Решение № 5228 от 20.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5228 гр. София, 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. И.ова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20241100507815 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №7815/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Е. Р. Б. ЕГН **** от гр. София срещу решение №5302 от 25.03.2024 г постановено по гр.д.№27125/23 г на СРС , 69 състав , с което е отхвърлен иска на въззивника срещу „Е.****“ ЕООД, ЕИК **** гр. София с правно основание чл.357 ал.1 КТ във вр. чл.124 ал.1 ГПК за установявяване съществуването на валидно трудово правоотношение между страните за периода 01.06.2021 г - 31.01.2022 г , по силата на което Б. е заемал при ответника длъжността „инженерразработчик“ при условията на пълно работно време-8 часа при петдневна работна седмица, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1000 лева , при уговорен срок на трудовия договор от 9 месеца ; както и въззивникът е осъден да заплати сумата от 1005 лева разноски пред СРС.

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Не са обсъдени събраните по делото доказателства , включително ел.кореспонденция , в която се визира плащане на заплата и осигуровки . Това се потвърждава и от показанията на св.Г. и св.Ж. , които са присъствали на разговорите на страните преди сключване на договора . Трябва да се приеме , че отношенията между страните са били по трудов договор . СРС необосновано е приел , че работилницата не е място на работа , а уговорката е била работникът да работи и дистанционно по чл.107и ал.1 КТ . Не трябва да се кредитират показанията на св.А.П. , които е свързан с бизнеса на ответника . Ответникът е заплащал еднакво месечно 1 възнаграждение на ищеца и му е заплащал осигуровките , което е характерно за трудов договор , а не за договор за изработка .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява съгласие с мотивите на СРС . В нито един момент ищецът не е изявявал воля за сключване на трудов договор . Сочената от въззивника ел.кореспонденция не е приета като доказателство по делото . Самият ищец в имейл от 19.05.2022 г отказва да сключи трудов договор , тъй като има подписан такъв с друго лице . Ползването на работилница на ответника е уговорено в договора за изработка . Св.Ж. и св.Г. установяват , че ищецът е работил самостоятелно и като независим субект . Не е уговорена работа по трудов договор от разстояние по чл.107з КТ и такива твърдения се ангажират за първи път във въззивната жалба . Самият ищец признава в нотариалната си покана , че е доставил уговорения резултат . Страните са уговорили не заплата , а възнаграждение и процент от приходите от изобретеното . И по граждански договор се дължат осигуровки и данъци , а уговорката е била те да се плащат от възложителя . В годишната си данъчна декларация ищецът е декларирал доходи от стопанска дейност код 304 /доходи от продажба на изобретения , авторски възнаграждения и др.

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 25.04.2024 г и е обжалвано в срок на 09.05.2024 г /по пощата /.

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

По делото е приложен договор за изработка от 01.06.2021г., включен между „Е.****“ ООД като възложител и Е. Р. Б. като изпълнител. Предмет на договора според чл. 1 е разработването на квантов генератор на енергия (топлинна и/или електрическа и/или кинетична), базиран на използването на високо волтови разряди във вакуум и/или вода.

Целта след изработването на изделието е да може да бъде патентовано в Патентно ведомство на Република България под формата на полезен модел и патент. Разработването включва: работни и финални чертежи, междинни модели. Отделни механични , електронни и електрически компоненти, връзки между отделни елементи, методи за изработване на елементи, работен прототип, финален работен вариант на изделието. Уговорено е предметът на договора ще бъде изработен с материали на възложителя, посочени за необходими от изпълнителя, като за целта изпълнителя има право да ползва материалните и техническите средства, оборудване и материална база на възложителя, доколкото това е необходимо за 2 изпълнение на възложената работа.

Съгласно чл.2 възложителят се задължава да изплати на изпълнителя възнаграждение в размер нетно 1000 лв. на месец след удръжка на дължимите данъци и осигуровки. При условие , че възложителят генерира последващи приходи от реализация на патентованото изделие и/или лицензии, произтичащи от него, изпълнителят има право на възнаграждение в размер на 30% от реализираната печалба.

Според чл. 5 срокът на договора е 9 месеца от датата на сключването му, с опция при положителен резултат съшият да бъде удължен с още 6 месеца.

Според чл. 7 от договора изпълнителят е задължен да изработи посоченото в чл. 1 в срока на договора, а според чл. 12 възложителят има право във всеки момент от изпълнението на договора да извършва проверка относно качеството и стадия на изпълнение без това да пречи на оперативната дейност на изпълнителя.

Според СРС договорът между страните няма характер на трудов, а е граждански договор за изработка. Договорът съдържа конкретен предмет – изработка на квантов генератор, т.е. посочен е конкретен резултат на положения труд, а не престиране на работна сила , каквото е изискването при трудовия договор.

-не е посочено наименование на изпълнявана от ищеца длъжност, а е определено какво се включва в предмета на изработката на квантовия генератор;

-не е уговорена трудова функция, чрез описание на предмета на дейност, която ищецът извършва, обема на работа и условията, при които я изпълнява.

