или в цялост максималния кредитен лимит. Върху усвоения размер на кредита кредитополучателят дължал дневен лихвен процент в размер на 0,12%, представляващ договорна лихва. Съгласно чл. 15, ал. 1 от договора за кредит, кредитополучателят се задължавал в срок до пет дни да предостави едно от описА.те обезпечения - банкова гаранция с бенефициер заемодателя или едно физическо лице - поръчител, което да отговаря на определени изисквА.я, като 1 при неизпълнение на това задължение за предоставяне на обезпечение в посочения срок, кредитополучателят дължал неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, включена в текущото задължение за месеца.

Неустойката се начислявала за всяко отделно неизпълнение на задължението – от шесто число на месеца, в който не е погасено, до 5-то число на следващия месец текущото задължение. Според договора за кредит, ако кредитополучателят не погасял текущото си задължение на посочения в договора падеж, същият бил длъжен да предостави на кредитодателя, както обезпечение чрез поръчителство, така и да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на задължението му в тридневния срок до предоставяне на обезпечението. При забава за плащане на 15% от максималния кредитен лимит, заемополучателят дължал на кредитодателя разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лева за всеки ден до заплащане на сумите, както и такса в размер на 120 лева, включваща разходи за дейността на лице/служител, който осъществявал и администрирал дейността по извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя. Посочва се, че на 21.08.2025г. кредитодателят „Аксес Файнанс“ АД прехвърлил с анекс по договор за цесия на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД всички задължения на ищцата, заедно с обезпеченията и привилегиите, произтичащи от горепосочения договор за кредит „Бяла Карта“. Според ищцата, същата не дължала изпълнение на вземА.ята за неустойка и договорна лихва по кредита, тъй като те се основавали на нищожна кредитна сделка. Счита, че процесният договор е нищожен поради изначална недействителност на съществен елемент от съдържА.ето му – договорната лихва, поради противоречието й с добрите нрави. Освен това не било спазено изискването на чл. 11, ал.1, т.9 ЗПК в договора да бъдат разписА. условията за прилагане на възнаградителната лихва. Договорът се явявал нищожен и поради неспазване на изисквА.ята на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, вр. чл.10, ал.1, вр. чл.19, ал.1 и ал.2 ЗПК, тъй като посоченият в него ГПР бил неточен и подвеждащ, тъй като в същия не била включена скритата под формата на неустойка договорна лихва. Не било посочено и кои компоненти точно формират ГПР. На собствено основА.е била нищожна и неустоечната клауза в договора. Предвидената в нея неустойка не притежавала обезпечителна и обезщетителна функция, а съставлявала скрито оскъпяване на кредита. По силата на чл. 22 във вр. с чл. 21 ЗПК, неизпълнението на изисквА.ята в договорното съдържА.е да бъдат включени точни, верни и действителни съществени елементи на договора за потребителски кредит водело до изначална недействителност на кредитната сделка с произтичащите от това последици по чл.23 от ЗПК, според които потребителят дължал връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не и лихва и други разходи по заема. Излага подробни съображения, че уговорената в процесния договор възнаградителна лихва била нищожна като противоречаща на добрите нрави по чл. 26 ЗЗД, като неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП и като заобикаляща изисквА.ята на ЗПК по смисъла на чл. 21 ЗПК. Договорения фиксиран годишен лихвен процент в размер на 43.20 % се явявал прекомерно висок, като договорката за лихва се явявала нищожна 2 поради прекомерност, тъй като надвишавала трикратния размер на законната лихва. Излага подробни съображения, че приложения в договорното правоотношение ГПР е подвеждащ и различен от посочения в договора, поради невключване в същия на неустойката за непредоставяне на обезпечение, което от своя страна съставлявало заблуждаваща търговска практика, довела до неравноправност на уговорката на ГПР и заобикаляне изисквА.ята на чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК. Същият бил посочен бланкетно, без да са посочени взетите предвид допускА.я и начина на формирането му, което водело до неяснота относно включените в него компоненти, а това представлявало нарушение на изискването за сключване на договора по ясен и разбираем за потребителя начин. Излага също, че кредитодателят не е изпълнил задължението си да направи предварителна оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна такава да откаже кредита, което било изрично посочено в съображение 26 от преамбюла на Директива Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити, с оглед на което клаузата от договора, предвиждаща заплащане на неустойка при неосигуряване на обезпечение, се намирала в пряко противоречие с преследваната от директивата цел. Излага съображения за нищожност и на клаузата, с която се предвижда такса за извънсъдебно събиране на просрочено задължение, размерът на която нараствала с всеки ден забава, доколкото същата не съставлявала такса, а фактически представлявала неустойка за забава. По посочения начин се преследвала забранена от закона цел и се заобикалял чл.33, ал.1 от ЗПК, предвиждащ, че при забава на потребител, кредиторът имал право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава.

