Решение № 83 от 10.09.2024, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Търговско дело 119/2024
- Вид
- Решение № 83
- Подписан
- 10.09.2024
- В сила
- 25.09.2024
- Състав
- Иванка Георгиева Илинова
Други актове по делото
- Разпореждане № 497 от 06.08.2024 · Иванка Георгиева Илинова
Цитирани разпоредби
- чл. 530 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 541 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 28б · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
- чл. 13, ал. 4 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 21 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 7 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 11 · Търговски закон
- чл. 11, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 7 · Търговски закон
- чл. 7, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 7, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 7, ал. 4 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 83 гр. Пазарджик, 10.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Иванка Г. Илинова като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Търговско дело № 20245200900119 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ.
Делото е образувано по жалба на Е. К. против отказ на Агенцията по вписванията №20240723134432/24.07.2024г. за вписване в ТРРЮЛНЦ по заявлението на жалбоподателката с вх.№20240723234432.
Обжалва го като незаконосъобразен по изложени в жалбата съображения, иска да бъде отменен от съда и дадени задължителни указания на Агенцията за вписване на исканата регистрация. Претендира разноски.
Агенция по вписванията е подала отговор на жалбата чрез гл.юрк. в отдел АМО Д.М., с който заявява, че същата е неоснователна по съображенията, изложени в отказа. Претендира разноски.
За да се произнесе по жалбата, Окръжният съд взе предвид следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от заявител, против постановен от Агенцията отказ за вписване на новоучредено еднолично дружество с ограничена отговорност, поради което е допустима и подлежи на разглеждане.
Съдът намира жалбата за неоснователна.
Със заявление вх. №.№20240723234432 е поискана първоначална регистрация на еднолично дружество с ограничена отговорност "АРИЕЛЬ".
На 24.07.2024 г. длъжностно лице по регистрация е постановило обжалваният отказ. В мотивите на същия е посочено, че при извършване на проверката по 1 чл. 21, т. 7 ЗТР било установено, че наименованието "АРИЕЛ" се употребява от еднолично дружество с ограничена отговорност с ЕИК 123025394 , като при това положение двете наименования на дружествата са идентични.
Отказът е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Според разпоредбата на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията проверява дали: е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред; заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в ТРРЮЛНЦ; дали заявлението изхожда от оправомощено лице; дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт; съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона; дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ; дали друго лице няма права върху фирмата или наименованието и те отговарят на изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ при първоначално вписване или промяна на фирмата на търговец, съответно на чл.
7 ЗЮЛНЦ при първоначално вписване или промяна на наименованието на юридическо лице с нестопанска цел; дали документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система; е платена дължимата държавна такса.
На основание ЗТРРЮЛНЦ, част от проверката на длъжностното лице включва въпросът дали друго лице има права върху фирмата и дали тя отговаря на изискванията на чл. 7 ТЗ. По силата на тази разпоредба всяка фирма освен предписаното от закона необходимо съдържание може да включва означение за предмета на дейност, участващите лица, както и свободно избрана добавка. Фирмата трябва да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения ред и морала. Тя е изключително право на търговеца, който я е регистрирал съгласно закона, като 2 при използването на чужда фирма заинтересованите лица могат да искат прекратяване на по-нататъшното използване, както и обезщетение за вредите.
Според настоящия състав съществуването на друг търговец с наименование "АРИЕЛ" ООД, който е вписан в ТРРЮЛНЦ,което обстоятелство е установено при извършена служебно справка в ТРРЮЛНЦ , представлява пречка за регистрация на новото търговско дружество "БИЛМЕКС"ЕООД. Съгласно чл. 7, ал. 1 ТЗ фирмата е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва. Фирмата е един от правноиндивидуализиращите търговеца признаци, поради което законодателят с разпоредбите на чл. 7, ал. 4 и чл. 11 ТЗ е въвел принцип за национална уникалност на фирмата на търговеца. Съгласно чл. 11, ал. 1 ТЗ фирмата може да се употребява само от търговеца, който я е регистрирал. Търговската фирма е словесното означение, под което търговеца сключва търговски сделки, тя е "търговското име" на търговеца и търговското предприятие. Както всяко име, търговската фирма се определя от търговеца, но законът предвижда изисквания при нейното формиране. Същата трябва да отговаря на изискванията по чл. 7, ал. 2 ТЗ - изискване за истинност, да не въвежда в заблуждение - търговската фирма не трябва да подвежда третите лица, да не накърнява обществения ред и морала. Името трябва да е на кирилица и така се вписва в търговския регистър, но може допълнително да се изписва и на друг език. Към индивидуализиращите белези на наименованието на фирмата обаче не следва да се включват препинателни знаци и разстояния, които при изписване и изговаряне на наименованието не могат да изпълняват функциите си по индивидуализация на търговеца.
