Определение № 20 от 09.01.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20 гр. Варна, 09.01.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20223001000713 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

І. По предмета на въззивното производство.

Производство по чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх.

№1351/11.03.2022г. по описа на ДОС, на ищеца Н. Е. К., ЕГН **********, с адрес в гр. Д., подадена чрез пълномощници адвокат Н. Д., ШАК, и адвокат П.С., САК, и въззивна жалба вх. №1299/09.03.2022г. по описа на ДОС на ответника „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ ” АД, ЕИК 030269049, със седалище гр. София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт М. М., срещу решение №13/15.02.2022г. на Окръжен съд - Д., постановено по т.д.

№58/2021г. по описа на ДОС.

Предмет на обжалване с въззивната жалба на ищеца Н. К. е частта на първоинстанционното решение, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от него осъдителни искове за дължими обезщетения за вредите, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на ********* на път ІІ-97, на около 300м. от разклона за с.*******, по вина на водача на л.а.

„*****************”, с рег. № ********* З.Ю.К., обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с „ Дженерали застраховане” АД, за разликата над присъдените 49 000 лева до част от претендирания размер от 100 000 лева – за неимуществените вреди, съответно за разликата над присъдените 3 619,70 лева до претендирания размер от 5 171 лева – за имуществените вреди, ведно със законната лихва за забава по чл.429, ал.3 и чл.497, ал.1 КЗ, считано от 29.01.2021г., съответно от 19.02.2021г. до окончателното им плащане.

Предмет на обжалване с въззивната жалба на ответното дружество 1

„Дженерали Застраховане ” АД, гр. София, е решението на първоинстанционния съд в частта му, с която исковете са уважени в размери съответно 49 000 лева – дължимо обезщетение за неимуществените вреди, 3 619,70 л е в а – дължимо обезщетение за имуществените вреди, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 19.02.2021г. до окончателното им плащане.

При предходна извършена по реда на чл.267, ал.1 от ГПК проверка за редовност на въззивната жалба на ищеца Н. К. и с оглед оплакванията в нея и формулираните искания, въззивният съд е върнал делото на първоинстанционния съд за произнасяне с надлежен съдебен акт по чл.250 и/или чл.247 ГПК. С решение №86/21.09.2022г. първоинстанционният Д.ки окръжен съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по т.д. №58/2021г. по описа на ДОС решение

№13/15.02.2022г., постановявайки нарочен диспозитив за отхвърляне на акцесорния иск с правно основание чл.429, ал.3 КЗ за присъждане на законната лихва върху дължимите обезщетения, считано от момента на уведомяване на застрахователя по реда на чл.380 от КЗ за претенцията на ищеца - 29.01.2021 г., до окончателното им плащане.

Това допълнително решение е обжалвано от ответника „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК 030269049, като е подадена въззивна жалба вх.

№5533/20.10.2022г. по описа на ДОС.

ІІ. По допустимостта на въззивното производство.

Първоначалните въззивни жалби на страните (вх. №1351/11.03.2022г. – на ищеца; съотв. вх. №1299/09.03.2022г. на ответника) са подадени в преклузивния двуседмичен срок, визиран в чл.259, ал.1 ГПК, и са процесуално допустими. Понастоящем, след извършени допълнителни действия по тяхното администриране, същите се преценяват и като редовни по смисъла на чл.260 и чл.261 ГПК.

Осъществена е размяна на книжа по чл.263, ал.1 от ГПК. В указания двуседмичен срок всяка от страните е депозирала писмен отговор по въззивната жалба на насрещната страна. Писмен отговор на въззивните жалби е представила и подпомагащата страна „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК 121718407, чрез пълномощника си по делото адвокат Диан Иванов, ВАК.

Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на окръжния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството в тази му част е допустимо.

Въззивната жалба на ответника „Дженерали Застраховане ” АД срещу последващото решение по чл.247 ГПК съдът намира за недопустима поради липса на признат от закона правен интерес от обжалването. По същество постановения нарочен дипсозитив изявява по ясен и недвусмислен начин волята на съд да отхвърли предявен от ищеца иск, което съответства напълно 2 на искането на ответника, по никакъв начин не засяга и/или накърнява негови права и законни интереси.

Поради това съставът на въззивния съд приема, че тази въззивна жалба следва да се върне, а въззивното производство в тази му част да се прекрати като недопустимо.

ІІІ. По предварителните въпроси.

Във въззивната жалба на ищеца Н. Е. К., ЕГН **********, се прави оплакване за неправилност на решението в обжалваните му части като се оспорва извода на първоинстанционния съд, че за възмездяване на причинените му неимуществени вреди справедливо се явява обезщетение в общ размер на 70 000 лева. Като обосновава подробно аргументи за надлежно установените по делото увреждания, които е получил вследствие на процесния деликт по вид, обем и тежест, за приложимите критерии при определяне на дължимото обезщетение, съответно за недоказаност и неоснователност на възражението на ответника за съпричиняване на вредите от пострадалия ищец, евентуално за неправилно определен процент на съпричиняване, ищецът – въззивник моли за отмяна на решението в обжалваните му части и уважаване на предявените осъдителни искове в размер на 100 000 лв. – досежно обезщетението за неимуществените вреди, и в цялост за сумата 5 171,00 лева - по отношение на имуществените вреди, ведно със законната лихва считано от 29.01.2021г. - датата на отправяне на претенция към застрахователя, до окончателното плащане. Претендира и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата по тази въззивна жалба страна „Дженерали застраховане” АД, по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подала отговор вх.