По всички подробно изложени в исковата молба съображения ищцата счита, че процесният договор не отговаря на посочените императивни изисквА.я на ЗПК, с оглед което същият на основА.е чл.22 от ЗПК е недействителен. Счита, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза за определяне на ГПР обуславя недействителността на целия договор.

Предвид изложеното, се иска съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожност на сключения между ищцата и „Аксес Файнанс“ АД Договор за кредит „Бяла Карта“ от 21.07.2023г., на основА.е чл.22 ЗПК, вр. чл.10, ал.1 и ал.2, вр. чл. 11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 ЗПК, вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗД.

Претендират се разноски по делото и се прави възражение за прекомерност на претендирА.те от насрещната страна такива за адвокатско/ юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен, излагайки съображения в насока, че договорът отговаря на всички изисквА.я на ЗПК и ЗПП и ГПР е посочен изрично в договора, както и всички негови задължителни реквизити. Оспорва всички наведени от ищцата доводи за нищожност и поддържа, че процесният договор за кредит е действителен.

Твърди, че уговорената неустойка не е нищожна, тъй като имала обезщетителна и санкционна функция и имала за цел да дисциплинира 3 заемополучателя при изпълнение на договорните му задължения. Поддържа, че размерът на ГПР не надхвърля законоустановения максимум по чл. 19, ал.4 ЗПК, а по отношение на договорната възнаградителна лихва сочи, че законът не предвижда огрА.чение за максимален размер. Поддържа, че не били налице и твърдяните нарушения по чл. 11, ал.1, т.9 и т. 10 от ЗПК. Таксите за извънсъдебно събиране на задълженията били договорени между стрА.те в унисон с принципа за свобода на договарянето и представлявали такси за допълнителни услуги вследствие неизпълнение на задълженията на кредитополучателя. Развива съображения, че липсва нарушение на императивна правна норма с така уговорените договорни клаузи. Заявява, че след цедиране на вземането, ищцата не е извършвала плащА.я към ищцовото дружество. Сочи, че до ищцата е изпратено уведомление по чл. 99, ал.3 ЗЗД, обратната разписка по което се върнала с отбелязване: „писмото е непотърсено“, поради което моли с връчване на отговора на исковата молба на същата да бъде връчено и приложеното към него уведомление за цесия. По тези и останалите подробно изложени в отговора на исковата молба доводи, ответникът моли за отхвърляне на иска като неоснователен. Претендира направените по делото разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на ищцата.

Съдът, като прецени събрА.те по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на стрА.те, съобразно изисквА.ята на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между стрА.те, а и от представения по делото Договор за кредит „Бяла карта“ № 11060591, подписан от само от кредитодателя на 21.07.2023г. и съответно от двете стрА. по същия на 25.07.2023г., се установява, че между ищцата А. И. К. /кредитополучател/ и „Аксес Файнанс” АД /Кредитодател/ е сключен описА.я подробно договор. В чл.4 от договора са описА. подробно отделните елементи на същия, като е посочен срока на погасяване на кредита, ГЛП, ГПР, вида на предоставения заем. Съгласно чл.15 от договора, кредитополучателят се задължава в срок до пет дни от датата на активиране на предоставения платежен инструмент да предостави на кредитодателя едно от следните обезпечения : банкова гаранция или физическо лице-поръчител при съответните условия, подробно описА. в договора. Съгласно чл.20 от Договора, в случай, че кредитополучателят не предостави обезпечението в посочения в чл.15 от договора срок, дължи на кредитодателя неустойка в размер, определен в таблица и съответстващ на лимит от 300лв. Тази неустойка е предвидено да се начислява на 6-то число всеки месец до момента на предоставянето на изисканото обезпечение. В чл.21, ал.4 от договора се предвижда заплащане на разходи за действия по събиране на задълженията при забава за плащане на общото задължение, като тези разходи се дължат за всеки ден /по 2,50лв./ до заплащане на съответното общо задължение. В чл.21, ал.5 от договора пък е предвидено след настъпване на предсрочна изискуемост кредитополучателят да дължи еднократно заплащането на такса в размер на 120лв., включваща разходите на кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществява и 4 администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя.

Въз основа на рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016г. „Аксес Файнанс“ ООД цедира на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД своите вземА.я по кредити, които е отпуснал на свои клиенти при изпълнение на основната си дейност, като в приложението към договора фигурира и вземането на по гореописА.я договор за кредит „Бяла карта“, сключен между „Аксес Файнанс“ АД и ищцата А. И.