Решение № 896 от 10.07.2020, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2020г., гр.Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година в публично заседание в състав:

СЪДИЯ:

ДАНИЕЛА НЕДЕВА при секретаря

Светлана Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Д.Недева адм. дело № 1959 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.

166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба от „Б.“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „С.Б.“ №*, представлявано от управителя А.Р.М. против Акт за установяване на публично държавно вземане №07/04/2/0/00516/1/01/04/01 с изх. № 01-2600/4731 от 03.04.2019 г. на Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“-Разплащателна агенция, с който на основание чл. 3, ал. 5, т. 2, чл. 6, ал. 3, т. 1, чл. 9, ал.

1, т.6 и т. 8 от договор № 07/04/2/0/00516 от 03.08.2016 г. във връзка с чл.

15, ал. 4, чл. 56, ал. 1 и ал. 3, т. 1 и чл. 48, ал. 1, т. 5 от Наредба № 20 /изм. и доп., ДВ бр. 69 от 02.09.2016г., в сила от 02.09.2016г./, чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК и във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК, и чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП е отказана изцяло одобрената финансова помощ по договор № 07/04/2/0/00516 от 03.08.2016 г., прекратен е договор № 07/04/2/0/00516 от 03.08.2016г. на основание чл.24, ал.2, т.1 и т.2 вр. с неизпълнение на чл. 3, ал. 5, т. 2 вр. чл.15, ал.4 от Наредба №20 от 27.10.2015 г., чл. 6, ал. 3, т.1 вр. чл. 48, ал. 1, т. 5 от същата наредба, нарушение на чл.9 ал.1 т.8 от договора вр.чл.56, ал.1 и ал.3 т.1 от Наредба №20 /изм. и доп., ДВ бр. 69 от 02.09.2016г., в сила от 02.09.2016г./ и е определено на дружеството задължение в размер на 463 676.21 лв., представляващо публично държавно вземане за изплатено и подлежащо на възстановяване авансово плащане по договор№ 07/04/2/0/00516 от 03.08.2016 г., съгласно Таблица 1.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон, поради което се отправя искане за неговата отмяна и присъждане на сторените по делото разноски.

В жалбата се поддържа, че не е установено по безспорен и категоричен начин, че е налице факта на недължимо платени или надплатени суми по проекти, които са финансирани от Европейски фондове или държавния бюджет, не е налице влязъл в сила административен акт, който да обективира публично държавно вземане и същото да е изискуемо и ликвидно и да подлежи на събиране посредством оспорения акт за установяване на публично държавно вземане. Сочи се, че за да има основание за събиране /връщане/ на сумата трябва да е отпаднало основанието за плащане и това в случая следва да е налице влязла в сила заповед, издадена от административния орган, съобразно правомощията му по чл.20а от ЗПЗП и с нея се обективира отказ за изплащане на финансова помощ.

Релевират се доводи за недопустимост на разширяване на визираната в чл.166 от ДОПК процедура, като на акта за установяване на публично държавно вземане се придава значение и на акт за установяване на нередност по смисъла на чл.14 ал.1 от Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от ЕС, каквото е волеизявлението на органа пред оспорения пред съда акт. Навеждат се доводи за нарушение на материалния закон. Сочи се, че е допуснато в хода на административното производство нарушение на процесуалните правила и по-конкретно нормата на чл.26 ал.1 от АПК, т.к. липсва съобщение имащо характера на уведомление до жалбоподателя за започналото производство по издаване на административния акт. Поддържат се възражения за нарушено право на защита и невъзможност на жалбоподателя активно да участва в административното производство, с оглед на което се прави искане за отмяна на акта и на това основание.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. По съществото на спора отправя искане да бъде постановено решение, с което обжалвания Акт за установяване на публично държавно вземане да бъде отменен на изложените в жалбата подробни съображения. Счита, че процедурата по издаване на Акта за установяване на публично държавно вземане е нарушена. Не са налице доказателства за събиране на процесната сума, както и на размера ѝ.

Моли за решение в този смисъл и за присъждане на сторените разноски по делото.