№1889/07.04.2022г., в който обосновава становище за неоснователност на въззивната жалба с искане да бъде оставена без уважение. Ответникът счита, че размера на претендираното обезщетение не съответства нито на реално претърпените от ищеца вреди, нито на принципа на справедливостта, залегнал в чл.52 от ЗЗД. Възразява и по отношение твърденията за липса на съпричиняване като счита, че дори процентът следва да бъде завишен от въззивната инстанция, нарочно искане за което ответникът изрично е формулирал в подадената от него въззивна жалба.

Във въззивната жалба на ответника „Дженерали застраховане” АД се прави оплакване за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението в обжалваните му части. Като се основава на събраните по делото писмени доказателства (в частност медицински документи) и приетите заключения по допуснатите съдебномедицинска и психологическа експертизи, ответникът – въззивник счита, че определения от съда общ размер на обезщетението за неимуществените вреди от 70 000 лева е необосновано завишен, не отговаря на всички обективни критерии, които ППВС 4/68г. налага за постигане адекватност и справедливост, и не съответства нито на вида и обема на травмите, получени от ищеца в резултат 3 на процесното ПТП, нито на механизма, по който същите са получени.

Изразява и несъгласие с определената от съда квота на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца - само 30%, като счита, че е силно занижена и неотговаряща на фактите по делото. Твърди се, че ищецът има изключителен принос за настъпване на увреждането, а това обосновава отхвърляне на исковете и/или значително завишаване на съпричиняването най-малко на 80%. Неправилно според ответника съдът не е отчел съизвършителството на ПТП от страна на водача на МПС, в което е пътувал ищеца – л.а. „**********“, чийто застраховател е третото лице – помагач „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, като в мотивите на своето решение изобщо не е коментира това възражение на ответника. Подробно са обосновани оплаквания и досежно уважената акцесорна претенция като се твърди, че исковата молба е подадена дори преди изтичането на допустимия предвиден в закона (чл.496, ал.1 от КЗ) срок от три месеца, към който момент не е имало налични доказателства за установяване както на механизма на ПТП, съответно вината на застрахования в „Дженерали застраховане” АД водач на МПС, така и на механизма на получаване на травмите от ищеца, поради което ответното застрахователно дружество е било в обективна невъзможност да се произнесе по отправената претенция.

В подадения писмен отговор вх. №1913/08.04.2022г. въззиваемата по тази въззивна жалба страна Н. К., чрез си пълномощниците си адвокат Н. Д. и адвокат П. С. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Като обосновава подробно аргументи за установеност в конкретния случай на всички елементи на непозволеното увреждане и причинените му в резултат на това вреди, съответно, че дължимите му обезщетения следва да се присъдят дори в пълните претендирани размери, ищецът моли решението в обжалваната му от ответника част да бъде потвърдено от въззивния съд. По отношение оплакването за неправилно отчетен принос от страна на пострадалия се поддържа твърдението, заявеното и във въззивната жалба на самия ищец, че в процесния случай напълно липсва съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Н. К. и настъпилото произшествие е изцяло вследствие противоправното поведение на застрахования при ответника водач З.Ю.К..

Подпомагащата ответника страна „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД е подала писмен отговор вх. №2068/15.04.2022г., в който обосновава становище за неоснователност на въззивните жалби на главните страни. Основавайки се на установената в хода на първоинстанционното производство фактическа обстановка, третото лице – помагач счита, че застрахования при него водач на л.а. „**********” с рег. № ******** И.Й.С. не е извършил или допринесъл за деликта, пътното произшествие е настъпило изцяло по вина на застрахования при ответното дружество водач на л.а. „***************” с p e г. № *********, безспорно установено е и съпричиняването на уврежданията от страна на пострадалия ищец, поради обстоятелството, че като пътник не е бил с поставен обезопасителен колан и поради това тялото му се е движило напълно свободно в автомобила при неговото преобръщане, сблъсквайки се 4 многократно с тъпи предмети от каросерията му, поради което правилно определеното от съда обезщетение е намалено на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД. В условие на евентуалност, обусловено от евентуалното установяване от страна на въззивния съд на виновност и противоправност в деятелността на застрахования при „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД водач, подпомагащата страна счита, че съпричиняването от пострадалия ищец на причинените му вреди следва да бъде отчетено в размер на ½, вместо определените от първоинстанционния съд 30%, съответно следва да бъде намалено и дължимото му за тяхната обезвреда обезщетение като се съобразят и критериите за справедливост.

Страните не посочват и представят нови доказателства. Не се установяват допуснати процесуални нарушения, които да налагат повтаряне на действията в първото съдебно заседание на първата инстанция. За изслушване на устните състезания делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание. Във връзка с исканията за присъждане на разноски за въззивното производство, следва да се укаже необходимостта от представянето на списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание по делото (чл.80 от ГПК).

По изложените съображения и на основание чл.267 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА

ЗА

РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.

№1299/09.03.2022г. по описа на ДОС на ответника „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК 030269049, със седалище гр. София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт М. М., срещу решение №13/15.02.2022г. на Окръжен съд - Д., постановено по т.д. №58/2021г. по описа на ДОС, в частта му, с която ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на ищеца Н. Е. К., ЕГН **********, от град Д., обезщетение за неимуществени вреди, причинени му вследствие на ПТП, настъпило на ************ на път ІІ-97, на около 300м. от разклона за с. ******* , по вина на водача на л.а.