-в договора не е визирано и мястото на работата. Уговорено е единствено, че за изпълнението на предмета на договора изпълнителят има право да ползва материалната база на възложителя. Тази уговорка обаче не означава регламентиране на място на работа по трудов договор. Съгласно чл. 66, ал.3 КТ за място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата. В случая е постигнато съгласие при необходимост да се ползва материалната база на възложителя, което е в съответствие с обстоятелството, че мястото на изпълнение на договора за изработка се определя от изпълнителя или зависи от естеството на изработката;

Според СРС от събраните гласни доказателствени средства се установява, че ищецът е осъществявал част от своята дейност по изпълнение на договора в работилница на ответника. От показанията на св. П. и св. Г. се установява , че ищецът не е ходил всеки ден в работилницата .

Според СРС не трябва да се кредитират показанията на св. Г. в частта, че в работилницата не е имало условия и оборудване, за да се работи в нея, което е налагало работа и извън нея, доколкото това противоречи на посоченото от св. П. в обратен смисъл. Обстоятелството дали е имало условия или не в случая е ирелевантно, доколкото работилницата не може да се определи като уговорено между работодател и работник/служител място на работа.

Ищецът е разполагал с възможността да ползва работилницата предвид естеството на 3 изработката, но не като работно място, доколкото през останалото време по постигане на крайния резултат е имал възможността да не го прави, което е и стореното от него, с оглед свидетелските показания.

Според СРС в договора не е посочено работно време, продължителността на работния ден и работната седмица, а и такова не се установява от събраните по делото гласни доказателствени средства. Свидетелят Г. сочи, че Б. е работил непрекъснато по проекта, докато свидетелите Ж. и П. не могат да посочат дали е спазвано работно време. Този извод не се променя от посоченото от св. П., че Б. е посещавал работилницата в работното време на „Н.Е.К.“, между 9ч. и 18ч. Ищецът е имал свободата да определя кога да ходи до работилницата на възложителя и кога не, като дали това е ставало в рамките между 9ч. и 18ч., дали достъпът е бил свободен или не, е без значение.

Според СРС според договора ищецът е следвало

-да изработи конкретен резултат, като за това не са поставяни условия за работно време и място на работа;

-в процесния договор не е визиран и платен годишен отпуск според изискванията за минимално съдържание на трудовия договор;

-не се установява ищецът да е бил подчинен на ответника и да се е намирал в положение на йерархична зависимост от него – да е трябвало да работи под негов контрол, указания, нареждания и ред, създаден от ответника. Този извод не се разколебава от уговореното в чл.

12 от договора, че възложителят има право във всеки момент от изпълнението на договора да извършва проверка относно качеството и стадия на изпълнение без това да пречи на оперативната дейност на изпълнителя. В случая това е право на възложителя по договора за изработка, а не уговаряне на подчинена роля на работника/служителя в рамките на трудовото правоотношение. В своите показания св. П. и Г. сочат, че ищецът не е имал ръководител. В този смисъл не са налице основните елементи от минимално определеното в чл. 66, ал. 1 КТ съдържание на трудовия договор, поради което и сключените между страните договори отговорят на характеристиките на трудовия договор;

- липсват и данни за подадено от работодателя уведомление до НАП за регистрацията на договора.

-видно от справка от НАП за Е. Р. Б. е регистриран трудовор договор с „М.“ ЕООД с дата на сключване 01.03.2022г. и дата на прекратяване 11.01.2023г , но не и трудов договор с ответника, което е също аргумент в подкрепа на извода за липса на трудово правоотношение.

-отделно от това в писмо от НАП се установява, че за Е. Б. има данни, както за регистрирани трудови договори, така и за осигуряване на работещ без трудови правоотношения (код 14);

-данъците и осигуровките на Б. са внасяни от ответника, което се установява от приложени 13 бр. платежни нареждания за заплатени от възложителя към НАП „осигуровки ДОО гр. договор“ и „осигуровки ЗО гр. договор“, 7 бр. платени от възложителя към НАП „ДОД 4

ЗДДФЛ гр. договор“ за м.06.- м.12.2021г. Това обстоятелство не превръща договора в трудов, като няма пречка лице, което не е работодател, да внася такива, както е в настоящия случай.

Това се потвърждава и от приложените 5 бр. сметки за изплатени суми по чл. 45, ал.4 ЗДДФЛ за периода 01.06.2021г. - 30.06.2021г., 01.07.2021г.-31.07.2021г., 01.09.2021г. 30.09.2021г., 01.10.2021г. - 31.10.2021г., 01.12.2021г. - 31.12.2021г. за Е. Р. Б.;

-аргумент в подкрепа на извода за липса на трудово правоотношение е и приложената Годишна данъчна декларация за финансова 2021г. по чл. 50 от ЗЗДФЛ на Е. Б., в която са декларирани в Приложение № 3 доходи от друга стопанска дейност като са посочени такива с код 304 (авторски и лицензионни възнаграждения, вкл. доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, както и възнаграждения а артисти-изпълнители) и код 307 (доходи от възнаграждеия по извънтрудови правоотношения) с платец „Е.****“ ООД вразмер на 8292,55 лв. От това следва, че самият ищец към момента на подаването на декларацията е смятал доходите не за такива по трудово правоотношение, доколкото тогава би се попълнило Приложение № 1.