Ответната страна Изпълнителен директор на

ДФ "Земеделие", чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. По съществото на спора моли жалбата като неоснователна и недоказана да бъде отхвърлена с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представя писмени бележки.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че между дружеството жалбоподател „Б." ЕООД и ДФ „Земеделие" е сключен договор №07/04/2/0/00516 от 03.08.2016 г. за предоставяне на финансова помощ по подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи” от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 - 2020. Предмет на инвестицията е била „Изграждане на предприятие за преработка на сурово мляко и производство на млечни продукти“ и включва дейностите: изграждане на промишлена сграда за производство на млечни продукти, производствено оборудване, бизнес план, изготвяне на технически проект, изготвяне на технологичен проект и строителен надзор. След извършена проверка за спазване на срока за реално започване на инвестицията по договора било установено, че от страна на ползвателя не е спазено задължението по чл. 6, ал.

3, т. 1 от договора, според който ползвателят се задължава да започне реалното изпълнение на инвестицията в срок не по-дълъг от дванадесет месеца, от сключването му, за което в същия да уведоми Фонда за това, като представи надлежни доказателства. В установения срок, с писмо вх. № 02-2600/4731 #2 от 11.08.2017г. и № 02-2600/4731#4 от 25.08.2017г. били предоставени: Протокол Образец № 2 за откриване на строителна площадка от 02.08.2017г. и определяне на строителна линия и ниво от 03.08.2017г. Било прието, че не отговарят на изискванията, а именно същите да са в размер над 20 на сто от одобрената финансова помощ по договора. ДФ

„Земеделие“ е приел представените от „Б.“ ЕООД доказателства, като удостоверяващи предстоящо реално стартиране изпълнението на инвестицията, поради което с писмо с изх. № 02-2600/4731 от 30.08.2017г. срокът за представяне на надлежни доказателства бил удължен до 03.11.2017г.

Ha 09.11.2017г. c писмо c вх.№ 02-2600/6895 от ползвателя били представени:

Фактура № **********/02.11.2017г. на обща стойност 240 000 лв. с ДДС, издадена от „Колона Строй"' ЕООД с ЕИК ********* на „Б.“ ЕООД, доказваща изплатен аванс по договор за строителство (изграждане на промишлена сграда за производство на млечни продукти); платежно нареждане за същата сума; пълно дневно банково извлечение, които били приети от Фонда, като документи удостоверяващи реалното стартиране изпълнението на инвестицията по Договора.

На 04.12.2017 г. била подадена заявка №

07/04/2/0/00516/1/01 за авансово плащане от ползвателя, като самото авансово плащане било извършено на 22.12.2017 г. в размер на 463 676,21 лв. На 07.03.2018 г. била извършена проверка на мястото на инвестицията на проект № 07/04/2/0/00516 от дирекция „Технически инспекторат“ при ДФ „Земеделие“, с цел установяване етапа на изпълнение на инвестицията. След извършване проверка на място било установено, че дейностите за реализация на проекта, включващи започване на подготвителни дейности, за които били издадени разрешителни от Община Дряново, както и документи доказващи извършването им, не са започнали. В парцела не била започнала, каквато и да е дейност по изграждане на инвестицията. На място бил установен стар недовършен строеж. Не били предоставени счетоводни записи, относно извършените до момента дейности по стартирането на проекта. Липсвала поставена информационна табела в съответствие с изискванията за публичност по ПРСР, което било прието за нарушение на изискванията на чл. 14, ал. 1, т. 6, буква „6“ от договор № 07/04/2/0/00516, както и на чл. 61, ал. 1, т. 2 от Наредба № 20 от 27.10.2015г., съгласно които, ползвателят се задължава от датата на сключване на договора до изтичане на съответния мониторингов период да постави на видно за обществеността място и са поддържа табела са размери не по малко от 50 см височина и 70 см широчина, съдържащ информация за дейността, подпомагана от ЕЗФРСР- за проекти с размер на публичната финансова помощ над 50 000 евро. От представените справки декларации по ЗДДС за месеците ноември и декември 2017г. не се установило отчитане на фактура № ********** от 02.11.2017г., която била представена с писмо с вх. № 02-2600/6895 от 09.11.2017г. като доказателство за започване изпълнението на инвестицията. Предвид горното била извършена допълнителна административна проверка на представените от „Б.“ ЕООД документи за започване на реални действия по изпълнение на инвестицията по договор № 07/04/2/0/00516, въз основа на която било установено, че издателят на горепосочената фактура, „Колона Строй” EOООД, не е регистриран по ЗДДС към датата на издаване на фактурата, нито в срока по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, но във фактурата бил начислен данък върху добавената стойност, т.е. било установено, че не са спазени изискванията на националното законодателство.