Същественото в настоящия случай е наличието на установеното сходство в наименованията на съществуващ търговец и дружеството в процес на регистрация, което води до констатираната от ДЛР възможност третите лица да бъдат въведени в реално заблуждение при идентификацията на търговеца.Единствената разлика е ,че като последна буква от наименованието на дружеството,което подлежи на регистрация е изписан фонетичния знак „ь“,който обаче няма самостоятелно звуково съответствие и при изговаряне в случая разлика между звученето в двете наименования реално не съществува.
Буквата „Ь“ , назовавала се „ерь“ в старобългарската кирилица, е обозначавала свръхкратък гласен звук, който днес не съществува – кратко меко 3 ъ (между ъ и е). Този звук е изчезнал с развитието на езика, като в някои думи днес е заменен от „ъ“ - огьн — огън, а в други – от е – дьн — ден. Буквата не е нито гласна,нито съгласна. Всъщност ,тъй като буквата няма звуково съответствие,тя се използва в средата на думите за означаване на мека съгласна и то само пред гласната буква „о“. С оглед на горното буквата е неправилно използвана и ситуирана в края на думата от граматическа и фонетична гледна точка ,поради което същата не се чете и не променя по никакъв начин звученето на наименованието на дружеството.
Вярно е, че законът не въвежда изрична забрана фирмените наименования да имат еднакво звучене, но както бе посочено по-горе, налице е изискване за това имената на фирмите да не въвеждат в заблуждение и да отговарят на истината, като в крайна сметка да служат и обезпечават ясната, несъмнена и безспорна идентификация на търговеца, за който се отнасят.
Търговското наименование въвежда в заблуждение не само когато е напълно идентично с името на друг вече вписан търговец, но и когато между имената им е налице такова сходство, при което същите звучат напълно еднакво в устната реч и е невъзможно между тях да се направи разграничение, както е в настоящата хипотеза. В такъв смисъл е тълкуването на разпоредбата на чл. 7, ал. 4 ТЗ. Фонетичното звучене на двете наименования е еднакво, тъй като при произнасяне на наименованието „Ь“ не се изговаря . При изговаряне на двете наименования, същите звучат еднакво и не е възможно да се отчете никакво различие.
Дори да се приеме, че предвид наличието на „Ь“ ,предходната съгласна буква „л“ се изговаря по-меко,въпреки,че няма такова езиково правило в съвременния български език, двете фирмени наименования не са идентични, то те са сходни до степен, че е налице реална опасност правните субекти, които ще влязат в правоотношения с някое от двете дружества, да бъдат въведени в заблуждение при идентификацията на търговеца, ако се допусне исканото вписване. Това обуславя нарушение на чл. 7, ал. 2 изр. второ, предл. второ ТЗ.
По така изложените съображения съдът намира, че подадената жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а отказът-да се потвърди.
Неоснователно е искането на Агенция по вписвания за присъждане на 4 разноски. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл. 25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно, а има характер на охранително производство по смисъла на чл. 530 ГПК и в него Агенцията не участва като страна, за да има право на разноски или да дължи разноски, а всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея /подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда/, са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност в рамките на регистърното производство. Съдът прилага закона според неговия разум и тъй като едностранният характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ не следва да се прилага буквално, а корективно във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството молителят. В този смисъл е и формираната трайна практика на ВКС, обективирана в определение № 157 от 11.04.2022 г. по ч. т. д. № 585/2022 г., на ВКС, II т. о., определение № 139 от 30.03.2022 г. по ч. т. д. № 2742/2021 г. на ВКС, определение № 31 от 01.02.2022 г. по ч. т. д. № 2436/2021 г. на ВКС, I т. о., определение № 60848 от 21.12.2021 г. по ч. т. д. № 2112/2021 г. на ВКС, II т.о., определение № 60481 от 21.12.2021 г. по ч. т. д. № 2108/2021 г., на ВКС, II т. о., определение № 60407 от 19.11.2021 г по ч. т. д. № 2250/2021 г. на ВКС, I т. о., определение № 6048 от 20.12.2021 г. по ч. т. д. № 2562/2021 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др.
По така изложените съображения, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Е. К. с вх.№20240729130612 и ПОТВЪРЖДАВА отказ №№20240723134432/24.07.2024г.на длъжностно лице по регистрацията от Агенция по вписванията към Министерство на правосъдието за вписване на първоначална регистрация на еднолично дружество с ограничена отговорност „АРИЕЛЬ“ в ТРРЮЛНЦ, по заявление вх. вх.№20240723234432 от 23.07.2024г .
5
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на жалбоподателя и на Агенцията пред Апелативен съд Пловдив с въззивна жалба .
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 6