При направена последваща справка било установено, че дружеството „Колона Строй" ЕООД е регистрирано по ЗДДС на 18.10.2018г., т.е. една година след издаването на фактура № ********** от 02.11.2017 г. и след като ДФ „Земеделие“ е открил производство за изискуемост на авансовото плащане с писмо № 02-2600/4731 от 19.06.2018г.

Във връзка с направената регистрация по ЗДДС била извършена справка в дневниците за покупки и продажби по ЗДДС към НАП, при която било установено, че фактура № ********** от 02.11.2017 на обща стойност 240 000.00 лв. с включен ДДС или 200 000.00 лв. - данъчна основа и 40 000.00 лв. ДДС не е налична в дневниците за продажби на „Колона Строй” ЕООД с ЕИК ********* и в дневниците за покупки на „Б.“ ЕООД.

След констатациите от извършената проверка на място на дружеството, бил направен извод, че въпреки, че „Б.” ЕООД е представило на Фонда копия на фактура № ********** от 02.11.2017 г. от „Колона Строй” ЕООД, издадена на „Б.” ЕООД, заедно с платежни нареждания и банково извлечение, за да докаже стартиране на инвестицията в договорения срок, в действителност реално започване на договорената инвестиция няма. Прието било, че горното се потвърждава и от факта, че четири месеца по-късно дружеството изобщо не е започнало изпълнение на инвестицията, изразяващо се в дейностите, одобрени в договора за финансово подпомагане, а именно: Изграждане на промишлена сграда за производство на млечни продукти с одобрен доставчик „Колона Строй“ ЕООД и доставка и монтаж на производствено оборудване с одобрен доставчик „СИД 97“ ООД.

При извършена административна проверка в регистрите на НАП към месец януари 2019 г. било установено също, че в „Колона Строй” ЕООД няма назначени служители по трудово правоотношение, което потвърдило извода, че „Б.” ЕООД не извършва, каквато и да е дейност, свързана с проекта. С оглед горните констатации било прието, че ползвателят не е започнал реалното изпълнение на инвестицията в изрично договорения срок, както и че представеното доказателство - фактура № ********** от 02.11.2017 г., не е издадено в съответствие с нормативната изисквания, нито има данъчна следа за съществуването на същата, както и, че единствената цел на представените документи, удостоверяващи стартирането на договорената инвестиция била да бъде получено авансово плащане по договора. В този смисъл и на основание чл. 19, ал.

2 от договор 07/04/2/0/00516 от 17.10.2016г., във връзка с неизпълнение на чл.

6, ал. 1, т. 3 от същия, както и на основание чл. 48, ал. 1, т. 5 от Наредба № 20 от 27.10.2015 г. (изм. и доп., ДВ бр. 92 от 27.11.2016 г., в сила от 27.11.2017 г.), бил направен извод, че полученият аванс по договор № 07/04/2/0/00516 от 03.08.2016г. подлежи на възстановяване от дружеството. „Б.“ ЕООД подало заявка за авансово плащане № 07/04/2/0/00516/1/01 от 04.12.2017г., като в изпълнение на задължението залегнало в чл. 3, ал. 5, т. 2 от договор № 07/04/2/0/00516 от 03.08.2016 г. и чл. 15 от Наредба № 20 от 21.10.2015 г. представило Банкова гаранция за авансово плащане № 4031/30.11.2017 г., издадена от „Интернешънъл Асет Банк“ АД в качеството й на гарантираща банка.

Разпечатката съдържа 36 от 100 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/931b88e8-93dd-4268-b5f0-5cd3460e674a